Определение по дело №386/2023 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 335
Дата: 21 декември 2023 г. (в сила от 21 декември 2023 г.)
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20231600600386
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 335
гр. Монтана, 21.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Олег Софрониев

Димитрина Николова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
в присъствието на прокурора Р. П. Р.
като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно
наказателно дело № 20231600600386 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на чл. 64, ал. 6 от НПК по жалба на
защитника на Т. А. И. от гр. Л , обвиняем по ДП №351/2023г. по описа на РУ-
Берковица срещу определение на РС Берковица от 15.12.2023г. постановено
по ЧНД № 350/2023г. по описа му, с което е взета мярка за неотклонение по
отношение на жалбоподателя „задържане под стража“.
Обвиняемия И. лично и чрез защитника си поддържа жалбата с искане за
определяне по - лека мярка. Считат, че обжалваното определение е
незаконосъобразно, тъй като от доказателствата по делото не може да се
наложи извода, че обвиняемия е извършител на престъплението в което е
обвинен, както и че съществува реална опасност да извърши и друго
престъпление.
Представителят на Окръжна прокуратурата Монтана оспорва жалбата
като неоснователна, като излага доводи в тази насока.
Съдът, след преценка данните по приложените ЧНД № 350/2023г. на РС
Берковица, досъдебно производство № 351/2023г. по описа на РУ Берковица,
предвид постъпилата жалба, становището на страните и въз основа на закона,
приема следното:
Досъдебно производство № 351/2023 г. по описа на РУ Берковица е
образувано затова, че на 13.12.2023г. в село ххх общ.хххх е била запалена
двуетажна тухлена къща, находища се на ул.“ххх №ххх в селото, явяваща се
имущество със значителна стойност, собственост на Ц К И от същото село,
при което е изгоряла напълно покривната конструкция на къщата на
неустановена към момента стойност- престъпление по чл.330, ал.1 във вр. с
1
чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
С Постановление от 15.12.2023г. Т. А. И. е привлечен в качеството на
обвиняем за това, че на 13.12.2023г. около 15.00 часа в село Г О общ.В ул.“
хххххх“ №хх в съучастие като съизвършител със С Д С от град К , запалил
двуетажна тухлена къща, находяща се на ул.“хххх под №ххв селото, явяваща
се имущество със значителна стойност, собственост на Ц К И от същото
село, при което е изгоряла напълно покривната конструкция на къщата на
неустановена към момента стойност- престъпление по чл.330, ал.1 във вр. с
чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Обвиняемият Т. А. И. не е осъждан за извършени престъпления от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от
НК, видно от приложената електронна справка за съдимост по досъдебното
производство.
От приложената справка - характеристика /л.36 от ДП/ е видно, че
спрямо обв.И. няма заведени заявителски материали и няма
криминалистическа регистрация. Има постоянна месторабота и доходи. Има
семейство- съпруга и две деца. Няма данни да злоупотребява с алкохол,
наркотици или техните аналози.
В хода на разследването са извършени множество процесуално
следствени действия – разпити на свидетели, вкл. и пред съдия, протокол за
оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, протокол за оглед на лек
автомобил, протокол за вземане на образци за сравнително изследване и др..
Всички тези доказателства навеждат на обосновано предположение по
смисъла на чл. 63, ал.1 НПК, а именно, че обвиняемия И. е извършил тежко
умишлено престъпление, за което се предвижда наказание от една до осем
години лишаване от свобода. В случаят, правилно съдът е приел, че не
съществува реална опасност обвиняемият да се укрие.
Настоящата инстанция не намира обаче, че съществува реална опасност
обвиняемия И. да извърши друго престъпление и не споделя доводите на
първостепенния съд в тази насока, поради което се обуславя и
необходимостта за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража”. Наличието на реална опасност за извършване на престъпление се
обосновава при наличие обременено съдебно минало със скорошни
осъждания, преди сегашното деяние, осъждания за тежки престъпления, за
множество престъпления от един и същи вид. Осъждания преди много време,
или за леки престъпления, водят до извод за нисък риск от извършване на
ново престъпление. В конкретният случай, обвиняемият не е осъждан за
извършени престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. Други неприключили наказателни
производства, както и полицейски регистрации не се вземат предвид от съда,
като основателна предпоставка за задържане.
В тази връзка, следва да се отбележи, че за да бъде едно лице задържано
под стража, законодателят е предвидил наред с наличието на обосновано
2
предположение за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода, кумулативно да са налице данни, от които да се направи извод, че
съществува основателна опасност обвиняемия да се укрие или да извършил
престъпление. Когато тази опасност не съществува, както е в настоящия
случай, основания за задържане на лицето под стража липсват. Действително
обвинението е за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода.
Установено е обаче безспорно по делото, че обвиняемия И. има постоянен
адрес и работа. Не е налице опасност да се укрие, както и да извърши друго
престъпление, тази опасност следва да е реална и не може да се предполага.
Съблюдавайки законодателната идея и тълкувателна практика на
вътрешното ни законодателство, както и изискванията на ЕКЗПЧОС,
настоящият състав намира, че е недопустимо мярката за неотклонение
„задържане под стража“ в досъдебното производство да се превръща в
предварително наложено и съответно търпяно наказание „лишаване от
свобода“.
С оглед целите на мерките за неотклонение визирани в чл. 57 НПК и
като взе предвид събраните по делото доказателства и личността на
обвиняемия, съдът намира, че спрямо обвиняемия Т. А. И. адекватната мярка
за неотклонение би била „парична гаранция“.
По отношение на обвиняемия И. паричната гаранция ще е в размер на
1 000.00 /хиляда/ лева.
На основание чл.61 ал.2 от НПК съдът при вземане на мярка „парична
гаранция“ следва да определи размера й според имущественото положение на
лицето, спрямо което се прилага. Към настоящият момент съдът не разполага
с пълен обем информация за имущественото положение на обвиняемия, но
базира решението си по отношение на И. с оглед на възможността му да плати
адвокатско възнаграждение и сигурния и траен доход, който получава,
предвид обстоятелството, че работи и реализира доходи. Съдът изхожда и от
факта, че освен, че има постоянна работа, има собствено жилище, две деца, в
каквато насока са и представените пред първоинстанционния съд
доказателства, има и собствен автомобил.
Условията на изпълнение на тази мярка настоящият съд намира за
достатъчна гаранция, че обвиняемият няма да се отклони или укрие от
воденото срещу него разследване, нито би извършил междувременно друго
престъпление.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че обжалваното определение
следва да бъде отменено, като по отношение на обвиняемия бъде взета мярка
за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 000.00/хиляда/лева.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Монтана
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯВА определение на РС Берковица от 15.12.2023г. постановено
по ЧНД №350/2023г. по описа му, с което е взета мярка за неотклонение по
отношение на Т. А. И.- роден на ххххгодина в град Б , живущ в град Б ,
ул.“хххх“ №ххх, българин, български гражданин, женен, работещ, не
осъждан, с ЕГН********** „задържане под стража“ – обвиняем по ДП №
351/2023г. по описа на РУ Берковица, вместо което ПОСТАНОВИ:
ВЗЕМА по отношение на Т. А. И.- роден на 10.03.1989 година в град Б ,
живущ в град Б , ул.“хххх №ххх, българин, български гражданин, женен,
работещ, не осъждан, с ЕГН********** – обвиняем по ДП № 351/2023г. по
описа на РУ Берковица, мярка за неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ “ в
размер на 1 000.00 / хиляда/ лева, вносима в 15- дневен срок, считано от
днес.
На основание чл.64 ал.9 от НПК обвиняемия да бъде освободен след
внасяне на гаранцията, ако не е задържан на друго основание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Началник Следствен арест
Враца към Затвора Враца – за сведение и изпълнение и на РУ МВР
Берковица.
ПРЕПИС от определението да се приложи към ДП № 351/2023г. по описа
на РУ Берковица.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4