Р Е Ш
Е Н И Е-49
Гр.В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
26.10.2021 г.
Видинският
окръжен съд търговско отделение в открито заседание на осми октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател
: Г. Й.
Членове :1.
2.
при
секретаря В. У........................................... и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр. дело №99
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производствато е по Гл.48 от Кодекса за застраховането (Съдебен иск срещу Н. б. на б. а. з. ).
Делото е образувано по исковата молба на К. В. П. с
ЕГН ********** *** против Н. б. на б. а. з.- гр. С. с правно основание:
чл. 45 от ЗЗД и чл.432 от КЗ.
В исковата молба се поддържа ,че ищцата К. В. П. е дъщеря на починалия, вследствие на ПТП
В. П. Р. на 65 години.
На 03.08.2020 г., около 22:50 часа, на път Е 79, път 1-1,
км 7+431 кръстовище с.Р., ППС марка „MITSUBISHI“,
модел „ECLIPCE
CROSS“ с немски рег.№BL AD 6666, управлявано от водача Д.Ц.Б., нарушил правилата
за движение по пътищата, като блъснал пешеходеца В. П. Р., вследствие на което
настъпило ПТП. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на В. П. Р..
По случая било образувано ДП №188/2020г. по описа на
ОДМВР-В. пр.пр.№1409/2020г. по описа на ОП-В.. Към настоящия момент воденото
наказателно производство било висящо и не било приключило с окончателен съдебен
акт. Настъпилото произшествие се дължало на допуснатите от водача на л.а. марка
„Митцубиши Еклипс Крос“ с немски рег. №, Д.Ц.Б., нарушения на правилата за
движение по пътищата. Ето защо, в случая съществувала пряка причинна връзка
между деянието на водача Д.Б. и настъпилите общественоопасни последици -
смъртта на пешеходеца В. П. Р..
За увреждащият л.а. „Митцубиши Еклипс Крос“ с рег.№ с
немски рег.№BL AD управляван от водача Д.Ц.Б.
имало сключена застраховка “Гражданска отговорност” в немско застрахователно
дружество , валидна към датата на настъпване на инцидента. Процесното ПТП било
настъпило на територията на Р Б., причинено било от МПС с чужда регистрация и в
резултат на същото бил пострадал български гражданин. В този случай, на
основание чл.511, ал.1, т.1 от КЗ ищцата била отправила претенция си за
изплащане на застрахователно обезщетение, вследствие смъртта на баща й В. П. Р.
към кореспондента на немското застрахователно дружество , за територията на
Република Б., в която има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ виновния
водач, в случая това е „АВУС Б.- Р. на щ.“ЕООД. Съгласно писмо изх.№923/23.12.2020г.,
кореспондентът бил предложил на пострадалата обезщетение в размер на 75 000 лв.
за причинените й неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП. Ищцата не била съгласна с така определеното
обезщетение, което било в изключително занижен размер, поради което не репарирало
нанесените й вреди от морално естество и не представлявало техен паричен
еквивалент, същото не било съобразено с действително претърпените болки и
страдания от причинената смърт на нейния баща, а от друга страна с лимита на
отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2020г. и съдебната практика
при компенсиране на вреди от този вид.
В този случай предвид разпоредбата на чл.511, ал.3 от КЗ следвало да се ангажира отговорността на НББАЗ като представително
национално бюро, тъй като ищцата не била съгласна с размера на така
определеното й застрахователно обезщетение. По силата на застрахователния
договор, застрахователят, респ. НББАЗ, покривал отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 420 000 лв.,
която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени
вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
за 2020 г. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. С оглед
на изложеното, в случая за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск за определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените
й неимуществени вреди от процесното ПТП, като в конкретния случай били налице
предпоставките за ангажиране отговорността на НББАЗ.
В резултат на инцидента бил загинал В. П. Р., на 65
години, баща на ищцата . Същият бил получил тежки и несъвместими с живота
телесни увреждания ,довели до неговата смърт на 03.08.2020г.
Твърди се ,че ищцата К. В. П. е дъщеря на починалият В. Р..
Загиналият бил мъж на 65 г., деен, активен човек, в добро здравословно
състояние. В. бил опора за децата си,
всички разчитали на неговата подкрепа,
помагал им е за всичко и при всяка възможност. Смъртта му била настъпила
неочаквано и несвоевременно и била огромен шок за семейството му и за ищцата. Поддържа
се ,че между загиналия и дъщеря му съществували отношения, характеризиращи се с
изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност, поддържали постоянна връзка, били са много близки и
постоянно взаимно са си помагали. К. много почитала и уважавала баща си, починалия много
й липсвал, не можела да преодолее мъката от загубата му. Децата, независимо от
възрастта си, винаги имали нужда от грижите и подкрепата на родителите си.
Моралните страдания от неочакваната и несвоевременна загуба на ищцата били
огромни и неописуеми и щели я съпътстват през целия й живот. Загубата на бащата
се отразявала изключително негативно на здравословното и емоционалното
състояние на ищцата, същата търпяла много болки и страдания във връзка с
причинената смърт.
В резултат на процесното ПТП и настъпилата смърт на
баща й ищцата К. В. П. била претърпяла и
имуществените вреди в размер на 50.00 лв., които също следвало да й бъдат възстановени.
Посоченият разход бил направен за посещение при психолог.
С оглед на изложеното, причинените болки и страдания
на ищцата следвало да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имали
по-голямо значение и съответно се оценявали по-високо. Паричното обезщетение не
можело да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването
на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и
да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните
последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени и имуществени
вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и
емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното
деяние.
Съгласно чл.432 от КЗ увреденият имал право на пряк
иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност”, поради което за ищцата бил налице правен интерес да
иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените й
неимуществени и имуществени вреди. Претендираната сума била съобразена от една страна с принципа на
справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от
причинената смърт на нейния баща, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО за 2020 г. и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Иска се да бъде постановено решение, с което да се приеме,
че предявеният граждански иск е основателен и доказан по размер и да бъде осъден ответника Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи-гр.С. да заплати на ищцата К. В. П. сумата от 50 000 лева, частичен иск
от сумата 200 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на нейния баща В. П. Р.,
както и сумата от 50.00 лв., за
причинените й имуществени вреди, представляващи заплатен разход за посещение
при психолог.
Претендира се и законната лихва върху сумата, считано
от 11.08.2020 г,- съгласно чл.429, ал.З от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ до
окончателното изплащане на сумата.
Иска се да бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Към исковата молба са приложени :
I. Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица - за доказване факта на настъпване на процесното ПТП и участниците в него,
вината на водача.
II. За доказване процесуалната легитимация на
ищцата се представят : удостоверение за наследници, препис- извлечение от акт
за смърт, съобщение за смърт.
III. За доказване на процесуалната легитимация
на ответника и факта, че е била спазена процедурата по чл.511 от КЗ се
представят писма изх.№656/02.11.2020г. и
№923/23.12.2020г./на практика се представя само второто/;
IV. За
доказване на имуществените вреди на ищцата се представя касова бележка №139/06.10.2020г.
Постъпил е писмен отговор от С. „Н. Б. НА Б. А. З.”,със седалище и адрес на управление:
гр. С. вписано в Регистъра на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. №
11830/ 2001 г., представлявано от Адвокатско дружество „З.В. и Т. Я.”, с адрес
на управление: С. ап. дясно,
регистрирано от Софийски градски съд по фирмено дело № 398/2017 г., БУЛСТАТ.. чрез
адв. Т. Х. Я. със съдебен гр. С., ап.
дясно
Ответникът заявява,че не оспорва валидността на
застрахователното правоотношение, възникнало по силата на застрахователен
договор за товарен автомобил марка МПС „”, модел “ECLIPCE CROSS“, рег. №BLAD по застраховка „Гражданска
отговорност“ - Зелена карта , валиден към датата на ПТП.
Оспорва се изцяло основанието и размера на предявения
иск за вреди, претърпени от К. Ванчова П., които да са произтекли от процесния
пътен инцидент.
Оспорва се изцяло отговорността на водача на товарен
автомобил марка МПС „”, модел “ECLIPCE CROSS“,
рег. №BLAD Д.Ц.Б. за настъпилото произшествие, механизма
на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния инцидент.
