О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
……………………2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ІV въззивен
състав, в закрито
съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.АТАНАСОВ
ИВАН КИРИМОВ
като разгледа докладваното от съдия Атанас
Н. Атанасов ВНЧД № 2460 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 ал.8 НПК.
Образувано
е по протест на прокурор от СРП срещу определение от 03.05.2020 година на СРС, НО, 4 състав, постановено по НЧД № 3072/2020 година, с което е отменено
постановление от 03.02.2020 година на СРП, с което на основание чл.243 ал.1 т.1
вр.чл.24 ал.1 т.1 НПК е прекратено наказателното
производство, водено по ДП № 1918/2019 година по описа на 9 РУ-СДВР, пр.пр.№ 51305/2019 година по описа на СРП, за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.
чл.194 ал.1 НК.
Въззивната
инстанция, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Протестът
е процесуално допустим, по същество – неоснователен.
Досъдебното
производство е било образувано и водено за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.
чл.194 ал.1 НК – за това че за времето от 18.30 часа на 28.10.2019 година
до 18.00 часа на 29.10.2019 година в гр.София, ж.к********чрез използване на техническо
средство, са отнети чужди движими вещи – ламинат на
стойност около 700 лева, от владението на Н.М. с намерение противозаконно да се
присвоят.
С
постановление от 03.02.2020 година на СРП наказателното производство е
прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1
т.1 НПК. В своите мотиви прокуратурата приема, че деянието е осъществено при
липса на субективна съставомерност, тъй като деецът
не е действал с намерение за своене. Този извод се
извежда от обстоятелството, че след установената нова фактическа власт върху
инкриминираните вещи, деецът не се бил разпоредил с тях, каквото и значение да
се влага в това понятие. От друга страна се излагат доводи за наличието на неуредени
гражданскоправни отношения, изключващи прилагането на
наказателна отговорност.
С
определение от 03.05.2020 година на
СРС, НО, 4 състав, постановено по НЧД №
3072/2020 година, постановлението на СРП е отменено и делото е върнато на
прокуратурата за изпълнение на дадени от съда указания. В своите мотиви първоинстанционният съд е посочил, че прокуратурата не е
извършила пълно, обективно и всестранно разследване по делото и е необходимо
провеждането на допълнителни процесуални действия, чрез които да се изяснят
важни за предмета на делото факти и обстоятелства.
На първо място следва да се има предвид, че в настоящото производство не
намира приложение ревизионното начало и съдът следва да провери обосноваността
и законосъобразността на постановлението за прекратяване, независимо от приведените
в жалбата или протеста доводи и основания.
По същество правомощието на първоинстанционния, а
и на въззивния съд е да провери обосноваността и
законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. В този смисъл съдът не разполага с компетентност, равнозначна и
еднаква с тази на прокурора, тъй като не решава въпроса за прекратяването, а
упражнява единствено последващ контрол върху неговата
законосъобразност и обоснованост. В това производство съдът не може да проверява
установените фактически положения, а също и да приема нови фактически
положения, тъй като по този начин би се заместила функцията на прокурора.
Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство е обосновано, когато установените по делото фактически положения
обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен
материал. Необосноваността
на постановлението пък би могла да е налице в резултат на непълнота или
игнориране на част от доказателствения материал.
В конкретния случай прави впечатление, че установената
по делото фактология е непълна, доколкото извън
полезрението на държавното обвинение са останали редица факти и обстоятелства от
значение както за предмета на делото, обективната и субективна съставомерност на деянието, така също и за степента на
неговата обществена опасност. Неизяснени и ненамерили отговор в постановлението
на прокуратурата са обстоятелствата относно достъпа до имота на пострадалата
след приключването на работата от страна на изпълнителя в лицето на Я.Т.. Не
става ясно дали апартаментът е бил заключен или е бил отключен. На следващо
място не става ясно дали деецът е демонтирал, изнесъл и пренесъл сам ламината от жилището или е ползвал помощта и на някой друг.
Ползвано ли е било моторно превозно средство за транспортирането на ламината от апартамента на пострадалата до склада, в който
е бил съхраняван впоследствие. Всички тези обстоятелства са важни не само за
преценката на обективната и субективна съставомерност
на деянието, правната му квалификация, но са и решаващи за степента на
обществената опасност деянието и дееца.
Предвид на така изложеното, въззивният
съд намира за правилно определението на СРС за отмяна постановлението на
прокуратурата. Наложително е събирането на допълнителни доказателства и
установяването на допълнителни факти и обстоятелства преди да се престъпи към извод
за наличието или не на съставомерно от обективна и
субективна страна деяние, в това число неговата правна квалификация. Това обаче
са изводи, които следва да направи самата прокуратура, на база проведено обективно,
всестранно и пълно разследване, в хода на което да се установят всички онези
съществени елементи на процесното деяние. Едва след тяхното
изясняване би могло да се направи обоснованото заключение за това дали е налице
престъпление или неуредени гражданскоправни отношения
между страните.
За пълнота на мотивите съдът дължи да отбележи, че
изпълнителното деяние на престъплението по чл.194 НК се характеризира с
прекъсване на досегашното владение и установяване на ново владение върху
инкриминираната вещ, като за наличието на намерение за противозаконно присвояване
не е необходимо да е последвало изрично разпореждане с вещта след нейното
отнемане. Намерение за противозаконно присвояване ще е налице и тогава, когато
вещта единствено се владее или държи като своя, или пък се отказва нейното
връщане на собственика.
В случая е категорично установено, че Т. е изнесъл ламината от апартамента на пострадалата и го е оставил на
съхранение в негов обект, с ясното съзнание, че същият не му принадлежи и няма
право да го взима, а още по-малко да го задържа и то против волята на
собственика на апартамента, поради което прокуратурата ще следва да изложи
допълнителни аргументи и доводи в тази насока, в случай че поддържа тази своя правна
преценка, при така установените факти, за да бъде постановлението обосновано и
законосъобразно.
Що се касае до установените гражданскоправни
отношения, съдът намира, че тяхното съществуване не изключва реализирането на
престъпление, тогава когато е налице съставомерно от
обективна и субективна страна деяние. Много често в практиката наличието на
подобни облигационни отношения са повод или предпоставка за извършването на
престъпления и тяхното принципно съществуване не би могло да ги изключи, освен
ако не се установи, че самото деяние се припокрива с неизпълнение на постигнати
между страните договорки. В конкретния случай обаче няма как поведението на Т.
да се обоснове с установените облигационни отношения, тъй като неминуемо излиза
извън тях. Същият, съобразно установените по делото факти, е изпълнил в цялост
своята част от договора, като е поставил въпросния ламинат
в жилището на пострадалата и на оспорване е подлежала единствено цената на
положения труд. Тоест, липсва законово и договорно основание, на базата на
което да се предприемат подобни последващи действия
от негова страна, за да може да се разсъждава изобщо на тази плоскост.
При наличието на тези недостатъци на процесното постановление, водещи несъмнено до неговата
необоснованост и създаващи пречка да се провери неговата законосъобразност,
съдът, лишен от възможността да проведе своята контролна функция, намира, че същото
правилно е било отменено от първоинстанционния съд, а
делото върнато на прокуратурата за предприемане на следващите се
процесуално-следствени действия.
Водим
от горното и на основание чл.243 ал.8 НПК,
СГС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.05.2020
година на СРС, НО, 4 състав, постановено по НЧД № 3072/2020 година, с което е отменено постановление от
03.02.2020 година на СРП, с което на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 НПК е прекратено наказателното
производство, водено по ДП № 1918/2019 година по описа на 9 РУ-СДВР, пр.пр.№ 51305/2019 година по описа на СРП, за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.
чл.194 ал.1 НК.
ВРЪЩА делото на СРС с оглед мотивите на настоящето определение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.