Р Е Ш Е Н И Е
27.02.2017 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
V
Районен съд – Дупница състав
07.11 2016
на Година
Добринка Зафирова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 1269 2015
дело № по описа за година.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 723 от 12.12.2014 г. издадено от
Началник Митница Югозападна, с което на ,,Тимит-
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
И.Т.К. в качеството му на управител обжалва
Наказателно постановление № 723 от 12.12.2014 г., издадено от
Началник Митница Югозападна, с което на ,,Тимит-
Чрез пълномощникът си адв. Р. моли наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде
отменено изцяло по съображения подробно изложени в жалбата.
Въззиваемата страна чрез упълномощен
представител изразява становище че жалбата е
неоснователна и атакуваното НП следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
На
29.06.2014 г. след получен сигнал в Митница Югозападна контролните органи по
ЗАДС, извършили проверка в
бензиностанция, „Евроойл - франчайз на ,,Петрол”, находяща се в гр. Сапарева баня, ул.
„Александър Стамболийски” №25, стопанисвана от
дружеството жалбоподател.
В хода на проверката били направени следните
констатации:
На територията на бензиностанцията в
обособена ниша в близост до входовете (капаците) за пълнене на резервоарите било
установено наличието на 4бр. надземни РЕ-НD резервоар-контейнери, всеки с вместимост по
Резервоар-контейнерите са били обозначени с
номера от 1 до 4. Резервоарите, идентифицирани с № 1, 2 и 3 са били свързани
посредством маркуч с брояч и пистолет за зареждане. Резервоар № 1 и № 2 са били
пълни с
От всеки от 4-те бр.
резервоари са били взети проби за лабораторен анализ,чрез потапяне на маркуч
в резервоара както следва:
- от горивото,
съдържащо се в резервоар-контейнер № 1, е взета лабораторна проба, разпределена
в 4 (четири) броя еднолитрови пластмасови/РVC/ бутилки,
които били запечатани с пломби с номера 1084230, 1084231, 1084232, 1084233,
отразена в Протокол за вземане на проба № .116/29.06.2014 г.;
- от горивото,
съдържащо се в резервоар-контейнер № 2, е взета лабораторна проба, разпределена
в 4 (четири) броя еднолитрови пластмасови/РVC/ бутилки,
които са запечатани с пломби с номера 1084234, 1084235, 1084236, 1084237,
отразена в Протокол за вземане на проба № 117/29.06.2014 г.;
- от горивото,
съдържащо се в резервоар-контейнер № 3, е взета лабораторна проба, разпределена
в 4 (четири) броя еднолитрови пластмасови/РVC/
бутилки, които са запечатани с пломби с номера 1084238, 1084239, 1084240,
1084241, отразена в Протокол за вземане на проба № 118/29.06.2014 г.;
- от горивото,
съдържащо се в резервоар-контейнер № 4, е взета лабораторна проба, разпределена
в 4 (четири) броя еднолитрови пластмасови/РVC/ бутилки,
които са запечатани с пломби с номера 1084242, 1084245, 1084246, 1084247,
отразена в Протокол за вземане на проба № 119/29.06.2014 г.;
Със Заявки за
анализ/експертиза с рег. № № 6600-0313/02.07.2014 г., 6600-0314/02.07.2014 г.,
6600-0315/02.07.2014 г. 6600-0316/02.07.2014 г., взетите проби са изпратени за
изготвяне на експертно становище до Централната Митническа лаборатория.
Всеки от РЕ-HDрезервоар-контейнерите е имал по 4 (четири) бр.
отвори, които са били затворени с капачки и обезпечени с пломби, както и
облепени с лепенки на Агенция ,,Митници”, подписани от митнически инспектор и
управителя на ,,Тимит - 5" ЕООД.
От управителя и
служителите на дружеството, стопанисващо обекта, са били дадени устни и писмени
обяснения, в които същите заявяват, че в съдовете се съхранява гориво собственост
на „Тимит –
Направените при
проверката констатации са отразени в Протокол за извършена проверка №
936/29.06.2014 г., а гореописаното гориво, съдържащо се в четирите броя РЕ-НD резервоар-контейнери, обозначени с номера от 1 до 4,
с общо количество 6075 /шест хиляди и седемдесет и пет/ литра е иззето с Опис
за иззетите веществени и писмени доказателства, който е неразделна част от
протокола. На основание чл. 107б. ал. 2 от ЗАДС иззетото гориво /6075 литра/ е оставено на отговорно пазене на управителя
на „Тимит –
На основание чл. 12,
ал.1, т. 7, и ал.1 и чл. 37, ал. 2 и 3 от ДОПК на управителя на ,,Тимит -
5" ЕООД И.Т.К. е отправена покана, отразена в Протокол за извършена
проверка № 936/29.06.2014 г., да се яви на 02.07.2014 г. в Митница Югозападна и
да представи следните доказателства: документи удостоверяващи плащането,
начисляването и обезпечаването на гореописаното гориво;
налични сертификати; документ за собственост на имота и други
документи, имащи отношение към гореописаното гориво, както и трудови договори
на служителите.
На 02.07.2014 г. с
вх.№ 7100-694/02.07.2014 г. на ТМУ Югозападна е постъпило заявление от
,,Тимит-5" ЕООД, с което са представени следните документи: Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №39, том Ш, рег.№ 3603, дело №399 от
20.11.2002 г., Договор за франчайзинг от 02.11.2007г., 2 бр. трудови договори,
както и документи за извършена доставка на 8
626 литра гориво (дизел със съдържание на сяра до 0,001 % за
комунални цели с код по КН 27101943) на 30.01.2012 г., а именно: Акцизен Данъчен Документ №
**********/30.01.2012 г.; Декларация за съответствие на качеството на
течните горива към протокол за експедиция 187072/30.01.2012 г., фактура
№********** от 30.01.2012 г., Приемо-предавателен протокол **********/ 30.01.2014
г. и др. С писмо рег. индекс № 7100-0694/18.07.2014 г. на
Митница Югозападна, редовно връчено на 23.07.2014 г., е изискано от управителя
на „Тимит - 5" ЕООД да се яви в Митница Югозападна за снемане на
допълнителни обяснения и представяне на следните документи и/или информация,
във връзка с представените от него документи, а именно: заверена справка,
касаеща счетоводното записване в сметка „304" за периода от януари
На 29.07.2014 г. с
вх. № 7100-0694/29.07.2014 г. в Митница Югозападна е получено писмо от И.К.,
ведно със следните приложения: писмено обяснение от И.К. от 29.07.2014 г.,
счетоводна справка от Дневник за покупките за периода 01.01.2012 - 31.01.2012
г.; Аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка /подсметка за периода от
01.01.2012 г. - 31.01.2012 г. и скица на поземлен имот № 3515/06.07.2010 г. В
обяснението си К. заявява, че през месец януари
На 04.09.2014 год. с
вх.№ 6600-0919/04,09.2014г. в Митница Югозападна е получено писмо рег.№
4426/364 от 02.09.2014 г. на ЦМЛ, ведно с Митнически лабораторни експертизи
/МЛЕ/ с №№ 14_02.7.2014/12.08.2014
г.,15_02.7.2014/12.08.2014г.,16_02.7.2014/12.08.2014г.,17_02.7.2014/12.08.2014
г. Въз основа на посочените МЛЕ, стоките съответстващи на анализираните проби
са нефтени масла по смисъла на забележка 2 към Глава 27 от Комбинираната
номенклатура на Европейския съюз /КН/, в които неароматните съставки /парафино
- нефтенови въглероди/ преобладават спрямо ароматите. Същите представляват
„тежко масло" - „газьол" по смисъла на допълнителна забележка 2,
букви г) и д) към Глава 27 от КН и не е установено наличието на биодизел по
смисъла на забележка 5 към подпозициите на Глава 27 от КН. Стоките,
съответстващи на анализираните проби към МЛЕ №№ 14_02.7.2014/12.03.2014 г. и 17.02.7.2014/12.08.2014
г. са с тегловно съдържание на сяра превишаващо 0.001 %, но непревишаващо 0,002
% и се класира в код по КН 2710 19 46, а стоките, съответстващи на
анализираните проби към МЛЕ №№ 15_02.7.2014/12.08.2014 г. и
16_02.7.2014/12.08.2014 г. са с тегловно съдържание на сяра превишаващо 0,002
%, но непревишаващо 0,1 % и се класира в код по КН 2710 19 47. Във всички
изследвани проби не е установено наличието на маркиращи вещества. По смисъла на
чл.13, ал.1, т.2 от ЗАДС, продуктите с кодове по КН 2710 19 46 и 2710 19 47 са
енергийни продукти, като съгласно чл.2, т.З от ЗАДС същите подлежат на облагане
с акциз.
С оглед резултатите,
отразени в Митнически лабораторни експертизи /МЛЕ/ с №№
14_02.7.2014/12.08.2014г., 15_02.7.2014/12.08.2014 г., 16_02.7.2014/12.08.2014
г. и 17_02.7.2014/12.08.2014 г., е установено, че показателите за изпитване на
взетите проби с Протоколи за вземане на проба №№ 116, 117, 118 и 119/29.06.2014
г. не съответстват на показателите, посочени в представените от „Тимит –
Във връзка със
събраните доказателства с писмо изх.№9402-0092/16.09.2014 г. е изпратена покана
за съставяне на акт за административно нарушение по чл.126 от ЗАДС до И.Т.К. в
качеството на управител на ,,Тимит-
На 16.09.2014 г. е извършена
проверка във връзка с оставените на отговорно пазене с Протокол за оставени на
съхранение веществени доказателства № 1/29.06.2014 г., а именно енергиен
продукт - газьол с общо количество 6075 (шест хиляди и седемдесет и пет) литра,
при която е констатирано, че поставените от митническите служители пломби и
лепенки са с ненарушена цялост. За извършената проверка е съставен в Протокол
за извършена проверка № 1220/16.09.2014 г.
За констатираното
нарушение - държане на акцизни стоки (енергиен продукт -„газьол”) без данъчен
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия
акциз е съставен АУАН №509/25.09.2014 год., който е връчен в деня на
съставянето му на И.Т.К., в качеството му на управител на „ТИМИТ-5" ЕООД,
ЕИК *********. При връчването на акта К. е посочил, че ще представи
допълнителни възражения относно предявения му акт. В законоустановения срок е
постъпило писмено възражение по акта с вх.№7100-1003/29.09.2014 г. от
„ТИМИТ-5" ЕООД, представлявано от И. Т. К..
С оглед на
установената фактическа обстановка, административно-наказващият орган е приел,
че на 29.06.2014 г. „ТИМИТ-
Въз основа на АУАН № 509/25.09.2014 г., е издадено оспореното
наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател са наложени
съответната имуществена санкция за осъществяване състава на нарушението по чл.
126 от ЗАДС,на осн. чл. 124,ал.1 от ЗАДС са отнети акцизните стоки,предмет на
нарушението и на основание чл.124а ал.1 от ЗАДС жалбоподателя
е лишен от право да държи, предлага или продава акцизни стоки по чл.2 т.3
от ЗАДС в бензиностанция,
намираща се в гр. Сапарева баня, ул. „Александър Стамболийски” №25 за срок от един месец.
В хода на производството,като свидетели са разпитани актосъставителя, свидетелите по
акта и един свидетел на жалбоподателя.
От заключението на
съдебно-химическата експертиза се установява,че изследваните проби от „тежки
масла" - „газьол" не съответстват на акцизната стока - дизел със
съдържание на сяра - 0,001 % за комунални цели с код по КН 27101943, с АДД №
**********/30.01.2012 г. ,че евентуални остатъци от смазочен материал може да
доведе до промяна характеристиката на горивото като няма данни за това какъв е
бил вида на евентуалните остатъци смазочен материал във въпросните бидони и
метални варели, в които първоначално е съхранявано горивото. Вещото лице е
категорично в изводите си, че без извършване на някакво въздействие е
невъзможно продуктът да промени свойствата си така, че след време да бъде
класифициран в друг код по Комбинираната номенклатура.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните
по делото гласни и писмени
доказателства, както и от заключението на изготвената съдебно-химическа
експертиза.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
С
оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество е основателна по
различни от изложените в нея съображения
и отмени наказателното постановление по
следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
разпоредбите на чл.128, ал.1 и ал.2 ЗАДС .
От
събраните по делото доказателства се установи,че в процедурата по установяване
на административното нарушение и съответно налагане на санкцията, са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Съдът намира атакуваното НП за
незаконосъобразно, на основания касаещи определяне размера на наложеното
административно наказание “имуществена санкция”. Приложената санкционна разпоредба на чл. 126 от ЗАДС,
предполага категорично установяване както количеството на акцизната стока, така
и размера на дължимия акциз за същата, доколкото следващото се наказание се
определя именно от последния.
Съгласно разпоредбата на чл. 41 ЗАДС размерът на дължимия акциз се изчислява, като данъчната основа се умножи по акцизната ставка. Начинът на определяне на данъчната основа е посочен в чл. 28 ЗАДС, където в т. 6, изрично е предвидено, че данъчната основа за облагане с акциз, за газьола, е количеството литри, приравнени към сравнителна температура 15 градуса целзий.
Видно от показанията на разпитаните в хода на производството свидетели, количеството гориво в четирите надземни РЕ-НD резервоар-контейнери на бензиностанцията е било установено въз основа на измервания,извършени от митническите служители по способ извън предвидения в ЗИ. Така са били установени реалните стойности на количествата в резервоарите,но без да се отчита температурата по време на измерването,която видно от събраните писмени доказателства/справка от НИМХ-Кюстендил,л.78 от делото/ е превишавала многократно допустимата температура от 15 градуса целзий.
В съдържанието на атакуваното НП административно наказващият орган, при определяне размера на наложената имуществена санкция се е ограничил да посочи, че същата акцизна стока - енергиен продукт, а именно 6 075 литра „тежки масла” - „газьол”, от който 3600 литра с тегловно съдържание на сяра превишаващо 0,001 %, но непревишаващо 0,002% с код по КН 2710 19 46, и 2475 литра с тегловно съдържание на сяра превишаващо 0,002 %, но не превишаващо 0.1 % с код по КН 2710 19 47,е с дължим акциз общо в размер на 3918,38 лв., видно от експертна справка вх. №3600-0812/25.11.2014 г. на отдел ,,Акцизи” при Митница Югозападна.
Същевременно,както се отбеляза
по-горе, императивната разпоредба на чл. 41 от Закона, сочи че размерът на
дължимия акциз се изчислява, като данъчната основа се умножи по акцизната
ставка. В настоящия случай в съдържанието на атакуваното НП не е посочена
акцизната ставка за стоката по чл.32 ал.1 т.3 от ЗАДС,както не е посочена и
данъчната основа, определена съгласно разпоредбата на чл. 28 т.6 от ЗАДС,а
именно – количеството литри, приведени към сравнителна температура 15 °С.
Единственото конкретно количество, което се сочи от административно наказващият
орган е 6 075 литра газьол, без обаче да е
посочено дали същото е установено посредством средство за измерване, замерващо
количество литри приведени към посочената сравнителна температура, за да
представлява това количество данъчна основа по смисъла на закона. Посочените по
– горе обстоятелства, изразяващи се в липса на изрично отбелязване в съдържание
на атакуваното НП на стойноста на количеството акцизна стока, взето от административно нокзващият орган за данъчна
основа и начина на нейното определяне, лишават съда от възможността да прецени
законосъобразно ли е определен размера на следващото се административно
наказание на жалбоподателя.Събирането на доказателства в хода на съдебно
производство в тази насока,не би преодоляло порока касаещ съдържанието на НП,
поради липсата на отбелязани в съдържанието на същото стойността на нормативно
определените елементи въз основа на които се изчислява размера на дължимия
акциз – данъчна основа и акцизна ставка.
Само по себе си неточното определяне на количеството на енергийния продукт във връзка с който е санкционирано дружеството жалбоподател има за своя последица незаконосъобразно определяне на наложената имуществена санкция, чиито размер, съгласно чл. 126 ЗАДС се определя на база данъчната основа по чл. 28, т.6 ЗАДС и акцизната ставка по чл. 32 ЗАДС, поради което неправилното определяне на данъчната основа е довело и до неправилно определяне на дължимия акциз, което е самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление..
Соченият пропуск в съдържанието на атакуваното НП, съдът счита че е ограничил до голяма степен правото на защита на жалбоподателя и представлява самостоятелно основание за отмяната му на формално основание.Последното изключва и произнасянето на съдът по същество на спора.
От друга страна,вмененото във вина на дружеството нарушение е за държане на акцизна стока - „тежко масло-газьол“ без документ, удостоверяващ начисляването, плащането или обезпечаването на дължимия акциз. Както актосъставителят, така и административнонаказващият орган са приели, че намереното в надземни РЕ-НD резервоар-контейнери на бензиностанцията гориво с код по КН КН 2710 19 46 и КН 2710 19 47 не отговарят по характеристиките си на посоченото в представения АДД № **********/30.01.2012г.за 8 626 литра „тежко масло" - „газьол"със съдържание на сяра - 0,001 % за комунални цели с код по КН 27101943.В хода на цялото производство дружеството поддържа тезата, че намереното в резервоарите гориво е част от доставеното такова по посочените документи. Въпреки това и актосъставителят, и административнонаказващият орган са приели, че намереното гориво е различно от описаното в документите, тъй като е с различно качество и поради това те не се отнасят за него.
Съдът обаче не споделя този извод.
Несъответствието в качеството на горивото не го прави гориво с неплатен акциз.
Да се приеме, че намереното в резервоарите гориво не е част от
доставеното на 30.01.2012г. 8 626 литра
гориво само въз основа на различно минимално количество сяра в горивото
означава да се предположи, че намереното в резервоара гориво е предмет на друга доставка, различна от посочената.
Това наказващият орган лесно би могъл да установи, ако бе изследвал
обстоятелството дали е имало други доставки на гориво за дружеството,
какъв е бил обема на продаденото гориво в периода между доставката и
проверката. Тези данни би следвало да се съхраняват в НАП, тъй като данните от
продажбите се изпращат автоматично там.Административно наказващият орган не е
извършил такава проверка. След като не е изследвал и установил по безспорен
начин, че намереното в резервоара
гориво не е част от доставката на 8 626 литра гориво, извършена на
30.01.2012г., за която дружеството представя документи за платен акциз, наказващият орган не е доказал по безспорен
начин нарушението. И поради това наказателното постановление се явява
незаконосъобразно .
С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в случая, според настоящият съдебен състав са допуснати нарушения и при осъществяване на процедурата за взема на проби, тъй като пробите са взети в нарушение на Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизни стоки, към което препраща чл. 9 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки а изискванията на Глава втора от посочения нормативен акт, видно от събраните по делото доказателства,не са спазени.. Видно от показанията на разпитаните в хода на производството митнически служители, които са взели пробите, същите посочват, че не са спазили процедурата разписана в ръководството и не са използвали установения способ на взимане на проби от резервоари ,изрично разписан в т. 9.1.1 от Ръководството.
Този извод следва и от сравнителното тълкуване на разпоредбите на т.9.1.1 и т.9.1.4 от Ръководството, защото в първата от двете посочени разпоредби изрично е уточнено, че "трябва да се има предвид, че на дъното на резервоарите винаги има утаени известни количества механични замърсявания и вода", като не разграничават отделните видове резервоари, вкл. на основни, междинни и пр., докато втората разпоредба, касаеща начина на вземане на проба от бензиностанции не предвижда подобно уточнение. В този смисъл съдът намира, че щом нормативните актове изрично предвиждат нарочна специфика за различните източници, в които се съхраняват горива, във всички случаи тази специфика следва да се съобразява при пробовземане от всеки от тях. Следва да се посочи, че с оглед тази идея Ръководството предвижда съвсем различен начин на вземане на проби от резервоари (горна, долна и средна с последващо хомогенизиране) - т. 9.1.1, докато от проби от бензиностанции се вземат от пистолета (щуцера) за зареждане на гориво, т.е. в първия случай пробите са три, формиращи сборна проба (по см. на § 1, т.2 от Наредба № 3/2006 г.), а във втория пробата е само една, също с характер на сборна - чл. 18 от Наредба № 3/2006 г. и т.9.1.4. от Ръководството, като само следва да се посочи, че Ръководството предвижда пробовземане от резервоара на бензиностанция по изключение - само в случай, че такова не може да се извърши от пистолета на колонката.
В това ръководство, в т.9.1.1 - Взимане на проби от резервоари, изрично е описан реда и начина на вземане на пробите. Посочено е, че за вземането на проби се използват метален пробоотборник или бутилка в кошничка, като пробоотборникът се спуска през люка на резервоара, докато се позиционира на желаното ниво, отваря се и се задържа, докато се напълни, след което се изважда. Посочено е също, че се вземат еднакви количества горна, средна и долна локални проби. Пробите се вземат последователно от повърхността към дъното, за да се избегне раздвижването на течността на по-ниско ниво. Указано е, че локалните проби от трите нива се събират в съд за смесване и след хомогенизиране в този съд, е образувана сборната проба. Посочено е също, че за вземане на проби от резервоари може да бъде използван и пробоотборник за текущи проби, като съответно е указано как се образува сборна проба в този случай.
С оглед пълнота на изложението следва
да бъде посочено, че в случая, според настоящият съдебен състав са допуснати и
нарушения при осъществяване на процедурата за взема на проби, тъй като пробите
са взети в нарушение на Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на
митническия контрол и контрола върху акцизни стоки, към което препраща чл. 9 от
Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за
целите на контрола върху акцизните стоки а изискванията на глава втора от
посочения нормативен акт, видно от събраните по делото доказателства,не са спазени.. Видно от показанията на разпитаните в хода на
производството митнически служители, които са взели пробите, същите посочват,
че не са спазили процедурата разписана в ръководството и не са използвали установения
способ на взимане на проби от резервоари ,изрично разписан в т. 9.1.1 от
Ръководството.
В настоящия случай след разпита на
свидетелите се установи, че за вземането на проби е използван маркуч,който бил
спуснат през отворите на четирите резервоара и така еднократно е било взето
количество за съответните проби,което било напълнено в пластмасови бутилки от 1
литър.Не се сочи дали тези бутилки преди напълването им са били промити с част
от горивото.
В тази връзка следва да се посочи, че на основание чл. 303 от НПК присъдата не може да почива на предположения и в случая дружеството не може да бъде наказано при положение, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Това е така, защото Ръководството строго диференцира начините на вземане на проби от течни продукти с оглед на идеята, че нормативно предвидения начин в най-пълна степен ще гарантира съвпадение между качествените характеристики на течността и предмета на бъдещата експертиза. Обстоятелството, че представител на жалбоподателя е подписал протоколите за вземане на проби без възражения, не може да санира неправилната процедура и допуснатите съществени нарушения, свързани с начина на вземане на пробите. В този смисъл съдът намира, че пробовземането е компрометирано, а оттам и способът за събиране и проверка на доказателствата, т.е. митническата лабораторна експретиза. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо начина и реда за вземане на пробите, мотивира извод, че експертизата, основаваща се на проби, които не са взети съгласно нормативните изисквания за това, не могат да бъдат годно доказателствено средство, като по същество не могат да дадат обективен и достоверен извод за вида на изследваната стока. При това положение не може със сигурност да се прецени вида на установеното гориво, а оттам и признаци от обективната страна на нарушението (съответствие или не с представените документи за платен акциз), от което произтича и размера на санкцията.
Тези нарушения като краен резултат имат за последица и извода, че експертизата, основаваща се на пробите, които не са взети съгласно нормативните изисквания за това, не може да бъде годно доказателствено средство, както и по същество не може да даде обективен и достоверен извод относно релевантните за спора факти, а именно относно концентрацията на съдържащата се в горивото сяра.
В случая установяването на вида на съхранявано гориво, за което органът твърди, че е без необходимите акцизни документи, е от съществено значение в административно наказателното производство, предвид начина на определяне на административната санкция за този вид нарушение, а именно като производна от това вида енергиен нефтопродукт, респ. от дължимия за стоката акциз. По тази причина прецизното установяване на физикохимичния състав и качествените характеристики на конкретния нефтен продукт - предмет на извършеното нарушение, е абсолютна предпоставка за законосъобразност на издаденото НП и наложената с него имуществена санкция.
Съответно на изложеното следва да се приеме, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно начина и реда за вземане на проби от продуктите, за нуждите на контрола, осъществяван от държавните органи по спазване изискванията на ЗАДС, което като краен резултат има за последица и извода на този състав на съда, че експертизата, основаваща се на проби, които не са взети съгласно нормативните изисквания за това, не може да бъде годно доказателствено средство, както и по същество не може да даде обективен и достоверен извод относно релевантните за спора факти. В този смисъл напълно излишно се явява обсъждане на заключенията по изготвената МЛЕ и на допусната такава в съдебно заседание, при положение, че и за двете всъщност следва да се приеме, че са изготвени на база проби взети в нарушение на нормативните изисквания за това.
Предвид изложеното съдът счита, че административно-наказващия орган не е доказал по несъмнен начин фактът на вмененото на дружеството жалбоподател нарушение по чл. 126, ал.1 от ЗАДС,поради което и че неправилно е постановено на основание чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 126 отнемане в полза на държавата и стоките – предмет на нарушението по чл. 126 от ЗАДС,както и на основание чл.124а ал.1 от ЗАДС, жалбоподателят е бил лишен от право да упражнява дейност в търговския обект - бензиностанция „Евроойл” - франчайз на „Петрол”, находяща се в гр. Сапарева баня, ул. „Александър Стамболийски” №25, за срок от 1 (един) месец.
По гореизложените мотиви, съдът счита, че горните обстоятелства са основание за отмяна на НП, поради допуснати в хода на административно наказателното производство съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на нормативните актове по отношение на установяване на вида на енергийния нефтопродукт,поради което отмени изцяло оспорваното НП.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: