№ 4855
гр. София, 31.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110117513 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Д. Г., чрез адв. З.,
срещу „..“ АД и „..“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „..“ АД е предявил насрещни искове срещу
Д. Д. Г..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
03.01.2023 г. сключил с „..“ АД договор за паричен заем № .., по силата на който му
била предоставена в заем сума в размер на 600 лева. В чл. 4 от процесния договор било
предвидено, че същият следва да бъде обезпечен с поръчители – физически лица, които
да отговарят на определени от заемодателя условия, банкова гаранция или одобрено от
заемодателя дружество – гарант, което предоставяло гаранционни сделки. В тази
връзка, към датата на сключване на договора за заем, ищецът сключил с „..“ ЕООД
договор за предоставяне на гаранция № .., по силата на който „..“ ЕООД поело
задължението да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищеца срещу
получаването на възнаграждение, чието изплащане било разсрочено заедно с месечната
вноска по договора за заем. Поддържа, че съгласно договора за поръчителство, ищецът
следвало да предоставя дължимите парични суми на „..“ АД, което пък от своя страна,
било упълномощено от „..“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния
договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се
дължало в полза на поръчителя - ответник, като „..“ АД единствено било овластено да
приеме плащането – фактически да получи паричните средства за възнаграждението,
които след това да предаде на поръчителя. Сочи, че основанието за предоставяне на
поръчителство е обусловено от валидността на договора за заем или отделни негови
1
клаузи. Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с
императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение по договора за
поръчителство не било включено към определения ГПР по кредита, което имало за цел
да заобиколи изискванията на 19, ал. 4 ЗПК. Релевира възражение за нищожност на
договора за паричен заем, за което излага подробни съображения. Твърди нищожност и
на договора за предоставяне на гаранция, тъй като обезпечавал задължения по
нищожно заемно правоотношение. Счита, че същият противоречи както на
императивни разпоредби на ЗЗД относно предоставянето на поръчителството, така и на
Д.те нрави, като отбелязва че уговореното възнаграждение е в размер на повече от
половината от стойността на отпуснатия заем, което нарушавало принципите на
добросъвестност и справедливост. В тази връзка, моли съда да прогласи нищожността
на клаузата по чл. 4 от договора за паричен заем № .., както и нищожността на
договора за предоставяне на гаранция № .., сключен с ответника „..“ ЕООД.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „..“ АД е подал отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на
ищеца относно недействителността на договора за паричен заем № ../03.01.2023 г.
Отбелязва, че дължимото възнаграждение в полза на дружеството – гарант е част от
отделно правоотношение, поради което не е следвало да бъде включено в определения
размер на ГПР по договора за заем. Твърди, че при сключване на договора за заем са
спазени законоустановените изисквания, регламентирани в ЗПК. Сочи, че заплащането
на възнаграждение в полза на дружеството – гарант е обусловено от избора на
заемателя да осигури обезпечение на заема по съответния начин. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „..“ АД е предявил насрещни искове срещу
ищеца Д. Д. Г.. Твърди, че с оглед процесния договор за заем е предал на ответника по
насрещните искове сума в размер на 600 лева, при уговорен ГЛП от 40 %. Стойността
на дължимата възнаградителна лихва по договора била в размер на 93,44 лева, като
заемателят следвало да заплати на дружеството сума в общ размер на 693,44 лева,
разсрочена за изплащане на осем равни месечни вноски, в срок до 29.08.2023 г. Твърди,
че ответникът не е погасил част от задълженията си по договора. В тази връзка, в
случай че договорът бъде обявен за недействителен, моли съда да осъди ответника за
заплащането на 252,02 лева – частично вземане от общо дължимото на стойност 495,64
лева, представляващо непогасена главница по договора. В случай, че съдът отхвърли
искането за прогласяване нищожността на процесния договор за заем, претендира
осъждането на ответника за сумата от 289,70 лева – непогасена главница по договора,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 39,24 лева – непогасената
стойност на дължимата възнаградителна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове не е подал отговор на
исковата молба.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени при условията на обективно кумулативно съединяване са иск с
правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 4 от процесния
договор за паричен заем № .. от 03.01.2023 г., както и иск по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД,
евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД за
прогласяване нищожността на процесния договор за предоставяне на гаранция №
.. от 03.01.2023 г., сключен с ответника „..“ ЕООД.
По реда на чл. 211, ал. 1 ГПК, ответникът „..“ АД е предявил при условията на
2
евентуалност насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК срещу Д. Д. Г., с които претендира
осъждането му за заплащане на непогасения остатък от вземанията му, произтичащи от
процесния договор за паричен заем № .. от 03.01.2023 г.
III. Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/
наличието на сключен между Д. Д. Г. и „..“ АД договор за паричен заем № .. от
03.01.2023 г., по силата на който дружеството е предоставило в заем на ищеца сума в
размер на 600 лева; 2/ наличието на сключен между Д. Д. Г. и „..“ ЕООД договор за
предоставяне на гаранция № .. от 03.01.2023 г., по силата на който дружеството е поело
задължението да осигури обезпечение по сключения от ищеца договор за паричен заем
срещу заплащането на възнаграждение.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно обстоятелствата, обуславящи нищожност на клаузата по чл. 4 от
договора за паричен заем, с оглед заявените правни основания.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за предоставяне на
гаранция е недействителен на заявените правни основания.
УКАЗВА на ответника „..“ АД, че в негова доказателствена тежест е да докаже
валидността на оспорваната клауза.
УКАЗВА на ответника „..“ ЕООД, че в негова доказателствена тежест е да
докаже, че сключения договор за предоставяне на гаранция е действителен и
законосъобразен.
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове, че в негова доказателствена тежест е
да докаже по делото пълно и главно следните правопораждащи факти: наличието на
валидно правоотношение по договор за паричен заем, сключен с Д. Д. Г., по което
ищецът е предоставил на ответника в заем посочената сума, която последният се е
задължил да върне в рамките на уговорения срок, ведно с дължимата възнаградителна
лихва, както и настъпил падеж на процесните вземания.
УКАЗВА на ответника по насрещните искове, че в негова доказателствена
тежест е да докаже по делото пълно и главно, че е погасил процесните вземания.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „..“ АД в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи заверен препис от договор за паричен заем №
.. от 03.01.2023 г., ведно с погасителен план към него, като му УКАЗВА, че
непредставянето на документа може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161
ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „..“ ЕООД в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи заверен препис от договор за предоставяне на
гаранция № .. от 03.01.2023 г., като му УКАЗВА, че непредставянето на документа
може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание по чл. 186
ГПК, тъй като същото не е необходимо за правилното решаване на правния спор.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца по насрещните искове за
допускане на съдебно – счетоводна експертиза за първото по делото съдебно
3
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИСИ от отговорите на ответниците да се връчат на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с тях в първото по делото
съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2024
г. от 9.40 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4