Решение по дело №289/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 139
Дата: 19 юли 2023 г.
Съдия: Станислав Петров Георгиев
Дело: 20235000500289
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Пловдив, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от С. П. Георгиев Въззивно гражданско дело №
20235000500289 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 261729/30.03.2023 г. (с дата на пощенското
клеймо 29.03.2023 г.) от С. К. К. ЕГН ********** против решение № 260012/14.03.2023 г.,
постановено по г. д. № 619/2020 г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с което е отхвърлен
иска на С. К. К. ЕГН ********** за осъждане на „П.И.“ ООД – П., ул. „С.К.“ № 12, ет. 3, ап.
6, ЕИК ....., със съдебен адрес: гр. П., ул. „П.К.“ № 24, ет. 3, ап. 7, чрез адвокат Ж. Г. да
заплати сумата над размера от 200.00 лева до пълния предявен размер от 52 363.70 лева,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода 05.10.2017 г. –
10.02.2020 г. в размер на пазарния наем на следния недвижим имот: пасище, мера в м. „Б.“ в
землището на с. К.К., община С., област П., с площ от 2 дка., VIII категория, съставляващ
имот № . ..... по КВС на същото село, ЕКАТТЕ ......, при съседи: имот № ........, скала на
Държавата, който имот № . ..... по КВС е идентичен с ПИ с идентификатор ............. по КККР
на същото село, одобрени със Заповед № РД-18-861/12.12.2019 г. на ИД на АГКК, както и в
частта за разноските.
С жалбата е направено и искане за отмяна на публична продан на ПИ с
идентификатор ............., проведена на 28.05.2021 г., съгласно постановление за възлагане на
недвижим имот по изпълнително дело № 352/2020 г. по описа на ЧСИ А..
С молба вх. № 262961/31.05.2023 г. К. е направил искане „…да бъде възстановена
1
валидността на нотариален акт за доброволна делба та недвижим имот, акт № .... г., издаден
от нотариус А.-А., отнасящ се за имот № . ..... (№.............).“
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в съответната част и
да уважи предявения иск за обезщетение в пълен размер. Претендира разноски.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение, в съответната част, е валидно и допустимо.
Иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД.
Предявен от С. К. К. ЕГН ********** от с. К.К., община С., област П., ул. „П.“ №
83 със съдебен адрес: гр. П., ул. „Г.М.“ № 30, вх. Б, чрез особения представител адвокат Л.Р.
против „П.И.“ ООД – П., ул. „С.К.“ № 12, ет. 3, ап. 6, ЕИК ....., със съдебен адрес: гр. П., ул.
„П.К.“ № 24, ет. 3, ап. 7, чрез адвокат Ж. Г..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата над размера от 200.00 лева до пълния предявен размер от 52 363.70 лева,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода 05.10.2017 г. –
10.02.2020 г. в размер на пазарния наем на следния недвижим имот: пасище, мера в м. „Б.“ в
землището на с. К.К., община С., област П., с площ от 2 дка., VIII категория, съставляващ
имот № . ..... по КВС на същото село, ЕКАТТЕ ......, при съседи: имот № ........, скала на
Държавата, който имот № . ..... по КВС е идентичен с ПИ с идентификатор ............. по КККР
на същото село, одобрени със Заповед № РД-18-861/12.12.2019 г. на ИД на АГКК.
Претендира разноски.
Ответникът не признава иска. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че С. К. К. ЕГН **********, в периода 05.10.2017 г.
– 10.02.2020 г., е бил собственик на основание реституция, наследство и делба на следния
недвижим имот: пасище, мера в м. „Б.“ в землището на с. К.К., община С., област П., с площ
от 2 дка., VIII категория, съставляващ имот № . ..... по КВС на същото село, ЕКАТТЕ ......,
при съседи: имот № ........, скала на Държавата, който имот № . ..... по КВС е идентичен с ПИ
с идентификатор ............. по КККР на същото село, одобрени със Заповед № РД-18-
861/12.12.2019 г. на ИД на АГКК.
По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява, че с
нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № 77, том 1, рег. № 564, дело №
70/20.02.2017 г. на нотариус Е. А.-А., рег. № 401, ищецът се легитимира като собственик на
следния недвижим имот: пасище, мера в м. „Б.“ в землището на с. К.К., община С., област
П., с площ от 2 дка, VIII категория, съставляващ имот № . ..... по картата на възстановената
2
собственост на същото село, ЕКАТТЕ ......, при съседи: имот № ........, скала на Държавата,
който имот е образуван от имот № ....., видно от цит. нот. акт и приложената скица на ОСЗ –
гр. С.. Съгласно скица № 15-544701/25.06.2020 г. на СГКК – П. имот № . ..... по КВС е
идентичен с ПИ с идентификатор ............. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
861/12.12.2019 г. на ИД на АГКК.
Видно от приложените съобщение изх.№ 2835/10.05.2021 г. от ЧСИ А. А., рег.№
.... на КЧСИ, постановление за възлагане на недвижим имот по чл. 496 и сл. от ГПК, влязло
в сила на 28.05.2021 г. и вписано с вх. рег. № 18694/08.06.2021 г., Акт № 11, том 51, дв. вх.
рег. № 18351 на СВ – Пловдив и справки за собствениците и за координатите на подробните
точки на имот с идентификатор ............. на СГКК – П., по изпълнително дело №
20208260400352 е проведена публична продан на 3 недвижими имота, в т.ч. и на процесния
ПИ с идентификатор ............. с площ от 2 дка, собственост на длъжника С. К. К., като
процесният имот е възложен на ответното дружество „П.И.“ ООД.
Следователно К. е бил собственик на процесния имат за периода 05.10.2017 г. –
10.02.2020 г.,
На 14.05.2012 г. между МС на РБ и ответника „П.И.“ ООД – П. е сключен за срок
от 35 г. договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1,
т. 5 от ЗПБ – строителни материали – мрамори, от находище „К.К.“, разположено в
землищата на с. К.К., община С., и гр. К.. Според чл. 2 от договора, концесионната площ с
размер на 248 614 кв. м. е индивидуализирана с координатите на точки от № 1 до № 32 в
координатната система „1970“, посочени в приложения №№ 1 и 2 и АИДС №
1266/12.12.2011 г.
Според приложения констативен протокол от 18.05.2017 г. на комисия при
Община С., е установено, че на територията на имот № . ..... в м. „Б.“ по КВС на с. К.К.,
собственост на ищеца С. К., ответното дружество „П.И.“ ООД извършва изкопно и товаро-
разтоварни дейности и вследствие на изкопните дейности по добиване на различни фракции
трошен камък в имота има силно изразена денивелация.
Видно от заключението на техническата експертиза (л. 248 – 250 от делото на
ОС), което не е оспорено от страните, както и от обясненията, дадени от вещото лице в
съдебно заседание на 07.04.2022 г., се установява, че процесният имот се намира в м. Б. в
землището на с. К.К., като след трасиране на място на границите на имота същият попада в
рамките на кариера – находище на мрамори „К.К.“, според границите, определени в План за
развитие на минните работи през 2012 г. на находището, конкретно върху площ, на която се
извършват изкопни работи по добив на трошен камък за строителни материали. В радиус от
200 м около имота на ищеца няма нищо друго, освен кариера за добив на инертни
материали. Имотът на ищеца не е нанесен в плана от 2012 г., тъй като към тази дата не е бил
възстановен на собствениците.
Изкопните работи се извършват на терени, оформени преди повече от 10 г. като
тераси с денивелация от 15 – 20 м. между тях. Имотът на ищеца се намира на втората от
3
общо 5 тераси, като състоянието му е гола скала без растителност по нея и не може да се
ползва като земеделска земя. До него няма осигурен достъп както по КВС, така и по КК и
ситуацията на терена. За да се достигне до имота е необходимо да се използват вътрешни
пътища, създадени за дейността на кариерата, като достъпът е възможен само през имот с
идентификатор .......28.140 по КК на с. К.К..
По делото са разпитани свидетелите Й.Г.Т., П.Л.Д., Н.К.Д., Н.Г.Г. и Д.Г.Б.,
показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, но
само частично по отношение на последните двама - свидетели Г. и Б., предвид възможната
им заинтересованост от изхода на спора по смисъла на чл. 172 от ГПК, тъй като са
служители на ответното дружество.
Видно от показанията на свидетел Т. (л. 156 от делото на ОС), процесния имот се
намира „точно там, където копаят сега на кариерата, където вадят камъни и чакъл. На
втората тераса някъде. Над него има още една-две тераси. …Аз съм минавала по пътя и съм
виждала, то се вижда. Виждам където е имота на К. е изкопано на тераси и минават
камионите, …По-рано имахме имот в близост до този. …Там съм работила едно време,
даваха ни да гледаме кой каквото иска. Беше всичко треви като го раздадоха, имало е почва,
но сега като го разкопаха излизат само камъни. Копаят усилено. Не знам точно от кога се
копае, но има 3-4 години. Преди да започне да се копае, то е на баир, имаше череши, такива
дървета, които издържаха да не се пои. Тютюн се гледаше. Преди тези 3-4 години имаше
кариера, но и железопътна линия. Там всичко качваха на вагони. …Изкопите започнаха от
както някой я купи преди 5-6 години, до 10-тина. Не мога да кажа точно.“
Видно от показанията на свидетел Д. (л. 156 от делото на ОС), „имотът на С. К.
се намира в района на кариерата - с. К.К.. Не знам в момента чия собственост е, но е в
района на кариерата, на втората тераса, съгласно неговия план 151. Имотът в момента е на
втората тераса на кариерата и вадят камъни. В момента е тяхна собственост, те работят и К.
нищо не може да ползва, то е път - вадят камъни, всичко е разхвърляно. …там където беше
бивш стол, имах и моя земя и знам, че и той имаше там земя и беше пасбище. Те всички
ниви там бяха пасбища. Има много парцели, повече от 50 човека имаха имоти. Моят имот
беше близо на същия купел на Б. и го знам много добре къде е. …Представлява на втората
тераса, където минава пътя и копаят камъните. Към землището граничи от лявата страна -
започва землището на К., а отдясно - района на Кариерата, има път до там, до втората
тераса. Минават през терасата камионите, през тази тераса. В момента това е тераса, пътят
минава от там. Пътят е там и вадят камъни, разкопано е и има път от едната страна. …
Нагоре има още 3-4 тераси“.
Според показанията на свидетел Д. (л. 157 от делото на ОС), който работи в
Община С. от около 8 г.: „Аз на кариерата съм ходил многократно, повече от 10 пъти. …
Много пъти съм бил и с РИОСВ, и с министерства, и само с Общината. …Имало е
представител на кариерата, защото няма как да влезем без тяхно съгласие. …Не е имало
отбелязване на място, че това е имота на господин К.. …Ние сме имали последваща
проверка по повод писмо от полицията и там сме изпратили препоръка от протокола, че
4
трябва да бъдат установени точните граници на имота, за да могат да бъдат предприети
някакви предписания. …Аз самият нямам право да правя замерване на имота. Само
лицензиран геодезист има право да прави замерване. Аз не съм стигал до имота, защото
нямаше как, беше невъзможно тогава да се стигне. През 2017 г. нямам спомен да съм виждал
да има ремонт на тежки машини в имота. Там си е кариерата. …Аз съм участвал в тази
комисия и действително е извършена проверка“.
Видно от показанията на свидетел Г. (л. 157 от делото на ОС), който от 2012 г. до
момента работи в „П.И.“ като „Организатор производство“ - 4 г., а сега е „Специалист
качество“ в офиса на дружеството, „входът за кариерата се намира на североизток. Има
бариера на входа и това нагоре е пътя, по който се изкачва нагоре, криволичещ …Имот 140 е
всъщност кариерата, този имот 151 като го гледам, е някъде на върха - южно. Според мен се
пада южно от кариерата. Там не работим. Пътя стига до кариерата, но път до имот 151 няма.
Кариерата е на няколко тераси. Терасите се намират непосредствено до криволичещия път
от южната страна. До имот 151 е видно по схемата, че няма път и ние нагоре не ходим. Най-
добре биха могли геодезисти да определят къде се намира този имот.
…По принцип на кариерата е забранено да се допускат външни лица, защото е
много опасно. Има тежки машини, които се движат. Тъй като са идвали външни лица по
съвсем други поводи, било за проверка от РИОСВ или от някъде другаде, правят се пътни
инструктажи, дават им се предпазни каски и придружавани от хора от кариерата са отивали
до обекта, който трябва да се провери. На никого не е отказвано реално, който има нужда от
достъп да влезе до кариерата. Но е имало хора, които са искали да съберат камъни, на които
е било отказано достъп.
Не знам за такова искане някой да е искал достъп да мине през кариерата, за да си
достигне до имота. На практика аз ги посрещам хората, тъй като бях на кантара. Хората
минават първо през кариерата и през кантара. Който дойде, идва при нас да се обади за
какво идва.
…Има и други имоти там, но няма как да ги разграничим. За цялата площ не знам
дали е контрасирана, на горната страна сме поставили ограничителни ленти. На страната зад
бариерата сме поставили ограничителни ленти и мрежи, за да се предпази, като
предупредителни за хора, но точно до къде е имота предполагам, че там не е трасирано“.
Според показанията на свидетел Б. (л. 158 от делото на ОС), той работи „на
кариерата на К.К. от лятото на 2015 г.“ и „провеждам инструктажа за безопасност на труда
на машинистите и на шофьорите и на всякакви други лица, които посещават кариерата“,
твърди по скицата на л. 125 от делото, че „В северната част е входа на кариерата, вътрешен
път на кариерата е това извитото, а това е самото находище на кариерата. …Имот 151 е на
върха на самата кариера, на билото. До този имот няма път, пътя свършва по-долу. Нагоре
започват скалисти местности и наклон, по който няма как да се качиш до където и да е. …
Теренът не е равен горе. Там има само треволяци и изсъхнали треви. Не съм се качвал
толкова нагоре, но от нашето място, на което работим, виждаме само дървета и треви“.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, извън хипотезите на чл. 55 - 58 от
5
същия закон, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
През исковия период ответникът е ползвал собствения на ищеца недвижим имот,
който попада в рамките на кариера – находище на мрамори „К.К.“, според границите,
определени в Плана за развитие на минните работи през 2012 г. на находището, и конкретно
върху площ, на която се извършват изкопни работи по добив на трошен камък за строителни
материали, съгласно Договора за концесия от 14.05.2012 г., без данни за съгласие на
собственика (ищеца) за това, без учредено вещно право на ползване на концесионера
(ответника) и без да е проведена процедура по принудително отчуждаване на имота по чл.
75 от ЗПБ. Следователно ответникът е ползвал процесния имот за период 20.02.2017 –
10.02.2020 г. без да има правно основание за това, като по този начин го е лишил от
възможността да ползва спокойно собствения си имот и да получава блага от него.
Предоставянето на ответника на концесия за добив на мрамор не променя собствеността и
ползването на имота на повърхността на земята, съгласно чл. 74 от ЗПБ.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че иска за неоснователно обогатяване по
чл. 59 от ЗЗД е доказан по основание за периода 05.10.2017 г. – 10.02.2020 г.
По отношение на размера на иска съдът намира, че в случая обедняването на
ищеца е базирано на пропуска да увеличи патримониума си, като ползва гражданските
плодове от имота си - например да го отдаде под наем или да събере естествените му
плодове. Същевременно ответникът е увеличил своето имущество, защото не е заплащал
възнаграждение на собственика на засегнатия от концесията частен имот, които ползва за
разработването на находището, намиращо се под него. Разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗПБ е
предвидил компенсация на собственика на засегнатия от концесията имот чрез
допълнително договаряне - учредяване на вещно право на ползване върху земята за срока на
концесията; прехвърляне на засегнатия имот от собственика на концесионера; отчуждаване
на имота от държавата, ако между собствениците и концесионера не се постигне
договореност за обезщетението, съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗПБ, като обезщетяването в тези
случаи се осъществява съобразно критериите, визирани в чл. 76 от ЗПБ, с оглед вредите,
нанесени на попадащия в концесията имот на ищеца, като в случая тези хипотези не са
предмет на делото.
В случая се касае за неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД, при
която хипотеза съдът намира, че критериите на чл. 76 от ЗПБ не следва да се прилагат, тъй
като обедняването на ищеца произтича от лишаването му от правото като собственик да
ползва притежаваната от него земеделска земя. При лишаване на собственик от правото да
ползва имота си, обедняването му се съизмерява с цената на средния пазарен наем за такъв
имот, за периода на създаденото икономическо неравновесие. Наемното и концесионното
провоотношение имат различен предмет, като първото касае повърхността на терена, а
второто - земните недра под него. Концесионното право създава за концесионера облага,
надхвърляща по стойност тази, която би получил собственикът на засегнатия от добива
имот, ако го отдава под наем, а разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД цели възстановяването
6
на еквивалентността в гражданския оборот, компенсирайки икономическото неравновесие
от обогатяването, само до размера на обедняването. Собственикът на засегнатия от
концесията частен имот не би могъл да се обедни от пропуска да увеличи имуществото си с
прихода от добива на подземни богатства, защото той не ги притежава, а не притежава и
концесия за добива им и затова не може да се счита, че е пропуснал да увеличи имуществото
си с цената на добива на подземните богатства.
Задължението на ответника е да обезщети ищеца като собственик за наема, който
би му плащал за ползването, според предназначението; Ето защо обезщетението в случая
следва да се определи на база вписаното в КККР за населеното място предназначение и
начин на трайно ползване на засегнатия имот, попадащ в земеделска територия, с начин на
трайно ползване – "пасище, мера", т. е. като земеделска земя, а не като концесионна площ.
Видно от заключението на експертизата с вещо лице И.С.Г. (л. 182 – 184 от
делото на ОС), което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и
неоспорено от страните, както и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание
на 01.07.2021 г., според приложените по делото писмени доказателства процесният имот е
земеделски и се намира в м. Б. в землището на с. К.К., във високата хълмиста част от терена.
Пазарният наем на имота с предназначение – пасище, мера за периода 20.02.2017 г. –
10.02.2020 г. е в размер на общо 200.00 лева.
По делото е прието и заключението на СТЕ с вещо лице инж. В.Н.К. (л. 278 – 293
от делото на ОС). Същото не следва да бъде коментирано, тъй като вещото лице е оценявало
добитите количества и себестойността на произведената продукция от ответното дружество;
концесионното възнаграждение, което то дължи на държавата по договора за концесия и
арендната вноска за имота за процесния период, ако той се използва като земеделска земя –
обстоятелства, които са ирелевантни на спора.
Налага се общият извод, че предявеният иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД
следва да бъде уважен до размер от общо 200.00 лева, като за разликата до пълния предявен
от 52 363.70 лева следва да бъде отхвърлен.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Относно искане за отмяна на публична продан на ПИ с идентификатор .............,
проведена на 28.05.2021 г., съгласно постановление за възлагане на недвижим имот по
изпълнително дело № 352/2020 г. по описа на ЧСИ А.. Същото не е предмет на
първоинстанционното производство, по него няма произнасяне на първоинстанционният
съд, поради което се явява недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.
Относно искане „…да бъде възстановена валидността на нотариален акт за
доброволна делба та недвижим имот, акт № .... г., издаден от нотариус А.-А., отнасящ се за
имот № . ..... (№.............).“. Същото не е предмет на първоинстанционното производство, по
него няма произнасяне на първоинстанционният съд, поради което се явява недопустимо и
следва да бъде оставено без разглеждане.
7
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъден С. К. К.
ЕГН ********** да заплати на „П.И.“ ООД – П., ЕИК ..... сумата от 3 750.00 лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260012/14.03.2023 г., постановено по г. д. №
619/2020 г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с което е отхвърлен иска на С. К. К. ЕГН
********** за осъждане на „П.И.“ ООД – П., ул. „С.К.“ № 12, ет. 3, ап. 6, ЕИК ....., със
съдебен адрес: гр. П., ул. „П.К.“ № 24, ет. 3, ап. 7, чрез адвокат Ж. Г. да заплати сумата над
размера от 200.00 лева до пълния предявен размер от 52 363.70 лева, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване за периода 05.10.2017 г. – 10.02.2020 г. в размер
на пазарния наем на следния недвижим имот: пасище, мера в м. „Б.“ в землището на с. К.К.,
община С., област П., с площ от 2 дка., VIII категория, съставляващ имот № . ..... по КВС на
същото село, ЕКАТТЕ ......, при съседи: имот № ........, скала на Държавата, който имот № .
..... по КВС е идентичен с ПИ с идентификатор ............. по КККР на същото село, одобрени
със Заповед № РД-18-861/12.12.2019 г. на ИД на АГКК.
ОСЪЖДА С. К. К. ЕГН ********** от с. К.К., община С., област П., ул. „П.“ №
83 със съдебен адрес: гр. П., ул. „Г.М.“ № 30, вх. Б да заплати „П.И.“ ООД – П., ул. „С.К.“ №
12, ет. 3, ап. 6, ЕИК ....., със съдебен адрес: гр. П., ул. „П.К.“ № 24, ет. 3, ап. 7, чрез адвокат
Ж. Г. сумата от 3 750.00 (три хиляди седемстотин и петдесет) лева, представляваща разноски
за въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане от С. К. К. ЕГН ********** за отмяна на
публична продан на ПИ с идентификатор ............., проведена на 28.05.2021 г., съгласно
постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 352/2020 г. по описа
на ЧСИ А..
ПРЕКРАТЯВА производството по в. г. д. № 289/2023 г. по описа на АС –
Пловдив в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане от С. К. К. ЕГН ********** да бъде
възстановена валидността на нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот, акт №
.... г., издаден от нотариус А.-А., отнасящ се за имот № . ..... (№.............).“.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. г. д. № 289/2023 г. по описа на АС –
Пловдив в тази част.
В тези части решението има характер на определение и подлежи на обжалване с
8
частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването, пред Върховния касационен съд.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9