О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
гр. Велико Търново, 16.09.2020г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, V–ти състав, в закрито
съдебно заседание петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Мария Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 557/2020г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано
по жалба на И.Г.Д. *** против Акт за установяване на задължение по чл.
107, ал. 3 ДОПК № 520-1 /12.11.2019 г. на старши инспектор приходи при
Община – Свищов с искане за обявяване на неговата нищожност.
На жалбоподателят е издаден
АУЗ 520-1/12.11.19г. по чл. 107, ал. 3 за това, че не е заплащал данък от
2014г. до 2018г. задължения в размер на 198.69лв. за подадена от него на
20.11.2013г. данъчна декларация по чл. 54 от ЗМДТ в отдел „Общински приходи“ на
Община Свищов за четириколесно превозно средство марка Кванг янг Модел Кимко с
рег. № ***, регистрирано за движение в страната. Актът е връчен на 14.11.2019г.
и не е бил оспорен в законоустановения срок.
На 19.11.2019г. с приходна
квитанция серия СВ19 номер: ********** е заплатен данък в размер на 52.57лв. за
цялата 2014г. и лихва за 2015г.
На 28.01.2020г. е
образувано изпълнително дело № 20207250400209 за сумата главница 120лв. и лихва
към 12.11.2019г. – 28.48лв., или общо 148.48лв.
И.Г.Д. е подал искане за
възстановяване на сумата 204.28лв. с вх. № 94-3-1841/20.07.2020г.
На жалбоподателят е с
издаден Акт за прихващане и възстановяване № 184/29.07.2020г. /л. 17 от
делото/, с който е отказано възстановяване
на основание чл. 128 от ДОПК на сумата от 204.28лв.
С жалба до кмета на Община
Свищов И.Г.Д. е оспорил Акта за прихващане или възстановяване № 184/29.07.2020г.
на старши инспектор приходи към Служба Местни данъци и такси при Община Свищов.
С Решение №
1233/19.08.2020г. /л. 15 – 16 от делото/ Акт за прихващане и възстановяване №
184/29.07.2020г. е потвърден изцяло. Мотивите на органа са, че актът за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е бил връчен на
жалбоподателя и не е обжалван, като дори е заплатено част от задължението на
19.11.2019г. на касата на служба МДТ при Община Свищов.
С настоящата жалба до съда
се оспорва не Акт за прихващане и възстановяване № 184/29.07.2020г., потвърден
с Решение № 1233/19.08.2020г. на кмета на Община Свищов, а се отправя директно
искане до съда, на основание чл. 149, ал. 5 от АПК за обявяване нищожност
на АУЗ 520-1/12.11.19г. по чл. 107, ал. 3
При така установените по делото факти по допустимостта
на подадената жалба, съдът намира следното:
Обжалваният пред
административния съд акт за установяване на задължение е издаден на основание чл.
107, ал. 3 ДОПК и по арг. от ал. 4 на същия текст, този акт може да се
обжалва пред директора на териториалната дирекция. В чл. 144 ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и
другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е
предвидено друго. Единственото специално правило за обжалване на АУЗД е относно
органа, пред който се осъществява обжалването по административен ред - актът
може да се обжалва пред директора на териториалната дирекция, чиито функции
осъществява ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община, на
основание чл.
4, ал. 1 ЗМДТ.
Съгласно чл.
156, ал.1 от ДОПК, на обжалване пред съда подлежи ревизионния акт в частта,
която не е отменена при обжалването по административен ред, в случая акта за
установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 ДОПК.
Съобразно чл.
156, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в
частта, в която не е обжалван по административен ред. Съгласно цитираните
разпоредби, ДОПК не предвижда възможност за обжалване на тази категория актове
направо пред съд, без да е изчерпан предварително административния ред за това.
Административното обжалване пред решаващия орган, който в случая е ръководителят
на звеното за местни приходи при Община – Свищов, е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред.
В конкретния случай с
Решение № 1233/19.08.2020г. /л. 15 – 16 от делото/ има произнасяне по Акт за
прихващане и възстановяване № 184/29.07.2020г., но не и по акта за установяване
на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, който не е бил предмет, посочен в
жалбата вх. № 94-Ж-105/008.2020г. /л. 26-28 от делото/, сочеща като такъв АПВ №
184/29.07.20г. Акт за прихващане и възстановяване и акта за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК са два отделни акта и подлежат на
самостоятелно оспорване. Произнасяне от страна на горестящ административен
орган по отношение на искането за обявяване нищожност на акта за установяване
на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК не е налице, тъй като такова искане е
направено за първи път с жалбата до съда вх. № 4-Ж-117/08.09.2020г.
Това се явява липса на
положителна процесуална предпоставка, сочеща на допустимостта на съдебното
производство, а именно обжалване на издадения АУЗ по административен ред. Обжалването
на акта за установяване на задължение по административен ред е задължително и
представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването
по съдебен ред. За изпълнението на абсолютните процесуални предпоставки съдът
следи служебно и при констатация за липсата на положителна предпоставка следва
да остави жалбата без разглеждане, съответно да прекрати образуваното по нея
производство. Когато жалбата е подадена в срок разпоредбата на чл.
155, ал. 2 ДОПК не предвижда изрично възможност решаващият орган да обяви
оспорения пред него акт за нищожен, както
е предвидено в разпоредбата на чл.
97, ал. 1 АПК, съгласно който в двуседмичен срок от получаване на
преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен,
компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано
решение, с което обявява оспорения акт за нищожен,
отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или
отхвърля жалбата или протеста. Независимо от различията в разпоредбите по ДОПК и АПК следва да се
съобрази задължителното административно обжалване по ДОПК.
Разпоредбата на ДОПК
- чл. 156, ал. 2 предвижда, че ревизионният акт не може да се обжалва по
съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Въпреки, че
не е изрично посочено, следва да се приеме, че жалба за нищожност на акта, подадена след срока за обжалване, също трябва
първо да бъде разгледана по административен ред. Това е необходимо и с оглед
събиране на доказателства от страна на решаващия орган относно компетентността
на органа издал акта. При последващо обжалване пред съда спорът ще бъде изяснен
от фактическа страна.
Освен това съгласно чл.
159, ал. 2 ДОПК при разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган
и жалбоподателят. За да бъде страна в съдебното производство решаващият орган
следва да е разгледал акта по същество, което също води до извода, че жалбата
за нищожност на ревизиония акт при
задължителното административно обжалване по ДОПК, подадена след
срока за обжалване, следва предварително да се разгледа от решаващия орган. ДОПК не предвижда
възможност страна в производството по обжалване на ревизионния акт да е
издателя на акта, а само решаващия орган, а той може да е страна след като е
разгледал жалбата по реда на административното обжалване. По този начин решаващия
орган по ДОПК, има
възможност да обяви акта за нищожен без
да се води съдебно производство. В този смисъл са определения по адм. д.
№ 14607/2015 г., по адм.
д. № 9505/2016 г.; опр.
№ 11858 от 04.11.2016 г. постановено по адм. дело № 9785 по описа за 2016
г. на ВАС; Определение № 13883 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9798/2016
г., VII о.на Върховния административен съд; Определение № 11328 от 27.09.2017
г. на ВАС по адм. д. № 10062/2017 г., VII о.; Определение № 13327 от 07.12.2016
г. на ВАС по адм. д. № 12933/2016 г., VII о.,; Определение № 17238 от
16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13486/2019 г., III о.
Възможността за защита на
жалбоподателя съществува, защото след произнасяне от ръководителя на звено
"Местни приходи" при община Свищов, в зависимост от резултата
жалбоподателят ще може да сезира отново Административен съд – Велико Търново.
При това положение,
жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство е недопустима
като преждевременно подадена и производството следва да бъде прекратено, а
жалбата ведно с приложенията следва да бъде изпратена на ръководителя на звено
"Местни приходи" при община Свищов за произнасяне по компетентност.
Водим от горното,съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба на И.Г.Д. *** против Акт за установяване на задължение по чл.
107, ал. 3 ДОПК № 520-1/12.11.2019 г. на старши инспектор приходи при
Община Свищов
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 557/2020
по описа на Административен съд Велико Търново.
ИЗПРАЩА жалба с посочен рег. № 94-Ж-117/08.09.2020
г. от И.Г.Д. *** против Акт за установяване на задължение по чл.
107, ал. 3 ДОПК № 520-1 /12.11.2019 г. на старши инспектор приходи при
Община – Свищов на ръководителя на звено "Местни приходи" при община
Свищов за произнасяне по компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
в седемдневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: