РЕШЕНИЕ
№…
04. 03. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на пети февруари през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар В.Т.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №61 по описа за 2019 год.
ИСК с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска
62 644, 48 евро и 1237, 36 лв.
Ищецът „*******“АД с ЕИК*****твърди, че на 21. 03. 2008 г. е сключил договор за банков кредит с ответниците Д.Р.К. и К. Р.К. , по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответниците сумата от 130 500 евро. Твърди се, че ответниците са имали затруднения с погасяване на задължението, поради което за периода от 10. 03. 2009 г. до 28. 01. 2015 г. страните са подписали няколко допълнителни споразумения за анексиране на договора за банков кредит. В исковата молба е посочено, че с договор за цесия ищецът е прехвърлил вземането си към ответниците на „*******“АД на 15. 05. 2008 г. и вземането обратно е прехвърлено на ищеца с договор за цесия на 25. 01. 2013 г. Ищецът твърди, че е уведомил ответниците с нотариална покана за неизпълнението по договора за банков кредит и допълнителните споразумения, като задължението по договора е обявено изцяло за предсрочно изискуемо. Посочено е, че към датата на предявяване на иска са непогасени 43 вноски за главница считано от 10. 05. 2015 г. и 43 вноски за лихва считано от същата дата, като задължението по договора за кредит е 208 336, 53 евро и 1237, 36 лв. за нотариални разходи по връчване на покани по договора за кредит на ответниците и по подновяване на договорна ипотека.
Ищецът е отправил искане съдът да постанови решение с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 62 644, 48 евро ( частично от общо дължимата сума от 208 336, 53 евро), от която сумата от 61 355, 03 евро дължима главница за периода от 10. 05. 2015 г. до 11. 03. 2019 г.; сумата от 384, 35 евро непогасени по давност застраховки за периода от 13. 03. 2016 г. до 11. 03. 2019 г.; сумата от 905, 10 евро непогасени по давност просрочени такси за периода от 13. 03. 2016 г. до 11. 02. 2019 г. и сумата от 1237, 36 лв. нотариални разходи за периода от 01. 03. 2018 г. до 11. 03. 2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляващи цялото задължение по договора за кредит. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
Ответникът Д.Р.К. е изразил становище чрез особения си представител адв.Е.А., че предявеният иск е основателен по отношение на главницата, като в останалата част искът е неоснователен и недоказан.
Ответницата К. Р.К. е изразила становище чрез особения си представител адв. М.М., че предявеният иск е неоснователен.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните , намира за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 21. 03. 2008 г. между ищеца като кредитор и ответниците като кредитополучатели е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № *****/ 21. 03. 2008 г., по силата на който ищецът се задължава да предостави на ответниците кредит в размер на 130 500 евро за закупуване на търговски обект, подробно описан в договора на стойност 36 000 евро и остатъка от 94 500 евро да послужат за други разплащания. Срокът на договора за кредит е 360 месеца ( 30 години) считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита. Впоследствие страните са сключили 13 допълнителни споразумения във връзка с размера на задължението по договора за кредит и начина на изплащането му. В полза на банката – кредитор е учредена договорна ипотека.
На 15. 05. 2008 г. ищецът е сключил договор за цесия с „*******“АД, като банката е прехвърлила на цесионера всички свои вземания по договори за потребителски и жилищни кредити, които са обезпечени с ипотека съобразно Приложение №1 към договора, прехвърлянето влиза в сила на 25. 04. 2008 г.Видно от Приложение №1 към договора за цесия под №№ **** и **** като длъжници са включени ответниците със задължението си по договора за кредит.
На 25. 01. 2013 г. е сключен нов договор за цесия между ищеца и „*******“АД, като последният е прехвърлил на банката всички свои вземания по договори за потребителски и жилищни кредити, които са обезпечени с ипотека съобразно Приложение №1 към договора, както и съобразно всички анекси към договорите, прехвърлянето е извършено на 20. 12. 2012 г. и от този момент прехвърлянето се счита влязло в сила. В Приложението към договора за цесия под №№ *** и *** като длъжници са включени ответниците със задължението си по договора за кредит.
По делото са представени уведомления от „*******“АД до ответниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията от дружеството към банката – кредитор, като уведомлението е получено на 05. 11. 2018 г. от лице, което може да получи уведомление ( отразено е „ майка“). На същата дата банката е изпратила уведомление с нотариална покана, получена от банката за обявяването на задължението по договора за кредит на изцяло предсрочно изискуемо.
За изясняване на спорните въпроси относно размера на задължението на ответниците към ищеца е допусната съдебно- икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че размерът на задължението на ответниците към ищеца към датата на предявяване на иска 15. 03. 2019 г. е както следва:
Ø Главница за периода от 10. 05. 2015 г. до 15. 03. 2019 г. – 152 438, 31 евро;
Ø Лихва върху редовна главница от 10. 05. 2015 г. до 05. 11. 2018 г. – 41686, 16 евро;
Ø Лихва върху просрочена главница от 10. 05. 2015 г. до 05. 11. 2018 г. – 25 451, 11 евро;
Ø Договорни такси при просрочие, годишни такси за управление от 10. 05. 2015 г. до 05. 11. 2018 г. – 1447, 40 евро;
Ø Имуществени застраховки от 22. 04. 2015 г. до 05. 11. 2018 г. – 595, 42 евро;
Ø Нотариални такси – 1237, 36 лв.
В заключението е отразено, че за периода от 10. 05. 2015 г. до 05. 11. 2018 г. размерът на дължимата главница е 8 337, 53 евро. След датата 05.11. 2018 г. главница нова не е начислявана с оглед на това, че към 05. 11. 2018 г. банката – кредитор е осчетоводила предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит и допълнителните споразумения.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
От доказателствата по делото става ясно, а това не се оспорва от страните, че същите са сключили договор за ипотечен кредит за сумата от 130 500 евро., която е усвоена от кредитополучателите. От заключението на съдебно- счетоводната експертиза е видно, че ответниците са извършили частични плащания по задължението, като последните постъпления по сметката на договора за кредит са на 10. 03. 2015 г., 19. 06. 2015 г. и на 26. 06. 2015 г., които са подробно описани в заключението на вещото лице.
Съдът приема въз основа на договора за кредит, че страните са уговорили солидарна отговорност на ответниците, тъй като видно от договора двамата ответници за краткост са наречени „кредитополучател“ в уводната част на договора. След това във всички клаузи на договора за кредит е посочена страната „кредитополучател“, зад която са отразени имената на двамата ответници. По този начин е обоснована солидарната им отговорност по отношение на задълженията, за които са се договорили с банката – кредитор в договора за кредит. Това съответства и на разпоредбата на чл. 121 ЗЗД, съгласно която солидарната отговорност може да бъде само уговорена от страните и по изключение в изрично посочени от закона случаи.
В отговора на исковата молба ответницата К.К. твърди, че не е налице влязла в сила цесия по отношение на длъжниците, тъй като не са получили уведомление по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД. Съдът счита, че възражението е неоснователно, тъй като от доказателствата по делото става ясно, че ответниците са уведомени за последната цесия, при която банката – кредитор отново е кредитор на ответниците. Същите са уведомени от цедента „*******“АД , поради което цесията е влязла в сила. Действително по делото не са налице доказателства за уведомяване на ответниците по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД от банката при първата цесия, когато цесионер е „*******“АД, но при сключване на допълнителните споразумения с това дружество в качеството му на кредитор ответниците не са възразили и са подписали споразуменията. Освен това при връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея ответниците са били уведомени посредством особените си представители за извършените цесии, поради което по отношение на ответниците и двата договора за цесия са произвели правно действие при условията на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. В този смисъл е Решение № 198 о 18. 01. 2019 г по т. д. № 193/ 2018 г. на ВКС, І т.о., ТК съгласно което връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Освен това съгласно Определение № 987 от 18. 07. 2011 г. по гр. д. № 867/ 2011 г. на ВКС, ІV г.о., ГК длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване по чл. 99, ал. 4 ЗЗД само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. След като бъде известен за цесията длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. В този смисъл е и Решение № 93 от 28. 02. 2018 г. по т. д. № 60268/2016 г. на ВКС, ІІ, т.о., ТК, съгласно което липсата на уведомяване по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е от значението като факт, че доколкото длъжникът е престирал чрез плащане дължимата част от паричното задължение на първоначалния кредитор то не може да му се вмени неизпълнение на задължението спрямо новия кредитор.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза е видно, че дължимата сума по главницата за периода от 10. 05. 2015 г. до 05.11.2018 г. е в размер на 8 337, 53 евро при условие, че задължението по кредита не е обявено изцяло за предсрочно изискуемо към 05. 11. 2018 г., като вещото лице е посочило крайна дата на периода 05. 11. 2018 г. Това е така, защото на 05. 11. 2018 г. банката – кредитор е обявила предсрочно изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, което не е изпълнено. На 05.11. 2018 г. е получена поканата от банката – кредитор с уведомяването за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит и това е датата, която е осчетоводена от банката за дължимост на цялата сума по задължението на кредита. След тази дата не са дължими други суми за главница за последващи периоди, тъй като към този момент е изискуемо цялото задължение по кредита, което не е погасено от ответниците. Следователно към 15. 03. 2019 г. е дължима изцяло главница в размер на 152 438, 31 евро след обявяването на предсрочно изискуемо на цялото задължение по главницата. Тъй като ищецът претендира за част от дължимата сума в размер на 61 355, 03 евро, съдът счита, че тази сума е дължима към датата на предявяване на иска изцяло. Следва върху сумата да бъде начислена и законна лихва считано от датата на предявяване на иска 15. 03. 2019 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията на ищеца за дължими и неизплатени имуществени застраховки въз основа на клаузата на чл. 14 от договора за кредит в заключението на съдебно – счетоводната експертиза е отразено, че дължимите суми към датата на обявяване на задължението по договора за предсрочно изискуемо изцяло 05. 11. 2018 г. са в размер на 595, 42 евро. Съдът приема за дължима посочената от вещото лице сума, като счита, че следва искът да бъде уважен за сумата от 384, 35 евро за периода от 10. 05. 2015 г. до 05. 11. 2018 г., като тази сума не е различна и за периода до 11. 03. 2019 г., тъй като след 05.11.2018 г. не са дължими имуществени застраховки с оглед обявената предсрочна изискуемост на цялото главно задължение.
По претенцията на ищеца за непогасени просрочени такси на основание чл. 10, т. 1 от договора за кредит за периода от 13. 03. 2016 г. до 11. 03. 2019 г. в заключението на съдебно- счетоводната експертиза е отразено, че за периода от 10. 05. 2015 г. до 05.11.2018 г. размерът на таксите е 1447, 40 евро. Съдът приема, че следва да бъде уважен искът за сумата от 905, 10 евро за периода от 13. 03. 2016 г. до 11. 03. 2019 г. с оглед на това, че от заключението на вещото лице се установява, че за посочения период и за периода от 10. 05. 2015 г. са налице дължими такси, които са просрочени и дължими към датата на предявяване на иска и не е налице разлика в дължимите суми за посочените периоди.
По отношение на исковата претенция за нотариални такси вещото лице е изчислило, че същите са направени от ищеца в размер на 1237, 36 лв. Въз основа на заключението съдът приема, че тези такси са дължими, направени са във връзка с договора за кредит и допълнителните споразумения, обезпеченията , поради което следва да бъдат заплатени от ответниците.
При този изход на делото съдът счита, че следва ответниците да бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на ищеца направените по делото разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, както следва : 500 лева депозит за вещо лице; 4950, 37 лв. държавна такса при предявяване на иска; 8010 лв. адвокатско възнаграждение за особен представител изплатено от ищеца на основание чл. 47, ал. 6 ГПК и 4806, 22 лв. адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл. 430 ТЗ вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД Д.Р.К. с ЕГН********** и К.К. Р.с
ЕГН**********, двамата с адрес *** СОЛИДАРНО да заплатят на „*******“АД с ЕИК****,
със седалище и адрес на управление гр.С., район В., ул.“****“№***,
представлявана от Д. Ш. и П. Д. – изпълнителни директори чрез пълномощника си
Адвокатско дружество „****“, представлявано от адв.Д.М., със СЪДЕБЕН АДРЕС ***,
офис ** сумата от 62 644, 48 евро ( частично от общо дължимата сума
от 208 336, 53 евро, от която сумата от 61 355, 03 евро дължима
главница, частично от общо дължимата главница в размер на152 438, 31
евро за периода от 10. 05. 2015 г. до 11. 03. 2019 г.; сумата от 384, 35
евро непогасени по давност застраховки за периода от 13. 03. 2016 г. до 11.
03. 2019 г.; сумата от 905, 10 евро непогасени по давност просрочени такси
за периода от 13. 03. 2016 г. до 11. 02. 2019 г.) и сумата от 1237, 36 лв. нотариални
разходи за периода от 01. 03. 2018 г. до 11. 03. 2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата , въз основа на Договор за кредит
за покупка на недвижим имот № *****/ 21. 03. 2008 г. и сключени 13 допълнителни
споразумения в периода от 10. 03. 2008
г. до 28. 01. 2015 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 вр. чл. 80 ГПК Д.Р.К. с ЕГН********** и
К.К. Р.с ЕГН********** СОЛИДАРНО да
заплатят на „*******“АД с ЕИК*****направените по делото разноски, както следва:
500 лева депозит за вещо лице; 4950, 37
лв. държавна такса при предявяване на иска; 8010 лв. адвокатско възнаграждение за особен
представител изплатено от ищеца на основание чл. 47, ал. 6 ГПК и 4806, 22 лв.
адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД :