Решение по дело №1835/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба на Я. А. Д. от гр. Варна, [улица], ет.5, ап.10, подадена чрез адвокат З., срещу Заповед с рег. № ЧР-з-478/25.07.2024г., издадена от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“/ДАНС/, с която е прекратено служебното правоотношение на държавния служител Я. А. Д., поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения – отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация с рег. № Л – 90/08.03.2024 г., потвърдено с Решение на Държавна комисия по сигурността на информацията/ДКСИ/ с рег . № 39 -ІІ- 9/11.07.2024 г. Разпоредено е на служителят да се изплатят дължимите обезщетения по чл. 83, ал. 4, чл. 112, ал. 1 и чл. 117 от Закона за ДАНС.

В жалбата се релевират доводи за допуснати при издаване на оспорената заповед процесуални нарушения, както и такива на материалния закон. Развити са и доводи относно несъответствие на обжалвания акт с целта на закона, поради което се отправя искане за нейната отмяна.

В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не се представлява. С молба с.д.№15630/28.10.2024г. и молба с.д.№18805/10.12.2024г. жалбоподателят, чрез пълномощника адв. З. поддържа жалбата и изразява становище по съществото на спора с релевирани доводи за наличие на отменителни основания по чл.146 т.3, т.4 и т.5 от АПК. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирано възнаграждение от ответната страна. Представя подробни писмени бележки.

Ответната страна – Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, чрез процесуален представител оспорва жалбата. По съществото на спора не се явява, не се представлява. Представя писмена защита, чрез пълномощника В. с релевирани доводи за неоснователност на жалбата. Изразява становище, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

По делото не е налице спор, а видно и от приобщените по делото доказателства, че жалбоподателят Я. А. Д. е изпълнявал длъжност по служебно правоотношение - експерт СД „Б“ при ДАНС с присъден ранг младши агент IV степен.

На Д. е било издадено разрешение за достъп до класифицирана информация (РДКИ) до ниво на класификация „Строго секретно”. На 08.03.2024 г. е издадено Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация (ОРДКИ) peг. № Л-90/08.03.2024 г., като на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и чл. 59, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 41, т. 3 от ЗЗКИ, ДАНС отнема разрешение № Л-13060 от 20.10.2022 г. за достъп до класифицирана информация до ниво на класификация „Строго секретно” на Я. Д.. Издаденото Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация № Л-90/08.03.2024 г. е обжалвано от Я. Д. на основание чл. 62 от ЗЗКИ пред Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ).

С Решение № 39-II-9 от 11.07.2024 г. Държавна комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) потвърждава издаденото от ДАНС отнемане peг. № Л- 90/08.03.2024 г. на разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво „Строго секретно” издадено на жалбоподателя.

Не е спорно и обстоятелството, че горепосоченото решение на ДКСИ е обжалвано пред ВАС, както и това, че в хода на административното производство било прието, че по арг. от чл.68 ал.1 и ал. 3 от ЗЗКИ, решението на ДКСИ подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд, като жалбата не спира изпълнението, поради което с Предложение peг. № ЧР-2009/25.07.2024 г. директорът на СД „Б“ е предложил на председателя на ДАНС да бъде прекратено служебното правоотношение на младши агент IV степен Я. А. Д. на основание чл. 110, ал. 1, т. 7, б. „г”, предложение второ от ЗДАНС, поради отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация.

Предложението било утвърдено от председателя на ДАНС и издадена Заповед peг. № ЧР-з-478/25.07.2024 г., с която на основание чл. 110, ал. 1, т. 7, буква „г”, предложение второ във връзка с чл. 111 от ЗДАНС, служебното правоотношение на Я. А. Д. с Агенцията е прекратено, поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения - отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация peг. № Л-90/08.03.2024 г., потвърдено с решение на ДКСИ per. № 39-II-9/11.07.2024 г.

На 25.07.2024 г., с протокол per. № ЧР-2016/25.07.2024 г., младши агент IV степен Я. А. Д., експерт в ДАНС, е бил запознат, че съгласно утвърдения от председателя на ДАНС, Списък на длъжностите в ДАНС по чл. 37 от ЗЗКИ, в Агенцията няма длъжности за държавни служители, за които да не се изисква достъп до класифицирана информация, представляваща държавна тайна.

На 25.07.2024 г., на осн. чл. 110, ал. 1, т. 7, буква „г”, предложение второ и чл. 112, ал. 1 от ЗДАНС, във вр. с чл. 133, ал. 4 от ППЗДАНС, на служителя е връчено предизвестие per. № ЧР-2008/25.07.2024 г. за прекратяване на служебното му правоотношение поради обективна невъзможност да изпълнява служебните се правоотношение при отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация.

На 25.07.2024 г., на жалбоподателя е връчен препис на Заповед peг. № ЧР-з- 478/25.07.2024 г. на председателя на ДАНС, с която на основание чл. 110, ал. 1, т. 7, буква „г“, предложение второ във връзка с чл. 111 от ЗДАНС, служебното му правоотношение с Агенцията е прекратено. При връчване на заповедта, служителят е декларирал писмено, че не се намира в законоустановен отпуск.

Предмет на оспорване е Заповед с рег. № ЧР-з-478/25.07.2024г., издадена от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“/ДАНС/ - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. Заповедта е връчена на нейния адресат на 25.07.2024г., поради което настоящата жалба, подадена на 06.08.2024г., се явява депозирана в законоустановения 14 – дневен срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 111 от ЗДАНС заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се издават от председателя на агенцията. Обжалваният акт е издаден от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“/ДАНС/. По делото не е налице спор относно факта, че с Указ № 47 от 07.04.2023 г., издаден от Президента на РБ, обн. в ДВ, бр. 34/11.04.2023 г., П. К. Т. е назначен за председател на Държавна агенция "Национална сигурност", поради което съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган.

Административният акт е издаден в предписаната от закона форма, и съдържа изискуемите реквизити по чл. 125, ал. 2 от ППЗДАНС и чл. 59, ал. 2 от АПК.

Заповедта е издадена и при спазване на административно производствените правила регламентирани в чл. 133 и чл. 134 от ППЗДАНС. Процесната заповед е издадена след предложение от директора на съответната дирекция до председателя на ДАНС, а именно Директора на Специализирана дирекция „Б“ държавен агент ІІ степен с изложени мотиви, че на служителя е отнето разрешение за достъп до класифицирана информация. Видно от приложения по делото протокол peг. № ЧР-2016/25.07.2024 г. „младши агент IV степен Я. А. Д., експерт към ДАНС, е бил запознат, че съгласно утвърдения от председателя на ДАНС списък на длъжностите в ДАНС по чл. 37 от ЗЗКИ, в ДАНС няма длъжности за държавни служители, за които да не се изисква достъп до класифицирана информация до съответното ниво на класификация. Предвид горното служебното правоотношение е прекратено при спазване на разпоредбата на чл. 133, ал. 3 от ППЗДАНС и в съответствие с чл. 134, ал. 1 от ППЗДАНС.

Спазен е и регламентирания ред в разпоредбата на чл. 112 от ЗДАНС. Видно от приложените доказателства председателя на ДАНС е прекратил служебното правоотношение по чл. 110, ал. 1, т.7 с едномесечно предизвестие с рег. №ЧР-2008/25.07.2024г. след предложение рег. №Чр-2009/25.07.2024г. на Директора на Специализирана дирекция „Б“ държавен агент ІІ степен.

Заповедта е издадена на основание чл. 110, ал. 1, т. 7, б. "г" от ЗДАНС, поради обективна невъзможност на Д. да изпълнява служебните си задължения, поради отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация.

По делото не е налице спор, че на жалбоподателя е отнет достъпа до класифицирана информация. Това е законно основание за издаване на процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя на основание чл. 110, ал. 1, т. 7, б. "г" от ЗДАНС. По делото няма данни това отнемане на достъпа да класифицирана информация да е отменено, нито има данни на жалбоподателя да е предоставен нов достъп да класифицирана информация.

Отделно от това разпоредбата на чл. 110, ал. 3 от ЗДАНС, предвижда, че прекратяване на служебното правоотношение в случаите по ал. 1, т. 7, буква "г" се допуска ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежавания ранг и степен или ако няма подходяща незаета длъжност. Горното е предвидено и в нормата на чл. 133, ал. 3 от ППЗДАНС. В конкретният случай съдът приема, че са налице и двете материалноправни предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като е било отнето разрешението за достъп до класифицирана информация на служителя и липсата на подходяща незаета длъжност. От приложените по делото писмени доказателства, се установява, че с отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация peг. № Л-90/08.03.2024 г., потвърдено с решение на ДКСИ peг. № 39-II-9/11.07.2024 г., издаденото на Д. разрешение за достъп до класифицирана информация, с ниво „Строго секретно”, е било отнето. Доколкото с утвърдения от председателя на ДАНС Списък по чл. 37 от ЗЗКИ peг. № [рег. номер]-001-03/Л-6-7902/18.08.2016 г., за заемане и изпълнение на всички длъжности в рамките на притежавания от жалбоподателя ранг и степен се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно”, което Д. не притежава се налага извод, че липсва подходяща незаета длъжност за служител, за която да не се изисква достъп до класифицирана информация.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липсата на правно основание на оспорената заповед, поради образувано пред Върховен административен съд дело срещу решение на ДКСИ peг. № 39-II-9/11.07.2024 г. тъй като от една страна разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от ЗЗКИ допуска предварително изпълнение на решението на ДКСИ и от друга съдът съобрази разпоредбата на чл. 142 от АПК, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

По делото не се установяват нови факти след издаване на акта, които да се преценяват към момента на приключване на устните състезания.

Ето защо следва да се приеме, че е налице предпоставката на чл. 110, ал. 1, т. 7, б. "г", предл. второ от ЗДАНС жалбоподателят да е в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, поради отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация и оспорената заповед е издадена при правилно прилагане на материалния закон. Данни за постановяване на заповедта за цел, различна от установената в закона за подобен вид актове – за прекратяване на служебно правоотношение, не могат да се извлекат от доказателствата по делото и съдът приема, че оспореният акт не противоречи на целта на закона.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед като издадена от компетентен административен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел е законосъобразна и подадената жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, е основателна е претенцията на ответника за разноски и в негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

Водим от гореизложеното, Административен съд-Варна, Дванадесети състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я. А. Д. от гр. Варна, [улица], ет.5, ап.10, подадена чрез адвокат З., против Заповед с рег. № ЧР-з-478/25.07.2024г., издадена от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.

ОСЪЖДА Я. А. Д. [ЕГН] от гр. Варна, [улица], ет.5, ап.10 да заплати на Държавна агенция "Национална сигурност" сумата в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.