При условията на евентуалност се оспорва
изключителната отговорност на водача Д.Ц.Б. за реализиране на произшествието и
настъпилите от него последици, предмет на настоящото производство,като се
твърди,че В. П. Р. е съпричинил ПТП, съответно претъпените от
него телесни увреждания, довели до смъртта му. По делото към настоящия момент
нямало данни относно поведението на пострадалото лице, както и относно
обстоятелството дали същото е предприело пресичане на пътното платно на регламентирано,
съгласно Закона за движение по пътищата място - пешеходна пътека.
Отделно, при условията на евентуалност, се твърди, че
за пешеходеца реализираното пътнотранспортно произшествие е било предотвратимо.
Оспорва се изцяло претърпяването на неимуществените вреди
от ищеца, които са предмет на настоящите искове и причинната им връзка
процесното ПТП.
На този етап по делото не били ангажирани
доказателства, установяващи претърпяването на неимуществени вреди. Не били
доказани близки отношения между починалия и ищцата, които видно от
представените по делото доказателства не са живеели в едно домакинство и едно и
също населено място, преди и към датата на процесното произшествие.
Сочи се ,че евентуално, претендираният от ищеца размер
на обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 (петдесет хиляди) лева,
частично предявен от 200 000 (двеста хиляди) лева, бил несъответен на
претърпените вреди и завишен, съобразно принципа за справедливост, произтичащ
от разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, както и
съобразно трайната съдебна практика при определяне на размера на обезщетение за
неимуществени вреди по аналогични случаи.
Твърди се ,че неоснователно в исковата молба се
навеждали доводи за справедлив размер, сочейки като критерий размера на
застрахователните лимити по застраховка „Гражданска отговорност“.
На
първо място застрахователният лимит по застраховка „Гражданска отговорност“ не
бил сред необходимите и въведени с Постановление № 4/1968 г. критерии за
определяне на .обезщетението за неимуществени вреди. Основен и относим критерий
при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди бил критерият
доказано претърпени по вид и степен вреди. Допълнително, въпросният лимит
представлявал максималната граница на отговорност, която обхваща съвкупната
такава при предвидената в Кодекса за застраховане хипотеза на голям риск,
какъвто не бил налице в настоящия случай.
Оспорва се изцяло иска за законна лихва-поради
неоснователност на главния иск неоснователен се явявал и акцесорният.Евентуално,
ответникът не бил изпадал в забава от претендираната дата. Ответникът не бил
застраховател и не дължал лихва от датата на произшествието, от което са
настъпили твърдените неимуществени вреди. В съответствие със специалния закон и
в частност с разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ ответникът дължал лихва едва след изтичане на
законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, който не
можел да бъде по-дълъг от три месеца.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Делинквентът Д.Ц.Б. на 03.08.2020 година посетил село
Градец обл.Видин с лекия си автомобил марка „Мицубиши“,модел „Еклипс Крос“ с
немски регистрационен номер ВLAD АD ,от където да вземе двете си деца –А. Д. Б. и
Д. Д. Б. *** ,където живеят .Тримата тръгнали от село Г. обл.В. ,като Д.Ц.Б. ,управлявайки
посочения по- горе лек автомобил ,се
движел по път Е-79 край град
В. в посока за гр.Л. обл.М. .Било около
23.00 часа ,когато наближил кръстовището за село Р. обл.В. ,като от лявата му
страна бил разположен пътен възел за гр.В. ,а от дясната- пътен възел за село Р.
обл. В. .Преди
да навлезе в кръстовището ,на около 5-10 метра пред него
на пътното платно, Д.Ц.Б. забелязал човек, бутащ велосипед в посока от гр.В. за село Р. обл.В. ,който пешеходец пресичал
пътното платно пред него .Тъй като бил
със скорост ,по -голяма от допустимата за този пътен участък, Д.Ц.Б. нямал време за реакция
и го блъснал с предната дясна част на автомобила ,като натиснал спирачки едва
след удара.Веднага спрял в района на кръстовището,проверил състоянието на
децата си ,които се возели при него в автомобила ,след което слязъл и видял на
пътното платно да лежи по лице възрастен мъж с бяла коса и брада,който не
изразявал признаци на живот и бил починал на място.
Виждайки какво е
извършил ,Д.Ц.Б. веднага сигнализирал на тел. 112 за случилото се,като останал на място да изчака
пристигането на органите на реда.
На местопроизшествието пристигнали
впоследствие служители на „ПП“ при ОД на МВР.
От показанията на досъдебното производство на свидетеля
И. Е. Г. - автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-В. се установява ,че на
03.08.2020г. около 23.10 часа бил уведомен от ОДЧ –В. за възникнало ПТП с блъснат
и починал на място велосипедист
на разклона от гр.В. за село Р.
обл.В. .Той излага в показанията си ,че като пристигнал на място ,
установил, че произшествието е било реализирано на път I-1 /Е-79/,при километър 7+431 в близост до кръстовището
с общински път ,служещ за връзка между гр.В. и село Р. обл.В. .При пристигането си на място установил и екип на
ЦСМП – В.,който екип констатирал смъртта на пострадалия.Г. в показанията си
описва и автомобила марка „Мицубиши“,модел„Еклипс Крос“ с немски
регистрационен номер , с който било извършено ПТП,като щетите по него били
концентрирани в предната му част.Той излага ,че видял велосипеда на пострадалия
встрани от пътя ,а пострадалото и починало лице ,чиято самоличност впоследствие била установена като В. П. Р. с ЕГН:**********, лежал върху
пътното платно.Свидетеля Г. в
показанията си сочи,че Д.Б. му
разказал,че докато се е движел с автомобила си по пътя Е-79 в посока от Дунав
мост -2 в посока гр.Д. обл.В. преди кръстовището блъснал пострадалия В. Р.,който
бутал велосипеда си в посока от гр.Видин към с.Р. обл.В. .Свидетелят Г. излага
в показанията си ,че веднага изпробвал подсъдимия Б. с техническо средство „Алкотест
дрегер“ 7510 с фабричен номер АRBB- 0014 с
проба №01261 за наличието на алкохол и за употреба на наркотични вещества с
техническо средство „DRUG TEST 5000“
с фабр.№ARJM
0041,проба №00102,които не отчели наличие на
същите.
По образуваното досъдебно производство срещу Д.Ц.Б. е назначена и изготвена автотехническа
експертиза ,фотоалбум и скица на
пътнотранспортното произшествие ,като способи за проверка и събиране на
доказателства. От събраните и проверени доказателства с експертизата се
установява пътнотранспортната обстановка ,когато е настъпило пътнотранспортното
произшествие- през тъмната част на денонощието при сухо,топло и ясно време ,с
добра видимост.Установено е,че платното за движение е право и хоризонтално с
двупосочна организация на движението ,с по две пътни ленти във всяка
посока с обща ширина от 14.00 метра.Установено е,
че пътното покритие е от
едрозърнеста асфалтова смес ,в добро състояние ,сухо ,без омасляване,
заглаждане и опесъчаване .Установено е с доказателствата ,събрани с
експертизата ,че на местопроизшествието не са установени спирачни следи от
автомобила.
Според събраните и проверени с експертизата доказателства местопроизшествието се намира в
зоната на действие на знак В 26
“Забранено движение със скорост по висока от 60 км/час“
-по посока на движение на лекия автомобил марка „Мицубиши“,модел „Еклипс Крос“
с немски регистрационен номер BL AD
6666. Пътнотранспортното произшествие е
настъпило според доказателствата ,
събрани с експертизата в
района на кръстовището на Международен
път Е-79 ,на около 5.5 метра пред табела ,указваща посоката за населените места гр.В. и с.Р..Не са
констатирани крайпътни съоръжения или
растителност ,които биха могли да
ограничат или намалят видимостта на водача.
С доказателствата, събрани и проверени с експертизата
се установява ,че лекия автомобил, управляван
от Д.Ц.Б. се е движел в участъка на пътнотранспортното
произшествие в посока от „Дунав мост 2 „ към гр.С. по път с предимство и в
зоната на действие на пътен знак В 26
„Забранено движение със скорост по
висока от 60 км/час ,а пострадалият ,бутащ велосипеда си пешеходец- В. П.
Р. в напречна посока - към с.Р. обл.В. по път
сигнализиран
със знак Б2 „Спри !Пропусни движещите се по пътя с предимство „.Пострадалият пешеходец е предприел
пресичане в
напречно
направление на платното за движение
на път „Е-79“ от ляво на дясно пред автомобила -видно от доказателствата
събрани чрез експертизата .След преминаване на лявото платно и към момента на навлизане
на пешеходеца в дясното пътно
платно,лекият автомобил се е намирал на около 150 метра
в
дясно от него.Установява се с
експертизата ,че когато автомобилът го е приближил на около 50 метра , пешеходецът е
попаднал в осветеното от фаровете
на автомобила петно фронтално пред него.
В този
момент независимо от съоръжеността на велосипеда и облеклото на пешеходеца, подсъдимия е имал обективната възможност да забележи пострадалия Р. и да го
възприеме като опасност от ПТП.
С доказателствата ,събрани с експертизата,
е установено,че в момента на удара лекия автомобил се е движел в дясното пътно
платно в средната пътна лента ,сигнализирана с хоризонтална маркировка за
движение направо „ със скорост 86 км/час
и с включени къси светлини.Достигайки до мястото на удара ,без реакция от
двамата участници в пътнотранспортното произшествие , водачът Д.Ц.Б. е ударил
странично с предна челна част на автомобила си ,в областта на предна броня ,на преден десен халоген движилия се от
ляво на дясно пред него в лентата си за движение
пешеходец ,бутащ велосипеда си.Тъй като според експертизата липсват спирачни
следи ,е направен извода ,че
скоростта на автомобила в момента на удара и преди него е била една и съща ,а
именно 86 км/час .
От доказателствата ,събрани и проверени с
автотехническата експертиза ,като способ за проверка и събиране на
доказателства е видно ,че дължината на опасната зона за спиране на лекия
автомобил марка „Мицубиши“,модел „Еклипс
Крос“ немски регистрационен номер при движение с реална скорост в условията на
произшествието е била около 74 метра ,а при движение с максимално допустимата е
била около 44 метра .Експертизата установява ,че водачът на лекия автомобил
-подсъдимия Б. - при движение със скорост 86 км/час - не е имал техническа възможност
да предотврати удара чрез аварийно
спиране при своевременно реагиране на опасността и при видимост осигурена от
късите светлини .Установено е,че при 60 км/час водачът Д.Ц.Б. е имал техническа
възможност да предотврати удара ,чрез аварийно спиране ,при своевременно
реагиране на опасността и при видимост осигурена от късите светлини
.Експертизата установява по безспорен начин ,че ако Д.Ц.Б. се е движел със скоростта ,която е максимално
разрешена, а именно 60 км/час ,същият е могъл
да предотврати произшествието.
От доказателствата, събрани и проверени с извършената
по делото съдебно-медицинска експертиза №88/2020 г. се установява ,че причината
за смъртта на В. Р. е съчетана травма
,която е довела до остра дихателна и сърдечно -съдова недостатъчност ,която е
била неизбежна .По механизъм уврежданията отговарят да са причинени от
действието на твърди ,тъпи предмети и могат да бъдат получени ,в условията на
ПТП-то при блъскане на пешеходец от движещо се МПС,като началният удар е бил по предната повърхност на двата
долни крайника ,т.е могат да бъдат получени по начин и по време установени при
извършване на деянието.Тези травматични увреждания по своя характер и
локализация добре отговарят да са причинени в условията на
пътнотранспортното произшествие и между получените травми при ПТП и настъпилата
смърт е налице пряка причинно- следствена връзка.
По делото е установено,че към момента на смъртта В. Р.
се е намирал на границата между средна и тежка степен на алкохолно опиване ,т.е
бил е повлиян от действието на алкохола .От назначената и изпълнена в хода на
разследването токсико -химична експертиза, като способ за проверка и събиране
на доказателства при ВМА гр.С. се установява наличие на алкохол/етанол в кръвта
на В. Р. в концентрация 2.55 на хиляда .
Не се спори ,че наследници на В.
П. Р. са К. В. П. -дъщеря и В. В. П. -син.
С оглед на
така изяснената и изложена по- горе фактическа обстановка ,Видинският Окръжен Съд по НОХД 94/2021 г. е приел,че обвинението е доказано по безсъмнен начин
както от обективна ,така и от субективна страна,а именно , че подсъдимият Б. е извършил деянието по предявеното му обвинение по чл.343 ал.1 б „в“ от НК
във вр. с
чл.342 ал.1 от НК във вр. с
чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП
във вр. с чл.371 т.2 от НПК.
От обективна страна
безспорно е установено по делото
,че подсъдимия е осъществил състава на посоченото престъпление,а именно за
това,че :
На 03.08.2020 г. на международен път Е-79 при
километър 7+431 в близост до кръстовището
с общински път с направление гр.В. -с.Р. обл.В.,при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Еклипс крос “ с
рег.№BL
AD - лична собственост ,с посока на движение от
Дунав мост 2 към гр.С., нарушил правилата за движение по пътищата ,както
следва:чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП-„Когато стойността на скоростта ,която
не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1,това се сигнализира с
пътен знак ,а именно движейки се със скорост от 86 км/час при ограничение за
пътния участък ,указано с пътен знак В 26 „Забранено е движението със скорост
по -висока от 60 км/час“ по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца
,пресичащ пътното платно за движение
на път Е-79 в посока от ляво на дясно пред автомобила В. П. Р. е ЕГН:**********
*** - престъпление по чл.343 ал.1 б „в“ от НК във вр. с чл.342 ал.1 от НК във вр.
с чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Доказано е,че действиета на подсъдимия Б. по
привеждане на автомобила в движение и придвижването му в
пространството - безспорно е „управление“ на МПС по смисъла на закона
.Понятието „управление“ включва всички
действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство ,независимо
дали МПС е в покой или в движение.
Лекият автомобил ,
който подсъдимият Б. е
управлявал ,безспорно е моторно превозно средство по смисъла на параграф 6 т. 11 от ЗДвП
,доколкото е снабдено с двигател за предвижване и не е релсово превозно
средство .Безспорно е доказано по делото ,че именно Д.Ц. Б. при управление на моторно превозно
средство е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата ,вследствие
на което се е стигнало до настъпване на съставомерния резултат.Безспорно водачът
е допуснал нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и това нарушение е в
причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта на
пострадалия В. Р..
От обективна страна съдът е приел,че обвинението се доказва с дадените от
подсъдимия обяснения,в които кой се
признава за виновен ,съжалява за извършеното и изказва съболезнования на
наследниците на пострадалия/частните обвинители по делото /.Обвинението се
доказва и с показанията на свидетелите И. Е. Г.,К. В. П. и В. В. П.с
доказателствата ,събрани с посочените по- горе експертизи,фотоалбум и
скица,тези събрани с протокола за оглед на местопроизшествието ,като между
всички доказателства съществува взаимовръзка ,като едните допълват другите и
изясняват в максимален обем фактическата обстановка.
Съдът е приел ,че е безспорно доказана и субективната страна ,като престъплението е извършено от Д.Ц.Б. по непредпазливост.Подсъдимият
Б. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици ,но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди .Той се е движел с превишена скорост
,нарушавайки знак В- 26,който му е забранявал да управлява лекия автомобил със скорост , по- висока
от 60 км/час
, а е управлявал същия с 86 км/час в
този участък ,въпреки че в автомобила ,който управлява са били и двете му деца.Съдът е приел ,че подсъдимият Д.Ц.Б. е
могъл да управлява автомобила със законоустановената за този участък /кръстовище/
скорост,която скорост би му позволила да реагира своевременно на възникналата опасност на пътя и да предотврати настъпването на
ПТП,но при избраната от него превишена скорост той не е имал възможност да спре
, преди да има съприкосновение между управлявания от него автомобил и
пешеходеца,който е бутал колелото си .Подсъдимият е могъл да предвиди, предвид
и стажа си ,като водач на МПС без нарушения на ЗДвП /видно от
приложената по делото справка за нарушения/ ,че дори минимално превишаване на скоростта при намалената видимост/в тъмната част на денонощието на къси светлини /,може да
доведе до този фатален резултат.Като не е сторил това подсъдимия е станал
причина за ПТП,пряка и непосредствена
последица от което е причинената смърт на пострадалия В. Р. .С действията си
подсъдимия сам се е поставил в техническа невъзможност да предотврати пътнотранспортното
произшествие .Съдът е приел ,че подсъдимият
е имал възможност да го предотврати,ако е
управлявал в този участък със
скорост до 60 км/час съобразно пътния знак в
началото на участъка В-26.
Наказателният съд е приел за доказано е по безсъмнен
начин ,че подсъдимият Д.Ц.Б. е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл.20 ал.2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП ,като след като е бил длъжен да
контролира пътното превозно средство, което управлява и при избиране на скоростта на движение,за да е в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие. Той е бил длъжен да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре при възникване на опасност за движението ,което той не е сторил.
Съдът е приел за безспорно установено ,че по производството с доказателствата ,събрани с автотехническите експертизи ,че
подсъдимият Д.Ц.Б. е нарушил и чл.21 ал.2 от ЗДвП ,като със знак В-26 в посочения
участък е указано ,че е забранено движението със скорост
,по – голяма от обозначената 60
км/ч. и че въпреки това подсъдимият Д.Ц.Б. е управлявал автомобила в този
участък със скорост 86 км/ч.
Водим от горните съображения съдът е определил наказание
на подсъдимия „Лишаване от свобода „ за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/
месеца за извършеното по горе престъпление,като приложил разпоредбата на чл.58
а ал.1 от НК и редуцирал това наказание ,съобразно разпоредбата на чл.371 т.2
от НПК ,като го намалил с 1/3 / и определил окончателно наказание „Лишаване от свобода „ за срок от 1 /една /
години и 8/осем/ месеца, постановявайки на основание чл.66 ал.1 от НК да отложи
изпълнението му за срок от 3 години
,считано от влизането на присъдата в законна сила.
Съдът лишил подсъдимия Б. да
управлява МПС за срок от 2 /две / години - съгласно чл.343 г от НК.
Присъдата е влязла в законна сила.По силата на Чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд,който разглежда гражданските последици от деянието,относно това,дали е
извършено деянието,неговата противоправност
и виновността на дееца.
По делото е приложен
Психологичен статус на ищцата Изх.№ 139/ 06.10.2020 г. ,изготвен от
психолог В. Н.,в който е отразено: „Касае се за жена на 42 г,. която посещава
частен психологичен кабинет на 06.10.2020 г. с предварителна консултация по
повод психотравма от м. август 2020г. / смърт на баща й след ПТП / .По нейни
анамнестични данни поведението й е придружено с тревожни мисли със суицидна
огнищна симптоматика. Проведени две консултации за определяне на психологичния
статус, психодиагностика и психотерапевтична помощ. При първата консултация
видимо е установен силно изразен посттравматичен стрес- безсъние, безпокойство,
изразен психичен синдром за тревожност и посттравматичен стрес, бледа кожа по
ръцете с видими белези от сърбеж, предизвикан от неприятно, дразнещо усещане,
стереотипни движения по пръстите на ръцете, говорни нарушения, изразяване и
показване на душевна болка от загубата на близък, които допълнително изострят
психосоматичния статус... Заключение: К. е с тревожно разстройство и депресия
от загубата на починалия близък в ПТП. Нуждае се от психотерапевтична помощ,
при нужда и консултация с психиатър за копиране на соматичните оплаквания. От
медикаменти. Дадени насоки за използване на техника за холотарно дишане,
медитация вечер и Боуен техника... Препоръчана психологично частна програма-
Когнитивно поведенческа терапия за
Психологичните прояви на К. са на ниво смесено тревожно-депресивно
разстройство...“.
В приложения по делото амбулаторен лист № 000095 от
консултативен преглед с психиатър Д-р Б. К., проведен на 09.02.2021 г е
отразено.: „Основна диагноза: Смесено тревожно депресивно разстройство / Ф41.2
по МКБ- X /... От Анамнеза:... анамнестични данни за преживяна психотравма от
м. август 2020 г. / смърт на бащата след ПТП / с тревожно депресивни оплаквания,
безсъние, отпадналост, вегетативна симптоматика, невъзможност да изпитва радост
и удоволствие от нещата в живота, нарушена концентрация и бързо физическо
изчерпване... От Обективно състояние: Психомоторно леко вътрешно напрегната,
тревожна. Всестранно ориентирана. Емоционално леко дистимен фон на
настроението. Нормобулична. Мисловен процес с нормален темп и структура с
тревожно депресивно съдържание. Памет и интелект- съхранени... Терапия: Тритико
75МГ. X 1т/ вечер, Атаракс 25МГ. 3 х 1/2т., Либрето х 1 капс. сутрин.
В Амбулаторен лист № 000164 от контролен преглед с
психиатър Д-р Б. К. проведен на 02.03.2021 г. е отразено :„Основна диагноза:
Смесено тревожно -депресивно разстройство / Ф41.2 по МКБ- X /... От Анамнеза:
...Продължават оплаквания от безсъние, отпадналост, вегетативна симптоматика,
невъзможност да радост и удоволствие от нещата в живота, нарушена концентрация
и бързо физическо изчерпване. Не споделя за съществен ефект от провежданото
лечение... От Обективно състояние: Психомоторно леко вътрешно напрегната,
тревожна. Всестранно ориентирана. Емоционално леко дистимен фон на
настроението. Нормобулична. Мисловен процес с нормален темп и структура с
тревожно депресивно съдържание. Памет и интелект- съхранени... Терапия: Към
другата терапия XI Деанксит табл. сутрин“.
По делото е изготвена съдебно-психиатрична експертиза,изготвена
от в.л. д-р Н.В.Н.- психиатър/ специалист, представляващ “АСМП - Индивидуална
психиатрична практика- Д-р Н. Н.”*** .В.л.дава заключение ,че ищцата К.В.П. , ЕГН ********** с адрес:г*** към
момента на ПТП / 03.08.2020 г. / ,по време на което загинал баща й В. П. Р. , е
преживяла психическа/ емоционална травма, която се е отразила на психическото й
състояние, поведение и функциониране в рамките - Остра реакция на стрес / Ф43.0
по МКБ- X /. През последвалите седмици и месеци психичните симптомите и
изживяванията варирали в по сила и честота в рамките на протрахирана /продължителта/реакция
на стрес със смесена тревожно-
депресивна симптоматика и дезадаптация / Ф43.22 по МКБ-Х /.
Към момента на преглед-17.05.2021г. у ищцата К.В.П. според вещото лице не са налице
признаци за клинично изразени и клинично значими нарушения на емоции и
поведение свързани с преживяната загуба. Налична е динамика към пълно
възстановяване и връщане към предишния режим на живот и функциониране.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-автотехническа
експертиза ,изпълнена от в.л. инж. Р.П.И.,член на Съюза на независимите
автотехнически експерти в Б. (СНАТЕБ).
В.л.дава заключение ,че лекият автомобил „Мицубиши“,
модел „Еклипс Крос“ с немски рег. № ВLAD се е
движил в участъка на ПТП в посока от „Дунав мост II“ към гр. С. (в южна посока)
по път с предимство и в зоната на действие на пътен знак В 26 „Забранено е
движението със скорост по-висока от 60 км/час“, а алкохолно повлияния с
концентрация от 2,55 на хиляда алкохол в
кръвта пешеходец ,бутащ велосипед – В. П. Р. се движел в напречна - към с. Р.
(западна) посока по път сигнализиран със знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се
по пътя е предимство“.Пешеходецът, бутащ велосипед, предприел пресичане в
напречно направление на платното за движение на път Е 79 от ляво - на дясно
пред автомобила.
След преминаване на лявото платно и към момента на
навлизане на пешеходеца в дясното пътно платно, лекият автомобил се е намирал
на около 150 м. в дясно от него.
Когато автомобилът е стигнал на около 50 м. от пешеходеца, последният
е попаднал в осветеното от фаровете на автомобила петно фронтално пред
автомобила, като е бил изминал 4,90 м. в дясното платно за движение. В този
момент независимо от съоръжеността на велосипеда и облеклото на пешеходеца,
водачът на автомобила е имал обективна възможност да го забележи и да го
възприеме като опасност от ПТП, както и пешеходецът, бутащ велосипед, е могъл
да забележи и възприеме фаровете на автомобила като опасност, но въпреки това и
двамата участници не са реагирали на опасността.
Лекият автомобил към момента на удара се е движил в
дясното пътно платно в средната пътна лента, сигнализирана с хоризонтална
маркировка за движение „направо“ със скорост от около 86 км/ч. и с включени
къси светлини.
В един момент, достигайки до мястото на удара, без
реакция и на двамата участници, лекият автомобил с предна челна част в областта
на предна броня на преден десен халоген ударил странично движещият се от ляво на дясно пред
него , в лентата си за движение пешеходец ,бутащ велосипед.
След настъпилият инициален удар между лекия автомобил
и велосипеда, вследствие на удара под центъра на тежестта на велосипед-
велосипедист и скорост на движение на лекият автомобил от около 86 км/ч,
велосипедът е отхвърлен напред и в дясно и се установил в покой на мястото, отразено
в протокола за оглед и мащабната скица - извън пътното платно, на разстояние
около 55 метра от мястото на удара, а тялото на пешеходеца било изхвърлено в
посока нагоре, ударило се в челното
стъкло на лекия автомобил,като с главата го счупило и след носене от автомобила около 24 м., изпаднало
вдясно от лекия автомобил, като оставило кървава диря до местоустановяването си
в покой на мястото, отразено в протокола за оглед и мащабната скица.
Лекият автомобил се установил на около 64 м. от
мястото на удара в на четирите си колела в лентата си на движение.
Вследствие на настъпилият удар велосипедистът е убит
на място, а по лекия автомобил и велосипеда са настъпили увреждания,
кореспондиращи с механизма на ПТП.
Пътнотранспортната обстановка, когато е настъпило ПТП
е през тъмната част на денонощието, при сухо, топло и ясно, с добра видимост
време.
Вещото лице дава заключение ,че платното за движение е
право и хоризонтално, с двупосочна организация на движение, с по две пътни
ленти във всяка посока, разделени с плътно хоризонтална пътна маркирова М1, с
обща ширина 14,00 метра. Пътното покритие е от едрозърнеста, в добро състояние
асфалтова смес, сухо, без омасляване, заглаждане и опясъчаване.На нивото на
пътя се наблюдава банкет с широчина от 1,50 м. застлан с трошен камък.
Пешеходецът, бутащ велосипед – В. П. Р. е навлязъл в
кръстовището между Международен път Е 79 и Общински път В. - с. Р. пресичайки
напречно път Е79 в западна посока към с. Р. срещу пътен знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“.
Скоростта на пешеходеца съгласно справочната литература - Приложение 2,Таблица
1- възрастни хора от 60 до 70 години от мъжки пол, спокоен ход = 3,9 км/час
(1,08 м/с).
Дължината на опасната зона за спиране на лекия
автомобил марка „Мицубиши“, модел „Еклипс Крос“ при движението му с реалната скорост от 86
км/час в условията на произшествието се изчислява от вещото лице на 74 метра.
Дължината на опасната зона за спиране на лекия
автомобил марка „Мицубиши“, модел „Еклипс Крос“ с немски рег. № ВЕ АО 6666 при
движението му с допустимата скорост от 60 км/час в условията на произшествието
се изчислява от вещото лице на 44 метра.
Моментът на възникване на опасността от техническа
гледна точка се приема моментът, в който пешеходецът бутащ велосипед – В. П. Р.
при пресичането на път Е-79 от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
лекия автомобил е започнал да навлиза в осветеното петно от фаровете на лекия
автомобил при включени къси светлини.
Пътят, който е изминал пешеходецът, бутащ велосипед от
момента на навлизане в дясното пътно платно,движещ се косо отляво на дясно пред
автомобила до мястото на удара, определен графоаналитично е 7,20 метра.
Отстоянието , на което се е намирал лекият автомобил
от мястото на удара в момента на навлизане на пешеходеца в платното му за
движение при отсъствие на спирачни следи преди мястото на удара е било според
вещото лице 158 метра.
ПТП е станало в
тъмната част от денонощието, извън населено място,без наличие на външно
осветление. Лекият автомобил се е движил с включени къси светлини (по данни и
по-благоприятно за водача).Граница на осветеното от фаровете пространство пред
лекия автомобил, в което средностатистически водач може да забележи препятствие,
се явява при осветеност от 1 -2 лукса. При европейската свето - разпределителна
система се осигурява страничен ъгъл на осветеност в рамките на 6° - 8°, който
ъгъл определя страничната осветеност вляво и в дясно от оста на съответния фар
на автомобила, при технически изправна осветителна система, с оглед
атмосферните условия към момента на протичане на произшествието, не по малко
от:
-
напред и вляво на автомобила в разглеждания случай, на разстояние 40 м. по дължина и странично на разстояние от
порядъка на 4,2-5,6 метра, спрямо оптичната ос на левия фар и напред и в дясно от
автомобила на разстояние 50 м. по дължина на пътя и на разстояние 5,2 - 7 м. вдясно
спрямо оптичната ос на десния фар.
Указаната дължина и странична осветеност от фаровете предполагат, че водачът на лекият автомобил е
могъл според вещото лице да види и възприеме обекти пред него като опасност от
ПТП независимо от оборудването и сигнализирането на велосипеда и облеклото на
велосипедиста в момента, в които те попаднат в рамките на осветената от
фаровете зона пред автомобила на разстояние най-малко на 40 м. вляво и 50 м.
вдясно.
При скорост на движение на автомобила от 23,78 м/с в момента,когато фаровете му са осветили
мястото на удара, т.е. когато автомобилът е бил на около 50 м. от мястото на удара, е
изминало известно време което е 2,10 сек.За
това време пешеходецът, бутащ велосипед ,се
е намирал на разстояние от мястото на удара 2,30 м.
Изводът е ,че водачът на лекият автомобил е имал
техническа възможност да види и възприеме пешеходеца ,бутащ велосипед,движещ се
по платното за движение на ППС от ляво на дясно спрямо неговото движение като
опасност от ПТП в момента, когато последния се е намирал на около 2,30 метра
назад от мястото на удара.
Условието от
техническа гледна точка водачът на лекия
автомобил марка „Мицубиши“ да предотврати настъпилото ПТП чрез аварийно спиране
при движение с реалната скорост е отстоянието , на което се е намирал от мястото
на удара в момента на възникване на опасността -попадане в осветената зона на
спиране - 50 м. да е по-голямо от опасната му зона на спиране т. е. условието не е изпълнено -
водачът на лекия автомобил марка „Мицубиши“ при движение със скорост от около
86 км/ч не е имал техническа възможност да предотврати удара, чрез аварийно
спиране, при своевременно реагиране на опасността и при видимост осигурена от
късите светлини.
Условието от
техническа гледна точка, водачът на лекия автомобил марка „Мицубиши" да
предотврати настъпилото ПТП чрез аварийно спиране при движение е максимално
разрешената скорост от 60 км/час е отстоянието , на което се е намирал от мястото
на удара в момента на възникване на опасността -попадане в осветената зона на
спиране да е по-голямо от опасната му
зона на спиране според вещото лице е изпълнено - водачът на лекия автомобил марка
„Мицубиши“ при движение със скорост от около 60 км/ч е имал техническа възможност
да предотврати удара чрез аварийно спиране, при своевременно реагиране на
опасността и при видимост, осигурена от късите светлини.
Вещото лице прави извода ,че водачът на лекия
автомобил марка „Мицубиши“, модел „Еклипс Крос“
Д.Ц.Б. е могъл да предотврати произшествието, ако се е движил с
максимално разрешената скорост на местопроизшествието от 60 км/час.
В.л.дава заключение ,че пешеходецът,
бутащ велосипед – В. П. Р. е могъл да предотврати произшествието ако е пресякъл
пътя на регламентирано за това място, или е изчакал преминаването на
автомобила, след което да пресече (не би му отнел предимството).
Скоростта ,с която пешеходецът е пресичал пътното
платно, е била около 3,9 км/час (според справочната литература).
Съдържанието на алкохол в кръвта на пострадалия е била
2,55 на хиляда ,което отговаря на тежка степен на алкохолно опиване.От
техническа гледна точка това съдържание се класифицира като стадий на
дезориентацията, при който се губи ориентация и сетивност, лицето е със силно
нарушено равновесие и походка, говорът е неразбираем и трудно би реагирал
адекватно в случай на опасност.
По делото е назначена и изпълнена съдебномедицинска експертиза на труп от д-р И.Д.И. - Началник отделение “Съдебна
медицина” при МБАЛ“Д-р С. И.” - АД - гр. М. .
В.л.дава заключение,че при че станалото ПТП на 30.08.2020г. около 22.50ч.
на път Е-791 път I-1, км 7+431 кръстовище с.Р.,
обл.В. лицето В. П. Р. е получило множествена /съчетана черепно-мозъчна,
гръбначно-мозъчна, гръдна и на горни и долни крайници/ травма, като водещи за
настъпването на смъртта са:
-черепно-мозъчната травма със счупването на костите на
черепният покрив и черепната основа с кръвоизливите под меките мозъчни обвивки
и в мозъчните стомахчета;
-гръдната травма с множествените счупвания на почти
всички ребра /2-ро до 12-то включително/ двустранно; с разкъсването на гръдната
част на аортата, на околосърдечната торбичка и на десния бял дроб и с
кръвоизливите в двете гръдни половини;
-гръбначно-мозъчна травма със счупване на 7-ми шиен и
на 7-ми гръден прешлени с прекъсване на гръбначният мозък в тези области;
При направеното изследване /по газхроматографският
метод/ на кръвта ,иззета от трупа на В. П. Р.
е установено наличие на етилов алкохол в концентрация от 2,55 на хиляда.
При такава концентрация на етилов алкохол в кръвта на починалия
вещото лице прави заключение,че последният несъмнено /сигурно/ е бил повлиян от
консумираният алкохол, като се е намирал в средна - към тежка степен на
алкохолно опиване.Тази степен на алкохолно опиване се характеризира с значителни нарушения /затруднения в мисловната дейност, речта,
съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията,
силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост, сърдечно-съдови
разстройство, признаци на значително потискане на централната нервна система и
др.
Към делото е приобщена личностна
характеристика на В. П. Р. от Д. Т.
-Кметски наместник в квартал „Нов път“-гр.В..В нея е отразено ,че В. П. Р. е
роден на ***г. в гр.В. и че е завършил
основно образование в Основно училище „Епископ Софроний Врачански“ в
квартал „Нов път“ в гр.В.. По професия е строителен работник.Трудовият му стаж преминал на различни работни места в гр.В. и
областта като Консервен комбинат-гр.В., Община-В. и други.В продължение на
повече от 10 години живял на съпружески
начала с Н. М. Б. в квартал „Нов път“-гр.В. и от съвместното си съжителство с
нея имат родени две деца-К. В. П. и В. В. П..По характер бил скромен, тих и възпитан човек, всеотдаен в
работата си, работлив и отговорен човек, който правел всичко от сърце и не жалел
силите си. Помагал на хората от населеното място и се ползвал с уважение сред
съгражданите си.Обичал семейството си, двамата с Н. отгледали и възпитали двете
си деца- сина В. и дъщерята К.. В. много обичал децата си, много се уважавали и
разбирали помежду си, поддържали близки отношения и взаимно се подкрепяли в радостни и трудни
мигове.
Свидетелят Д. А. Т. е разпитан и в
с.з.на 04.06.2021 г.,като в показанията си потвърждава изложено по-горе в
характеристиката му,дадена в качеството му на длъжностно лице.Свидетелства ,че
след развода ищцата останала в по-близки отношения с баща си,че често се
виждали.След смъртта на баща си ищцата
изпаднала в състояние на неадекватност,треперела,не създавала впечатление на
психически нормален човек.Пиела хапчета за спане и майка и се грижила да ги
приема редовно.Първите 40 дни след смъртта на баща си ходела всеки ден на гроба
му,а след това всяка седмица.
Така установената фактическа обстановка се доказва по
несъмнен начин от показанията на свидетелите ,заключението на вещото лице и от
представените по делото писмени доказателства и по същество не се оспорва от
страните ,които по същество спорят само единствено относно размера на дължимото
обезщетение и наличието на съпричиняване.
При
така установената фактическа обстановка Видинският окръжен съд прие за установено следното от правна
страна :
Претенцията е за репариране на вреди
при специфичните условия, визирани в чл.
513 ал. 1 вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането. Цитираната
разпоредба регламентира възможността увредено от транспортно произшествие лице,
реализирано на територията на Република Б. от МПС с чуждестранна регистрация от
държава – членка на системата "Зелена карта", да реализира правото си
на обезвреда спрямо НББАЗ, гр. С.. Съгласно чл. 506, ал. 2 КЗ, бюрото е
представително Национално бюро на застрахователите за Република Б. в Съвета на
бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена
карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното
споразумение. Съгласно чл. 513, ал. 1 КЗ, в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл.
511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 бюрото е единствено
процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е
предявен срещу застрахователя на виновния водач. В случая е налице хипотезата
на чл. 511, ал. 3 КЗ-увреденото лице не се е съгласило с размера на
обезщетението ,предложено от кореспондента.
Освен специфичните предпоставки на 513, ал. 1 КЗ, за
да се ангажира отговорността на бюрото, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован по международна
застраховка "Гражданска отговорност" – да е причинена вреда, тази
вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение,
наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
В случая извършването на деяние от Д.Ц.Б. е довело до
смъртта на наследодателя на ищцата ,като е налице причинно-следствена връзка
между деянието и смъртта на последния.
При наличие на противоправно поведение на извършителя
на деликта, съгласно въведената с чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция, вината се
предполага до доказване на противното. Тежестта за оборването на законовото
предположение е за ответника. По делото не бяха събрани доказателства, които да
водят до заключението, че водачът на автомобила е действал невиновно.
Установен е и специфичният елемент на визираната
в чл. 513, ал. 1 във вр. с чл. 511, ал. 1,
т. 2 и чл. 506, ал. 2 от КЗ безвиновна отговорност на Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи с
оглед безспорното между страните обстоятелство, че към датата на ПТП моторното
превозно средство на виновния водач е застраховано и обичайно се намира в
държава членка или в трета държава, чието Национално бюро е страна по
Многостранното споразумение.
Предвид горното, прекият иск срещу ответното НББАЗ за
заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди се явява
доказан по основание.
Налице е
основанието за ангажиране отговорността
на ответника за причинените на ищците неимуществени вреди, свързани с претърпените
от тях болки , страдания и негативни изживявания, последица от смъртта
на В. П. Р. .
Предвид характера и интензитета на
причинените на ищците значителни морални
болки и страдания на основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД Видинският
окръжен съд намира, че за възмездяване
на претърпените от тях неимуществени вреди справедливият размер на
обезщетение е 130 000 лв.за ищцата К. В. П. .
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени
в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната съдебна
практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от
критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При анализа на
всички обективни обстоятелства в конкретния казус – причинените болки и страдания в резултат на смъртта на В. П. Р. в ; съобразявайки възрастта на
пострадалата; продължителността и степента
на претърпените болки и страдания ; нарушения житейски ритъм,
продължаващото състояние да потиснатост и
безизходност при съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на
дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие (в този смисъл е даденото разрешение в практиката на
ВКС, формирана в множество решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008
г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II
ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012
г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове), съдът
намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се остойностят в посочения по-горе размер.
Съдът отчете ,че загиналият е бил на 65 г.,активен и
трудоспособен ,в добро здравословно състояние .Смъртта му е настъпила внезапно
и е причинила огромен шок за дъщеря му,с която са поддържали близки
отношения.Загубата на бащата не е отразила изключително негативно върху
психиката на ищцата ,която видно от заключението на съдебнопсихиатричната
експертиза е преживяла остра реакция на стрес ,която според съда е значително
по-тежка от стандартната в подобни случаи реакция.От друга страна се отчете
обстоятелството ,че ищцата не е живяла в едно домакинство с баща си и че от 10 годишна възраст е живяла с майка
си Около 1 година след инцидента съгласно заключението на съдебнопсихиатричната
експертиза ищцата е напълно възстановена психически .
Анализът на практиката на ВКС сочи ,че съдът приема за
справедлив размер на обезщетенията за неимуществени вреди на наследниците на
починал при ПТП наследодател сумата от около 100 000 лв.,която в зависимост от
конкретните обстоятелства може да варира .
В Решение № 339 от 20.12.2018 г. на ВКС по к. т. д. №
2882/2017 г.Съдът е приел ,че двете деца на починалия при ПТП наследодател
следва да получат обезщетение в размер на по 100 000 лв.В решението се казва :“
Въззивният съд е определил обезщетения в размер на по 100 000 лв. за всяка от
ищците. Обезщетенията от 100 000 лв. кореспондират с доказаните пред
инстанциите по същество неимуществени вреди и с обществено - икономическите
условия в страната към момента на настъпване на вредите - 24.02.2014 г.
Наведените в касационната жалба оплаквания, че обезщетенията са завишени и не
отговарят на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД, са неоснователни и не
могат да обосноват необходимост от определяне на обезщетения в по-малък
размер.“
В Решение № 224 от 22.11.2018 г. на ВКС по к. т. д. №
94/2018 г. ВКС е приел ,че наследниците на починалия при ПТП наследодател
следва да бъдат обезщетени със сумата от по 120 000 лв.
В Решение № 154 от 31.07.2018 г. на ВКС по т. д. №
1751/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията А. Б. Съдът е приел ,че дъщерята на починалия при ПТП наследодател следва да
получи обезщетение в размер на 72 000
лв.
В Решение № 19 от 20.07.2018 г. на ВКС по т. д. №
1748/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В. Н. ВКС е приел ,че наследниците
на починалия при ПТП наследодател следва да бъдат обезщетени със сумата от 140
000 лв.
В Решение № 19 от 20.07.2018 г. на ВКС по т. д. №
1748/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В. Н. ВКС е разгледал казус ,при който наследодателката ,пострадала при ПТП ,починала в хода на процеса .Съдът е
приел ,че на наследниците ѝ следва да бъде заплатено обезщетение в размер
на 200 000 лв. В решението се казва :“В следствие на причиненото от
застрахования при ответното дружество водач
на 03.02.2014 г. ПТП, наследодателката на ищците е претърпяла множество
тежки телесни повреди, довели до едно изключително трудно и болезнено
съществуване за период от около четири месеца, приключило с летален изход за
нея. Веднага след удара, получен при ПТП, е изпаднала в коматозно състояние и е
останала в будна кома до края на живота си. Въззивният съд е обсъдил
заключението на съдебно - медицинската експертиза, взел е предвид и
свидетелските показания, като е отчел вида и характера на уврежданията на
пострадалата, продължителността /четири месеца/ и интензивността на
претърпените от нея болки и страдания, пълния срив на съзнателния й живот
вследствие на претърпените физиологични увреждания. Съдът е взел предвид
тежестта на претърпените от нея оперативни интервенции, както и получените
вследствие залежаването усложнения - пневмония, сепсис, тромбофлебит,
декубитусни рани, кахексия. Изрично е изтъкнал младата възраст на ищцата и
факта, че вследствие на уврежданията си тя е била лишена от възможността за
нормално съществуване в продължение на четири месеца. Въз основа на това съдът
е стигнал до обоснования извод, че наследодателката на ищците е изживяла
огромно страдание в периода след произшествието до нейната смърт. Същевременно
съдът е отчел и конкретната обществено - икономическа обстановка в страната към
датата на процесното ПТП - месец февруари 2014 г. Изложеното мотивира настоящия
състав да приеме, че въззивният съд правилно е определили справедливото по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за понесените от пострадалата болки и страдания в размер на 200 000 лева.“
В Решение № 1306 от 1.06.2019 г. на САС по в. гр. д. №
1127/2019 г. съдът е приел ,че за голям период от време преди инцидента, отношенията
между ищеца-баща и загиналият при ПТП син
не са се отличавали с топлота, взаимна обич, грижа и привързаност и
по тази причина, справедливо обезщетение
за болките и страданията на ищеца от загубата на сина му е такова в размер на
80 000 лева .
В Решение № 1169 от 1.05.2019 г. на САС по в. гр. д. №
5442/2018 г. се приема ,че при произнасяне по размера на обезщетенията за
неимуществени вреди следва да се съобрази и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на обществото, при отчитане на
конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните,
следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането. Застрахователните лимити обаче нямат самостоятелно значение и не
са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са критерий
за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при произнасяне
по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В този смисъл са
следните съдебни актове: решение по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о.,
решение по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о., решение по т. д. № 916/2011 г.
на ВКС, I т. о., решение по т. д. № 1948/2013 г., II т. о., решение по т. д. №
2974/2013 г., II т. о., решение по т. д. № 2143/2014 г., I т. о., решение по т.
д. № 2908/2015 г., I т. о. При отчитане на тези обстоятелства, въззивният съд
приема, че следва да се определи обезщетение в размер на 100 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди от ищеца-баща
от смъртта на сина му,с когото са поддържали нормални близки
отношения,макар и да не са живеели заедно .
Съгласно Решение № 178 от 12.11.2013 г. на ВКС по т.
д. № 458/2012 г., I т. о., ТК отчуждение или взаимна привързаност може да е
налице, както в ранна, така и при по-късна възраст. Връзката родител-дете няма
само едно измерение, но най-силна проява има при низходящи в детска възраст.
Моралната подкрепа, приятелството, емоционалната близост и пр. могат да
обогатят тази връзка и след израстването на децата.
С оглед на посочената по-горе съдебна практика Окръжен
съд-В. приема ,че заплатените от застрахователя суми съответстват на посочените
в съдебната практика критерии. С оглед на обстоятелството ,че връзката
родител-дете има най-силна проява при
низходящи в детска възраст ,тъй като именно тогава децата се нуждаят от моралната
подкрепа, приятелството и емоционалната
близост на родителя Съдът приема ,че размерът
на обезщетението на детето да бъде определен
на 130 000 лв.Съдът отчете и факта ,че застрахователното събитие е станало
през 2020 г.при значително по-големи размери на минималната работна заплата
,средната работна заплата ,праг на бедността минималните лимити на
отговорността на застрахователите в сравнение с тези ,съобразени от ВКС в
посочените по-горе решения.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА НАЛИЧИЕ НА
СЪПРИЧИНЯВАНЕ
Видинският окръжен съд намира ,че размерът на
дължимото обезщетение следва да бъде намален поради наличието на съпричиняване
от страна на пострадалия . По въпроса за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва
да изходи от указанията , дадени в т. 7
от ППВС № 17/1963 г., както и от принципните становища по приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, изразени в задължителна, по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение
№ 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС практика- решение по т. д. № 525/2008 г.,
решение по т. д. № 977/2010 г., решение по т. д. № 618/2011 г. и други.
В т.7 от
Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС се приема ,че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице
допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая
следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо от това, че
такова лице не може да действа виновно.
В Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. №
525/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К. Е. се приема,че за да бъде
намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява
в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от
страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице
само ако именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по
някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Сам по себе си обаче,
фактът, че увреденото лице е пътувало в автомобила, участвал в
пътно-транспортното произшествие, не налага извод за допринасяне на вредите от
злополуката. Приносът на водача на автомобила за настъпването на
пътно-транспортното произшествие е личен и не обосновава автоматично принос на
всички пътуващи в този автомобил. Отговорността на застрахователя за заплащане
на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от
непозволено увреждане. Доколкото обаче отговорността му е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
то застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
Окръжен съд-В. намира ,че съпричиняването на пострадалия В. П. Р. се изразява в няколко насоки:
По силата на Чл.113 ал.2 ЗДвП извън населените места и
по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и
извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т.
1, 2 и 4 ( преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства;
да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение и да не
преминават през ограждения от парапети или вериги).
От събраните по делото доказателства се установи ,че В.
П. Р. е допуснал грубо нарушение на Чл.113 ал.2 във връзка с ал.1 т.1 ЗДвП
,като извън населените места е пресякъл платното за движение ,като преди да навлезе на платното за движение не се е съобразил с приближаващите се пътни превозни средства.Пострадалият
В. П. е предприел пресичане през тъмната част от денонощието на място, което не е обозначено с пешеходна
пътека и е обозначено със знак Б12
„Спри! Пропусни движещите се с предимство“ .Малко преди полунощ на неосветен
участък от пътя пострадалия е предприел пресичане на главен път ,при което е
следвало да прояви особена бдителност най-вече с оглед на обстоятелството ,че
поради неосветеността на пътния участък пешеходецът може да бъде забелязан от
водача на лекия автомобил едва в момента на осветяването от фаровете ,а в зависимост
от скоростта на лекия автомобил пешеходецът обикновено ще попадне в опасната
зона за спиране .Пешеходецът е следвало да отчете категорично факта ,че появата
му на пътното платно извън населеното място
и в този час от денонощието (малко
преди полунощ) ще бъде крайно неочаквана за
водача на МПС.От друга страна пешеходецът е могъл напълно ясно да види
приближаващите се МПС и да предприеме безопасно преминаване в подходящия момент
(като правило след преминаването на МПС ,тъй като
научно е доказано ,че човек много неправилно определя скоростта на МПС в
тъмната част от денонощието само по светлината на фаровете).Високата степен на алкохолно опиянение от 2,55
промила алкохол в кръвта, установено по безспорен начин от приетите по делото
съдебноавтотехническа и съдебномедицинска експертизи, безспорно са се отразили крайно негативно върху бързината на реакциите на пострадалия и
възможността на възприеме движещия се автомобил и да се предпази адекватно от
него.
От заключението на автотехническата експертиза се
установява по несъмнен начин ,че пешеходецът е могъл да забележи приближаващия
се лек автомобил и да го пропусне ,но въпреки това е предприел пресичане на
пътното платно и че въпреки
приближаването на автомобила и
очертаващия се сблъсък пешеходецът не е предприел никакви адекватни реакции да
спре и да пропусне автомобила или да избърза и да пресече пътното платно преди
преминаването на лекия автомобил. От поведението на пострадалия може да се
заключи ,че е бил напълно дезориентиран за време и място ,което може да се обясни с тежката
форма на алкохолна интоксикация,която съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза е довела до значителни нарушения/затруднения в
мисловната дейност, съобразителността, вниманието, ориентировката,
координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти. За съда е напълно
безспорно ,че ако пешеходецът е бил проявил макар и най-минималната изискуема
от закона грижа ,той би избегнал фаталния изход.От друга страна е безспорна и
установена по съответния съдебен ред и виновността на водача на МПС ,като съдът
отчита и неустановеното в закона ,но възприето в съдебната практика правило ,че
отговорността на водачите на МПС е засилена в сравнение с тази на пешеходците .
С оглед на гореизложеното съдът приема
,че приносът на пострадалия е 30% ,поради което намалява размера на дължимото
обезщетение от 130 000 лв.с 30% от 130 000 лв.или с 39 000 лв. и
определя окончателния размер на обезщетението на 91 000 лв.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКОННИТЕ ЛИХВИ
Съгласно Чл. 497 (1) КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ (когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето
ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на основанието и
размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може да се изискват само
в случай че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на
завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на
доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо.).
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ (Срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
или пред неговия представител за уреждане на претенции ) освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ .
Ищецът не е представил каквито и да било доказателства
за това кога и пред кого е предявил застрахователните си претенции.По делото е
представено писмо изх.№923/23.12.2020 г.на „А. Б.ЕООД –кореспондент на немското
застрахователно дружество ,в което се предлага заплащане на размера на
неимуществените вреди в размер на 75 000 лв.,но не е установен моманта на
предявяване на застрахователната претенция.С оглед на гореизложеното следва да
се приеме ,че законната лихва върху главницата тече от 23.12.2020 г.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
Съдът намира ,че предявеният иск е основателен и
доказан ,поради което ответникът С.„Н.
Б. НА Б. А. З.,със седалище и адрес на
управление: гр. С. вписано в Регистъра на Софийски градски съд с Решение на СГС
по ф. д. № 11830/ 2001 г.следва да бъде осъден да заплати на К. В. П. с ЕГН ********** *** сумата от
50.00 лв., за причинените й имуществени вреди, представляващи заплатен
разход за посещение при психолог.Разходът се доказва от представения по делото
документ /л.17 от делото/.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ
Ищцата е освободена от заплащането на държавни такси и
разноски с определение на съда от /л.18
от делото/.На основание Чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса 4% върху сумата от 91 050 лв. или 3642
лв.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.1 ГПК
във връзка с Чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв.В.В.М. с ЕГН ********** *** адвокатско възнаграждение в
размер на 4500 лв.Съдът счита ,че адвокатското възнаграждение следва да бъде
определено над минималния размер с оглед
фактическата и правна сложност на делото и положения труд.
С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.3 ГПС
ответникът също има право на разноски .Ответникът претендира разноски в размер
на 6080 лв.съобразно представен списък на разноските /л.137 от делото
/.Претендира:
- 2436 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство,съгласно представена към отговора на искова молба Фактура № 624 от
16.03.2021 г.,съставена от „Адвокатско
дружество З.В. и Т. Я., заедно с извлечение от интернет банкиране за движение
по банкова сметка ***,удостоверяващо извършеното на 18.03.2021 г. плащане по
същата;
-3 000 лв. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство,съгласно представено
Дебитно известие № 750 от 13.09.2021 г.,
съставена от „Адвокатско дружество Х., Я. и Ц.“, заедно с извлечение от интернет
банкиране за движение по банкова сметка *** ,удостоверяващо извършеното на 15.09.2021 г. плащане по
същата;
-300 лв.депозит за вещо лице за изготвяне на съдебноавтотехническа
експертиза съгласно представено по
делото преводно нареждане;
-300 лв.депозит
за вещо лице за изготвяне на съдебномедицинска експертиза,съгласно
представено по делото преводно
нареждане.
-50 лв. за депозит за свидетел, съгласно представено
по делото преводно нареждане .
Ответникът е заплатил още сумата от 73 лв.пътни
разходи на в.л.д-р И.И.Д.,за което е представено платежно нареждане от
13.10.2021 г.
На ответника следва да бъдат присъдени разноски
съобразно отхвърлената част от исковете ,или 30% от 6159 лв.=1847,70 лв.
По делото е назначена съдебнопсихиатрична експертиза
,като възнаграждението в размер на 200 лв. е заплатено от бюджета на съда.На
основание Чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Окръжен
съд-В. разходите за възнаграждение съобразно уважената част от иска или 140 лв.
Водим от горното Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.„Н.
Б. НА Б. А. З.”,със седалище и адрес на управление: гр. С., вписано в Регистъра
на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001 г., ДА ЗАПЛАТИ
на К. В. П. с ЕГН ********** *** сумата
от 91 000 /деветдесет и една хиляди / лв. лева- частичен иск за
150 000 лв.от сумата 200 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на нейния баща
В. П. Р. ,причинена на 03.08.2020 г., около 22:50 часа, на път Е 79,
път 1-1, км 7+431 кръстовище с.Р. от ППС
марка „MITSUBISHI“, модел „ECLIPCE CROSS“ с немски рег.№BL AD, управлявано от
водача Д.Ц.Б. ,като частичния иск до пълния му размер от 150 000
лв.ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С. „Н.
Б. НА Б. А. З.”,със седалище и адрес на управление: гр. С., вписано в Регистъра
на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001 г., ДА ЗАПЛАТИ
на К. В. П. с ЕГН ********** *** сумата
от 50.00 лв., за причинените й
имуществени вреди, представляващи заплатен разход за посещение при психолог.
ОСЪЖДА С.
„Н. Б. НА Б. А. З.”,със седалище и адрес на управление: гр. С. вписано в
Регистъра на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001 г.,
ДА ЗАПЛАТИ на адв.В.В.М. с ЕГН ********** *** адвокатско възнаграждение в
размер на 4500 лв.
ОСЪЖДА К.
Ванчова П. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.„Н. Б. НА Б. А. З.”,със седалище и адрес на
управление: гр. С. вписано в Регистъра на Софийски градски съд с Решение на СГС
по ф. д. № 11830/ 2001 г.сумата от 1847,70 лв.разходи по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С.„Н.
Б. НА Б. А. З.”,със седалище и адрес на управление: гр. С., вписано в Регистъра
на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001 г., ДА ЗАПЛАТИ държавна
такса по сметка на Окръжен съд-В. в размер на 3642 лв.
ОСЪЖДА С.„Н.
Б. НА Б. А. З.”,със седалище и адрес на управление: гр. С., вписано в Регистъра
на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001 г., ДА
ЗАПЛАТИ на Окръжен съд-В. заплатени
разноски за възнаграждение на вещо лице по назначена съдебнопсихиатрична
експертиза в размер на 140 лв.съобразно
уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :