О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2216 Година 16.11.2020 град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на шестнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Драгнева
касационно административен характер дело номер 2005 по описа за 2020 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и
следващите от АПК, във връзка с чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи.
Образувано е по частна жалба на Р.А.С. с ЕГН **********
*** против определение № 260000/10.08.2020г. постановено по адм. дело № 5/2000г.
по описа на Районен съд гр.Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата и́
срещу решение №2805/01.03.1993г. на Поземлена комисия Созопол /понастоящем
Общинска служба Земеделие гр.Созопол/. Счита оспореното определение за постановено
при съществени нарушения на материалноправните и процесуалноправните норми. Не
споделя мотивите на съда за липса на активна процесуална легитимация. Твърди,
че не е съобразена разпоредбата на чл.14, ал.1 от ППЗСПЗЗ и излага доводи за
наличието на правен интерес да претендира нищожността на решение № 2805/01.03.1993г.
Иска се отмяна на определението.
Ответникът – Общинска служба Земеделие
гр.Созопол, редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба.
Заинтересованите страни – М.Я.Р., С.Р.Р.и
двете от гр.Бургас, ж.к.„Изгрев“, бл.5, вх.2, ет.7 и Д.Р.Д.от гр.Бургас,
бул.“Мария Луиза“ №25, ет.9 депозират
отговор на частната жалба и поддържат становище за нейната недопустимост, в
условията на евентуалност за нейната неоснователност.
Административен съд Бургас намира, че
частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока предвиден в чл.230
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
С оспореното определение е оставена без разглеждане
жалбата на Р.А.С. срещу решение № 2805/01.03.1993г. на ПК Созопол и е
прекратено производството по делото. Съдът е приел, че жалбата е подадена от
лице без активна процесуална легитимация, поради което е процесуално
недопустима. Посочено е, че страни в административното правоотношение са лицата
заявители по смисъла на чл.10, ал.1, във връзка с чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ, респ.
техните правоприемници и административния орган. В случая, това са
конституираните заинтересовани страни като наследници на заявителя Р.С.Р.от
една страна, а от друга - Общинска служба Земеделие Созопол. Прието е, че
жалбоподателката С. не е участвала в административното производство, като по
отношение на възстановения имот между нея и заинтересованите страни е налице
спор относно качеството и́ на наследник на М.Р., а този спор следва да се
предяви пред гражданския съд по общия исков ред. Съдът е приел, че за Р.С.
липсва правен интерес да атакува въпросното решение, като прогласяването на
неговата нищожност не би променило нищо в правната и́ сфера, поради което
жалбата, като недопустима е оставена без разглеждане.
Производство по частната жалба на основание на
чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ се развива по реда на АПК. Съгласно чл.218, във връзка с
чл.236 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното разпореждане с материалния закон, следи служебно.
Неправилно първоинстанционния съд е приел, че
жалбата на Р.С. срещу решение № 2805/01.03.1993г. на ПК Созопол, е недопустима.
Решение № 2805/01.03.1993г. на ПК Созопол за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на с.Черноморец е постановено по заявление
вх.№ 2805/18.02.1992г. подадено от Рахчо Станев Рахчев за възстановяване право
на собственост върху земи на наследодателката му М.С.Р..
Не е налице спор по делото, че Р.С. не е
подала заявлението за възстановяване на собствеността на земеделските земи и не
е участвала лично в административното производство по издаване на оспореното
решение, но това обстоятелство само по себе си не води до недопустимост на
нейната жалба. Съгласно чл.14, ал.1 от ППЗСПЗЗ, подаденото
заявление от един наследник ползва всички останали наследници. С оглед
цитираната норма, въпреки че не е участвала в административното производство Р.С.
би имала право на жалба, в случай че установи по делото, качеството си на
наследник на наследодателя на които са възстановени земеделските земи, а именно
на М.С.Р..
Неправилно съдът е приел и че жалбата на Р.С.
е недопустима, тъй като е налице спор между нея и заинтересуваните лица относно
това, дали тя е наследник на М.С.Р., който спор не може да се реши от
административния орган и е необходимо да бъде решен първо по общия исков ред,
едва след което тя би имало право на жалба. Действително административният
орган не би могъл да реши този спор, но и на него не му се налага, тъй като в
правомощията му е да възстанови заявената земеделска земя на името на
наследодателя, но без да посочва неговите наследници. Това следва от нормата на
чл.14, ал.1, т.1 от ЗСППЗ, съгласно която, когато с решението се възстановява
правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението
се издава общо за неговите наследници, като дяловете
им се определят съгласно Закона за наследството,
без да се посочват в решението. Същевременно обаче, в хода на съдебното
обжалване на решенията постановени от ОСЗ (бивши ПК), съдът е длъжен да
установи активната процесуална легитимация на лицето подало жалбата, като по
този начин той извършва преценка на допустимостта на образуваното пред него
производство. Съдът е длъжен да извърши тази преценка във всяко едно образувано
пред него съдебно производство и прекратяването на същото с мотива, че първо
следва да се реши спора между лицата, дали жалбоподателя е наследник на лицето
на което са възстановени земеделските земи или не, е отказ от правосъдие.
В случая, от представените по делото
удостоверения за наследници се установява, че С.Р.Д.- съпруг на М.Р., след
нейната смърт е имал втора съпруга А.К.Д., като от брака им на 13.09.1947г. е
родено дете - Д.С.Р., починал на 11.08.1967г. С.Д.е починал на 14.11.1977г.,
като негови наследници се явяват сина му от първия брак Р.С.Р.и втората му
съпруга А.Д.. След смъртта на А.Д. на 28.04.1985г., неин наследник е синът
и́ от първия брак Н.С.Н., който е починал на 18.04.2012г. и е оставил като
наследник съпругата си и настояща жалбоподателка Р.А.С..
С оглед на така представените удостоверения за
наследници Р.А.С. се явява наследник на М.С.Р., тъй като попада в кръга на
наследниците, като в случая не намира и приложение нормата на чл.9а от Закона
за наследството, доколкото от брака между С.Р.Д.и А.К.Д.има родено дете. Ето
защо, тя има правен интерес да обжалва процесното решение на ПК Созопол и подадената
от нея жалбата срещу решението е процесуално допустима.
До извод различен от изложения не би могло де
се достигне и въз основа на представената по делото декларация от Н.С.Н., в
която декларира, че той и членовете на семейството му нямат претенции към
наследствената земя на М.С.Р., доколкото тази декларация по своята същност не
представлява отказ от наследство по смисъла на Закона за наследството и не се
установява да е направено по реда на чл.49, във връзка с чл.52 от Закона за
наследството.
С оглед на изложеното, определението с което е
прекратено производството по делото следва да бъде отменено и делото да бъде
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане по
същество на жалбата на Р.А.С..
Мотивиран от изложеното Административен съд
гр.Бургас, ХVІ-ти състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 260000/10.08.2020г. постановено
по адм.дело № 5/2020г. по описа на Районен съд гр.Бургас.
ВРЪЩА делото на Районен съд гр.Бургас за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.