РЕШЕНИЕ
№ 1080
гр. Бургас, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501162 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на СД „Стаматови - ГСН СИЕ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Трояново, община Камено, подадена от процесуалния представител на дружеството –
адв.Г.Михов от АК Бургас, против Решение № 1202/08.06.2022 г. по гр.д.3690/2021 г. по
описа на Районен съд Бургас, с което са отхвърлени исковете на въззивното дружество за
осъждане на Д. К. Д. от ***, да заплати на ищеца обезщетение в размер на 9 858 лв, от които
2 054,43 лв претърпяна загуба в размер на разходи на ищеца за агротехнически
мероприятия; 7 803,57 лв - пропусната полза - печалба, която ищецът би реализирал от
обработка на земята на 2020 - 2021 стопанска година, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба - 28.05.2021 г. до окончателното
плащане на сумата, както и сумата от 400 лв, представляваща съдебно- деловодни разноски.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се,
че съдът превратно е ценил част от доказателствата, а част от тях е игнорирал. Твърди се, че
решението е и необосновано, както и, че мотивите му са формални, до степен липса на
мотиви.
По-конкретно се твърди, че при правилни изводи на съда, че се касае за валидно
възникнало наемно правоотношение, както и че е налице неизпълнение на задължението
ползването на имотът да се предостави за срока на договора, съдът е достигнал до
неправилни изводи, че за извършените разходи за агротехнически мероприятия не се дължи
обезщетение, тъй като били извършени извън периода на действие на договора и
следователно не били в причинна връзка с неговото неизпълнение. Сочи се, че
първоинстанционният съд не е съобразил спецификата на наетия имот - земеделска земя и
1
дейностите които се извършват върху нея - селскостопанско производство, както и в
спецификата на разминаване между стопанска година и производствен цикъл. Твърди се, че
част от агротехническите мероприятия чието стойностно репариране се търси, действително
са извършени извън периода на действие на договора и го предшестват, но същите са
извършени именно с оглед правните очаквания на наемателя по отношение на договора.
Твърди се, че ищецът е стопанисвал и обработвал процесиите имоти в предходната
стопанска година, като именно с оглед правните очаквания съобразно сключения процесен
договор за наем, да продължи да обработва имотите, е извършил мероприятия свързани с
подготовка на земята за производство и добив през следващата стопанска година.
С оглед на горното се твърди, че са неправилни изводите на съда, че щом
загубата е настъпила извън времето на действие на договора, то няма как да има връзка с
неизпълнението му. Сочи се, че чл.82 от ЗЗД, не предвижда темпорална връзка между
настъпването на вредите и срока на договора, а единствено пряка и непосредствена
последица от неизпълнението, която би могла се бъде предвидена.
По отношение на отхвърлянето на друга част от претенцията за вреди – за
разходи, извършени в срока на договора, се твърди, че съдът неправилно не е кредитирал
заключението по приетата по делото агротехническа експертиза поне по отношение на
безусловно установените с него мероприятия. Сочи се, че ако вещото лице не е могло да
установи броя на дискуванията, но безусловно е установено извършването на такова
мероприятие, съдът е следвало да присъди разходите поне за едно дискуване.
Твърди се, че съдът е допуснал нарушение на процесуалното си задължение, да
постанови решение вземайки в предвид всички събрани доказателства и да изложи мотиви
защо отхвърля и не възприема част от тях.
Твърди се, че св.Г. е необективен и заинтересован, тъй като е син на новия
наемател, с който ответникът е сключил договор за същия период. Твърди се, че показанията
на този свидетел (по отношение на извършването на засаждане на рапицата в началото на
месец октомври), противоречат на заключението на вещото лице, съобразно което рапицата
технологично се сее през септември и преди настъпване на стопанската година. По
изключение през октомври.
По отношение на претендираните пропуснати ползи, произтичащи от лишаването
на ищеца от възможността да обработва процесиите имоти и да реализира добив и печалба
от тяхната обработка се твърди, че назначената съдебна експертиза установява размера
печалбата на ищеца на процесната година, а съдът не е изложил мотиви защо според него
експертизата не доказва размера на пропуснатите полза.
Изложени са подробни съображения.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение.
Претендира се съдебни разноски.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият Д. К. Д., чрез пълномощника си адв.Петя
Владикова от БАК, е подал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е обосновано, постановено при
правилно приложение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
По-конкретно се твърди, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил
исковите претенции за претърпяна загуба в размер на 2 054,43 лв. за разходи за
агротехнически мероприятия, и за пропусната полза в размер на 7 803,57 лв. - печалба, която
ищецът би реализирал от обработката на земята на 2020/2021 стопанска година, тъй като
дори да би било доказано реалното извършване на разходи за извършени агротехнически
мероприятия в периода 03-25.08.2020 г. - оран и дискуване, на 14-20.09.2020 г. - дискуване,
на 16-25.09.2020 г. - сеитба, няма как същите да съставляват претърпяна загуба от
2
неизпълнение на процесния договор, тъй като в същия изрично е посочено, че влиза в сила в
по-късен момент, а именно на 01.10.2020 г. /от когато е началото на стопанската 2020/2021
г., за която е бил сключен/. На второ място се сочи, че доколкото ищецът е имал правото да
обработва процесиите земеделски земи на основание сключени предходни договори за наем,
в т.ч. и договор наем за стопанската 2019/2020 г., която е изтекла на 30.09.2020 г.,
евентуално извършените от ищеца агротехнически мероприятия в периода до 30.09.2020 г.
се явяват извършени по време и на основание предходния договор за наем на земите за
стопанката 2019/2020 г. и при упражняване правата му по този предходен договор.
Твърди се, че не е налице пряка причинна връзка между твърдяната загуба -
разходи за агротехнически мероприятия и неизпълнението на задължението на наемодателя
по процесния договор, тъй като към този момент същият не е действал. Твърди се, че самото
извършване на твърдените агротехнически мероприятия през м. август, септември и
октомври 2020 г. не е доказано по делото.
Твърди се, че правилно съдът не е кредитирал показанията на св.Ж. Н., която не
само е лице заинтересовано и зависимо от изхода на спора, тъй като е служител на
ищцовото дружество, т.е. служебно зависима е от ищеца, но и е дала показания, които са
вътрешно противоречиви.
По отношение на претенциите за пропуснати ползи, се твърди, че са правилни
изводите на първоинстанционния съд, че тези претенции са недоказани, и не могат да бъдат
уважени на база предположения, чрез изчисляване на средна печалба от предходните три
години.
Сочи се, че изводите на първоинстанционния съд са съобразени с постановките в
задължителната съдебна практика на ВКС - Тълкувателно решение N 3/12.12.2012 г. на
ОСГТК по тълк. дело № 3/2012 г. на ВКС.
Също са изложени подробни съображения.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба
на въззивника СД „Стаматови - ГСН СИЕ” за осъждане на въззиваемия Д. К. Д. от ***, да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 9 858 лв, от които 2 054,43 лв - претърпяна
загуба в размер на разходи на ищеца за агротехнически мероприятия, 7 803,57 лв
пропусната полза - печалба, която ищецът би реализирал от обработка на земята на 2020 -
2021 стопанска година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба - 28.05.2021 г. до окончателното плащане на сумата. Твърди се, че между
страните е бил сключен договор за наем на земеделска земя от 27.07.2019 г., по силата на
който ответникът е предоставил на ищцовото дружество правото на ползване върху
земеделска земя (4 бр. ниви с посочени в исковата молба идентификатори), находяща се в
землището на с.Трояново, община Камено, за срок от 1 година от 01.10.2020 г. до 30.09.2021
г. Твърди се, че след сключване на договора ищецът е обработил нивите и ги е засял с
рапица, като направил разходи в размер на общо 3 175,88 лв. Твърди се, че след обработка
на нивите ищецът узнал, че на 20.07.2020 г. същите ниви са отдадени под наем от ответника
на трето лице. Твърди се, по този начин ответникът е лишил ищеца от правото да ползва
имотите, за които е направил разноски, съответно ищецът е пропуснал да реализира приходи
- печалба от обработка на нивите на декар, както и от размера на субсидията, която би
получил по СЕЕП и ЗД.
3
Предявеният иск е с правно основание чл.82 ЗЗД.
Ответникът е представил в законовия срок писмен отговор, в който оспорва
предявените претенции като неоснователни. Представеният с исковата молба договор за
наем, сключен между страните е оспорен като е нищожен като сключен без основание и при
липса на съгласие относно договорената цена. Твърди се, че поради некоректното поведение
на ищеца - отказ да изплати дължимите на наемодателя суми по преден договор за наем,
ответникът е бил принуден да сключи процесния договор, за да си получи сумите по
предния, но след това е сключил договор за наем за стопанската 2020/2021 г. с друго лице.
Твърди се, че след като процесният договор е бил прекратен, ищецът не е имал право да
извършва агротехнически мероприятия в имотите на ответника. На следващо място
ответникът е оспорил извършването от ищеца на твърдените в исковата молба видове
земеделски мероприятия в имотите на ответника, съотв. извършването на твърдените
разходи за такива мероприятия.
С обжалваното решение БРС е отхвърлил предявените искове. Съдът е приел, че
договорът за наем е валиден. Искът за сумата от 2 054,43 лв – претъпени от ищеца загуби е
отхвърлен, тъй като съдът е приел, че по делото не е доказано в срока на договора ищецът да
е извършил описаните в исковата молба агротехнически мероприятия. Искът за сумата от
7 803,57 лв – пропуснати ползи - печалба, е отхвърлен, тъй като съдът е приел, че по делото
не са установени категорични доказателства, че имуществото на ищеца е щяло да се увеличи
със сигурност с претендираната сума.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът приема, че първоинстанционният съд е установил правилно
и в пълнота фактическата обстановка и изводите му по фактите са обосновани. В този
смисъл настоящият състав намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че
обжалваното решение е постановено при превратно ценене на доказателствата, както и , че
решението е необосновано, тъй като част от правните изводи на съда не почиват на
установените по делото факти.
Предвид твърденията на ищеца в исковата молба по фактите – претърпени загуби
и пропуснати ползи от извършени от ищеца в имот на ответника агротехнически
мероприятия на основание сключен между страните договор за наем на съответните
земеделски земи, както се посочи по-горе, основанието на иска е чл.82 ЗЗД, т.е.сумите се
търсят на договорно основание. Ето защо настоящият състав споделя изводите на
първоинстанционния съд, че за извършените дейности в периода до 01.10.2020 г. – началото
на срока на действие на процесния договор (съгласно заключението по приетата съдебна
агротехническа експертиза, изготвена на база записванията в документацията на ищцовото
дружество - 3 пъти дискувания за имот 73211.17.25 в периода от 10.08. - 20.08.2020 г. и
10.2020 г.; за имот 73211.27.19 1 оран за периода 20.07.-30.08.2020 г.; за имоти 73211.111.5 и
73211.109.32 за периода 03.08 - 25.08.2020 г. - 1 мероприятие оран, за периода 14.09.2020 г. -
20.09.2020 г. - по 2 дискувания, за периода 16.09.-25.09.2020 г. - сеитба на рапица, за периода
20.09.2020 г. - 05.10.2020 г. - валиране след сеитба на рапица), обезщетение на основание
чл.82 ЗЗД не се дължи, тъй като посочените работи са извършени извън срока на договора.
Доколкото тези дейности са извършени извън срока на договора и в самия договор страните
не са уговорили условия за извършване на агротехнически мероприятия извън срока на
договора, настоящият състав приема, че възнаграждение или обезщетение за тези дейности
(доколкото те са извършени), не се дължи на договорно основание, съотв.на основание чл.82
ЗЗД.
Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че от представените по
4
делото доказателства не се установява твърдението на въззивника, че е извършил
агротехническите дейности, разходите за които претендира. Съгласно заключението на
вещото лице по съдебна агротехническата експертиза, вкл.за дейностите, извършени,
съгласно записванията в документацията на ищеца, след 01.10.2020 г. (3 пъти дискуване
периода 06.10.-23.10.2020 г. за имот 73211.27.19; 2 пръскания с хербицид и инсектицид за
периода 26.10.-28.10.2020 г.), няма пълно съответствие между записаните в дневника на
стопанството мероприятия, следите от обработките и записаните GPS координати на
машините. Налице е противоречие (както е установил и първоинстанционният съд) между
показанията на св.Н. (служител на ищцовото дружество), и на св.Г. (син на последващия
наемател на имотите). Св.Н. твърди, че в имотите в местностите Дойкина локва и Сюнлиите
в периода 20.07.-03.08.2020 г. са извършени оран, две дискувания, сеитба, валиране и
пръскане. Св.Г. твърди, че непосредствено преди започване на стопанската година на
01.10.2020 г. е направил трасиране на имотите, и към този момент имотите не са били
обработени, а всички мероприятия са правени след това от новия арендатор - баща на
свидетеля. Настоящият състав, също както и първоинстанционният съд, кредитира
показанията на св.Г., тъй като макар да е син на новия наемател на процесните земеделски
земи, този свидетел няма интерес от изхода на спора, воден между наемодателя на земите и
предния наемател, а освен това има преки наблюдения върху обработването на тези земи в
процесния период. В същото време св.Н., като служител на ищцовото дружество, може да
бъде пристрастна към изхода на спора. На последно място показанията на св.Г.
кореспондират с представеното по делото извлечение от дневника на стопанството на
земеделски производител Г. Г. (новия наемател на земите).
По изложените съображения съдът приема, че ищецът не е доказал чрез пълно
главно доказване, извършването на твърдените агротехническите дейности, разходите за
които претендира, поради което искът за претърпени загуби е неоснователен.
Съдът намира за неоснователен и искът за обезщетяване на пропуснатите ползи,
представляващи нереализирана печалба. По отношение на този иск настоящият състав
приема, че обжалваното решение е съобразено с разясненията, дадени в ТР № 3/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което пропуснатата полза се дефинира като неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора. Пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, поради което тя трябва да се основава на доказана възможност за
сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването. Законът не презумира настъпването на
пропусната полза, поради което същата трябва да бъде доказана.
Съдът намира, че изчислената от вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза средна печалба на ищеца от процесните имоти за стопанската година, посочена в
договора за наем не представлява сигурно увеличаване на имуществото на ищеца, тъй като
няма доказателства, че същата би била реализирана реално. Поради това, настоящият
съдебен състав намира, че по делото не е установено сигурно увеличаване на имуществото
на ищеца под формата на нереализирана печалба, поради което искът е неоснователен.
На последно място следва да се посочи, че според настоящия състав са
неоснователни оплакванията във въззивната жалба, обжалваното решение не се
характеризира със смислов анализ на фактите, от който да стават ясни мотивите на съда,
поради което е налице формален подход до степен формално правосъдие и липса на мотиви.
Настоящият състав намира, че мотивите на първоинстанционния съд са подробни,
задълбочени и логични, обсъдени са релевантните за спора факти и доказателства в тяхната
взаимовръзка, а изводите на съда са обосновани.
Предвид съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към
които настоящият състав препраща на основание чл.272 от ГПК.
5
При така постановения резултат, на въззиваемия следва да се присъдят съдебни
разноски за въззивното производство в размер на 600 лв за заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно представените Списък на разноските и договор за правна защита
и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1202/08.06.2022 г. по гр.д.3690/2021 г. по описа на
Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА СД „Стаматови - ГСН СИЕ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Трояново, община Камено, да заплати на Д. К. Д., ЕГН **********, сумата от
600 лв (шестстотин лева), представляваща съдебни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6