Присъда по дело №825/2012 на Окръжен съд - Русе

М О Т И В И към присъдата по н.о.х.д. № 825/2012 г.

 Русенската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия М.Ц.З. в това, че

През периода ***. включително  в гр.Р.:

извършил сделки и финансови операции и прикрил произхода и действителните права върху имущество и преобразувал  същото, като:

 - на ***. купил  недвижим имот - Апартамент –Б10, мезонет в жилищна сграда  ведно с изба № 32 и Гараж Г-4 в същата жилищна сграда по ул. „***в гр. Р. за сумата от 71 488.83лв., който имот на  02.07.2004г. продал  на В.В.В. за сумата от 15 000лв., която на 20.09.2004г. продала същият имот на Ц.З.И., който го закупил в полза на М.Ц.З. за сумата от 15 000лв., като последният на 15.11.2004г. продал имота отново на Ц.З.И. за сумата от  20 000лв., който от своя страна за последно на 06.11.2006г. го дарил на М.Ц.З.;

- на ***. сключил Договор за дарение като „дарен” от Ф. М. Ъ.- британска гражданка със сумата  от 398 000 евро

- на ***. сключил Договор за дарение като „дарен” с Ф. М.Ъ.- британска гражданка със сумата от 39 135 евро.

- на ***. придобил лек автомобил „ О.О.” с рег. № *** за сумата от  3000 лв., представляваща цена по  договор за покупко- продажба на МПС от 03.11.2006г., сключен със З. П. Р.

- на ***. придобил лек автомобил  „ Ф. П.” с рег. № *** за сумата от 500лв., представляваща цена по  договор за покупко- продажба на МПС от същата дата , сключен с Н.  И.Х..

- на ***. придобил транспортно средство  D.A.F.T. *** тона за сумата от 13 700 британски лири с левова равностойност в размер на 39 900.02 лв.

- на ***. продал лек автомобил „ О. О.” с рег. № *** за сумата от 11 000 лв. на Ю.С. П., като в договор за покупко-продажба на МПС от 10.01.2008г. била посочена цена 5 000лв.;

- на ***. учредил търговско дружество „ С.” ЕООД, регистрирано с  Решение № 1696/ 28.06.2007г.  по ф.д.№795/2007г. на РОС;

- на ***. сключил дружествен договор за образуване на „И. Е.”ООД, регистрирано с Решение №3377/03.12.2007г. по ф.д.№1457/2007г. на РОС.

- на неустановена дата през 2007г.  предоставил  парични средства във вид на „заем” на  „ С.” ЕООД- гр.Р., като съгласно подадената  от него ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 1800И0010801/ 29.04.2010г. непогасената част от заема била   в размер на 116 183.10 лв.

- на ***. по сметката му в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** постъпила сума в размер на 42 717 евро с наредител Ъ. Ф. М.

- на ***. по сметката му в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** постъпила сума в размер на 16 950 евро с наредител Ъ. Ф. М.

- на 27.10.2003г. по сметката му в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** постъпила сума в размер на 12 000 евро с наредител Ъ. Ф. М.

- на 12.11.2003г. по сметката му в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** постъпила сума в размер на 14 290 евро с наредител Ъ. Ф. М.

- на 03.02.2004г. по сметката му в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** постъпила сума в размер на 2 500 евро с наредител Ъ. Ф. М.

- на 03.09.2003г. от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** изтеглил в брой сумата от  3 620  евро.

- на 11.09.2003г. от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** изтеглил  в брой сумата от  5 000  евро.

- на 12.09.2003г. от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** превел сума в размер на 41 000 щатски долара /71 488.83 лева/ на Р. К. Р. за покупка на недвижим имот.

- на 30.09.2003г. от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ***изтеглил в брой сумата от 2 569.64 евро.

- на 06.10.2003г. от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ***изтеглил в брой сумата от 2 000евро.

- на 29.10.2003г. от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** изтеглил в брой сумата от 771.21евро.

- на 10.11.2003г. от сметка си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** изтеглил в брой сумата от 2 000евро.

- на 17.11.2003г. от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** изтеглил в брой сумата от 3 085.63евро.

- на 28.11.2003г. от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ***1 изтеглил в брой сумата от 1 540.04евро.

- на 17.11.2003г. от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** изтеглил в брой сумата от 3 085.63евро.

- на 10.12.2003г. от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** изтеглил в брой сумата от 3 592.51евро.

- на 22.12.2003г. от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** изтеглил в брой сумата от 1 024.33евро.

- на 08.01.2004г. от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** изтеглил в брой сумата от 256.02евро.

- на 08.01.2004г. от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** изтеглил в брой сумата от 121.71евро.

- на 14.01.2004г. от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с  № ***изтеглил в брой сумата от  8 186.24евро.

- на 16.01.2004г. от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** изтеглил в брой сумата от 2049.18евро.

- на 22.01.2004г. от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** изтеглил в брой сумата от 1024.22евро.

- на 28.01.2004г. от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** изтеглил в брой сумата от 1 536.49евро.

- на 28.01.2004г. от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ***изтеглил в брой сумата  от 830.33евро.

-  на 24.02.2004г. от сметката си в „О.Б.Б.” –клон-Р. с № *** изтеглил в брой сумата от  850евро.

- на 22.03.2004г. от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** изтеглил в брой сумата от 1 600евро.

- на 22.03.2004г. от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** изтеглил в брой сумата от 12 893.19евро.

-  на 20.09.2005г. внесъл 200 евро с левова равностойност 391.17лв. по Банкова сметка № *** в Б. „ Д.З.И.”, клон Р., с титуляр дъщеря му  М. М. З.;

- на 28. 12. 2005г. внесъл 50 евро с левова равностойност 97.79 лв. по Банкова сметка № *** в Б. „ Д.З.И.”, клон Р., с титуляр дъщеря му М. М. З.;

- на 08.06.2007г. във връзка с учредяване на търговско дружество „С.” ЕООД, регистрирано с  Решение № 1696/ 28.06.2007г. на  Окръжен съд- гр. Русе внесъл уставен капитал в размер на 3 500лв. по набирателна сметка № *** в Б. „Д.С.К.”- клон Р. с титуляр „ С.” ЕООД;

- на 06.07.2007г.. увеличил уставният капитал на търговско дружество „ С.” ЕООД, като извършил банков превод  и внесъл по набирателна сметка№ *** в Б. „Д.С.К.”-клон Р. с титуляр „ С.” ЕООД  сумата в размер на 1 500 лв.;

- на 06.07.2007г. увеличил уставният капитал на търговско дружество „ С.” ЕООД, като извършил банков превод  и внесъл по набирателна сметка№ *** в Б. „Д.С.К.”-клон Русе с титуляр „ С.” ЕООД  сумата в размер на 25 000 лв.

- на 24.08.2007г. изтеглил от набирателна сметка № *** в Б. „Д.С.К.”-клон Р. с титуляр „ С.” ЕООД  сумата от 30 000лв.

- на 24.08.2007г. открил на свое име депозитна сметка № *** в Б. „О.Б.Б.”- клон Р. и внесъл по нея сумата от 20 000лв.;

- на 02.11.2007г. във връзка с образуване на търговско дружество „И. Е.” ООД ,  регистрирано с Решение № 3377 от 03.12.2007г. на   Окръжен съд – гр. Русе внесъл дружествен капитал в размер на 5 000 лв. по набирателна сметка  № *** в Б. Д.С.К., с титуляр „ И. Е.” ООД;

- на 14.02.2008г. увеличил дружественият капитал на търговско дружество „ И.Е. „ ООД, като извършил банков превод и  внесъл по набирателната сметка на дружеството сумата в размер на 9 000лв.; 

на 25.05.2004г. и на 28.06.2004г. придобил, получил и държал сумата от 270 680.84 евро/ или 529 405.71лв./ и на 27.05.2004г. и на 30.06.2004г. използвал и преобразувал парична сума в общ размер на 270 490евро равняваща се на 529 043.23лв. получена от него чрез банкови преводи от английската гражданка  Ф. М.Ъ. по банкова сметка *** №  ***   в Б. „О.Б.Б.”- клон Р.  на  баба му Д.Д.Х. *** –

като имуществото в общ размер на 702 049.08лв. е в особено големи размери и знаел, че то е придобито чрез тежко умишлено престъпление извършено от него, за което бил осъден с влязла в сила на 23.10.2006г. присъда  по НОХД№749/2005г. на РРС – измама в големи размери по чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл. 209, ал.1 от НК с пострадал британската гражданка Ф. М.Ъ. от гр.М., В., като деянието с предмет получените и изразходени парични суми и недвижимият имот е извършено два и повече пъти и случаят е особено тежък.

- престъпление по чл. 253, ал.5, вр. ал. 4,  вр.ал. 3 , т.2, вр. ал. 2 пр. 1, 2 , 3, 4,  5 вр.  ал.1 пр. 1, 2 , 3,  6  от НК.  

В съдебно заседание обвинението се поддържа изцяло както е внесено.

Становището на подсъдимия и защитника му е, че обвинението е небосновано и незаконосъобразно от фактическа и правна страна.

След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните, съдът прие за установено следното:

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият М.Ц.З. е роден на ***г***. Има завършено средно образование, неженен, работи като управител на „И. Е.”ООД-Р. Семеен, с две деца.

Реабилитиран е по право съгл. чл. 86 ал. 1 т. 1 от НК за осъждането му с присъда № 166/19.07.2005 г. по н.о.х.д. № 749/2005 г. на РРС, в сила от 23.10.2006 г., за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл. 209 ал.1 от НК - „измама в големи размери„ - с пострадал британската гражданка Ф. М.Ъ., на наказание 3 години лишаване от свобода,  отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за изпитателен срок от 5 години, изтекъл на 23.10.2011 г.

През лятото на 2002 г. подсъдимият З. работил сезонно в ресторант в К. Там се запознал с *** Ф. М.Ъ. от гр. М., К. В. Узнал, че същата била твърде заможна, като притежавала недвижимо и движимо имущество в К. и във В. и решил да се възползува от това. 

В периода 2002 г.- 2003 г. подсъдимият поддържал близки отношения с Ъ.. При това, с цел да предизвика съжаление, съчувствие и привързаност от страна на възрастната жена преднамерено се оплаквал пред нея, че той и семейството му  в България живеели  бедно.  Повлияна и мотивирана по този начин Ъ. започнала да издържа финансово З.. Постепенно  отношенията между двамата станали интимни. 

В началото на 2003г. Ъ. пристигнала в България и известно време гостувала на подсъдимия и неговото семейство, като отседнала в апартамента на  баба му – св. Д.Д.Х..  Подсъдимият установил, че може лесно да я манипулира и да получи от нея значително по-голяма сума пари. За целта решил да я измами, като се възползва от техните близки отношения и доверието, което тя има към него. Интимните  отношения му помогнали, тъй като Ъ. не допускала, че подсъдимия може по някакъв начин да й навреди или да я излъже. В изпълнение на решението си за измама

подсъдимият  предложил на Ъ. тя да си купи апартамент в гр.Р. и по българското Черноморие, скъп лек автомобил, както и да започнат съвместен бизнес в България. Убедил я, че за тези сделки и общият им бъдещ бизнес е необходимо неговото посредничество в България, тъй като тя не владеела български език. Мотивирал я през продължителен период от време тя да му изпраща на банкови сметки посочени от него в България на негово име и на името на баба му - св. Д.Д.Х. *** парични суми, с които уж щял да извършва сделките, тъй като банковите служители в България не владеели английски език. Действителните намерения на подсъдимия били колкото се може по-дълъг период от време да поддържа тези измамливи представи в съзнанието на Ъ., за да  получи колкото се може повече пари.

Подсъдимият възнамерявал част от така получените от Ъ. пари да въведе в гражданския оборот, като си купи на свое име недвижим имот в гр.Р., да го обзаведе, да си купи автомобил, да похарчи парите за свои нужди и цели. Друга част смятал да  легализира, като ги въведе в търговският оборот и да започне собствен бизнес.

В изпълнение на престъпните си намерения на 07.05.2003г. подсъдимият открил на свое име в евро банкова сметка № *** в банка ”О.Б.Б.” АД-клон –Р. В хода на реализиране на престъпните си намерения убедил и  баба си - св. Х. - да открие и тя на свое име банкова сметка. ***.04.2004г. банкова сметка № *** в евро в банка ”О.Б.Б.” АД - клон –Р. Св. Х. знаела, че внукът й и Ъ. са приятели и на тази банкова сметка ***и суми с цел финансово подпомагане на подсъдимия З..

След това в продължение на дълъг период от време Ф. Ъ. започнала да изпраща на подсъдимия парични суми по неговата сметка и по сметката на баба му.

На 01.09.2003 г. Ъ. превела от В. по сметката на подсъдимия З. ***1 сумата от 42 717 евро. На 09.09.2003 г. по същата сметка тя му превела и сумата от 16 950 евро. Общо по сметката си към тази дата З. получил от Ъ. сумата в размер на 59 667 евро, равняваща се на 116 698.51 лв.

На 12.09.2003г. подсъдимия З. закупил от Р. К. Р. недвижими имоти -   апартамент „ Б-10” - мезонет от *** кв.м., избено помещение № 32 от 13.40 кв.м. и гараж „ Г-4” от 15,22 кв.м., находящи се в гр. Р., ул. „***. Тази сделка била удостоверена с  нотариален акт от същата дата за покупко- продажба на недвижим имот № *** г. В нотариалният акт била вписана обща цена по сделката от 68 431.20 лв.  Към момента на закупуване на имотите подсъдимият З. бил безработен и нямал никакви доходи от законни източници. Парите по тази сделка били платени от обвиняемият, като на 12.09.2003 г. превел от  горепосочената си сметка на Р. Р.  сумата от 41 000 щатски долара, равняващи се на 71 488.83 лв.

Вследствие на създадените и поддържани от обв.З. неверни представи в съзнанието на Ървинг, тя продължила да му изпраща пари. По горепосочената му сметка превела трансформирани от британски паунда в евро на  27.10.2003 г. сума в размер на 12 000 евро,  на 12.11.2003 г. сума в размер на 14 290 евро и на 03.02.2004 г. сума в размер на 2 500 евро.

За този период от време  - 01.09.2003г. – 03.02.2004г. – Ф. Ъ. изпратила по банковата сметка на обв.З. *** и по нея постъпила общо сумата от 88 457 евро, равняваща се на 173 006.85 лв. Към момента на получаване на всички горепосочени суми от подсъдимият З., той бил безработен и нямал никакви  доходи от законни източници.

Тези изпращани от Ф. Ъ.  парични суми,  подсъдимият З. перманентно

теглил от сметката си лично и в брой кратко време след постъпването им, както следва:

на 03.09.2003 г. изтеглил сумата от 3 620  евро;

на 11.09.2003 г. изтеглил сумата от 5000 евро; на 30.09.2003 г. изтеглил сумата от 2 569.64 евро;

на 06.10.2003 г. изтеглил сумата в размер на 2 000  евро; на 29.10.2003 г. изтеглил сумата в размер на 771.21  евро;

на 10.11.2003 г. изтеглил сумата от 2 000  евро;

на 17.11.2003 г. изтеглил сумата от 3 085.63 евро;

на 28.11.2003 г. изтеглил сумата от 1 540.04  евро;

на 10.12.2003 г. изтеглил сума в размер на 3 592.51 евро;

на 22.12.2003 г. изтеглил сума в размер на 1 024.33  евро;

на 08.01.2004 г. изтеглил сума в размер на 256.02  евро;

на 08.01.2004 г. изтеглил сумата от 121.71евро;

на 14.01.2004 г. изтеглил сумата от  8 186.24 евро/ в молбата за теглене на сумата е посочено, че произхода на средства е  „ получен превод от чужбина”/;

на 16.01.2004 г. изтеглил сумата от 2049.18  евро; 

на 22.01.2004 г. изтеглил сумата от 1024.22  евро;

на 28.01.2004 г. изтеглил сумата от 1 536.49 евро;

на 28.01.2004 г. изтеглил сумата  в размер на 830.33  евро;

на 24.02.2004 г. изтеглил сумата в размер на 850 евро;

на 22.03.2004 г. изтеглил сумата в размер на 1 600 евро;

на 22.03.2004 г. изтеглил сумата в размер на 12 893.19 евро/ в декларацията към разписката за теглене на сумата е посочено, че средствата имат следния произход - „легална работа в чужбина”/.

Към момента на теглене на всички горепосочени суми от подсъдимият З., той бил безработен и нямал никакви  други доходи от законни източници.

Ф. М. Ъ. продължила да изпраща на подсъдимия  големи парични суми във връзка с лъжливите представи, които били създадени и поддържани в продължение на дълго време в съзнанието й от него. Така по сметка  № *** на баба му в „О.Б.Б.”-клон-Р. Ф. Ъ. му изпратила още парични суми. На 25.05.2004 г. по сметката на св. Х. постъпила от наредител Ф. М. Ъ. сумата от 27 224.04 евро. От тях св.Х. изтеглила на 27.05.2004 г в брой 27 165 евро и ги предала на внука си – подсъдимия З.. В декларацията към разписката за теглене на сумата св. Х. посочила, че произхода на средствата е дарение. На 28.06.2004 г.  по сметката  на св.Х. постъпила от наредител Ф. М. Ъ. сумата от 243 456.80е вро. От тях св. Х. изтеглила на 30.06.2004 г. в брой 243 330 евро и ги предала на подсъдимия З.. В декларацията към разписката за теглене на сумата св. Х. посочила, че произхода на средствата е дарение.

Общо за периода от 25.05.2004 г. - 28.06.2004 г. по сметката на св. Х. *** постъпила изпратената от Ф. Ъ. сума в размер на 270 680.84 евро, равняваща се на 529 405.71 лв.

Общият размер на паричните  средства изтеглени от  св. Х. и предадени на подсъдимия З. били 270 490евро, равняващи се на 529 043.23лв. Към момента на получаване от подсъдимият З. на сумите изпратени по сметка на баба му и предадени му от нея, той бил безработен и нямал никакви  доходи от законни източници.

За периода от 01.09.2003 г. до 30.06.2004 г. по банковата сметка на З. и по банковата сметка на баба му, постъпила общо изпратената от пострадалата от измамата Ф. Ъ. сума от 359 137.84 евро равняваща се на 702 049.08 лв. Тази сума на множество пъти била изтегляна от обв.З. и на два пъти от баба му от банковите сметки, като била получена изцяло само от подсъдимия З.. Към момента на получаване на сумите от страна на св. Х. и предаването им на подсъдимия З., тя не знаела и не предполагала, че същите са придобити от нейният внук - обв.З. - чрез престъпленито „измама”. Нейното знание за тях било, че се получават от подсъдимия З. във връзка с личните взаимоотношения с  приятелката му Ъ.

Към момента на получаване и изтегляне на всички горепосочени суми подсъдимият З. бил безработен и нямал никакви  доходи от законни източници.

Постъпването и впоследствие изтеглянето на горепосочените парични суми от посочените банкови сметки от страна на подсъдимия З. били имали естеството на финансови операции. Първите от тях – постъпването – били част от изпълнителното деяние на измамата, а вторите – изтеглянето – визирали усвояването на така придобитите с измама средства. 

След като се сдобил с парите на Ъ., подсъдимият З. решил да прехвърли  собствеността на закупените с парите от измамата горепосочени мезонет, избено помещение и гараж на името на жената, с която живеел на семейни начала -  св. В.В.  В. *** -  като по този начин целял да се подсигури в случай, че тя или правоохранителните органи в България заведат граждански или съдебни дела срещу него.

 В изпълнение на това свое решение на 02.07.2004 г. с нотариален  договор за покупко-продажба подсъдимият З. продал на св. В. за сумата от 15 000лв. посочените апартамент - мезонет с избено помещение и гараж, намиращи се в гр. Р., ул. „***. Два месеца по-късно с нотариален  договор от 20.09.2004г.,  св. В. продала гореописаните имоти на бащата на обвиняемият – св.Ц.З.И. ***, който ги закупил за сумата от 15 000лв. в полза на сина си – подсъдимия М.З..

По делото не се установява по несъмнен и категоричен начин св. В. да е изповядала тази сделка „мотивирана” от подсъдимия З.. Показанията на св. Ц. И. – баща на подсъдимия – са в смисъл, че прехвърлянето е станало по негово настояване, тъъй като се опасявал, че свидетелката, с която подсъдимият живеел на съпружески начала, го е „измамила” и жилището ще остане само за нея. Към момента на получаване и отчуждаване на собствеността върху тези имоти, св. В. не знаела и не предполагала, че същите са придобити от подсъдимия З. с получените пари от измамата. Тя била със съзнанието, че по този начин обвиняемият осигурявал материално нея и тяхното дете. Тези обстоятелства, твърдени и от обвинението по делото, дъщо са в противоречие с тезата, че прехвърлянето на процесните имоти от св. В. на бащата на подсъдимия е резултат на съглрасу,вани действия между нея и подсъдимия. Най-сетне такава конструкция би предполагала конституирането й като съучастник - обвиняем /подсъдим/ по делото, което не е така.

Тази сделка прекъсва комплекса от свързани помежду си действия на подсъдимия по отношение на тези недвижими имоти /апартамент и гараж както се описаха/.

Впоследствие с нотариален договор от 15.11.2004 г. подсъдимият М.З. продал на баща си св. Ц.З.И. гореописаните имоти за сумата от 20 000 лв. За последно с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 06.11.2006 г., св. Ц.З.И. дарил сина си  - подсъдимия З. – с  гореописаните имоти – апартамент, избено помещение и гараж. По време на сделките с участието на св. Ц.И., последният не знаел и не предполагал, че тези имоти, предмет на сделките, преди това са били  придобити от сина му - обв.З. – чрез средства генерирани от  престъпление, т.е. с парите от извършената измама.

Самостоятелната и немотивирана по никакъв начин от подсъдимия активност на неговия баща  - св. Ц.З., по отношение произхождащите от Ъ. средства/след усвояването им от подсъдимия/ освен от собствените му показания се установява и от приложените в т. 2, л. 195 – 221 нотариални актове за сделки, включващи освен процесните сделки и такива с другия син на св. Ц.З. – И.З., както и с редица други лица. Личното участие на брата на подсъдимия И. З. е изрично констатирано в гравните мотиви към влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 749/2005 г. – при изтеглянето и предаването на последната сума от 243330 евро на 30.06.2006 г. ат О.Б.Б.-Р. от бабата на подсъдимия третия участвуващ в „операцията” е бил И. З., пак той е бил на гости при Ъ. в К. Тези обстоятелства внасят съществено съмнение относно „мотивацията” на св. В. от подсъдимия, а както се посочи такава фактическа конструкция при липса на обвинение против това лице е несъстоятелна. При това положение прекъсва се връзката и с последващите прехвърляния на гореописаните недвижими имоти, вкл. от подсъдимия на баща му през 2006 г.

С първата от горепосочените сделки З.  целял да  прикрие произхода и действителните права и собственост  върху имуществото и средствата, с които то било закупено, както и начина на неговото придобиване. За последващите важи изложеното относно прекъсването на връзката персонално с подсъдимия, а липсват обвинения кореспондиращи със съставомерни действия на други лица.

 

В опит да легализира получените чрез измама парични средства трансферирани му от Ф. Ъ. чрез банкови преводи, тъй като той не  разполагал с такива доходи законно и реално придобити от него чрез трудова дейност, З. подал ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ/отм./ с вх. № 18029144/28.04.2004г.. В нея декларирал за 2003г. „доходи  от сервизни и консултантски услуги” в размер на 195 000лева. Като „платец” на дохода посочил  Ф. М.Ъ., както и, че сумата  била платена по банков път по сметки в „О.Б.Б.” -АД.

След като Ф. Ъ. разбрала, че парите, които била изпратила на обв.З. не били използвани  по предназначението им съгласно нейната воля, тя осъзнала, че била измамена от него. На 12.08.2004 г. Ъ. подала жалба срещу подсъдимия З. за извършените от него измамливи действия  в полицията в гр.Р. Към този момент тя прекъснала всякакви отношения с него.

За извършената от подсъдимия измама по отношение на британската гражданка Ф.М.Ъ. на 24.08.2004г. било образувано наказателно досъдебно производство №578/2004г. по описа на РРП/ ДП № 351/2004 г. по описа на РДВР – Русе/.

Наказателното производство водено срещу обв.З. за извършената от него измама в големи размери приключило

с присъда № 166/19.07.2005 г. по н.о.х.д. № 749/2005г. на РРС. С присъдата той бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 от НК изразяващо се в това, че

през периода 01.09.2003г.- 28.06.2004г. в гр. Р. и гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага  възбудил и поддържал заблуждение у Ф. М. Ъ., поданик на В., че с изпратените от нея пари ще закупи и прехвърли на нейно име: апартамент мезонет с избено помещение и гараж, намиращ се в гр. Р., ул. „*** и ще го обзаведе; че тя не може да поддържа сметка на свое име в О.Б.Б.-клон Р., тъй като банковите служители не владеят английски език и поради тази причина, не могат да оперират със средствата по нея; че следва да превежда пари от чужбина по негова сметка или по сметката на баба му Д.Д.Х. и че ако преведе парите по сметката на баба му Д.Х., няма да плаща данъци за преведената сума, тъй като Х. е пенсионер;  че с изпратените  от нея пари ще закупи на нейно име предварително одобрен от нея апартамент, строящ се от фирма „ С. Д ”ООД в гр. С. , л.а „ А.” или „Б.М.В.” и с остатъка от парите ще започнат съвместен бизнес в България и с това й причинил имотна вреда в размер на 221 000 английски паунда с левова равностойност 648 422.84 лв., като причинената вреда е в големи размери.

С Решение № 324/27.01.2006г. по ВНОХД№ 329/2005г. на РОС, въззивният съд изменил първоинстанционната присъда само в частта, с която на обв.З. му било наложено наказание пет години лишаване от свобода, като намалил същото на 3 години лишаване от свобода, чието изтърпяване на осн. чл. 66 от НК отложил с изпитател срок от 5 години, а в останалите й части, както и изложените към нея главни мотиви, я потвърдил изяло.

Въззивното решение било оставено в сила от касационната инстанция по тогава действувалия процесуалноправен ред с решение № 843/23.10.2006 г. по КНД №267/2006г на ВКС.  По този начин присъдата  за извършената от подсъдимия З. измама в големи размери влязла в сила на 23.10.2006 г.

В мотивите към влязлата в сила присъда са залегнали в детайлите и пълния им обем горепосочените парични преводи от сметките на пострадалата Ъ. по тези на подсъдимия и баба му, както и  покупки съгласно уговорката с нея на процесните недвижими имоти – апартамент-мезонет и гараж в гр. Р., по ул. „***. В съответствие с константната практика на съдилищата и правна теория тези констатации, залегнали в т.н. „главни мотиви” към присъдата като обосноваващи съставомерните признаци касаещи главния факт също имат задължително действие, вкл. и за настоящия съдебен състав, както и диспозитива на присъдата, предвидено в разпоредбата по чл. 413 от НПК. Най-сетне, като диференциращ обективен признак, задължително за настоящия състав е и стойностното изражение на причинената на пострадалата щета, постановено с влязлата в сила присъда на в диспозитива на 221 000 английски паунда с левова равностойност 648 422.84 лв. На подсъдимия е вменено процесното „пране” с имущество, конкретно посочено от обвинението като придобито с извършеното от него престъпление, предмет на това предходно осъждане по н.о.х.д. № 749/2005 г. на РРС. На подсъдимия не е вменявано и би била съвсем различна фактическата и правна обстановка придобиване на процесното имущество „с други общественоопасни деяния”, а и към началото и значителна част от инкрииминирания период 1.09.2003 г. – 14.02.2008 г. този вид изпълнително деяние въобще не е бил инкриминиран. Ето защо констатациите по настоящото дело досежно обема и вида на предмета инвокираното престъпление по чл. 253 от НК не могат да излязат извън приетитото по влязлата в сила присъда придобито с престъпление имущество като вид и стойност. Ето защо в частта си относно имуществото над тази стойност / 648 422.84 лв./ до 702 049,08 лв. обвинението по начина по който е формулирано не е доказано от фактическа страна /по-долу – и от правна/. В това отношение важат и съображенията относно допълнително легално получаваните от подсъдимия от Ъ. парични средства след  м. юни 2004 г., както ще се изложат подробно по-долу.

По време на въззивното разглеждане на наказателното дело до касационното произнасяне по него, преди влизане на присъдата в сила, подсъдимият  успял да „стопли” и поднови отношенията си с Ф. Ъ. По неустановен начин я мотивирал, че ако тя оттегли финансовите си претенции към него и заяви, че изпратените до него и до баба му от нея парични суми в периода 01.09.2003г. – 28.06.2004г. не били за горепосочените измамни цели, а формално му ги дарила, то ще му се разминат неприятностите с българското правосъдие.

Именно с такава цел били съставени Договор за дарение на 23.08.2005г., съгласно който Ф.  Ъ. „дарила” подсъдимия З. и баба му св. Д.Х. със сумата от 398 000евро и Договор за дарение на 06.03.2006г., съгласно който Ъ. „дарила” отново двамата със сумата от 39 150 евро. С тези привидни сделки по двата договора за дарение подсъдимият З. прикрил истинският произход и действителните права върху горепосочените парични суми, получени от него чрез извършената измама спрямо собствеността на Ф. М. Ъ. Към момента на сключване на тези две привидни сделки, св. Х. не знаела и не предполагала, че тяхното  действително предназначение е да прикрият престъпният произход на придобитите от нейният внук чрез престъплението „измама” парични суми от Ф. Ъ. Нейното знание било, че договорите за дарение се сключват във връзка с личните взаимоотношения между подсъдимия и  приятелката му Ъ.

Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимия, че по влязлата в сила присъда за предикатната измама съдилищата били приели че сумите предмет на тези дарения били законно придобити от подсъдимия. Напротив, видно от мотивите към въззивното решение по в.н.о.х.д. №  329/2005 г. на РОС, потвърдено и съгл. горното от ВКС, по делото е прието, че тези привидни дарения по некакъв начин не се отразяват на престъпната съставомерност на деянието на подсъдимия, а сами по себе си имат значение единствено на отказ от имуществени претенции на пострадалата към увредилия я извършител на предикатното престъпление – подсъдимия, но действието им е изцяло „post faktum”.

По делото не се установява по несъмнен начин заявените с обвинението други сделки и финансови операции през 2006г. – 2008г. да са били извършени от подсъдимия З. конкретно с придобитите придобитите по престъпен начин горепосочени парични суми от Ф. Ъ. изяло или частично /последното е очевидно изключително трудно за установяване, а липсват твърдения, респ. доказателства за частично пеобразуване/.    

Така установено е, че в този период, като част от вменения му инкриминиран период, подсъдимият извършил следните действия с управлявани от него парични средства:

На 20.09.2005г. били внесени 200 евро с левова равностойност 391.17лв. по банкова сметка № *** в Б. „ Д.З.И.”, клон Р. с титуляр дъщеря му  М. М. З.

На 28. 12. 2005 г. по същата банкова сметка ***евова равностойност 97.79 лв. На 03.11.2006 г. подсъдимият придобил лек автомобил „ О. О.” с рег. № *** за сумата от  3000 лв., представляваща цена по  договор за покупко- продажба на МПС от 03.11.2006г., сключен със З. П. Р..

На 16.01.2007г. придобил лек автомобил „ Ф. П.” с рег. № *** за сумата от 500 лв., представляваща цена по  договор за покупко- продажба на МПС от същата дата, сключен със св. Н.И.Х. ***.07.2007 г. придобил транспортно средство  *** тона за сумата от 13 700 британски лири с левова равностойност в размер на 39 900.02 лв.

На 10.01.2008г. продал лек автомобил „ О. О.” с рег. № *** за сумата от 11 000 лв. на св. Ю.С. ***, като в договор за покупко-продажба на МПС от 10.01.2008 г. била посочена цена 5 000 лв.

На 08.06.2007 г. подсъдимият З. учредил търговско дружество „ С.” ЕООД, регистрирано с  Решение № 1696/28.06.2007 г.  по ф.д.№795/2007г. на РОС.  

Във връзка с учредяването на това дружество той извършил и финансови операции, като

на 08.06.2007г. внесъл уставен капитал в размер на 3 500лв. по набирателна сметка № *** в Б. „Д.С.К.”- клон Р. с титуляр „ С.” ЕООД.

На 06.07.2007 г.  подсъдимият З.  увеличил уставният капитал на „ С.” ЕООД, като извършил банков превод  и внесъл по набирателна сметка№ *** в Банка „Д.С.К.”-клон Р. с титуляр „ С.” ЕООД  сумата в размер на 1 500 лв.

Пак на същата дата - на 06.07.2007 г. – подсъдимият продължил да увеличава уставният капитал на търговско дружество „ С.” ЕООД, като извършил банков превод  и внесъл по набирателна сметка № *** в Банка „Д.С.К.”-клон Р. с титуляр „ С.” ЕООД  сумата в размер на 25 000 лв.

На 24.08.2007 г. обв.З. изтеглил от набирателна сметка № *** в Банка „Д.С.К.”-клон Р. с титуляр „ С.” ЕООД  сумата от 30 000 лв., която представлявала внесеният преди това в пълен размер уставен капитал на дружеството.

Отново на същата дата – 24.08.2007 г. – подсъдимият З. открил на свое име депозитна сметка № *** в Банка „О.Б.Б.”- клон Р. и внесъл по нея сумата от 20 000 лв.

На неустановена дата през 2007 г.  подсъдимият З. предоставил  парични средства във вид на „заем” на „ С.” ЕООД- гр. Р., като към 2009 г. непогасената част от заема била в размер на 116 183.10 лв.  Това обстоятелство той удостоверил в подадената  от него за 2009 г.  ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 1800И0010801/ 29.04.2010г.

На 01.11.2007 г. подсъдимият З. сключил дружествен договор за образуване на дружество. „И. Е.с”ООД,  регистрирано с Решение №3377/03.12.2007г. по ф.д.№1457/2007г. на РОС. Във връзка с  образуването на това дружество той извършил и финансови операции, като

на 02.11.2007 г. внесъл дружествен капитал в размер на 5 000 лв. по набирателна сметка № *** Банка Д.С.К., с титуляр „И. Е.” ООД.

На 14.02.2008 г. обв.З. увеличил уставният капитал на търговско дружество „И. Е.” ООД, като извършил банков превод и  внесъл по набирателната сметка на дружеството сумата в размер на 9 000 лв.

За периода 2004г., 2005г., 2006г. и 2008г.  подсъдимият З.  не е декларирал като физическо лице доходи по чл.41 от  ЗОДФЛ/отм./ и по чл.50 от ЗДДФЛ.

За 2007г. подсъдимият З. подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 1800И 0002435/15.04.2008г., в която посочил доход от договор за управление на „С.”ЕООД  в размер на 3 652.36 лева.

За 2009г. обв.З. подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 1800И0010801/29.04.2010 г., в която декларирал, че предоставил заем на  „С. ЕООД през 2007г., като непогасената част от заема била в размер на 116 183.10лв. В декларацията не бил посочен първоначалния размер на заема и дали има връщане на средства по главницата. Посочил, че му били изплатени лихви в размер на 22 195.47лв.

Като управител на „С.”ЕООД подал ГДД по чл.92 от ЗКПО, в които декларирал печалба на дружеството за 2007г. в размер на 2 332.62лв., а за 2008г. в размер на 2 317.87 лв.

За 2007г. дружеството „И. Е.”ООД не е развивало дейност.

За 2008г. това дружество декларирало печалба в размер на 98 004.78лв., за 2009г. печалба в размер на 143 314л68лв. и за 2010г. печалба в размер на 244 769.01лв.

Действително, както се навежда от обвинението,

към тези именно моменти на внасянето на сумите по сметката на дъщеря му, на покупко-продажбите на посочените автомобили, учредяването и образуването на двете дружества, внасянето и увеличаването на уставният и дружествен капитал на дружествата,

подсъдимият З. работил на длъжността „работник” по трудово правоотношение с ЕТ„К. -74 –В. В.”. Трудовото му правоотношение било за периода 19.04.2005 г. до 02.07.2007 г. Първоначално получавал трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата от  160 лв., което впоследствие достигнало размер от 210лв. и бил  социално осигуряван върху тези суми. За периода от м.07.2007 г. до м. 05.2008 се самоосигурявал в „С.”ЕООД  върху минималната работна заплата.

По делото, обаче се установява, че в този период подсъдимият З. е имал и други доходи, за които не са от незаконни източници, но касателно предмета на делото същественото е, че са

съвсем различни от придобитите от предикатната измама средства както се посочиха. Така

от неоспореното заключение на изслушаната в хода на съдебното следствие допълнителна съдебно-финансова и иконочическа експертиза се установява следното:

След 28.06.2004 г., когато е краят на инкриминирания период на предикатната измама по н.о.х.д. № 749/05 г. и в тази именно част от инкриминирания период - през 2006 до м. февруари 2008 г.,

по сметката на подсъдимия З. в Банка „Д.С.К.” в евро с IBAN ***мите както следва:

на 11.01.2006 г. - 11 092,40 евро с левова равностойност 21 696, 80 лв.;

на 18.01.2006 г. – 28 041 евро, с левова равностойност 54 843,43 лв.;

на 29.06.2006 г. - 3002,43 евро, равностойни на 5 872,37 лв.;

на 25.09.2006 г. - 2 980 евро, равностойни на  5 828,37 лв.;

на 19.10.2006 г. – 570, равностойни на 1 115,02 лв.;

на 6.11.2006 г. – 808,50 евро, ровностойни на 1 581,29 лв.;

на 9.11.2006 г. – 7 680 евро, равностойни на 15 020,77 лв.;

на 5.12.2006 г. – 135,80 евро, равностойни на 265,60 лв.;

на 7.02.2—7 г. – 1 781 евро, равностойни на 3 483,33 лв.;

на 5.04.2007 г. – 500 евро, равностойни на 977,92 лв.;

на 13.04.2007 г. – 500 евро, равностойни на 977,92 лв.;

на 6.06.2007 г. – 1 000 евро, равностойни на 1 955,83 лв.;

на 17.10.2007 г. – 500 евро, равностойни на 977,92 лв.;

на 14.03.2008 г. – 10 000 евро, равностойни на 19 558,30 лв.

Така общо да периода 28.06.2004 г. – 14.02.2008 г. по тази сметка на подсъдимия постъпили общо 58 592,23 евро, равностойни на 114 596,44 лв.

По делото липсват доказателства, че гореизложените плащания, покупки, вноски и финансови операции /вкл. с уставния капитал и заеми по сметките за посочените дружества/ са извършени конкретно /изцяло или частично/ с гореописаните изтеглени през 2003 г. парични суми от от сметката на подсъдимия при О.Б.Б.-Р., които безспорно и съгл. неоспорената съдебно-финансова и икономическа експертиза по делото са именно придобитите /чрез извършения безкасов превод по банков път/ чрез предикатната измама с пострадала Ъ. Като се има предвид изтеклия немалък период и констатираната и от обвинението липса на други доходи на подсъдимия в периода 1.09.2003 – 38.06.2004 г., а както се изложи и до 11.01.2006 г., да са останали тези именно средства е твърде недостоверно. От друга страна, съобразно изложеното видно от дотълнителната счетоводна експертиза за този период подсъдимия е полручил нови  /като равностойност на преведените му евро/ 114 596,44 лв. За тези средства е безспорно, че са му били преведени изцяло от същата негова „спонсорка” Ъ., както е безспорно и, че Ъ.е  сторила това по дсвоя воля, не е мамена или станала журтва на друго престъпление за да ги предостави и тези средства са извън придобитите от подсъдимия с предикатната измама. Сумата по тях е напълно съизмерима с гореизложените плащания на подсъдимия през 2006 и 2007 г., всъщност значително ги надхвърля.

От друга страна от допълнителната експертиза и безспорно по делото се установява, че преди и по време на инкриминирания период подсъдимят е получил освен горепосочените преводи, визиращи осъществяването на предикатната измама,

също легално и извън предмета на престъплението за което е осъден, макар и от същото лице Ъ.,

по сметката на баба му № ***, но усвоени от З., сумата 42 233,26 щатски долара за периода 14.10.2002 г. и

по негова сметка при О.Б.Б.-Р. № *** общо 16 060 щ. долара за периода 9.06.2003 – 22.03.2004 г.

При тези доказателства съдът прие, че в частта му относно гореизложените действия на подсъдимия в периода след 28.06.2004 г. обвинението не е доказано в степента и по начина, изискуеми от процесуалния закон, правната теория и съдебната практика от фактическа страна /а на тази основа – по-долу и от правна/. Това се отнася и до двете горепосочени вноски по посочената сметка на дъщерята на подсъдимия  на 20-ти септември и 28-и октомври 2005 г., съответно 200 и 50 евро, за които, освен че са също значително сред инкриминирания период на предикатната измама, по делото са налице противоречиви писмени доказателства относно вносителя, като в хода на съдебното средствие е представено и приложена като доказателство спестовна книжка, сочеща на такива вноски не от подсъдимия, а от св. Ц.З. – негов баща.  

Недоказаността тези дейности и действия да са извършени с придобитите от предикатното престъпление средства води до недоказаност и на твърденията на страната по обвинението, че чрез тях подсъдимият продължил да въвежда и легализира в гражданският и търговският оборот, като извършил и други сделки и финансови операции, посредством които прикрил истинският произход на паричните средства и действителните права върху тях, като същевременно преобразувал част от придобитото по престъпен начин имущество/парите/ в движими вещи/автомобили/ и в дружествени дялове.

Тези констатации не се отнасят за горепосочените симулативни договори за дарение от 23.08.2005 г. и 6.03.2006 г. При тях безспорно и видно и от обясненията и на подсъдимия реално плащане на други, различни от инкриминираните парични средства не са вършени, а са били съставени с цел прикриване на произхода на вече получените от подсъдимия такива.

Стойността на горепосочените процесни моторни превозни средства към момента на придобиването и отчуждаването им  от страна на подсъдимия З. е установена от неоспорената съдебно-ценова икономическа експертиза.

От заключението на назначените в хода на досъдебното производство и приети там и в хода на съдебното следствие финансово икономическа и допълнителна финансово икономическа се установява, че за инкриминираният период  подсъдимият З. чрез  банковата си сметка и чрез банковата сметка разкрита на името на баба му св. Д.Х., получил парични средства с наредител Ф. М.Ъ. на обща стойност 702 049.08лв. Установено е също, че че от други наредители през този период подсъдимият не е получавал парични средства.

Имуществото придобито от обв.З. – недвижимо и движимо- било платено със средствата получени от Ф. Ъ. и те представлявали основен и единствен негов източник. Подсъдимият З. не разполагал с други доходи и парични средства за учредяване и образуване на търговските дружества „С.”ООД-Р. и „И. Е.”ООД- Р. с оглед необходимият уставен капитал за регистрацията им, както и последвалото увеличаване на капитала за всяко едно от дружествата, различни от тези получени от Ф. Ъ. Дяловете и последвалите им увеличения във „С.”ЕООД и „И. Е.”ООД били платени със средствата получени от  Ф. Ъ. Освен вноските за уставния капитал на дружествата подсъдимия З. предоставил на „С.”ЕООД  парични средства в размер на 116 183.10лв., които също били получени от Ф. Ъ.

По делото, обаче, е установено, че не всички получени от подсъдимия средства от Ъ. са придобити от него с престъпление. Важи изложеното за установените с допълнителната финансова и икономическа експертиза легално получени от подсъдимия още 114 596 лв. /равностойност на получените евро/ в инкриминирания период, както и посочените детки хилряди щатски долари във и преди този период.

Впоследствие срещу подсъдимия  било заведено гражданско дело № 93/2010г. на РОС по ЗОПДИППД/отм. ДВ бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г./. Преди това били наложени обезпечителни мерки – възбрани и запори - по отношение на имущество на подсъдимия З.. 

Гражданското дело за конфискация приключило с въззивно Решение № 164/14.06.2011г. по в.гр. дело № 199/2011 г. на ВТАС, с което било

отнето в полза на Държавата от подсъдимия З. придобитото от престъпна дейност за горепосоченият инкриминиран период имущество на обща стойност 648 422.84лв., както следва: 1. Апартамент Б-10- Мезонет с прилежащото избено помещение № 32 в гр.Русе, по ул” **** намиращ се в същата сграда и 3. сумата от 579 991.64 лв, представляваща разликата между получените  чрез престъпление от британската гражданка Ф. М.Ъ. 648 422.84 лв, представляващи левовата равностойност на 221 000 английски паунда и сумата 68 431.20 лв., изплатена от подсъдимия З. покупна цена на горепосочените недвижими имоти по по нот.акт № ***

Решението е влязло в сила след като с определение № 434/05.04.2012 г. по гр. д. № 1389/2011г. на ВКС не било допуснато касационно обжалване на  въззивното решение № 164/14.06.2011г. по гр.дело №199/2011г. на ВТАС по жалбата на подсъдимия З..

Изложените фактически констатации се установяват от доказателствените средства по делото /вкл. посочените в хода на изложението/, както следва:

показанията на свидетелите Ю.С. П., Н.И.Х., В.В.В., Д.Д.Х.; Ц.З.И. /на последните трима четени тези от досъдебното производство по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от НПК/

съдебни финансово икономическа основна и две допълнителни допълнителна експертизи; съдебно ценова икономическа експертиза,

справка за съдимост, автобиография, декларация по ЗСГ,

както и от писмените доказателства съдържащи се в

 - том 1/5: папка 1/15 -  писмо от ОД МВР – Сектор „ПП”, справка от ОД на мВР, писма, удостоверения от Агенция по вписванията от 15.07.2008 г., нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти, обяснения от М.Ц.З. и предоставени копия, Постановления от 16.06.2008 на РОП и писмо, Постановление от 10.06.2008 г. на РРП и писма, писма, копие от общ регистър със заверка на нотариус А. А., Постановление от 16.06.2008 г. на РОП – 2 бр., писмо от ОД на МВР – Русе и приложени документи в описани подробно в писмото от 22.11.2010 год.; папка 2/15 – постановление на РОП от 07.01.2011 г. за възлагане, постановление на РОП от 07.01.2011 г. за образуване на ДП, постановление от 09.12.2010 г. на ВТАП за отмяна на постановление на РОП от 03.10.2008 г. и връщане на РОП, постановление за привличане на обвиняем от 17.05.2012 г., протокол за разпит на обвиняем от 31.05.2012 г. , договор за правна защита и съдействие от 20.04.2012 г., вносна бележка за внесена парична гаранция в размер на 5000 лева в „Ю. е. д. - Б.” АД от 22.03.2012 г., призовка за явяване в качеството на обвиняем, молба от адв. Д. К. от АК – Русе и договор за правна защита и съдействие от 13.03.2012 г., постановление на следовател от ОСлО – Русе от 16.03.2012 г. за вземане на отношение по направени искания и възражения, декларация от обвиняем от 16.03.2012 г. за адвокатска защита, постановление за привличане на обвиняем от 09.03.2012 г. и вземане на мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 5000 лева, протокол за разпит на обвиняем от 16.03.2012 г., искане до РРС за издаване на справка за съдимост и справка за съдимост от 03.11.2012 г., искане до завеждащ ОСлО при РОП и справка с приложени разпечатки от НБ „Население” за три лица, искане до завеждащ ОСлО при РОП и справка с приложени разпечатки от ИФ Регистър булстат и НБ „Население”, писмо до сектор „ПП” и отговор с приложени 4 бр. копия за покупко-продажба на МПС, 3 бр.искания  и справки с приложени разпечатки от Регистър булстат и НБ „Население” , писмо до Служба вписвания – Русе и отговор с приложени 2 бр. документи, постановление 01.02.2011 г. за възлагане на действия по делегация на ОСлО в ОП – Варна, отговор ведно с писма, призовка, докладна записка относно неизпълнена поръчка за разпит на свид. Р.К.Р., постановление от 02.02.2011 г. за възлагане на действия по делегация на ОСлО в ОП – Добрич, писмо на ОСлО в РОП от 01.02.2011 г. до ЕТ”К.В. В.”*** и отговор с приложени заверени копия на исканите документи, писмо от 01.02.2011 г. до „И.”-ООД – Р. и отговор с приложени заверени копия на исканите документи, писмо на ОСлО – РОП от 18.01.2011 г. до КУИППД – Русе и отговор с приложено копие на Решение № 30/27.01.2010 г., писмо на ОСлО в РОП от 01.02.2011 г. до Служба по вписвания – Русе и отговор с приложени справки по лица, писмо на ОСлО – РОП – Русе от 01.01.2011 г. до Сектор „ПП” – ОД МВР – Русе и отговор с приложени копия на исканите документи, писмо на ОСлО от 01.02.2012 г. до РУСО – Русе и отговор с приложени копия на удостоверения по опис, писмо на ОСлО от 18.02.2011 г. до ТД „НАП” – Варна – офис – Русе и отговор с приложени заверени копия на исканите документи, писмо на РУСО – Русе от 24.02.2011 г. до ОСлО, писмо на ОСлО от 17.02.2011 г. до Служба по вписвания – Русе и отговор с приложени 16 бр. заверени копия на НА и молби, призовка и писмо от кметство с. Николово до РОП; папка 3/15 – писмо на ОСлО от 14.03.2011г. до РРП, писмо на РРП от 15.03.2011 г. на ОСлО за изпращане на ПД № 163/2003 г. по описа на РРП, писмо на ОСлО от 18.03.2011 г. до ТД „НАП” – офис – Русе, писмо на ОСлО – Русе от 18.03.2011 г. до ОД на МВР – Русе за задграничните пътувания на обв. З., писмо-отговор от ОД на МВР от 23.03.2011 г. с приложена справка, компютърна разпечатка на документи от търговския регистър с дата 23.02.2011 г. за фирма „И., финансови отчети, баланси, компютърна разпечатка на документи от Търговския регистър с дата 23.02.2011 г. за фирма „С.” ЕООД: декларация по чл. 13, ал. 5 от ЗТР, налагане на запор, учредителен акт за създаване от 08.06.2007 г., баланси, отчети, удостоверения от РОС, предложение от следовател от 31.03.2011 г. до РОП по реда на чл. 62, ал. 6, т. 1 от ЗКИ; папка 4/15 – искане от следовател до председателя на АС – Русе от 14.03.2011 г., писмо от АС – Русе и приложен препис от определение по ЧАД № 119/2011 г., писмо от ОСлО от 07.03.2011 г., писмо от НОИ – РУ „Социално осигуряване” – Русе от 15.03.2011 г. с удостоверение, писмо от ОСлО и отговор от Агенцията по вписвания с изх. № 3235/02.03.2011 г., писмо от ОСлО до РУ „Социално осигуряване”, писмо от НАП – Варна – офис – Русе изх. № 12011/25.02.2011 г. с приложени документи, писмо от ОСлО и отговор ОД МВР – С-р „ПП” – Русе с № 14413/21.06.2011 г. и с № 11881/30.05.2011 г., писмо от ОСлО до РС – Русе и отговор с изх. № 599/19.01.2011 г., писмо от АС – Русе с № 496/2011 г. до РОП, писмо от КУИППД, Решение № 164/25.05.2011 г. на ВТАС, Определение № 414/05.04.2011 г. на ВКС, Постановление от 01.06.2012 г. за вземане на отношение по направени искания, бележки и възражения, копие на заповед № 409/05.12.2011 г. на ВТАП, на Заповед № 191/23.06.2009 г. на ВТАП, Заповед № 438/01.12.2010 г. на ВТАП;

- том 2/5:  папка 5/15 – писмо от НАП – ТД Варна – офис – Русе изх. № 19425/31.03.2011 г., копие от документи относно данъчноосигурителна информация за М. З. З., И. Ц.З., „С.” – ЕООД  и „И.” ООД, справки и актове за прихващане или възстановяване на „И.” ООД за извършени проверки през 2008, 2009, 2010 години и РА № **********/18.08.2009 г.; папка 6/15 – писмо от ОСлО – РОП до Директора на ТД НАП – Варна – офис – Русе, писмо от ОСлО в РОП от 02.02.2011 г. и отговор по писмото от следните банки: „О.Б.Б.” - АД  - С., „П. Б. – АД – С., „Р.б.” АД – С., „С.” АД - |С., „С. Б. Н.А.” АД – клон С., „Т.-д.-з. б.” АД – С., „Т.Б.” АД – С., „У. б.” АД – С., „Ц.К.Б.” АД – С., „Ч.П.Б. Т.” АД – С., „Ю. и Е. Д. Б.” АД – С., „О.Б.Б.” АД – С., „О. б.” АД – С., „Б.-а. к. б.” АД – С., банка „З.-И.” АД – С., „Б.Н.П.-П.” АД – С., „А. – Б.” АД – С.,  б. „Д.С.К.” – АД – С., банка „П. Б.” АД – С., „А.” АД – С. „С. Ж. Е. Б.” АД – В., „Е. б. АД – С. „И. б. Н.В.” АД – клон  С., „М.К.Б. Ю. б.” АД – С., „К. т. б.” АД – С. „Б. б.за р.” АД – С., „И.б.” – АД – С., „И.А. Б.” – АД – С., писмо от РОП от 13.04.2011 г. с приложено копие от Решение № 330/06.04.2011 г. на РРС, предложение за изготвяне искане до РС – Русе за разкриване на банкова тайна по реда на чл. 62, ал. 6, т. 1 от ЗКИ, писмо от РОП от 29.04.2011 г. с приложено копие от Решение № 384/06.04.2011 г. на РРС, искане по реда на чл. 62, ал. 6, т. 1 от ЗКИ от РОП до РРС; папка 7/15 – писмо от ОСлО в РОП до „О.Б.Б.” - АД – С. от 03.05.2011 г., писмо от „О.Б.Б.” с изх. № 304-1615/20.05.2011 г. и документи към него съдържащи банкова информация за М.Ц.З. за периода 01.09.2003 г.-18.05.2011 г., писмо от ОСлО в ОП – Русе до „О.Б.Б.” – АД от 14.04.2011 г., писмо от „О.Б.Б.” – АД изх. № 304-1402/03.05.2011 г., ведно с извлечения съдържащи банкова информация с движение по сметки за лицата Ц.З.И., В.В.В., Д.Д.Х., „И.” ЕООД, „С.” ЕООД, М.Ц.З..

- том 3/5 – папка 8/15 – писмо от ОСлО до „П. б. Б.” АД – Б. от 31.05.2011 г., писмо от „П. б.Б.” с изх. № 9741/12.05.2011 г., заедно с документи, съдържащи банкова информация относно движение на личности и операции по сметките на „И.” ООД и „С.” ЕООД съгласно приемо-предавателен протокол от 04.06.2011 г.; папка 9/15 – писмо от ОСлО до „П.И.Б.”-АД – С. от 14.04.2011 г., писмо от „П.И.Б.” АД – С. с изх. № 1/И3872/27.04.2011 г., ведно с документи съдържащи банкова информация относно движение на личности и операции по сметките посочени в Решение № 330/06.04.2011 г. на РРС на Ц.З.И., М. Х. С.; папка 10/15 – писмо от ОСлО в РОП до „Ю. и Е.Д.  – Б.” АД – С. от 31.05.2011 г., писмо от  „Ю. и Е. Д.  – Б.” АД – С. с изх. № 3100/0082/07.06.2011 г., ведно с документи съдържащи банкова информация относно движение на личности и операции по сметките посочени в Решение № 330/06.04.2011 г. на РРС на лицата М.Ц.З., М. М.а З. и Ц.З.И.; папка 11/15 – писмо на ОСлО в РОП от 31.05.2011 г. до „Т. б.” АД – С., писмо от „Т. б.” АД – С. с изх. № 2400/08.06.2011 г. ведно с пълна документация относно открити и закрити сметки по депозит на лицето Ц.З.И.,***1 г. до банка „Д.С.К.” – С., писмо от банка „Д.С.К.” с изх. № 05-11-2775/08.06.2011 г., ведно със заверени копия на документи находящи се в досиетата на две разплащателни сметки с титуляри „И.” ООД и „С.” ЕООД, писмо от банка „Д.С.К.” с изх. № 06-00-01-2882/07.06.2011 г. ведно със заверени копия на банкови документи, касаещи „И.” ООД и „С.” ЕООД, писмо на ОСлО в РОП от 31.05.2011 г. до „С. Ж. Е. Б.” АД – В., писмо от „С. Ж. Е. Б.” АД – В. с изх. № ЕД1200-16/06.06.2011 г. ,ведно със заверени копия на банкови документи; папка 12/15 – писмо от ОСлО в РОП до „У. б.” АД – С. от 14.04.2011 г., писмо от „У. б.” АД – С. с изх. № 21/0122/17.05.2011 г ведно с банкови документи съдържащи информация за авоари и извършени банкови операции на всички сметки за периода 01.09.2003 г. – 06.04.2011 г., договори за сметки и кредити на лицето И. Ц.З., разплащателна сметка към дебитна карта на името на В.В.В.;

 - том 4/5: папка 13/15 и 14/15 – съдържащи материалите по дознание № 351/2004 г. по описа на РДВР – Русе към НОХД № 749/2005 на РРС;  папка 15/15 – съдържаща заверени копия на банкови документи от „О.Б.Б.” – клон Р. и документи от други банки с клонове в гр. Русе, съставляващи том 3 от ПД № 163/2005 г. на РРП.

- том 5/5: съдържа материалите по НОХД № 749/2005 г. на РРС, материалите по ВНОХД № 329/2005 г. на РОС и материалите по КНД № 267/2006 г. на ВКС. 

          Про тази фактическа установеност съдът прие следното от

 

          ПРАВНА СТРАНА:

          Подсъдимият е пълнолетно и вменяемо, следователно наказателноотговорно лице.

          По описания начин през периода 3.09.2003 г. до 6.03.2006 г. включително  в гр.Р. той

извършил сделки и финансови операции с имущество, прикрил произхода на имущество, получил, държал, използувал и преобразувал имущество на обща стойност 221000 английски паунда, равностойни към 28.06.2004 г. 648 422,84 лв., а именно апартамент Б-10-мезонет в гр. Р., ул. „*** избено помещение № 32 и гараж № 4 в същата сграда, на обща стойност 68431,20 лв. и парична сума в евро, равностойна на 579991,64 лв., за което знаел, че е придобито чрез престъпление, извършено от него - измама в големи размери по чл. 210, ал.1, т. 5 вр. чл. 209, ал.1 от НК с пострадал британската гражданка Ф. М.Ъ. от гр.М., В., за което е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 749/2005 г. на РРС, като:

 - на  02.07.2004г. продал  на В.В.В. недвижим имот - Апартамент –Б10, мезонет в жилищна сграда  ведно с изба № 32 и Гараж Г-4 в същата жилищна сграда по ул. „*** в гр. Р. за сумата от 15 000лв.,

- на 23.08.2005 г. сключил договор за дарение като „дарен” от Ф. М. Ъ. - британска гражданка за сумата  от 398 000 евро

- на 06.03.2006г. сключил договор за дарение като „дарен” с Ф. М.Ъ.- британска гражданка за сумата от 39 135 евро

- на 03.09.2003г. изтеглил в брой сумата от  3 620  евро от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ***

- на 11.09.2003г. изтеглил  в брой сумата от  5 000  евро от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ***

- на 30.09.2003г. изтеглил в брой сумата от 2 569.64 евро от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ***

- на 06.10.2003г. изтеглил в брой сумата от 2 000 евро от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ***

- на 29.10.2003г. изтеглил в брой сумата от 771.21 евро от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ***

- на 10.11.2003г. изтеглил в брой сумата от 2 000 евро от сметка си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ***

- на 17.11.2003г. изтеглил в брой сумата от 3 085.63 евро от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ***

- на 28.11.2003г. изтеглил в брой сумата от 1 540.04 евро от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ***

- на 17.11.2003г. изтеглил в брой сумата от 3 085.63 евро от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ***

- на 10.12.2003г. изтеглил в брой сумата от 3 592.51 евро от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ***

- на 22.12.2003г. изтеглил в брой сумата от 1 024.33 евро от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ***

- на 08.01.2004г. изтеглил в брой сумата от 256.02 евро от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ***

- на 08.01.2004г. изтеглил в брой сумата от 121.71 евро от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ***

- на 14.01.2004г. изтеглил в брой сумата от  8 186.24 евро от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с  № ***

- на 16.01.2004г. изтеглил в брой сумата от 2049.18 евро от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ***

- на 22.01.2004г. изтеглил в брой сумата от 1024.22 евро от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ***

- на 28.01.2004 г. изтеглил в брой сумата от 1 536.49 евро от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ******

-  на 24.02.2004 г. изтеглил в брой сумата от  850 евро от сметката си в „О.Б.Б.” –клон-Р. с № ***

- на 22.03.2004г. изтеглил в брой сумата от 1 600 евро от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ***

- на 22.03.2004 г. изтеглил в брой сумата от 12 893.19 евро от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** и

27 май и 30 юни 2004 г. приел от баба си Д.Д.Х.  паричните суми 27165 евро и 243 330 евро.

В този период е действувала и следователно съгл. чл. 2 ал. 1  и 2 от НК за тези деяния е приложима разпоредбата по чл. 253 в редакцията й от ДВ бр. 85/98 г., изм. бр. 26/2004 г. Тази редакция не обхваща като тежко квалифициран състав вменената на подсъдимия хипотезата когато деянието по ал. 1 и 2 е със средства или имущество, за което деецът е знаел или предполагал, че е придобито с тежко умишлено престъпление. Последната обхваната по законодателен път едва в редакцията публ. в ДВ бр. 75/2006 г., действуваща от 13.10.2006 г. Преди това, като съответно ал. 4 и ал. 3, тя е била в редакция, че процесното имущество е придобито от трафик на наркотични вещества или техни аналози и прекурсори, каквото обвинение по делото не е формулирано. Ето защо за горните деяния, приключили през м. март 2006 г., тази квалификация е неприложима и подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението в тази му част.

Съдът намира, че обвинението е недоказано и подсъдимият следва да бъде оправдан и по квалификацията по чл. 253 ал. 5 /хипотезата не е променяна след горния период с ДВ бр. 75/2006 г., увеличено е само наказанието/. Хипотезата изисква комулативно осъществяване на признаците средствата или имуществото да са в особено големи размери и случаят да е особено тежък. При несъмненото осъществяване на първия - надвишаване 140-кратният размер на минималната работна заплата за страната към инкриминирания период, която за 2008г. съгласно ПМС №1/11.01.2008г. е била в размер на 200лв.,

установеността по делото не обосновава квалифицирането на случая като особено тежък по см. на чл. 93 т. 8 от НК.

В това отношение от изложените от обвинението доводи основателен е само този, че процесния размер надвишава 40 пъти и утвърдения от съдебната практика като критерий за “особено големи размери”. И по това обстоятелство, обаче, следва де се отчете, че престъпленията от вида на „пране на пари” поначало се отличават с мащаби и сложност, твърде различни от типичните за повечето от обхванатите от НК хипотези. Ноторно известно е, че този вид престъпления, целейки бързо и неразгадаемо прикриване на произхода на престъпните доходи, обикновено се характеризират със стойности несравними и немислими за „обичайните” резултатни престъпления. Ето защо, при безспорното съществено значение по принцип на този фактор за квалифицирането на случая като особено тежък, относителната му тежест на при този вид престъпления  е по-ниска.

Останалите съображения не могат да бъдат възприети. Начинът на извършването на престъплението не разкрива нищо необичайно. Подсъдимият лично е теглел суми от сметката  си и получавал получените чрез баба му както се изложи от измамливо придобити парични средства, при възможност за редица способи за опосредствуване и заличаване следите при усвояването на наличността от такива влогове. Прехвърлил е процесните гореописани недвижими имоти /вместо съгл. уговорката си с Ъ. – на нея/ на възможно най-подозрителния съконтрахент – приятелката му В., с която живеел на семейни начала, била бременна от него /по късно имат и деца и са станали семейство/. Последното бързо станало известно на Ъ. и довело до временен разрив в отношенията им. Процесните  договори за дарение пък са  материализирани с прякото участие на пострадалата от предикатната измама Ъ., и по нейно желание и стремеж да се облекчи положението на З. и евентуално избегне наказателна отговорност, по силата на същия душевен импулс, който е мотивирал Ъ. преди това по изложения начин да му прехвърли паричните средства. Нищо от тези действия на подсъдимия не разкрива необичайно умение и комбинативност.  

Периодът, през която са извършени горните съставомерни деяния на подсъдимия, съобразно горните изводи на съда, не е съгл. заявеното от прокурора 5, а 2,5 годишен. Доколкото престъплението по чл. 253 от НК, поради очевидния стремеж на законодателя за всеобхватност на цялото многообразие на „прането на пари”, предвижда неограничени като вид и брой, действия визиращи формите на изпълнителното деяние, времевия фактор при осъществяването му не следва да се абсолютизира. Очевидно е например, че и най-елементарните и неизискващи каквато и да било активност от дееца форми на изпълнителното деяние, като например внасяне и след това държане на парична сума по собствен влог,

по един и същ начин може да трае дни или години, без деецът да прави каквото и да било и нищо да сочи на необичайно висока негова и на деянието обществена опастност по чл. 93 т. 8 от НК. Посочи се, че приложения от подсъдимия начин на въвеждане в гражданският и търговският оборот на престъпното имущество придобито с предикатното престъпление” измама” е възможно най-елемнтарния, лесен за установяване, респ. санкциониране, както е и станало, вкл. и с конфискация на цялото придобито от него по престъпен начин имущество. Последното е уникално за страната, а твърде рядко и извън нея, което по никакъв начин не сочи на чрезвичайни престъпни похвати и качества на подсъдимия, а точно обратното.

Неоснователен е и доводът на обвинението, че деянието било извършено от подсъдимия в изпитателният срок по чл. 66 от НК, който бил определен   с присъда №166/19.07.2005г. по н.о.х.д. №749/2005г. на РРС – и в конструкцията на обвинението инкриминирания период започва от 1.09.2003 г., съгл. горните изводи на съда – от 3.09.2003 г., когато такава присъда не е съществувала в правния мир и инкриминирания по по н.о.х.д. № 749/2005г. на РРС период не е бил изтекъл.  От друга страна, съобразно изложеното, съставомерната деятелност на подсъдимия е приключила през м. март 2006 г., когато присъдата за предикатното престъпление не е била влязла в сила /23.10.2006 г./.

Тези съждения не противоречат на обобщенията и задължителните указания, дадени с удачно цитираните от обвинението Решение № 50 от 27.01.1977г. по н.д.№3/1977г. на ВС, Решение № 241/07.07.95 г. по н.д. № 97/95 г. на ВС, Постановление № 9 от 10.12.1975г. на Пленумът на ВС и Решение № 50 от 27.01.1977г. по н.д. № 3/1977 г. на ВС, които този съдебен състав безрезервно споделя. Следва да се има предвид, обаче, че ППВС № 9/75 г. е постановено при  коренно различни от настойщите /и въобще след промените от 1989-90 г. в страната/ условия на публична собственост върху средствата за производство и тотална забрана за частна дейност и инициатива, при практически тотален държавен монопол върху всички видове производствни и търговски и банкови дейности и забранени /всъщност напълно липсващи в страната/ борсови такива. Ноторно известна е също уравновиловката на доходите на населението в онзи период, при средни заплати значително по-ниски от тези в инкриминирания период. В онзи период суми и значително-пониски от процесната са били немислими и крайно необичайни както за гражданите н страната, така и за правозащитните органи за предмет на престъпление. При това положение очевидно стойността на процесното имущество не може да се отнася в инкриминирания период с такова безапелационно значение, както към момента на издаването на това постановление на ВС. Същевременно  застъпената в Решение № 50 от 27.01.1977г. по н.д. № 3/1977 г. на ВС теза, че понятието “особено тежък случай” при всички наказателни състави трябва да има едно и също правно съдържание, вкл. и за престъплението „пране на пари, е безспорна по мнение на настоящия съдебен състав и в правната теория както и в практиката на съдилищата. Тази постановка, обаче, в никакъв случай не може да се тълкува в смисъл, че относителното значение на стойността на предмета на престъплението следва да се абсолютизира. Разпоредбата по чл. 93 т. 8 от НК не оставя съмнение, че определянето на случая като такъв почива на съвкупен анализ на всички факти и обстоятелства – вредни последици и други обстоятелства- разкриващи изключително високата степен на обществената опастност на деянието и дееца. На, както се посочи единствено обосноваваща тежата за осебана тежаст на случая, действително изключително висока стойност на предмета на престъплението в случая противостои твърде необичайното и възприета като изключително смекчаващо отговорността и за предикатната измама обстоятелство, че пострадалата от измамата, чиото са процесните средства, се е отказала от всякакви претенции, с необичайна активност се е борила вкл. и като свидетел по делото и с процесните привидни договори за дарение да отпадне каквато и да било отговорност на подсъдимия и да се създадат законови предпоставки придобитото от него с измамата имущество да се третира като такова със законен произход. При това положение и предвид горепосочената наивност и елементарност на извършеното от подсъдимия „пране” случаят не може да бъде квалифициран като особено тежък, тъй като не разкрива изключително висока обществена опастност на деянието и дееца. Последните две предпоставки се изискват от закона комулативно. Очевидно е, че   не може да се припише изключително висока степен на обществена опастност на деяние, чиято съставомерност /придобиването на имуществото с престъпление/ произтича  от резултатно престъпление, пострадалата от което не желае да се дири отговорност, всячески се стреми да легалирира извършеното от подсъдимия и отрича  имуществените си вреди. Ноторно известно е, че по законодателството на О. К. В. нежелание на пострадалия от престъплението поначало прави невъзможно дирене на наказателна отговорност от дееца за този вид престъление. Това е обективен факт и дори е без значение дали е известен на подсъдимия, достатъчно е обективното му значение за преценка на обществената опастност на процесните деяния. Най-сетне установеността по делото по никакъв начин не сочи и на изключително висока обществена опастност на дееца, особено при съобразяване на безспорните трайна привързаност и непрекратените и след осъждането му по предходното наказателно дело многобройни и щедри парични преводи от Ъ. както се изложиха.

От обективна страна извършеното от подсъдимия визира следните форми на изпълнителното деяние на процесното престъпление по чл. 253 от НК:   

Чрез процесната покупко-продажба на 2.07.2004 г на недвижимите  имоти – апартамент и гараж в гр. Р. по ул. „*** от с приобретател подсъдимият е осъществил формите на изпълнителното деяние на престъплението по ал. 1 и 2 „извършил сделка”с имущество  и „преобразувал” такова.

Чрез изготвянето на процесните привидни договори за дарение от 23 август 2005 г. и 6 март 2006 г. „прикрил произхода” по см. на ал. 1 на чл. 253 от НК на придобитото с предикатната имама имущество.

С гореописаните тегления в брой на суми от сметката му в ОББ-Русе на 11-и и 30-и септември, 6 и 29 октомври, 10, 17 /на два пъти/ и 28 ноември, 10 и 22 декември 2003 г., 8-ми /два пъти/, 14, 1622 и 28 /два пъти/ януари, 24 февруари, и 22 март /два пъти/ 2004 г. подсъдимият осъществил съставомерната форма на изпълнителното деяние по ал. 1 на чл. 253 от НК – извършил „финансови операции” с придобитото с предикатното престъпление имущество. При изтеглянето на паричните средства по всяко отделно теглене, както се описаха, е настъпила промяна в наличността по тези влогове, надлежно отразена  в документацията и информационните масиви на бактата и по този начин участвуваща и в глобалната финансова сфера на наличностите и оборотите.

С деянията си на 27.05.2004 г. и 28.06.2004 г., когато приел от баба си посочените суми 27165 евро и 24333 евро, осъществил съставомерните форми на изпълнителното деяние по ал. 1 и 2 от НК /ред. чл. 26/2004 г./ „получил” и „държал” и „използувал” тези части от придобите с предикатната измама средства.

По делото е установено по несъмнен и категоричен начин и е безспорно, че подсъдимият е знаел престъпния произход на придобитото от него имуществото, явяващо  се предме на  престъплението по н.о.х.д. № 749/05 г. на РРС, по което бил осъден с влязла в сила присъда, която му е била отлично известна.

Видно от броя на описаните финансови операции, сделки, придобиване, получаване, държане, използване и преобразуване на имущество с предмет получените и изразходени парични суми и недвижимите имоти, деянието е извършено два и повече пъти.

Основателни са доводите на обвинението, че при обхващане от процесната разпоредба на квалификация за осъществяване на деянието два и повече пъти институтът на продължаваното престъпление в случая е неприложим. Касае се за усложнена форма на осъществяване на престъплението чрез отделни многобройни действия, визиращи различните съставомерни форми на изпълнителното деяние. Последните предполагат прочее по-голяма или по-малка многобройност и протяжност във времето и по място /спецификата на всяко от формите на изпълнителното деяние предполага различно място на съществяването й/. Тази усложненост, обаче произтича от редакцията на наказателноправната норма, почиваща, както се посочи, на идеята и стремежа на законодателя да обхване в максимална степен безпройните варианти на пускане в обращение и прикриване на произхода имуществата придобити по престъпен или друг общественоопасен начин.

Изложеното обуславя извода, че подсъдимият е осъществил и състава по чл. 253 ал. 3 т. 3 от НК, ред. ДВ бр. 26/2004 г. При неприложимоста на чл. 26 в случая, водещо и до отпадане на изискването за изчерпателна съставомерност от обективна и субективна страна на всяко от обхванатите в съвкупността деяния за целия инкриминиран период, без значение за законосъобразността на тази правна квалификация е добавянето в комплекса от форми на изпълнителното деяние на тези по ал. 2 с изменението съгл. ДВ бр. 26 от 30.03.2004 г. и той е осъществил горепосочените форми по ал. 1 и 2 на разпоредбата.

От субективна страна престъплението е осъществено съзнателно - при наличие на адекватни субективно-психически представи у дееца относно съставомерните обективни признаци и виновно, при пряк умисъл, тъй като подсъдимият безспорно е знаел, че имуществото е придобито с престъпление и извършвайки с него описаните съставомерни действия го въвежда в гражднския оборот. В този смисъл подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на деянията си, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал тяхното настъпване.

Ето защо съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по поради което и на основание чл. 253, ал. 3, вр. ал. 2 пр.  2 , 3, 4 и  5 вр.  ал. 1 пр. 2 и 3  от НК /ред.  ДВ, бр. 26 от 30.03.2004 г./, вр. чл. 2 ал. 1 и 2 от НК.

 

В останалите му части от фактическа и правна страна, както и по заявената с обвинителния акт квалификация на процесната престъпна дейност по редакцията на разпоредбата по чл. 253 ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 пр. 1, 2, 3, 4 и 5 вр. ал. 1 пр. 1, 2, 3 и 6 от НК , в ред. ДВ бр. 75/2006 г. обвинението е необосновано и незаконосъобразно, вкл. и до степен да се опровергава от доказателствата по делото и принципно да не кореспондира с приложимия  материален закон.

Така, преди всичко неправилна е постановката, залегнала в обвинителния акт, за осъществяване в идеална съвкупност на предикатното престъпление – измамата, за която подсъдимият е осъден по н.о.х.д. № 749/2005 г. на РРС – и престъплението „пране на пари”, предмет на настоящото наказателно производство. Поначало в конструкцията, че се касае за „пране” на имущество, за което деецът знае или предполага, че е придобито с престъпление, немислимо е придобиването на имуществото по престъпен начин да стане едновременно, в смисъл със същото деяние, с неговото „изпиране”. Първо трябва да се придобие имуществото, деецът да получи някакви права даващи му възможност да оперира с него, а след това да бъде замаскиран произхода му и да бъде то незаконно пускано в една или друга форма в гражданския оборот. Конструкцията е възможна при реална, но е и при твърдяната от обвинението идеална съвкупност.

Обвинителната теза, обхващаща в „прането” на престъпно придобитото имущество и действия на подсъдимия по самото му придобиване, е несъстоятелна и в аспекта на установеността /и твърденията на обвинението/ по делото. На подсъдимия е вменено престъпно разпореждане и прикриване на произхода на имущество, за което знаел че е придобито чрез престъпление. При това в обвинението е конкретизирано, че става дума именно за това извършено от него  престъпление, за което е осъден с влязла в сила присъда. Именно последното прави процесните форми на „експлоатация” на имуществото престъпни. Както имуществото, предмет на престъплението по чл. 253 от НК, по вид и обем, така начина, времето и мястото на възникването на правата върху него в патримониума на подсъдимия, са конкретизирани чрез повдигнатото му и внесено в съда обвинение точно такива, каквито са приети за установени по н.о.х.д. № 749/2005 г. на РРС, както се изложиха.

Това означава от една страна, че

предметът на процесното престъпление се изчерпва с имуществото, което подсъдимият е придобил чрез измамливите и ощетили Ървинг действия, за които е признат за виновен и осъден, както се описа по-горе, до размера приет за установен по  н.о.х.д. № 749/2005 г. от, както се посочи 648 422,84 лв., равностойни на 221000 англ. паунда, който размер обхваща гореописаните недвижими имоти апартамент и гараж в гр. Р. по ул. „*** на обща стойност 68431,20 лв. и парична сума в евро за остатъка равностойна на 579991,64 лв. За остатъка от стойността на предмета на процесното престъпление над 648 422,84 лв. до заявената от прокурора стойност 702049,08 лв. при процесната конструкция на обвинението подсъдимият следва да бъде оправдан. За този остатък безспорно липсва надлежно постановяване на наказателен съд за извършено престъпление, а без такова незаконно е да се твърди по отношение на когото и да било, че е вършил престъпление.-

От друга страна установеността със сила на присъдено нещо по предикатната измама ангажира настоящия съдебен състав с гореизложените фактически и правни констатации, че

всички извършени преводи, както се изложиха, по банков път от сметки на Ъ., по сметките на подсъдимия и баба му в О.Б.Б.,

както и процесното закупуване на гореописаните недвижими имоти – мезонет и гараж в гр. Р. по ул. „***

сами по себе си обективират съществените съставомерни признаци от състава на престъплението по чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 от НК, а именно деецът „да набави за себе си имотна облага”, което става като „причини щета” на въведеното в заблуждение лице -   пострадалата от престъплението Ъ. Следователно тези обективни обстоятелства сами по себе си са част от осъществяването на предикатното престъпление, придобитите с което средства са предмет на настоящото „пране на пари”.

Това е така защото разпореждането с описаните суми, предмет на измамата, извършено чрез процесните банковите преводи, наредени от пострадалата от предикатната измама Ъ., обхваща, бидейки способ за безкасово разплащане, както намаляването на съответнота наличност по банковата сметка на наредителката, така и увеличаването на наличността по  кореспондетската сметка, в случая на подсъдимия, респ. действувалата като негова пълномощница негова баба. За да постъпят процесните суми, предмет на измамата, по сметката на подсъдимия, те не са преминавали през патримониума на други лица, нито през други посреднически и пр. реални или виртуални имуществени сфери. Заверяването на сметките на подсъдимия и на баба му с тези суми е неразривна част от съответното намаляване на наличността по сметките на пострадалата, то е елемент от самото придобиване на имотната облага, структурообразуващо хипотезата на предикатната измама, заедно с корелативната му щета на пострадалата.

Специално по отношение вменените му деяния на 25 май и 28 юни 2004 г. е без значение наличието или не на посредствено извършителство чрез баба му св. Х., тъй като, съгл. изложеното, постъпването на сумите на тези дати е част от осъществяването на предикатната измама, като получаване на част от съставомерната облага за сметка на ощетената пострадала и не може същевременно, съгл. изложеното, да визира предпоставените от измамата и последващи по отношение на нея действия за „изпиране” на придобитото с престъплението.

Ето защо подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението в частите му относно това, че

- на 01.09.2003г. по сметката му в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** постъпила сума в размер на 42 717 евро с наредител Ъ. Ф. М.

- на 09.09.2003г. по сметката му в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № ***постъпила сума в размер на 16 950 евро с наредител Ъ. Ф. М.

- на 27.10.2003г. по сметката му в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** постъпила сума в размер на 12 000 евро с наредител Ъ. Ф. М.

- на 12.11.2003г. по сметката му в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** постъпила сума в размер на 14 290 евро с наредител Ъ. Ф. М.

- на 03.02.2004г. по сметката му в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** постъпила сума в размер на 2 500 евро с наредител Ъ. Ф. М. и

- на 25.05.2004 г. и на 28.06.2004 г. придобил сумата от 270680,84 евро /равностойни на 529405,71 лв./.

Всички тези безкасови разплащания са извършени съобр. изложеното от пострадалата предикатното престъпление Ъ. и са елемент от самото осъществяване на това увреждило я престъпление.

Наред с това, закупуването на процесните недвижими имоти, съгласно изрично констатираното в мотивите към присъдата по н.о.х.д. № 749/2005 г. на РРС и описанието на механизма на изпълнителното деяние – въвеждане в заблуждение на пострадалата - също е част от осъществяването на предикатната измама. С влязлата в сила присъда изрично е прието, че част от

съставомерните измамливи действия на подсъдимия по въвеждането на пострадалата Ъ. в заблуждение и поддържането на същото, се изразява в създаването на неверни представи у нея, че с изпратените от нея на подсъдимия парични средства подсъдимият щял да закупи /очевидно на свое име/ и   ПРЕХВЪРЛИ НА НЕЙНО ИМЕ, и то конретно процесни недвижими имоти по ул. „*** в гр. Р. Едва последващото отчуждаване на имота по посочение начин чрез продажба на св. В., вместо на Ървин съгласно измамливата уговорка с нея, визира вече последващи действия по отчуждаване, т.е. „сключване на сделка” и „преобразуване” на така придобитото с предикатното престъпление имущество – мезонет и гараж.

Изложеното важи и за безкасово преведените по нареждане на подсъдимия пари – 41 000 щ. долара, от сметката му в ОББ за закупуването на този имот на продавача Р.К.Р.

Ето защо подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по частите на обвинението, според които

- на 12.09.2003г. купил  недвижим имот - Апартамент –Б10, мезонет в жилищна сграда  ведно с изба № 32 и Гараж Г-4 в същата жилищна сграда по ул. „*** в гр. Р. за сумата от 71 488.83лв. и

- на 12.09.2003г. от сметката си в „О.Б.Б.”-клон-Р. с № *** превел сума в размер на 41 000 щатски долара /71 488.83 лева/ на Р. К. Р. за покупка на недвижим имот.

Съобразно изложеното тези действия на подсъдимия са част от предикатната измама, едва след осъществяването на която той е придобил съставомерната облага – процесното имущество, което се явява предмет на тук обсъждането престъпление – „пране на пари”.

Изложиха се съображения, че след инкриминираната продажба на тези недвижими имоти на св. В. от 2.07.2004 г. връзката с конкретни съставомерни действия на подсъдимия е прекъсната. От друга страна

по делото не се установява по начина и в степента изискуеми от НПК част от сделките с недвижимите имоти да са били извършени от подсъдимия З. чрез посредственото извършителство на жената, с която живял на семейни начала -  св. В. – и на баща му - св.Ц.И.. Последните двама установяват различни от твърдените от обвинението причини за извършените сделки – семейни скандали между В. и подсъдимия, имуществени отношения между Ц.З. и сина му – подсъдимия по повод паричната сума за гаранцията му по н.о.х.д. № 749/2005 г., изложиха се и обстоятелства за проявената самостоятелна активност на св. Ц.З., както и другия му син – брат на подсъдимия И. З. с придобитото от предикатната измамата имущество. И обвинението поддържа, че св. И. участвал в тези сделки с мотив, че при евентуално влошени отношения между подсъдимия З. и св. В. с последващото им съдебно разрешаване,  то синът му по този начин ще запази собствеността върху имотите. Най-сетне видно от материалите по н.о.х.д. № 749/05 г. в периода 8 септември до 11 ноември 2004 г. подсъдимият З. е бил задържан под стража като мярка за неотклонение по същото наказателно дело, а точно тогава св. В. е сключила процесната инкриминирана от обвинението сделка с Ц.З. – процесната продажба на 20.09.2004 г. По делото липсват доказателства подсъдимият да е управлявал гражданския оборот, вкл. с процесните недвижими имоти и от арестанските помещения. Както се посочи, тази именно продажба на 20.09.2004 г. прекъсва връзката между съставомерното разпореждане с процесните недвижими имоти, извършено от подсъдимия на 2.07.2004 г. и останалите сделки. Изложиха се съображения, че тези последващи разпореждания могат да обосноват други правни квалификации, но при евентуално конституиране като съучастници и на другите участвували в тях лица, каквито по делото липсват.

Ето защо съдът призна подсъдимия за невиновен и го оправда по частите от обвинението относно извършените сделки с гореописаните недвижими имоти в гр. Р. по ул. „***, при които В.В.В. на 20.09.2004г. ги продала на Ц.З.И., който ги закупил в полза на М.Ц.З. за сумата от 15 000лв., като последният на 15.11.2004г. продал имота отново на Ц.З.И. за сумата от  20 000лв., който от своя страна за последно на 06.11.2006г. го дарил на М.Ц.З..

Съобразно гореизложеното от фактическа страна по делото не е доказано заявените с обвинението като състовомерни  действия на подсъдимия през 2005 и 2006 г., както подробно се изложиха горе,  да са извършени конкретно, изцяло или частично, с придобитите от предикатната измама парични средства, а не с другите, законно получени от подсъдимия също от св. Ъ., на стойност, която ги надвишава. Важи анализа по тези обстоятелства, както и относно неяснотата относно донора по влога на дъщирята на подсъдимия.

Ето защо съдът призна за невиновен и оправда подсъдимия по частите на обвинението, съгл. които той

- на 16.01.2007г. придобил лек автомобил  „ Ф. П.” с рег. № ***за сумата от 500лв., представляваща цена по  договор за покупко- продажба на МПС от същата дата , сключен с Н.  И.Х..

- на 23.07.2007г. придобил транспортно средство  *** тона за сумата от 13 700 британски лири с левова равностойност в размер на 39 900.02 лв.

- на 10.01.2008г. продал лек автомобил „ О. О.” с рег. № *** за сумата от 11 000 лв. на Ю.С. П., като в договор за покупко-продажба на МПС от 10.01.2008г. била посочена цена 5 000лв.;

- на 08.06.2007г. учредил търговско дружество „ С.” ЕООД, регистрирано с  Решение № 1696/ 28.06.2007г.  по ф.д.№795/2007г. на РОС;

- на 01.11.2007г. сключил дружествен договор за образуване на „И. Е.”ООД, регистрирано с Решение №3377/03.12.2007г. по ф.д.№1457/2007г. на РОС.

- на неустановена дата през 2007г.  предоставил  парични средства във вид на „заем” на  „ С.” ЕООД- гр.Р., като съгласно подадената  от него ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 1800И0010801/ 29.04.2010г. непогасената част от заема била   в размер на 116 183.10 лв.

-  на 20.09.2005г. внесъл 200 евро с левова равностойност 391.17лв. по Банкова сметка № *** в Банка „ Д.З.И.”, клон Р., с титуляр дъщеря му  М. М. З.;

- на 28. 12. 2005г. внесъл 50 евро с левова равностойност 97.79 лв. по Банкова сметка № *** в Банка „ Д.З.И.”, клон Р., с титуляр дъщеря му М. М. З.;

- на 08.06.2007г. във връзка с учредяване на търговско дружество „С.” ЕООД, регистрирано с  Решение № 1696/ 28.06.2007г. на  Окръжен съд- гр. Русе внесъл уставен капитал в размер на 3 500лв. по набирателна сметка № *** в Банка „Д.С.К.”- клон Р. с титуляр „ С.” ЕООД;

- на 06.07.2007г.. увеличил уставният капитал на търговско дружество „ С.” ЕООД, като извършил банков превод  и внесъл по набирателна сметка№ *** в Банка „Д.С.К.”-клон Р. с титуляр „ С.” ЕООД  сумата в размер на 1 500 лв.;

- на 06.07.2007г. увеличил уставният капитал на търговско дружество „ С.” ЕООД, като извършил банков превод  и внесъл по набирателна сметка№ *** в Банка „Д.С.К.”-клон Р.с титуляр „ С.” ЕООД  сумата в размер на 25 000 лв.

- на 24.08.2007г. изтеглил от набирателна сметка № ***в Банка „Д.С.К.”-клон Р. с титуляр „ С.” ЕООД  сумата от 30 000лв.

- на 24.08.2007г. открил на свое име депозитна сметка № ***  в Банка „О.Б.Б.”- клон Р. и внесъл по нея сумата от 20 000лв.;

- на 02.11.2007г. във връзка с образуване на търговско дружество „И. Е.” ООД ,  регистрирано с Решение № 3377 от 03.12.2007г. на   Окръжен съд – гр. Русе внесъл дружествен капитал в размер на 5 000 лв. по набирателна сметка  № *** в Банка Д.С.К. , с титуляр „ И. Е.” ООД;

- на 14.02.2008г. увеличил дружественият капитал на търговско дружество „ И. Е. „ ООД, като извършил банков превод и  внесъл по набирателната сметка на дружеството сумата в размер на 9 000лв.

По делото, съобразно изложеното от фактическа страна, не е установено подсъдимият на 25.05.2004г. и на 28.06.2004г. да е получил и държал сумата от 270 680.84 евро/ или 529 405.71лв./. По делото е безспорно, че

на тези дати по установения с като съставомерен начин с влязлата в сила прискъда по н.о.х.д. № 749/2005 г. на РРС  

сумите са постъпили по сметките на бабата на подсъдимия. На тези дати той нищо /от тях/ не е получавал /по см. на чл. 253 ал. 2 от НК/ и държал. /Горе се изложи, че на тези дати не е налице и придобиване по см. на чл. 253 от НК, тъй като то е елемент от предикатната измама./

От друга страна на 27.05.2004г. и на 30.06.2004 г., когато подсъдимият по установения с влязлата в сила присъда по измамата начин е получил и държал тези суми, той

безспорно нищо от тях не е преобразувал.

Ето защо съдът призна за невиновен и оправда подсъдимия по обвинението в частите му за това, че

на 25.05.2004г. и на 28.06.2004г. получил и държал сумата от 270 680.84 евро/ или 529 405.71лв./ и

на 27.05.2004г. и на 30.06.2004г. преобразувал парична сума в общ размер на 270 490 евро равняваща се на 529 043.23 лв. получена от него чрез банкови преводи от английската гражданка  Ф. М. Ъ. по банкова сметка *** № ***   в Банка „О.Б.Б.”- клон Р.  на  баба му Д.Д.Х. ***.

Съобразно изложеното, предвид приетия по горепосочения начин начален момент на съставомерната престъпна дейност на подсъдимия на 3.09.2003 г. с първото теглене от сметката му в О.Б.Б., финсирана от пострадалата Ъ., както и приключването на същата в следобеда на 6.03.2006 г. с изготвянето на втория симулативен договор за дарение с пострадалата Ъ., подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан и по обвинението за извършено от него престъпление в периодите от 1 до 3 септември 2003 г. и след 6.03.2006 г. до 14.02.2008 г.

 Изложиха се съображения, че подсъдимият следва да бъде оправдан по внесеното в съда обвинение в престъпление по чл. 253, ал.5, вр. ал. 4,  вр.ал. 3 , т.2, вр. ал. 2 пр. 1, 2 , 3, 4,  5 вр.  ал.1 пр. 1, 2 , 3,  6  от НК в редакция от ДВ бр. 75/2006 г., която е влязла в сила след изтичането на гореприетия от съда инкриминиран период на 6.03.2006 г. както и за разликата над сумата от 648 422,84 лв. до 702049,08 лв.

 

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. 253, ал. 3, вр. ал. 2 пр.  2 , 3, 4 и  5 вр.  ал. 1 пр. 2 и 3  от НК /ред.  ДВ, бр. 26 от 30.03.2004 г./, вр. чл. 2 ал. 1 и 2 от НК съдът съобрази следните обуславящи тежестта и  обстоятелства:

Като смекчаващи отговорността му обстоятелства: изтеклият значителен период от осъществяването на деянието; отказът на пострадалата от предикатното престъпление от претенции за процесното, придобито с увреждащото я престъпление имущество; загрижеността на същата, упорито и многократно афиширана вкл. пред съдилищата за съдбата на подсъдимия; фактически вече извършеното отнемане на цялото имуществото предмет на престъплението по реда на ЗОПДИППД, което води до куриозния  краен ефект пострадалата  да се е оказала спонсор на Българската държава, чистото съдебно минало на подсъдимия след настъпването на реабилитацията му право за предходното му условно му осъждане.

Като отегчаващи - формално немалкия период и многобройност на съставомерните деяния.

При превес на смекчаващито отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът определи размера на законоустановеното наказание лишаване от свобода в размер под средата, а именно три години, а наказанието глоба – също под средата и по-близо до минималноустовения размер, а именно 7 000 лв. глоба.

 Тъй като съгласно изложеното престъплението е извършено преди за предходното, предмет на н.о.х.д. № 749/2005 г. на РРС да е имало влязла в сила присъда, налице са предпоставките по чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 и 3  от НК за определяне на общо наказание за двете. Съдът прие, че не са налице предпоставките по чл. 24 от НК и определи едно общо наказание за престъпленията предмет на настоящото дело и по н.о.х.д. № 749/2005 г. на РРС в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към което присъедини и наказанието 7 000 лв. глоба.

Предметът на престъплението и равностойността на липсващата му част са присъдени в полза на държавата с влязло в сила съдебно решение № 164/14.06.2011 г. по гр.д. № 199/2011 г. на ВтАС, поради което разпоредбата по чл. 253 ал. 6 от НК /непроменена в редакциите съгл. ДВ бр. 26/2004 г. и бр. 75/2006 г./ в случая е неприложима. Очевидно е, че както целта на тази разпоредба, така и вложения в нея и цялостната правна уредба относно санкционирането на престъпленията и възмездяването на щетите от тях в никекъв случай не може да са ориентирани към неоснователно обогатяване на държавата чрез отнемане на едно и също имущество или равностойността му толкова пъти, колкото правни квалификации за престъпления, административни нарушения, деликти могат да бъдат направени са определено деяние и неговите последици.

Като взе предвид формално чистото съдебно минало на подсъдимия, това че е семеен с две деца, сравнително невисоката му възраст, това че не е търпял ефектгивно наказание лишаване от свобода, негативните последици от последното, както и изложеното относно отношението на пострадалата към станалото и самия него,

Съдът прие, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 66 ал. 1 е чл. 25 ал. 4 от НК го отложи за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ през което време осъденият е длъжен да работи или учи при обективна възможност за това.

Причини за извършването на престъплението са слабите морално волеви задръжки и ниското правосъзнание на подсъдимия.

Следва да се присъдят деловодните разноски на държавата.

          По тези съображения съдът се произнесе с присъдата си.

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: