Р Е Ш Е Н И Е
№ 2142
гр. Пловдив, 25 ноември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми
състав, в открито заседание на десети ноември, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2053 по описа
на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
И.С.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, представляван
от адвокати Н.В.П. и Б.А.П.- пълномощници, обжалва
мълчалив отказ на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за
издаване на заповед, с която Д. да бъде възстановен на длъжността “директор на
Дирекция “Договаряне и контрол на изпълнението на медицинската, денталната помощ и аптеки““ (Д“ДКИМДПА“) в НЗОК, с място на
работа Районна здравноосигурителна каса (РЗОК)- Пловдив, от която е временно
отстранен със Заповед №РД-09-166 от 17.05.2018г. на управителя на НЗОК, във
връзка с подадено чрез пощенски оператор заявление, получено в НЗОК на
20.07.2020г.
Претендира се отмяна на оспорения акт поради
незаконосъобразност, осъждане на ответника за издаде заповед за възстановяване
на жалбоподателя на заеманата в НЗОК длъжност, както и присъждане на направените
по делото разноски. Освен това, на 19.11.2020г. по електронна поща по делото
постъпва защита с Вх.№19048 (листи 146-147) от адвокат Б.П., в която се излагат
допълнителни съображения в подкрепа на жалбата.
Ответникът- управител на НЗОК, чрез юрисконсулти В.И.Л.(лист
112) и С.Т.Т. (лист 113)- пълномощници,
изразява становище за недопустимост на жалбата. Алтернативно се изразява становище
за неоснователност на жалбата, претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. На 19.11.2020г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№19001
(листи 144-145) от юрисконсулт Л., в която се излагат съображения, подкрепящи
изразените становища.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище
по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Със Заповед №13 от 16.12.2014г. на управителя на НЗОК
(лист 84) жалбоподателят Д. е назначен за държавен служител в НЗОК, с място на
работа РЗОК- Пловдив, на длъжността “директор на Д“ДКИМДПА““, с ранг III-ти младши, считано от 22.12.2014г.
Със Заповед №РД-09-166 от 17.05.2018г. (лист 17, 55,
123) на управителя на НЗОК (всъщност подуправител на НЗОК, съгласно чл.18, ал.3
от Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна
каса (ПУДНЗОК, отм.)), на основание чл.100, ал.1, т.1 от ЗДСл, жалбоподателят Д.
е временно отстранен от длъжността директор на Д“ДКИМДПА“ в НЗОК, с място на
работа РЗОК- Пловдив, считано от 09.05.2018г., 13:30ч., тъй като е задържан под
стража от органите на МВР. Според посочената заповед, с определение на
Пловдивски окръжен съд (ПОС) по Ч.Н.Д. №931/2018г. по отношение на жалбоподателя
Д. е взета и постоянна мярка за неотклонени „задържане под стража“. Според
положен от жалбоподателя подпис върху Заповед №РД-09-166 от 17.05.2018г.,
същата му е връчена на 18.05.2018г.
Според процесното заявление
(листи 3-4), Д. е освободен от ареста на 10.01.2019г., без повдигнато обвинение.
На 14.01.2019г. в РЗОК- Пловдив постъпва уведомително
писмо с Вх.№35-16-65 (лист 16, 48, 116) от жалбоподателя, адресирано до
управителя на НЗОК, с което уведомително писмо Д. уведомява ответника по
делото, че основанията на издаване на Заповед №РД-09-166 от 17.05.2018г.
отпадат към 10.01.2019г. и същата заповед следва да бъде отменена. Също така,
ответникът по делото се уведомява, че Д. се явява на 11.01.2019г. в РЗОК-
Пловдив, но не е допуснат от охраната в сградата, като му е обяснено, че има
издадена заповед от ответника по делото да не бъде допускан в сградата на РЗОК-
Пловдив, за която заповед Д. не е уведомен.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на молба с Изх.№11-00-40 от 14.01.2019г. (лист 117) на директора на РЗОК-
Пловдив, адресирана до Окръжен следствен отдел (ОСлО)
при Окръжна прокуратура (ОП)- Пловдив, за предоставяне на информация води ли се
наказателно производство срещу жалбоподателя Д. и В.Й.М..
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на писмо с Вх.№11-00-41 (в РЗОК- Пловдив) от 14.01.2019г. (листи 51-52,
118-119) на следовател от ОСлО при ОП- Пловдив,
според което писмо по следствено дело №149/2018г. на Д. са повдигнати обвинения
за две престъпления по чл.212, ал.5, вр. с ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 и ал.4, вр. с
ал.1 от НК (Наказателен кодекс), за извършено престъпление по чл.339, ал.2, вр. с ал.1 от НК и за извършено престъпление по чл.302,
т.4, б.„б“, вр. с чл.301, ал.3, вр.
ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр.
с ал.1 от НК.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на писмо с Изх.№35-00-236 от 14.01.2019г. (листи 114-115) на директора на РЗОК-
Пловдив, адресирано до управителя на НЗОК, към което са приложени изчерпателно
изброени документи, и е направено предложение за образуване и провеждане на
дисциплинарно производство по реда на ЗДСл, като се наложи на жалбоподателя Д.
и на В.М.наказание по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл “уволнение“.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на писмо с Изх.№20-16-275 от 12.02.2019г. (лист 44) на управителя на НЗОК,
адресирано до директора на РЗОК- Пловдив, към което е приложено писмо с Вх.№20-16-275
от 05.02.2019г. (лист 45) на прокурор при ОП- Пловдив. Директорът на РЗОК-
Пловдив се уведомява, че основанията за издаване на Заповед №РД-09-166 от
17.05.2018г. и на Заповед №РД-09-165 от 17.05.2018г. (лист 122) не са
отпаднали.
Пак според процесното
заявление, на 27.02.2020г. Д. изпраща по пощата заявление до управителя на НЗОК
с оглед на обстоятелствата, че не е допускан до работното му място в РЗОК-
Пловдив и няма отговор по уведомителното си писмо от 14.01.2019г.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на заявление с Вх.№20-16-275 от 02.03.2020г. (лист 15) от жалбоподателя, чрез
пълномощника си адвокат Н.П., адресирано до управителя на НЗОК, с което
заявление е поискано изплащане на обезщетение в размер на 19 200 лв.,
както и внасяне на дължимите осигурителни вноски за периода (вероятно от
14.01.2019г. до момента (вероятно 27.02.2020г.)). Ако плащането не бъде
извършен доброволно в срок от 10 дни, Д. ще бъде принуден да потърси правата си
по съдебен ред.
С писмо Изх.№20-16-275 от 12.03.2020г. (листи 18-19)
на подуправител на НЗОК, адресирано до ОП- Пловдив, е изискано да се извърши
преценка на необходимостта от предприемане на необходимите законови действия по
реда на чл.69, ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с цел
отстраняване на Д. (както и на В.Й.М.) от длъжност до приключване на
досъдебното производство.
На 02.04.2020г. в НЗОК постъпва писмо с Вх.№20-16-275
(листи 20-21) от прокурор при ОП- Пловдив, според което писмо, не са налице
предпоставките за отправяне на искане до ПОС по реда на чл.69, ал.2 от НПК за
временно отстраняване от длъжност на двете лица. Взетите по отношение на Д.
мерки за неотклонение са отменени с постановление на ОП- Пловдив от 11.11.2019г., поради изтичане на процесуалните срокове, визирани
в чл.234, ал.8 от НПК.
Със Заповед №2 от 01.07.2020г. (лист 38, 39) на
управителя на НЗОК, на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, е прекратено
служебното правоотношение на Д. с НЗОК за длъжността “директор на Д“ДКИМДПА“ в
НЗОК, с месторабота РЗОК- Пловдив, с ранг III-ти младши, считано от 01.07.2020г.
По делото не са ангажирани доказателства за датата на
връчване на последно посочената заповед на жалбоподателя, но по аргумент от
разпоредбата на чл.124, ал.2 от ЗДСл, според която норма обжалването на
актовете (по ал.1- относно възникването, съдържанието и прекратяването на
служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна
отговорност) не спира тяхното изпълнение, настоящият състав на съда приема за
установено, че на Заповед №2 от 01.07.2020г. е придадено предварително
изпълнение по силата на закона и същата е годен за изпълнение административен
акт.
Според приетото по делото заверено копие на известие
за доставяне (лист 5), на 20.07.2020г. в НЗОК постъпва пощенска пратка, за
която се твърди, че съдържа процесното заявление на
жалбоподателя (листи 3-4).
От страна на жалбоподателя е прието, че ответникът
следва да се произнесе по заявлението му в 14-дневен срок (до 03.08.2020г.),
което обаче не е направено. Жалбоподателят приема, че е налице мълчалив отказ
от страна на управителя на НЗОК, поради което на 18.08.2020г. в Административен
съд- Пловдив постъпва жалбата (лист 2), предмет на настоящето производство.
Разбира се, в ЗДСл не се съдържа изрична разпоредба,
която да задължава органа по назначаването да се произнесе по искане с такъв
характер, но това задължение следва от правното естество на служебното правоотношение,
тъй като същото възниква след волеизявление на лицето, което желае да заеме
държавна служба и изричен акт на органа по назначаване по аргумент от
разпоредбите на чл.8, ал.1 и чл.9, ал.1 във връзка с чл.6, ал.1 от ЗДСл,
каквото становище е изразено в Решение №16277 от 29.1.2019г. по дело
№8833/2019г. на ВАС, Пето отделение.
На следващо място, мълчалив отказ по чл.145, ал.2,
т.1, във връзка с чл.58, ал.1 от АПК, е налице при неизпълнение в сроковете по чл.57
от АПК на задължението на административния орган да разгледа по същество
отправено до него искане. Целта, с която разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК въвежда
правната фигура на мълчаливия отказ, е решаването в предвидения от закона срок
на въпроса, с който е сезиран административният орган, а неговото бездействие
прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са целеният правен
резултат. Наличието на компетентност за разглеждане на подаденото искане е
условие за прилагането на фикцията, уредена в чл.58, ал.1 от АПК, че
непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол.
В случая,
несъмнено е сезиран именно компетентният орган- органът по назначаването,
какъвто е ответникът по делото, съгласно чл.17, ал.1, т.4 от ПУДНЗОК (в сила от
05.03.2019г.). Също така, в процесното заявление
(лист 3) изрично е обективирано искане “…да бъде издадена заповед за
възстановяването ми на заемната от мен длъжност Директор на дирекция …Договаряне
и контрол на изпълнението на медицинската, дентална
помощ и аптеки…“.
От своя страна, отпадането
на основанието за временно отстраняване от заеманата длъжност само по себе си
не възстановява автоматично служебното правоотношение, каквото е било преди
издаването на заповедта по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДСл (Заповед №РД-09-166 от
17.05.2018г.). Съответно, възстановяването на заеманата длъжност не настъпва служебно,
а по искане на лицето и предполага насрещно изрично волеизявление на органа по
назначаването, каквото в случая не е направено в законоустановения
срок и в какъвто смисъл е практиката на ВАС, израз на която е Решение №12501 от
18.10.2017г. по дело №13891/2016г., Пето отделение.
Следователно,
непроизнасянето на ответника по заявлението на жалбоподателя в законоустановения срок формира мълчалив отказ, който
мълчалив отказ представлява годен за оспорване акт, за оспорването на който акт
спрямо жалбоподателя е налице правен интерес.
Ето защо, като
подадена в законоустановения срок и при наличието на
правен интерес, жалбата се явява допустима, противно на направеното в тази
връзка възражение от процесуален представител на ответника.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Посочи се вече, че
служебното правоотношение на Д. с НЗОК е прекратено със Заповед №2 от
01.07.2020г., считано от 01.07.2020г., като на заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение е придадено предварително изпълнение по силата на закона.
При това
положение, настоящият състав на съда намира, че издаването на заповед за
възстановяване на заеманата длъжност по прекратено служебно правоотношение не
намира опора в нормите на ЗДСл, тъй като възстановяването на жалбоподателя на
заеманата от него длъжност е възможно въз основа на акт на органа по
назначаването, с който акт се отменя заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение, или въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което се
отменя заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.
Съответно, като не
се произнася изрично с акт, с който да възстанови жалбоподателя на заеманата от
него длъжност в НЗОК, респективно, като постановява оспорения по делото
мълчалив отказ, ответникът прилага закона правилно.
Предвид
гореизложеното, като постановен от компетентен за целта орган и без противоречие
с относимите материалноправни
норми, оспореният по делото акт е валиден и законосъобразен, поради което
жалбата се явява неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия
се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация,
юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквото в
случая се явява НЗОК (чл.2 от ПУДНЗОК), следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен
по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(НЗПП), във връзка с чл.144 от АПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, против мълчалив отказ на управителя на Националната
здравноосигурителна каса за издаване на заповед, с която Д. да бъде възстановен
на длъжността “директор на Дирекция “Договаряне и контрол на изпълнението на
медицинската, денталната помощ и аптеки““ в Националната
здравноосигурителна каса, с място на работа Районна здравноосигурителна каса-
Пловдив, от която е временно отстранен със Заповед №РД-09-166 от 17.05.2018г.
на управителя на Националната здравноосигурителна каса, във връзка с подадено
чрез пощенски оператор заявление, получено в Националната здравноосигурителна
каса на 20.07.2020г.
ОСЪЖДА И.С.Д., ЕГН **********, да заплати на Националната
здравноосигурителна каса, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/