РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Балчик, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело №
20243210100401 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена искова молба от Г. К. С. с
ЕГН: ********** с постоянен адрес ****, чрез пълномощника си адв. Д. М. от
Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под №
****, с адрес на упражняване на дейността: ****, Представлявано от Д. М. М.
– Управител, против **** със седалище и адрес на управление ****.
Ищецът твърди, че на 16.06.2021 г. е сключила договор за паричен заем
**** с „****.
Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 600
лева, видът на вноската е месечна, без да е посочен размерът на месечния
лихвен процент.
Било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде
обезпечен с гаранция-две физически лица, поръчители или байкова гаранция в
полза на институцията, отпуснала кредита.
С датата на сключване на договора бил сключен и договор за
предоставяне на гаранция ****. по силата на който **** е поело задълженията
да обезпечи пред **** задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало
в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията па
кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, Г. С.
1
се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на
300,00 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по
договора за кредит.
Съгласно договора за поръчителство, Г. С. е следвало да предоставя
дължимите парични думи на ****, което пък от своя страна, съгласно
договора, е упълномощено от **** да събира в тяхна полза сумите по
процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство,
възнаграждението се дължи в полза па поръчителя ****, като **** било
единствено овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните
средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя).
Твърди се, че Г. С. е погасила изцяло процесния кредит.
Твърди се, че кредиторът **** е едноличен собственик на капитала па **** и
в тази връзка кредиторът и поръчителят били свързани лица.
Клаузата па чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да
осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители или банкова
гаранция в размер от сумата по процесния договор, или одобрено от
заемодателя дружество - поръчител. На това основание се твърди, че по
същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно
финансиране и па практика не предоставя избор за потребителя, както дали да
предостави обезпечение, така и какво да бъде то, като с оглед характера,
размера и срока за който се иска отпускането на кредита, кредиторът целял да
го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която длъжникът
обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от
заемодателя **** дружество, което било свързано лице с кредитора по
договора за заем. Твърди се, че договорът за кредит и поръчителство били
подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя
и гарантиращото дружество.
Твърди се, че кредиторът не е включил възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР, като по този начин се целяло да заобиколи нормата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В ГПР не били описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, като с това кредитополучателя бивал поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. В противен случай то би имал възможността да направи информиран
избор дали да сключи договора.
2
На следващо място ищецът твърди, че Договор за предоставяне на
поръчителство **** е изначално лишен от основание, тъй като по силата на
посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставяло
услуга. Обезпечението било единствено и само в полза на кредитора ****, за
което цялото възнаграждение е поето от потребителя, като срещу заплащането
па възнаграждението по договора за поръчителство, ищецът не бил получил
каквато и да било услуга, а единствено задължението му от едното дружество
ще бъде прехвърлено към другото, които дружества били свързани.
Твърди се, че договора за поръчителство се цели да заобиколи
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се
уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като
печалба на **** а представлява, допълнително възнаграждение за
заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да
се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради
накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като
възнаграждение, е в размер на близо 50% от сумата по отпуснатия заем, т. к. е
нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и са накърнени
добрите нрави, като търговецът, който е икономически по-силната страна в
правоотношението, се бил възползвал от своето правно положение, като е
осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на
поръчител срещу възнаграждение.
Това е породило правния интерес от предявяване на иска, като моли
съдът да постанови недействителност, обуславяща нищожността на договор за
потребителски кредит ****, сключен между ищцата и "**** АД на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с. чл. 22, във вр. с чл. 11 и чл. 19 ЗПК, която бъде
прогласена.
Моли съдът да се произнесе с Решение, по силата на което, на основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът "**** АД с **** да заплати на Г. К.
С. с ЕГН: ********** сума в размер на 1 лев представляваща частичен иск от
общо 100 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор
за потребителски кредит ****, сключен между страните, ведно със законната
лихва от датата на депозиране па исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането.
3
Направени са доказателствени искания.
Претендират се и съдебни и деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответното дружество е депозирало
отговор.
Считат, че е налице нередовност на исковата молба, поради неплащане
на ДТ и липса на представителна власт за подаване на исковата молба.
Считат, че иска е неоснователен, тъй като аргументите на ищеца не се
основават на действителното фактическо и правно положение.
С Решение ****, постановено по гр.д. **** г. по описа на Районен съд-
Балчик, договор за предоставяне на гаранция **** е признат за нищожен и
**** е осъдено да възстанови заплатеното от Г. К. С. възнаграждение по този
договор.
С оглед на това решение, аргументите на ищеца за недействителност на
договора за паричен заем не се основават на действителното правно и
фактическо положение, тъй като договорът за поръчителство е прогласен за
нищожен и заплатеното от ищеца по този договор му е възстановено.
Изискването за поръчителство било допустимо съгласно действащото
законодателство и с него се целяло от страна на заемодателя да се
диверсифицира риска от неизпълнение на задължението за погасяване в срок
на задълженията по сключения договор за заем. Липсата на предоставена
банкова гаранция или поръчителство по заемното правоотношение, водят до
висока степен на риск от непогасяване на задълженията по процесния договор
за заем.
Независимо от това което се твърди в исковата молба, ответника е
посочил, че при скл. на договора, ищецът бил запознат с условията на кредита
е решил да сключи договор за кредит при тези условия и е поел задължението
да представи избрано от него обезпечение по кредита.
По отношение на твърдението за наличие на неравноправни клаузи в
договора ,ответника излага становище, че съгласно чл. 146, ал. 5 от Закона за
защита на потребителите, наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да
се прилага и без тези клаузи. Действителността или недействителността на
4
клауза 4 от договора за паричен заем не се отразява на действителността на
договора за паричен заем, тъй като оспорваната клауза не засяга основните
права и задължения на страните по договора за паричен заем относно размера
на кредита, размера на лихвата, начина и срока за погасяване, на твърденията
че ГПР, надвишава на максимално допустимия размер на годишния процент
на разходите е посочено, че същото не води до нищожност на договора за
кредита съгл.чл.19, ал. 5 от ЗПК, само до недействителност само на
договорните клаузи, които предизвикват оскъпяването. Твърди се, че ГПР бил
изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския
кредит начин, като са използвани договорените условия - размер на усвоена
сума, размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска,
обща дължима сума и пр. договор.
Молят съдът, да постанови решение, с което да отхвърли като
неоснователни и недоказани предявените искове.
Претендират се сторените в настоящото производство разноски на
основание чл. 78 от ГПК.
Ищецът редовно призован, не се явява, не се представлява, депозирано
е становище от адв. М. за уважаване на исковата молба и присъждане на
разноски на осн. чл. 38 от ЗАдв.
Представя списък с разноски.
Редовно призовано, дружеството ответник, не се представлява в съдебно
заседание. Представя писмени становища. В тях изразява становище, че
поддържа писмения отговор по исковата молба. Оспорва исковете. Моли съда
да ги отхвърли изцяло.
Претендира направени деловодни разноски.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установена фактическа обстановка и прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установи сключване на договор за паричен заем
както и договор за поръчителство с ответника, обезпечаващ договора за заем.
С процесния договор за поръчителство ищецът, в качеството й на
потребител се задължавала да заплати на гаранта сумата в размер на 300,00
лева, която била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по
договора за кредит.
5
Договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, ищецът следвало
да предоставя дължимите суми на **** което от своя страна съгласно
договора е упълномощило **** да събира в тяхна полза сумите по процесния
договор. Единствено **** е било овластено да получава възнаграждението
договора, съгл. чл. 3, ал. 1 от последния, което на следващо основание
следвало да предаде на поръчителя.
По делото е безспорно установено, че между кредитора и
кредитополучателя е възникнало правоотношение по повод предоставянето на
паричен заем в размер на 600,00 лева.
Процесните договори са потребителски - страни по него са потребител
по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция - търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба
на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума.
В настоящото производство липсва каквато и да е индиция сумата по
предоставения паричен заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на ищцата, с оглед, на което следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за паричен заем са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК тоест процесиите договори се подчиняват на
правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147Б ЗЗП.
Доколкото скл. между страните договор за кредит/заем е с
характеристики на потребителски то следва да се приеме, че и договорът за
предоставяне на поръчителство скл. между ищцата и **** също се явява
такъв доколкото е акцесорен на основния договор.
Според съда така предявените искове са основателни. По делото бе
доказано по несъмнен начин, че скл. договор за кредит е недействителен -
нищожен.
Клаузата на чл. 4 от договора е възложила в тежест на заемателя да
6
осигури измежду следните обезпечения двама поръчители, които следва да
отговарят на кумулативно поставени изисквания или банкова гаранция в
размер от сумата по процесния договор или одобрено от кредитора
дружество.Така формулираното изискване за обезпечение на практика не
поставя възможност заемателя да има избор относно предоставянето на
обезпечение и какво да бъде то.
С така поставените изисквания на практика кредиторът не дава
възможност на заемателя да изпълни задължението си, а целенасочено го
насочва да скл. единствено и осъществиво обезпечение и то посочено не от
последния, а от кредитора/заемодателя. Така облечено във формата на
договорна клауза потребителят е поставен в невъзможност за избор и
обвързан да заплати разходи по поръчителството, което е необходимо условия
за предоставянето на кредита.не следва да бъде оставено без коментар, че
двете дружества-това предоставило кредита и поръчителя са свързани лица,
доколкото същите са скл. от едно и също лице, в качеството на представляващ
заемодателя и гарантиращото дружество. Печалбата на поръчителя от
извършената от него търговска дейност се разпределя в полза на кредитора,
едноличен собственик на капитала, а именно **** като по този начин
търговецът е обвързвал потребителя, като икономически по-слабата страна с
допълнително възнаграждение, което се дължи, независимо от това дали
потребителят, в случая заемателя би бил изправна страна или не. Според съда
с така скл. договор за поръчителство не се цели обезпечаване на кредита по
основния договор а се прикрива допълнително оскъпяване на кредита, с цел
да се избегнат ограниченията, залегнали в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
На следващо място, в договора за поръчителство не е
вкл.възнаграждението за ГПР, като по този начин се заобикаля нормата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, съгласно разпоредбите на ЗПК ако в договора за
потребителски кредит не е посочен ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, то той е недействителен. В конкретния договор, макар и
посочени ГПР, то от последните не може да бъде направен обоснован извод за
това как и по какъв начин е формиран последния.
От приложената и приета от ССчЕ се установява, че вземайки предвид
размера на отпуснатия кредит и общо изплатената сума по кредита, с вкл. в
него възнаграждение за поръчителство и използвайки нормативно
7
установената формула в Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, то размера
на ГПР е 993,12% годишно, те. е. установява се, че този размер многократно
надвишава ГПР, посочен в договора.
Според съда от така изложеното безспорно се установява, че договорът
за потребителски кредит е скл. в противоречие с разпоредбите на закона и
като такъв следва да бъде прогласена неговата недействителност на осн. чл.
26, ал. 1, предл. 2 и 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 4, във вр. с чл. 21, ал. 1 от
ЗПК.
Доколкото се предявява иск в условията на евентуалност за прогласяване
недействителността на договора на осн. чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП то съдът преценява, че във вр. с горното
не дължи произнасяне по този иск.
Като основателен следва да бъде уважен и вторият иск, т. к.
претендираната сума се явява недължима, предвид прогласяване нищожността
на договора за ПК в размер на 1,00 лева, частичен от общо сумата от
100,00лева.
Предвид уважаването на основния иск, се дължи и законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба-04.07.2024г., до
окончателното плащане на вземането.
По деловодните разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски има ищцовата страна.
Последната претендира разноски по образуване и движение на делото,
както и заплащане на адвокатско възнаграждение, при условията на чл. 38 от
ЗАдв. по първия иск, в размер на 480 лева с ДДС и такова по втория иск, в
размер на 480 лева с ДДС.
Деловодните разноски, свързани със заплатена държавна такса за
образуване на делото, следва да се изплатят полза на ищцата.
Деловодните разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 от ЗА, следва да се изплатят в полза на процесуалният
представител-Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър
БУЛСТАТ под № ****, фирмено дело № **** г. по описа на 24 св. Софийски
градски съд, с адрес на упражняване на дейността: ****, представлявано от Д.
М. М. - Управител.
8
С оглед изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на осн. чл. осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, във
вр. с чл. 22 и чл. 11 от ЗПК, в отношенията между страните Г. К. С.
ЕГН********** с постоянен адрес в **** и **** със седалище и адрес на
управление ****, че сключеният между тях договор за потребителски кредит
****/****. е нищожен, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, **** със седалище и
адрес на управление **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Г. К. С. ЕГН********** с
постоянен адрес в ****, сумата в размер на 1,00/един /лева /частичен иск от
общо 100,00/сто/лева, представляваща недължимо платена сума, по нищожен
договор за потребителски кредит ****/****., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- **** година до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА **** със седалище и адрес на управление***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Г. К. С. ЕГН********** с постоянен адрес в ****,
сумата в размер на 100,00 лева ДТ, за образуване на делото и 405,00 лева за
направени по делото разноски за ССчЕ и издаване на съдебно удостоверение.
ОСЪЖДА **** със седалище и адрес на управление ***, да заплати в
полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър
БУЛСТАТ под № ****, фирмено дело № **** г. по описа на ***, с адрес на
упражняване на дейността: ****, представлявано от Д. М. М. - Управител,
сумата в размер на 480лв.с ДДС, представляващи деловодни разноски, под
формата на адвокатско възнаграждение за правна защита по първия иск /по
чл.26 от ЗЗД/, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА **** със седалище и адрес на управление ****, да заплати в
полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър
БУЛСТАТ под № ****, фирмено дело № **** г. по описа на ****св. Софийски
градски съд, с адрес на упражняване на дейността: ****, представлявано от Д.
М. М. - Управител, сумата в размер на 480лв.с ДДС, представляващи
деловодни разноски, под формата на адвокатско възнаграждение за правна
защита по втория иск/по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД/, на основание чл. 38 от
9
Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич,в
двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
10