РЕШЕНИЕ
№ .................
гр.София, 20.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИНА
АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14037 по описа за 2015 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Л.Л.К., с която срещу Д.Л.К. е предявен иск по чл.227, ал.1, б»в» ЗЗД за отмяна
на ½ ид.ч. от дарение на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 57,
том I, рег.№ 2127, нот.дело № 48/2002 г. от нотариус И.Д.с рег.№ 039 на НК на
РБ с район на действие – СРС, поради това че дареният Д.Л.К. е отказала да даде
на дарителя Л.Л.К. издръжка, от която се нуждаел, за което била изпратена на
17.03.2015 г. телепоща /получена на 18.03.2015 г./
Поддържа, че е дарил на ответника с цитирания нотариален акт заедно с
бившата си съпруга В.Ц.К. недвижим имот, представляващ апартамент № 19, находящ
се в гр.София, ж.к.*******, със застроена площ от 89.85 кв.м., при описани
съседи.
С решение № ІІІ-90-102/14.05.2013 г. бракът му сВ.К. бил прекратен с
развод, като дарения имот, представляващ семейно жилище бил предоставен за
ползване на съпругата. С покана за доброволно изпълнение от 30.09.2014 г. бил уведомен
да напусне жилището по образуваното изп.дело № 20141110400179 на ДСИ при СРС.
С телепоща уведомил ответницата, че се нуждае от издръжка в размер на
300.00 лв. месечно, тъй като получаваната от него пенсия не е достатъчна да
покрива разходите му за храна, лекарства и други необходими разходи и нужди. В
отговор не получил такава подкрепа.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява следното становище по иска: Оспорва
иска по основание и размер. Оспорва изложените фактически твърдения, че ищецът
се е нуждаел от издръжка, която е поискал от него. Поддържа, че преди да бъде
дарен описания имот е било извършено друго дарение на имот от страна на ищеца в
полза на Л.Л. К. – нейн брат, както и ищецът притежава средства за издръжка. В
с.з. допълва, че не разполага със свободни средства за да дава издръжка на
дарителя. Твърди, че ищецът реализира доходи от търговска дейност, както и че
същият притежава други недвижими имоти, с които може да реализира допълнителни
доходи за издръжка.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства,
при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД.
С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест по искът с правно
основание чл.227,ал.1,б»в» от ЗЗД ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно че:
- дарителя е
поканил ответника, да му дава издръжка, от която се е нуждаел, както и че
същият е отказал.
- дарителя е
изпаднал в трайна нужда и да няма средства за своето съществуване.
В тежест на
ищеца е да установи, че материалните възможности на дарителя не са позволявали
да покрива нуждите си.
В тежест на
ответника е да докаже, че не е бил
поканен, респ., че след отправена покана е давал издръжка, от която дарителя се
е нуждаел, респ., че същият не е имал нужда от издръжка.
Според
установената трайна съдебна практика на ВКС по приложението на чл.227, ал.1 б.
"в" от ГПК, за основателността на предявения иск, следва да се
установи по делото че нуждата от издръжка за ищеца е трайна и съществуваща към
датата на поканата и към момента на постановяването на съдебния акт от съда.
Нуждата от издръжка се установява за всеки конкретен случай, чрез съпоставката
между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните
месеци и конкретната сума, която му е необходима за покриване на специфичните
му нужди. За целта следва да се установи и докаже размера на средно месечната
издръжка за едно лице за процесния период според статистиката, като се съобрази
от какви пера е формирана тя и да я съотнесе към специфичните нужди на дарителя
и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани- повишени или
намелени, трябва ли да се прибавят нови пера- за лечение, лекарства с оглед на
конкретното здравословно положение на дарителя и т.н. Сумата съставляваща
месечните средства, с които дарителя разполага се образува от заплати, пенсии,
добавки, спеставявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и
др., както и допълнителните доходи които могат да бъдат реализирани- наеми или
цена на друго имущество.
Сочените
предпоставки следва да бъдат установени от ищеца.
Съобразно
изложеното в производството не бе спорно и се установи от представения нотариален
акт № 57, том I, рег.№ 2127, нот.дело № 48/11.03.2002
г. на нотариус И.Д.с рег.№ 039 на НК на РБ с район на действие – Софийски
районен съд, че ищецът и неговата съпруга В.Ц.К. са дарили на ответницата
недвижим имот, представляващ апартамент № 19, находящ се в гр.София, ж.к.*******,
бл.*******, на пети етаж със застроена площ от 89.85 кв.м., при съседи: от
изток – тревна площ, от запад –апартамент № 18, от север – тревна площ, от
юг-стълбище, отгоре – ап.№ 23, отдолу –апартамент № 15, заедно с избено
помещение № 19 с полезна площ 3.42 кв.м.
Страните не
спорят и се установи, че с решение № ІІІ-90-102/14.05.2013
г. бракът на Л.Л.К. сВ.К. бил прекратен с развод, като дарения имот,
представляващ семейно жилище бил предоставен за ползване на съпругата, като К.
бил осъден да напусне имота.
Чрез представеното писмо от 17.03.2015 г. изпратено с телепоща от страна на
ищеца към ответника с посочена дата на получаване 18.03.2015 г. /известие за
доставяне на л.23 по делото на СРС – гр.д.№ 31076/2015 г. по описа на СРС, 32
с-в/ се установява, че дарителя К. е поискал от дарената К. заплащане на
издръжка в размер на 300.00 лв. месечно в срок 14 дни след изпращане на
поканата.
Чрез показанията на свидетеля Л.Л. К. /син на ищеца и брат на ответницата/
преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК с оглед събраните в производството
доказателства се установява, че ищецът получава пенсия, която не е достатъчна
за да покрива нуждите си в ежедневието за храна, лекарства, задължения към
Топлофикация и заеми, които изплаща. Свидетелят сочи, че няколко пъти му е
помагал финансово именно с оглед затрудненията, които има. Установява, че преди
време ищецът е упражнявал търговска дейност, която е била преустановена.
Свидетелят сочи, че му е дарен и на него имот, спрямо който баща му /ищец в
производството/ си е запазил право на ползване, както и че последния изплаща
заем за жилище, което е закупил за себе си. Установява, че ответницата не работи
и също е искала финансова помощ от него.
Чрез показанията на свидетеля П.Л.Ч.се установява, че ищецът има
работилница в един трафопост, в която се занимава с ремонт на електроуреди
/дребна техника/ и електроинсталация. Свидетелят установява, че преди около 6-7
месеца неговата майка е ползвала неговите услуги /свидетелят е разпитан в с.з.
на 22.03.2017 г./.
Чрез
показанията на свидетеля Г.В..Н.се установява, че от пенсията, която ищеца
получава около 550 лв. му остават около 200 лв., тъй като изплаща заем за
жилище в банката. Тези средства не достигали на ищеца, било му доста тежко и
той често му искал заеми, които в повечето случаи не следвало да връща или се
прихващали за извършени от него услуги. Свидетелят сочи, че ищецът има
здравословни проблеми със сърцето, с кръста, необходими са му лекарства, за
които не му достигат средствата. Отделно от това свидетелят сочи за непогасени
задължения на ищеца към Топлофикация, което допълнително затруднявало неговото
състояние.
Чрез
показанията на свидетеля В.Ц.Х. /бивша съпруга на ищеца и майка на ответницата/
преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК с оглед събраните в
производството доказателства се установява, че от 1987 г. в жилището в ж.к.*******
в бл.*******живеят заедно с нейния внук В. и ответницата. Повече от година
дъщеря й /ответницата/ не работи, а нейния син е ученик в ІІІ клас.
Единствените средства, които ответницата получава била издръжката, която плащал
бащата на В.. За времето от м.10.2016 г. до м.април 2017 г. ответницата
получавала социални помощи /обезщетение за безработица/ от Бюро по труда в
размер на около 400 лв.-месечно. След този период била много затруднена.
Средствата не били достатъчни за погасяване разходите на детето за храна,
облекло, училище и допълнителните занимания /английски, спорт/, с които било
ангажирано. Получаваните от ответницата средства не били достатъчни за
закупуване на храна и погасяване на разходите за ел.енергия, вода, интернет,
телевизия и пр. Много често взимали
заеми от роднини на свидетеля Х.. Установява, че ищецът предоставя услуги като
ел.техник в района и реализира доходи от тази дейност.
Чрез
представения договор за продажба на общински нежилищен имот чрез търг с явно
наддаване от 19.08.2005 г. се установява, че ищецът е закупил помещение в
трафопост, находящ се в гр.София, ж.к.*******, до бл.262, УПИ І-31, кв.38 със
застроена площ от 7.67 кв.м.
Установява
се, чрез представения нотариален акт № 4, том ІІІ, рг.№ 10101, дело № 227/12.12.2014
г. на нотариус Д. *** действие – СРС, че ищецът е закупил недвижим имот –
апартамент № 32, находящ се в гр.София, ж.к.*******, в бл.*******, на трети
етаж със застроена площ от 44.75 кв.м. при посочени съседи за сумата 35000 лв.,
която сума е получил в заем по отпуснат банков кредит от Банка ДСК ЕАД от
09.12.2014 г.
Чрез
представения нотариален акт № 112, том V, рег.№ 3749, нот.д.№ 697/02.11.2015 г.
на нотариус П..П.с рег.№ 129 на НК на РБ с район на действие – РС Павликени се
установява, че ищецът е продал наП.П..П.собствени земеделски земи находящи се в
землището на село Бяла река, община Сухиндолска, област Велико Търново общо за
сумата 5100.00 лв.
Чрез
представеното Разпореждане № **********/01.07.2017 г. на НОИ се установява, че определената
на ищеца пенсия за осигурителен стаж и възраст е в размер на 542.45 лв.
Страните не
спорят и се установява, че ответницата има малолетно дете – В. М.В., роден на ***
г. /удостоверение за раждане на л.123/.
Чрез представените
в производството медицински документи и приетата в производството СМЕ се
установява, че и ищецът и ответницата имат сериозни хронични заболявания, които
налагат и изискват постоянно скъпоструващо поддържащо лечение. При обостряне на
състоянието това би довело и до допълнителни разходи и нужда от такива
средства. Приблизителната сума нужна на ищеца за закупуване на лекарства за
установените заболявания, според СМЕ възлиза на 114 лв., а на ответницата – на
217 лв.
Чрез
събраните в производството доказателства и констатациите на приетата в
производството СИЕ се установи, че месечният размер на линията на бедност за
периода 2015 г.-2018 г. е както следва: 2015 г. – 325.80 лв., за 2016 г.-308.17
лв., за 2017 г.-314.00 лв., за 2018 г.-321.00 лв.
При
съобразяване доходите на ищеца и разходите необходими за храна, лекарства,
облекло, битови и лични нужди, разходи за консумативи в жилището, данъци и
ипотека, според експерта е налице остатък от доход в размер на: 2015 г. –
4427.05 лв., за 2016 г.-5627.75 лв., за 2017 г.-6017.19 лв., за 2018 г.-923.50
лв. /461.75 лв. на месец/.
Съответно,
според СИЕ, годишния разход за издръжка на живот на домакинство с едно лице по
данни на НСИ за същия период възлиза на: 2015 г. – 4544.00 лв., за 2016
г.-6146.00 лв., за 2017 г.-6646.00 лв., за 2018 г. /01.01-28.02/ -914.00 лв.
Според тези данни, СИЕ сочи, че през 2015 г. ищецът е реализирал доход в повече
с 225.28 лв., през 2016 г.- в повече с 213.04 лв., през 2017 г. – доход в
по-малко с 136.60 лв. и през 2018 г. в повече с 85.45 лв.
При така
установеното, съдът намира за установено, че ищецът не е изпаднал в трайна
нужда от даване на издръжка. За обосноваване на този извод, съдът съобрази, че
получавания от ищеца доход е над средномесечният размер на издръжката на едно
лице за 2015 г., 2016 г. и 2018 г.
Дори и да се
приеме, че са налице потребности за ищеца от средства, които не може да набави
в нужния му размер, не е налице
непризнателност от страна на дарената /ответник в производството/, според
дадените разяснения с Тълкувателно решение № 1/21.10.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГК на ВКС.
Чрез
събраните в производството доказателства и констатациите на СИЕ се установи, че
средствата, с които разполага ответницата не са достатъчни, за да даде издръжка
на дарителя си, без да постави самата себе си в по-неблагоприятно положение от
това на дарителя при съобразяване и задълженията по закон, които същата има като
майка към малотното си дете В. М.В.. За обосноваване на този извод съдът
съобрази, че за периода 2016 г.-2018 г. ответницата е реализирала доход
по-малък от необходимия за издръжка на живот на домакинство от две лица, както
следва: -2092.23 лв. за 2016 г., -11804.00 лв. за 2017 г. и -1716.67 лв. за
2018 г. За посочения период, според експерта, годишния разход за издръжка на
живот на домакинство от две лица е както следва: 10887.00 лв. за 2016 г.,
12539.00 лв. за 2017 г. и 2066.00 лв. за 2018 г.
За да се
признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението, недаването на издръжка
трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността
да може да се оцени като драстична. Такава високо укорима непризнателност ще
има, когато дареният има възможност да
даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява своите минималните
нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон, и
въпреки това отказва да я даде, съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ
21.10.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСГК НА ВКС. В случаите обаче, при които
надареният поради липса на достатъчно средства при даването на издръжка на
дарителя би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в
по-лошо положение от това на дарителя, не е налице непризнателност. В трайно
установената практика на ВКС по приложението на чл. 227, ал. 1, б.
"В" от ЗЗД., решение № 894 по гр. д. № 3132/2008 г. на II ГО и в
решение № 1031 по гр. д. № 4849 за 2008 г. на I ГО/, еднозначно се приема, че
дарението е едностранна, безвъзмездна сделка и не създава за надарения никакви
задължения за издръжка или помощ за дарителя, освен моралното задължение да
бъде признателен на дарителя за стореното дарение. Моралното задължение се
трансформира в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на
определени в закона нови обстоятелства - изпадане на дарителя в нужда и
отправено от негова страна до надарения искане последният да му дава издръжка.
В закона липсва легална дефиниция на понятието "трайна нужда" като
правна категория. Съдебната теория и критериите на практиката приемат, че
"трайната нужда" следва да се преценява във всеки конкретен случай, с
оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди,
като се вземе предвид неговата социална среда и икономическите условия на живот
в страната ни. "Нуждата от издръжка" по смисъла на цитираната
разпоредба се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят
разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова
величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните
му нужди" в този смисъл е решение № 473/20.01.2012 г. по гр. д. № 263/2011
г. на IV ГО на ВКС, което се възприема от настоящия състав. В настоящия случай,
както бе посочено, необходимостта от издръжка не бе доказана от ищеца.
Като
неоснователен, искът подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В полза на ответника,
на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски съобразно представения списък, чийто общ размер възлиза на сумата 675.00
лв. с вкл. заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Л.К., ЕГН ********** срещу Д.л.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б.
"в" от ЗЗД за отмяна на договор за дарение оформен с нотариален акт № 57,
том I, рег.№ 2127, нот.дело № 48/2002 г. от нотариус И.Д.с рег.№ 039 на НК на
РБ с район на действие – СРС по отношение на ½ ид.ч. от следния недвижим
имот: «апартамент № 19, находящ се в гр.София, ж.к.*******, бл.*******, на пети
етаж със застроена площ от 89.85 кв.м., при съседи: от изток – тревна площ, от
запад –апартамент № 18, от север – тревна площ, от юг-стълбище, отгоре – ап.№
23, отдолу –апартамент № 15, заедно с избено помещение № 19 с полезна площ 3.42
кв.м.», поради това че дареният Д.Л.К. е отказала да даде на дарителя Л.Л.К.
издръжка, от която се нуждаел, за което била изпратена на 17.03.2015 г.
телепоща /получена на 18.03.2015 г./
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Л.Л.К., ЕГН
********** да заплати на Д.л.К., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 675.00
лв.-разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: