Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 30.09.2019г. гр.С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 18.09.2019г., в публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Стойка Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев
въззивно търговско дело номер 1270 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „П.К.Б."
ЕООД против Решение №372/19.03.2019г. по гр.дело №2255/2017г. по описа на С.
районен съд, с което се признава за установено, че сключеният между „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С.*** и М.М.Г.,ЕГН **********
*** / с назначен особен представител адв. С.Т. ***/ договор за потребителски
кредит № ********** от 19.12.2013 г. е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и се отхвърля
предявеният от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С.***
иск за признаване на установено, че М.М.Г.,ЕГН ********** *** дължи на „П.К.Б.“
ЕООД сумата в размер на 1209.28 лв., включваща неизплатена главница по ДПК в
размер на 1035.78 лв. и неустойка в размер на 173.50 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 3002/15.08.2017 г. по ч.гр.д. №
4508/2017 г. по описа на Районен съд С.З. като неоснователен и недоказан
Във
въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на първонистанционното
решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е
искане съдът да го отмени и да уважи предявените искове в пълен размер.
В законния
срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се изразява становище за
неоснователност на същата, като се иска да се остави в сила първоинстанционното
решение.
С.т
окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК и като взе предвид
становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по
делото, намира следното:
Обжалваното
решение е валидно, но е недопустимо в частта, с която съдът е признал за
установено, че сключеният между „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С.*** и М.М.Г.,ЕГН ********** *** / с назначен особен
представител адв. С.Т. ***/ договор за потребителски кредит № ********** от
19.12.2013 г. е недействителен на основание
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Районният
съд не е бил сезиран с такъв иск от никоя от страните посредством допустимите
по ГПК процесуални способи. Предмет на делото по предявените искове по чл.422,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.9 ЗПК и чл.92 ЗЗД, е само установяване
съществуването на вземането на кредитора „П.К.Б.“ ЕООД договор за
потребителски кредит № ********** от 19.12.2013 г., за което му е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. На практика, единствено ответникът би имал
интерес от предявяване на насрещен иск с предмет установяване на
недействителността на самия договор, от който ищеца черпи права, по реда на
чл.211 ГПК или чрез инцидентен установителен иск, по реда на чл.212 ГПК. Това
обаче не е сторено от ответника, поради което и произнасянето на
първоинстанционния съд по този въпрос, обективирано в първия абзац на
диспозитива на решението, е по изобщо непредявен иск, което прави решението
недопустимо в тази част. Тъй като не се касае за произнасяне при неправилна
квалификация на предявен иск, в хипотезата на чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, а за
произнасяне по въпрос, за който съда изобщо не е бил сезиран надлежно с искане
да се произнесе с решението по делото, първоинстанционното решение ще се
обезсили в тази част и делото ще се прекрати в същата, на основание чл.270,
ал.1, изр.1 ГПК, без да се връща на първоинстанционния съд за ново произнасяне.
За да се изчерпи въпроса, ще се посочи, че районният съд правилно служебно е
изследвал в мотивите си съответствието на процесния договор за потребителски
кредит с императивните законови норми на чл.11, ал.1, т.10, във вр. с чл.22 от
Закона за потребителския кредит, но доколкото е липсвало надлежно направено
искане от ответника, не е следвало да се произнася с нарочен диспозитив с
решението си относно съществуването на договора, а само да съобрази изводите си
относно недействителността му при разрешението на спора относно съществуването
на вземането на ищеца срещу ответника по този договор.
Иначе,
изложените от районния съд доводи за недействителност на процесния договор за
кредит поради противоречие с императивните норми на ЗПК, са правилни и се
споделят от въззивния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
10. годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин;
11. условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;
Сключеният
между страните договор не отговаря на тези изисквания. Съдържащата се в раздел
6-ти информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния
лихвен процент, е най- обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена
и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска
като части от главницата и лихвата. В договора не се съдържа погасителен план,
като представеният с ИМ такъв, доколкото не е подписан от кредитополучателя, не
може да се счита за част от договора. В тази връзка, прави впечатление, че
според договора, годишния процент на разходите (ГПР) е в размер на 157,75%,
годишният лихвен процент (ГЛП) е 98,52%, при които месечната вноска за връщане
на заема от 500 лв е 42 лв, а общо задължението е 2016 лв, но в представения от
ищеца погасителен план, вноската от 42 лв е разделена само на главница и лихви,
без да са посочени други разходи по кредита, въпреки, че ГПР е близо 50%
по-голям от ГЛП. Това означава, че посочените стойности на ГПР и ГЛП в договора
очевидно са некоректно посочени. Освен това, ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
фигурират в договора, без да са посочени взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №
1 към ЗПК начин.
Следователно,
договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 ЗПК.
Предвид
съдържащото се във въззивната жалба признание, че при подписването на договора,
ответницата само се е запознала с общите условия към същия, без да получи
екземпляр от същите и от договора, който по-късно й бил изпратен по пощата,
съдът намира, че приложените по делото общи условия, доколкото и не са
подписани от ответницата, не могат да се считат за неразделна част от договора.
Това така, независимо от декларативното изявление на кредитополучателя в
договора, че са му представени общи условия и се съгласява с тях, тъй като,
първо, явно екземпляр от тях не му е бил предаден изобщо и второ, липсата на
подпис върху представените по делото такива не доказва твърдението на ищеца, че
именно това са били общите условия, с които се е съгласил кредитополучателя.
Поради това и уговорките в тях не могат да се считат за обвързващи
кредитополучателя, което прави възраженията на въззивника в жалбата, основани
на съдържащи се в ОУ към договора краузи и уговорки, неоснователни.
Съгласно
чл.23 ЗПК, „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.“
Ето
защо и доколкото няма спор, че ответницата е платила по кредита общо 980,22 лв,
следва да се приеме, че е погасила задължението си да върне кредита от 500 лв,
респ. не дължи никакви други суми по същия, вкл. лихви и неустойки.
Предвид
изложеното, предявените искове за признаване на установено, че М.М.Г.,ЕГН **********
*** дължи на „П.К.Б.“ ЕООД сумата в размер на 1209.28 лв., включваща
неизплатена главница по ДПК в размер на 1035.78 лв. и неустойка в размер на
173.50 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
3002/15.08.2017 г. по ч.гр.д. № 4508/2017 г. по описа на Районен съд С.З., се
явяват неоснователни.
Тъй
като районният съд е стигнал до същите крайни изводи и е отхвърлил исковата
претенция на „П.К.Б." ЕООД, решението му следва да се потвърди в тази част.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
Решение №372/19.03.2019г. по гр.дело №2255/2017г. по описа на С. районен съд, в
частта му, с която се признава за установено, че сключеният между „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С.*** и М.М.Г.,ЕГН **********
*** / с назначен особен представител адв. С.Т. ***/ договор за потребителски
кредит № ********** от 19.12.2013 г. е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, КАТО
ПРЕКРАТЯВА делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №372/19.03.2019г. по гр.дело №2255/2017г. по описа на С. районен съд, в
частта му, с която се отхвърля предявеният от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: гр. С.*** иск за признаване на установено, че М.М.Г., ЕГН
********** *** дължи на „П.К.Б.“ ЕООД сумата в размер на 1209.28 лв., включваща
неизплатена главница по ДПК в размер на 1035.78 лв. и неустойка в размер на
173.50 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
3002/15.08.2017 г. по ч.гр.д. № 4508/2017 г. по описа на Районен съд С.З. като неоснователен
и недоказан.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.