Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/01.07.2020 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при
закрити врати на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева, като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 81 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и
сл. от Търговския закон.
Производството
е образувано по молба на НАП по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че Държавата
има изискуеми публични държавни вземания към ответното дружество „В.Е.П.“ ЕООД,
общо в размер на 5 717 427,94 лева – главници и 1 2399 674,14 лева –
лихва за забава въз основа на три броя ревизионни
актове за дължим ДДС за периода 07.2007 г. – 10.2012 година. Сочи се, че
дружеството не е обявявало и ГФО за периода 2008 – 2020 година, поради което е
сочи, че е приложима презумцията по чл. 608 от ТЗ. Моли да се открие производство
по несъстоятелността поради
неплатежоспособността на дружеството и да обяви дружеството в несъстоятелност.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
По делото е представен ревизионен акт **********/14.08.2012 г., връчен на
ответното дружество на 20.09.2012 година.
С този ревизионен акт се установяват
следните задължения на „В.Е.П.“ ЕООД – дължим ДДС за периода 02.2011 г. –
11.2011 г. в размер на 2 460 660,24 лева и 215 124,42 лева – лихва.
Видно от ревизионен акт **********/10.12.2013 г., връчен на
ответното дружество на 20.09.2012 година, със същия се установяват следните
задължения на „В.Е.П.“ ЕООД – дължим ДДС за периода 02.2011 г. – 11.2011 г. в
размер на 2 460 660,24 лева и 215 124,42 лева – лихва.
От ревизионен акт **********/16.04.2013 г., връчен на ответното дружество на 13.05.2013
г. чрез съобщение по чл. 32 от ДОПК се установяват задължения на „В.Е.П.“ ЕООД
– дължим ДДС за периода ДДС за периода 30.07.2007 г. – 31.12.2010 г. и за
периода 01.12.2011 г. – 31.05.2012 г. в
размер на общо 2 720 946,99
лева - главница и лихва в размер на общ
1 121 383,57 лева.
След справка по партидата на дружеството
в ТР се установява, че за периода 2008 г. – 2020 г. не са заявени за обявяване ГФО.
От представеното удостоверение от СДВР,
Отдел „Пътна полиция” се установява, че в централната база на АИС-КАТ към 22.01.2020
г. на името на „В.Е.П.“ ЕООД няма регистрирани
МПС.
От представеното удостоверение от АВ - Служба
по вписванията е видно, че за периода 01.01.1992 г. - 21.01.2020 г. липсват
вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на „В.Е.П.“ ЕООД.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав,
установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от
лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице
неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории; 4) да
е налице неплатежоспособност на длъжника
по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо
парично вземане и 5) затрудненията на длъжника
да не са временни и състоянието
да е обективно и трайно.
В конкретния случай длъжникът е „търговец“
по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно
правно-организационната си форма.
От събраните по делото доказателства се
установи, че „В.Е.П.“ ЕООД има изискуеми
публичноправни задължения към Държавата,
свързани с търговската му дейност.
При преценката дали длъжникът е в състояние
на неплатежоспособност, Съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна
категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ.
Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
определен вид задължения.
Съгласно направеното изменение на чл.
608, ал. 2 ТЗ и въведената с § 4 от ЗИД на ТЗ /ДВ, бр. 105/30.12.2016 г. / нова
презумпция за неплатежоспособност, предполага се, че търговецът не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение по, ал. 1, ако преди подаване на
молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за
обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три
години. Въвеждането на посочената презумпция е с цел ускоряване на процедурата
и улесняване на доказването на предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност, предвид публичността на годишните финансови отчети в
търговския регистър (така решение № 348 от 19.02.2019 г. по т. д. № 1022/2018
г., ТК, II
ТО на ВКС).
Както е посочено в цитираното решение, по
правната си същност презумпцията представлява правно-техническо средство, чрез
което се установяват връзки между един известен факт от действителността, от
който се съди за наличието на втори неизвестен факт, от което следват
определени правни последици. Фактът, въз основа на който в чл. 608, ал. 2 ТЗ се
предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по,
ал. 1 на чл. 608 ТЗ е именно незаявяване за обявяване в търговския регистър на
годишните си финансови отчети за последните три години преди подаване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Този факт е служебно
известен на Съда по аргумент от чл. 9, ал. 2, чл. 11, ал. 1 и чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ.
В конкретния случай, ответникът по
молбата не оспори презумцията по чл. 608, ал.2 от ТЗ. Следователно, следва да
се приеме, че същият не е в състояние да изпълни своите изискуеми публични
задължения.
Забавата на длъжника, проявена чрез
спиране на плащанията към кредитора - НАП, предполага в конкретния случай състояние
на неплатежоспособност, и съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи също от длъжника, който следва да
представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод
за временни затруднения за извършването на тези плащания или доказателства, че
разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност
за интересите на кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ). Такова обратно доказване не бе проведено по
делото.
Предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно
за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
За да определи началната дата на
неплатежоспобността Съдът съобрази следното:
Последователно в практиката си ВКС
приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е
обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично
задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното
му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение (в
този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г. на ВКС, решение №
549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на ВКС, решение № 657/7.11.2006 г. на
ВКС, решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС). Приема се също
така, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно
длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние
да го изпълни - т.е. следва да е налице обективна невъзможност за плащане, като
действителното икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ на
събраните за това доказателства.
По изложените съображения,Съдът намира,
че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи спрямо данните
за забава за заплащане на установените публични задължения, както и
установеното трайно влошаване на икономическото му състояние – 01.10.2007 година. Към този момент, видно и от
приложените ревизионни актове за установяване на публични задължения на
НАП се установява, че има непогасени
данъчни задължения за ДДС.
С оглед липсата на налично имущество, с
което да се покрият разноските в производството по несъстоятелност към момента
на откриването му, Ссъдът е дал срок на кредиторите да предплатят сумата от
3000 лева за началните разноски, на основание чл.629б от ТЗ, и им е указал
последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, като определението е вписано в книгата по
чл.634в от ТЗ на 05.06.2020 година.
В дадения от Съда срок не е предплатена определената
от съда сума за покриване на началните разноски, поради което съдът счита, че са
налице предпоставките на чл.632 от ТЗ.
Спряното производство по несъстоятелност
може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по чл.
632, ал.5 от ТЗ по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска,
ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.
Ако в този срок не бъде поискано възобновяване
на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и
постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
Водим
от горното и на основание чл. 632 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК, СГС, VI-10 състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на
„В.Е.П.“ ЕООД, ЕИК *******, адрес: *** и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА Й ДАТА –
01.10.2007 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника „В.Е.П.“ ЕООД, ЕИК *******, адрес: ***.
ОБЯВЯВА
„В.Е.П.“
ЕООД, ЕИК *******, адрес: *** В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на „В.Е.П.“ ЕООД, ЕИК *******, адрес: ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
дейността на предприятието на „В.Е.П.“ ЕООД, ЕИК *******, адрес: ***.
СПИРА производството по несъстоятелност
по т. дело 81/2020 г. по описа на СГС, VI - 10 състав.
УКАЗВА на
кредиторите и на длъжника „В.Е.П.“ ЕООД, ЕИК *******, адрес: ***, че на
основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в
срок една година от вписването на настоящото решение в ТРРЮЛНЦ, по молба на
кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно
имущество на длъжника или при представяне на доказателства за внасяне по сметка
на Софийски градски съд на сумата от 3 000 лева (три хиляди лева),
необходима за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност.
УКАЗВА на
кредиторите и на длъжника „В.Е.П.“ ЕООД, ЕИК *******, адрес: ***, че ако в срок
една година от вписването на настоящото решение в ТР и Регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел не бъде поискано възобновяване на
производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и
да бъде постановено заличаване на длъжника от Търговски регистър.
ОСЪЖДА
„В.Е.П.“
ЕООД, ЕИК *******, адрес: *** да заплати
по сметка на СГС сумата от 250 лева – държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок
от вписването му в Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати
незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на
основание чл.622 от ТЗ.
Решението да се впише в книгата по чл.
634в от ТЗ, която се води при СГС.
СЪДИЯ: