Р Е Ш Е Н И Е №138
гр. ВРАЦА, 02.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 27.05.2020 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
И. Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Виолета Вълкова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N 115 по описа за 2020 год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развина на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба №
464/21.01.20 г. на И.А.Г. с ЕГН ********** ***, представляван от особения си
представител адв. Кр. К. от Врачанска адв. колегия назначен при предпоставките
на чл. 47, ал. 6 от ГПК, срещу решение на районен съд гр. Бяла Слатина №
359/20.12.19 г. по гр. дело № 89/17 г. по описа на същия съд, постановено по
втора фаза от делбено дело. С атакуваното решение първостепенният съд е изнесъл
на публична продан допуснатия до делба недвижим имот в гр. Бяла Слатина
представляващ двор с построената в него жилищна сграда, поради неговата
неподеляемост и е отхвърлил възлагателната претенция на съделителя А.С. с
правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, като е определил начина на
разпределение на получената от ПП сума между двамата съделители.
Със същото решение районен съд е осъдил съделителя жалбоподател А.Г. да
заплати на другия съделител А.С. сумата
3 777 лв., заедно със законната лихва от предявяване на иска 25.01.17 г. до
окончателното й изплащане, която сума представлява 1/4 от стройността на
извършените в делбения имот подобрения от А.С., а също и сумата 106 лв.
представляваща 1/4 от платените данъци за делбения имот от С. за периода от
20.12.2005 г. до 25.01.17 г. С обжалваното решение, са присъдени разноски и
държавни такси.
Въззивникът А. Г., чрез особения си представител адв. К., излага
оплаквания само срещу частта от атакуваното решение, с която районен съд е
уважил исковата претенция насочена срещу него на съделителя А.С. с правно
основание чл. 346 от ГПК, за сумата 3 777.00 лв., представляваща стойността на
извършените от С. подобрения в делбения имот в гр. Бяла Слатина, съобразно
частта на въззивника и за заплащане от въззивника Г. на съответната част от платените от А.С.
такси и данъци за имота - 106.78 лв.
Жалбоподателят намира, че неправилно и в нарушение на процесуални
правила районен съд е уважил претенциите по сметките на съделителя А.С.
въпреки, че той /С./ не изпълнил указанията на съда и не посочил периода, за
който претендира подобренията, а това било от значение за определяне размера на
претендираната сума за подобренията - в различните периода стойността на
материалите за извършване на подобренията била различна. Такава задача не била
поставена на вещото лице, при което искът, според въззивника бил недоказан. На
следващо място, той намира, че исканията във вр. с подобренията изложени в
молбата на съделителя А.С. от 11.07.19 г., районен съд е следвало да остави без
уважение, тъй като исканията са преклудирани. Районен съд следвало да не
допуска да разпит сочените от С. свидетели с определението си № 444/04.07.19
г., тъй като било недопустимо сочените в определението обстоятелства да бъдат
установяване със свидетелски показания. Съща така, изготвената оценителна
експертиза от в. л. Л. А. не следвало да бъде ценена от районен съд, тъй като
не почивала на обективно установени разходи направени от съделителя - ищец С.,
доколкото по делото не било представено нито едно писмено доказателство в тази
връзка - фактура, фискали бонове, експедиционни бележки и т. н.
При изложените оплаквания, особеният представител на въззивника, адв. К.
моли за обезсилване на атакуваното решение, алтернативно моли същото да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По делото е представено отговор от съделителя А.С., чрез адв. И.И.И., в
който се заявява становище за неоснователност на жалбата.
Страните нямат доказателствени искания.
След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на
страните, окръжен съд намира следното:
Постъпилата въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена в
срок, от надлежна страна в производството и имаща за предмет подлежащ на
обжалване пред въззивна инстанция съдебен акт.
Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустима.
Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА при
следните съображения:
Съгласно правната теория и съдебната практика делбеното производство е
единно съдебно исково производство, което обаче протича в две фази (така
Решение № 60/05.07.2016 г. по гр. д. № 5519/2015 г. на 2-ро ГО на ВКС) – фаза
по допускането на делбата и фаза по извършването на делбата като всяка фаза
завършва със самостоятелно решение, което подлежи на обжалване, а след
влизането му в сила се ползва със сила на пресъдено нещо. В тази връзка
необходимо е да се отбележи, че съдът може да пристъпи към производство по
извършване на делба едва след влизане в сила на решението по допускането на
същата, доколкото втората фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния
закон, следва да се извърши в предметната рамка на решението по допускане на
делбата, т. е. за имотите, допуснати до делба и между лицата, титуляри на
правото на собственост или техни законни правоприемници.
В настоящия случай фазата по допускането на делбата по гр. д. № 89/2017
г. по описа на РС-гр. Бяла Слатина е приключила с Решение № 106/19.04.2018 г.,
потвърдено с Решение № 227/16.07.2018 г. по в. гр. д. № 352/2018 г. по описа на
окръжен съд гр. Враца и влязло в сила предвид недопускането му до касационно
обжалване с определение на ВКС № 245/14.05.19 г. постановено по гр. д.№ 4130/18
г. Съгласно дадени с определение от № 444/04.07.19 г. / стр. 113/ указания ищецът по делото С. е внесъл
определения от съда депозит за вещо лице, поради което пред районния съд се е
развила втората фаза на производството по делото за делба. Още с исковата молба
съделителят-ищец С. е заявил исканията си по чл. 346 от ГПК. След влизане в
сила на съдебното решение по първата фаза от делбата, с цитираното определение
№ 444/04.0.19 г. районен съд е дал указания на ищеца С. да уточни претенциите
си по сметките, което указание той е изпълнил с молба си вх.№ 5098/11.07.19 г.
Ответникът-съделител Г. от своя страна не е заявил искания по сметки съобразно
чл. 346 от ГПК и не е посочил извършени от него подобрения в делбения имот. С молба
вх. № 5503/31.07.19 г. стр. 125, съделителят Г., чрез особения си представител
адв. Кр. К., е изразил становище във вр. с претенциите на ищеца С. по чл. 346
от ГПК, че са преклудирани, а също и че за доказване на тези претенции не
следва да се допускат свидетелски показания, тъй като е недопустимо този вид
претенции да се доказват със свидетели.
Като доказателства в първоинстанционното производство по извършване на
делбата са събрани писмени и гласни доказателства, приета е и съдебно-техническа
експертиза, които доказателства не са оспорени от страните. Установено, е че
имотът допуснат до делба е реално неподеляем. При това положение, районен съд е
приел, че способа за извършване на делбата е изнасяне на имота на публична
продан съгласно нормата на чл. 348 от ГПК. Относно исканията по сметките на
ищеца С. и с оглед събраните по делото гласни доказателства и неоспорена
оценителна експертиза, първоинстанционният съд е приел, че те са изцяло основателни,
така както са конкретизирани по видове, време на извършване в молбата на ищеца
от 11.07.19 г. и съответно описани и оценени от в. л. Л. А. в заключението й на
стр. 153 и 154. Претенцията за подобрения
следва да се квалифицира във вр. с ТР-85-68 г. на ОСГК на ВКС по чл. 62 от ЗЗД,
доколкото съделителят С. е заявил, че за извършените от него подобрения другият
съделител Г. не е знаел, тоест те са извършени без неговото съгласие и това
твърдение не е опровергано в процеса.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Посочената разпоредба се прилага на общо основание и в производството по
съдебна делба, в това число при обжалване на решението, постановено във фазата
по извършване на делбата, какъвто е настоящият случай.
Както се в началото на настоящото изложение, обжалваното
първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС-гр. Бяла Слатина в предвидената
от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което същото е
валидно. По отношение на допустимостта настоящият състав на въззивния съд
намира постановения първоинстанционен акт за допустим в обжалваните части.
По въпросите за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е
обвързан от доводите, посочени съответно във въззивната жалба и отговора.
В настоящия случай съдебното решение, постановено във втората фаза на
съдебната делба, е обжалвано само в частта относно произнасянето на районния
съд по претенциите по сметки по чл. 346 от ГПК.
Решението в останалата му част, с която е извършена делбата между
съдилителите, е влязло в сила, доколкото не е обжалвано, и е извън пределите на
проверка от въззивния съд.
От фактическа страна, от разпита на свидетелите Ваньо И. и Максим Митев
се установява извършването на всички претендирани от ищеца С. подобрения в
делбения имот, така както са описани от него и вещото лице А., която е посетила
имота на място и е извършила нужния оглед и измервания. Следва да се посочи,
ответникът-съделител Г., чрез особения си представител адв. К., не е оспорил
извършването от ищеца С. на някое от конкретно претендираните подобрения, нито
е посочил доказателства в тази връзка. Показанията на посочените от ищеца С.
свидетели следва да бъдат кредитирани като
последователни и еднопосочни. А също и тъй като свидетелите нямат родство със
страните и споделят личните си впечатление за състоянието на имота преди и след
извършените подобрения.
Претенциите относно подобренията в делбения имот, както се посочи
по-горе, следва да се квалифицират по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, доколкото, както се
установява по делото, те са осъществени без съгласието или противопоставянето
от страна на съделителя Г.. В тази връзка въззивният съд отбелязва, че
доколкото искът по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД е особено проявление на принципа на
неоснователното обогатяване, то отговорността на другия съсобственик е
ограничена до размера на неговото обогатяване – т. е. по-малката сума между
стойността на вложените разноски и увеличената стойност на имота. Посоченото
разрешение е възприето в трайната съдебна практика, доколкото останалите
съсобственици се обогатяват само до размера, с който се е увеличила стойността
на дела им от съсобствената вещ, а ако разходите са по-малки от увеличената
стойност, обогатяването е до размера на разходите, които биха направили за
подобряването на имота (така Решение № 487 от 30.11.2011 г. по гр. д. №
1503/2010 г. на 1-во г. о. на ВКС; Решение № 339/10.10.2011 г. по гр. д. №
1072/2010 г., на 1-во г. о. на ВКС и др.) Видно от заключението на съдебно-техническа
експертиза приета от районен съд, разходите за извършване на посочените подобрения
възлизат на общо 15 879 лв., без да се съобразява овехтяване. Стойността на
имота, с включени процесните подобрения, възлиза на 22 900 лева. В тази връзка,
сумата, с която стойността на делбения имот се е увеличила вследствие
извършване на установените в процеса подобрения възлиза на 15 879 лв. (22 900
лв. – 7 021 лв.), доколкото базовата стойност на имота е 7 021 лева., която се
получава като от стойността на имота 22 900 лв. се изважда стойността на
подобренията 15 879 лв. По тези съображения сумата, с която съделителя С.
следва да бъде възмезден от съделителя Г., възлиза на 15 879 лева, тъй като
това е по-малката сума измежду увеличената стойност на имота и стойността на
разходите, направени за съответните подобрения. И тъй като посочените
подобрения са предприети и в собствен интерес на извършилия ги съделител С. и
предвид дялове на страните в делбения имот, то претенцията на С. по чл. 346 от ГПК е основателна до сумата 3 969.75 лв. Първоинстанционният съд обаче е
признал посочената претенция за основателна до размер на сумата 3 777 лв. В тази връзка и както бе посочено по-горе, тъй
като производството пред въззивния съд е образувано по жалба на съдеалителя Г.,
като липсва въззивна жалба или насрещна въззивна жалба от съделителя С., то
приложение следва да намери забраната за влошаване положението на жалбоподателя
по чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК.
Според окръжен съд е основателна и претенцията с правно осн. чл. 346 от ГПК на съделителя С. за сумата 106.78 лв. представляваща 1/4 от платените от
него данъци и такси за имота за периода от 20.12.06 г. до предявяване на иска
25.01.17 г., по изложените вече правни съображения и тъй като по делото са
представени писмени доказателства /приходни квитанции/, неоспорени от
насрещната страна, че действително такива разхода са направи от ищеца.
Окръжен съд не споделя заявените във въззивната жалба оплаквания, които
нямат опора в закона и имат защитен характер. Претенциите на съделителя С. по
чл. 346 от ГПК са направени още с исковата молба, отново са заявени с молба
вх.№ 1213/15.02.18 г., стр. 96, преди постановяване на съдебното решение по
първата фаза от делбата, при което не може да се приеме, че са преклудирани, тоест
направени извън срока по чл. 346 от ГПК. Претендираните подобрения са
конкретизирани по вид, стойност и време на извършване с молба на съделителя С.
от 11.07.19 г., депозирана преди провеждане на първото по делото открито
съдебно заседание след допускане на делбата на 18.09.19 г., при което и
оплакването на жалбоподателя, че С. не е изпълнил указанията на районен за
конкретизиране на претенцията по чл. 346 от ГПК е неоснователно. В закона няма
забрана извършването на подобрения да се установява със свидетелски показания,
при което оплакването, че районен съд не е следвало да допуска до разпит
сочените от ищеца свидетели, също не се споделя от настоящата инстанция.
С оглед гореизложеното, въззивната жалба срещу решението на районен съд
гр. Бяла Слатина в частта му по чл. 346 от ГПК е неоснователна, а
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските пред въззивната инстанция окръжен съд намира следното:
Предвид изхода на делото следва да се присъдят съд. разноски на въззиваемата
страна съделителя А.С., но такова искане не е направено в процеса. На
представляващия въззивника И.Г. особен представител адв. К. също не следва да
се присъжда възнаграждение, тъй като с молба вх. № 746/30.01.20 г. той /адв. К./
е заявил, че не желае да получи възнаграждение в качеството му на особен
представител на Ив. Г., като моли насрещната страна да не бъде задължавана да
внесе такова.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 359 от 20.12.2019 г., постановено по гр. д. №
89/2017 г. по описа на Районен съд гр. Бяла Слатина.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на всяка от страните на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........