Решение по дело №220/2019 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 ноември 2019 г. (в сила от 23 юни 2020 г.)
Съдия: Ива Станчева Ковалакова-Стоева
Дело: 20197190700220
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 139

 

Гр. Разград, 08 ноември 2019 год.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                                                                               

при секретаря Ралица Вълчева и в присъствието на прокурора …….  разгледа докладваното от съдията дело №220 по описа за 2019г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на „Рики-А-Тур“ ЕООД, гр.Разград против Заповед №0417332/26.06.2019г. за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) на Началник отдел „Оперативни дейности“ към Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС  е постановено запечатване на търговския обект на дружеството за срок от 14 дни.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че тази заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, при липса на мотиви, в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Твърди се, че наложената ПАМ се явява явно несъразмерна и постановена при нарушение на принципа, залегнал в чл.6 от АПК. С оглед на това се иска от съда да я отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.

          Ответникът по жалбата е депозирал писмено становище, в което сочи, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли.

Разградският административен  съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

          Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че със ЗНПАМ №0417332/26.06.2019г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е наложил ПАМ "запечатване на търговски обект"- билетен център „РИКИ-А“, находящ се в гр.София,  стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. От мотивите към заповедта  се установява, че при извършена на 18.06.2019г. проверка и контролна покупка на 1 бр. двупосочен билет за пътуване с автобус по маршрут София-Истанбул и обратно на обща стойност 85, 00 лв. е издаден фискален бон само за сумата от 45 лв., като не е издаден фискален бон за сумата от 40 лв. (стойността на билета от Истанбул до София). При тези данни е прието, че е извършено нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС и чл.25, ал.1 и ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18). За установяване на извършеното нарушение е съставен Протокол за извършена проверка №0417332/18.06.2019г., който се ползва с формална доказателствена сила съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ДОПК. В последствие е съставен и АУАН №F494316/22.06.2019г. Отразените факти и констатации в съставения протокол са изцяло възприети от административния орган и въз основа на тях е издадена процесната ЗППАМ, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС  е постановено запечатване на търговския обект за срок от 14 дни. Тази заповед  е предмет на съдебен контрол  в настоящето производство.

          Съдът намира, че оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС във вр. с чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП и  приложената Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. Заповедта е издадена в надлежна писмена форма, при спазване на процесуалните правила и норми.

Правилно е приложен и материалният закон. Според чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът, условията и изискванията към съдържанието на фискалните касови бележки, са уредени в Наредба №Н-18, приета в изпълнение на чл.118, ал.2 и ал.4 от ЗДДС. Според чл.25, ал.1 от тази наредба независимо от документирането с първичен счетоводен документ,  търговците задължително издават фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата, когато плащането се извършва в брой. Съгласно чл.25, ал.4 (предишна ал.3) от Наредба №Н-18 фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, като задължените лица следва  едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Тези разпоредби са императивни и по категоричен и безспорен начин вменяват задължението на търговеца при получено плащане в брой за предоставена услуга или извършена продажба да издава касова бележка. В случая е издаден фискален бон само за част от заплатената сума, поради което правилно и обосновано е прието, че е допуснато нарушение на цитираните по-горе разпоредби.  

С оглед на това съдът намира, че са били налице фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния орган  за да постанови своя акт. В тези случаи той действа в условията на обвързана компетентност, поради което при надлежно установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ.   

Спазена е и преследваната от закона цел. ПАМ са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат превантивен характер, като тяхното предназначение е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и да се предотвратят неблагоприятните последици от това. Именно, с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на обществения интерес, е наложена и процесната ПАМ, която има ограничено по време действие. Определеният срок от 14 дни е около средния размер, предвиден от закона и съответен на степента на обществена опасност на деянието, което се характеризира като типично, обичайно за този вид нарушения.  В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че според данните по делото конкретният случай не е изключение, а по тази начин е организирана изцяло дейността в търговския обект. Изложеното обуславя извода, че процесната ПАМ не противоречи на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК.

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК оспорващият следва да заплати в полза на ответника сторените от него разноски в размер на 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, които са своевременно предявени и определени по размер на основание  чл.78, ал.8 ГПК във вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран така и  на основание чл.172, ал.2 от АПК Разградският административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Рики-А-Тур“ ЕООД, гр.Разград против Заповед №0417332/26.06.2019г. за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) на Началник отдел „Оперативни дейности“ към Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС  е постановено запечатване на търговския обект на дружеството за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА „Рики-А-Тур“ ЕООД, гр. Разград да заплати на  Национална агенция по приходите сумата от 100 (сто) лева- дължими деловодни разноски.  

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14- дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

 

                                       СЪДИЯ : /п/