Р Е
Ш Е Н
И Е
№ III-17 11.02.2021год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на втори февруари две
хиляди и двадесет и първа година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНКА МАЙСКА
2. РАДОСТИНА ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия Майска
въззивно гражданско дело № 51 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.17 ЗЗДН, вр.чл.258 и сл.от ГПК и
е образувано по въззивна жалба вх.№
276214/16.12.2020г. на РС-Бургас от Б.Й.Н.,
заявена чрез адв.Ирина Камбурова от БАК с посочен съдебен адрес –
гр.Бургас, ул.Цар Симеон I“ № 70 против
решение № 260813/07.12.2020г. по гр.д.№ 7134/2020г. по описа на БРС, с
което е отхвърлена молбата на въззивника, в качеството му на баща на
малолетното дете Д.Б.Н. за налагане на мерки по ЗЗДН против майката В.П.Н. като
неоснователна.
Твърди се, че обжалваното решение
е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материално-правните
разпоредби, липса на съвкупна преценка на доказателствения материал в цялост,
липсва на мотивна част и аргументация досежно релевантни за спора и приети по
делото доказателства, игнориране на писмени доказателства; включително е
неправилен анализ на събраните по делото доказателства, както и липсата на
цялостен анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност. Навежда
порочно извършване изслушването на детето, тъй като последното е било приканено
да опише в свободен разказ за
отношението на майка му спрямо него, без да му бъдат задавани от социалния
работник кратки, точни и ясни въпроси. Счита, че по този начин детето е било в
невъзможност да отсее конкретното и важното от общото, а в същото време съдът е
основал решаващите си мотиви именно на разказа на детето, като е направил
погрешни изводи, тъй като детето е подложено на физически и психически тормоз и
е поставено в положение да се чувства виновно за поведенческите реакции на
майка му спрямо него. Моли за повторно изслушване на детето в присъствието на
психолог или социален работник, различен от изготвилия социалния доклад и
присъствал при изслушването на детето пред БРС.
Моли, атакуваното решение да бъде
отменено, като се постанови ново такова по същество, с което да бъде уважена
молбата на въззивника, като се претендират и сторените разноски в двете съдебни
инстанции.
По делото е постъпила молба по
чл.265, ал.1 ГПК от адв.И.Киселичков от БАК, назначен за особен представител на
малолетното дете Д.Б.Н. за присъединяване към въззивната жалба. В молбата се
заявява от особения представител, че поддържа всички твърдения, изложени в жалбата
и счита същата за основателна. Преписи са връчени на насрещната страна.
В срока по
чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор против въззивната жалба от въззиваемата В.П.Н., заявен чрез упълномощения процесуален представител
адв.Д.Тодоров от БАК, с който последната е оспорена като неоснователна.
Изложени са подробни съображения съпроводени с преглед и анализ на събраните в
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства в подкрепа на
изводите на съда по същество на спора, че не са налице предпоставките за
уважаване на молбата по ЗЗДН. Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение. Счита наведените твърдения за непрофесионално поведение на
социалния работник за неверни и излага подробни аргументи в тази насока, като
посочва, че по повод бракоразводното дело между страните и предходно
производство по ЗЗДН по молба на въззиваемата срещу въззивника със семейството,
включително и детето са работили множество социални работници, общински
служители и полицейски инспектори, като в тази връзка от м.май детето посещава
социалните служби по програма за 6 месеца, като програмата е удължена с още 6
месеца, и твърди, че никой от съответните служители не е проявявал
непрофесионално отношение. Намира за неоснователно и искането във въззивната
жалба за допускане на повторно изслушване на детето.
Районният съд е разгледал молба за закрила по ЗЗДН.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
надлежно упълномощен представител легитимирано лице, което има правен интерес
от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4
и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно нормата
на чл.
269 от ГПК, приложима в настоящото производство по силата на препращащата
разпоредба на §
1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо в
обжалваната му част, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е
произнесъл именно по молбата, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, на основание чл.12 ГПК приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не е
спорно между страните по делото, че попадат в кръга от лицата по чл.3 от ЗЗДН,
тъй като са съпрузи, чиито граждански брак е сключен на 07.05.2010г., от който
имат родено на ***г. едно дете – Д.. Съпрузите са във фактическа раздяла и в
съдебен процес по прекратяване на сключения граждански брак по исков ред, за
което е образувано гр.д. № 1967/2020г. по описа на БРС, постановеното по което
съдебно решение № 260224/15.09.2020г. е обжалвано по отношение небрачните
искове досежно роденото от брака дете, а производството пред въззивния съд е
висящо към настоящия момент.
Първоинстанционното
производство по настоящото дело е образувано по молба от въззивника Б.Н., който
по реда на чл.9, ал.3 ЗЗДН е декларирал, че на 07.11.2020г. когато в
изпълнение на постановения режим на лични контакти е взел от ответницата /на
която са предоставени родителските права/ детето, а то му разказало, че на 05.11.2020г., след като се
прибрало от училище, майка му го набила, заплашвала го и се заканвала да го изостави само, ще се отрече от него,
а тя ще замине за Америка. Детето
показало на баща си и синини. Бащата изпитал страх за здравето и живота на
детето си, заради жестокото насилие, което било упражнено от майката, подал
сигнал в Агенция за закрила на детето и го освидетелствал в отделение по
Съдебна медицина при МБАЛ-Бургас, за което представя доказателства.
С
молбата е отправено искане на ответницата да бъде задължена да се въздържа от
домашно насилие спрямо детето; да бъде определен адрес на местоживеене на
детето при бащата и да бъде забранено на
ответницата да се приближава на по-малко от 100мерта, жилището на бащата и
детето, училището и местата за социални контакти на детето, при условия и за
срок, определен от съда.
Назначения
по реда на чл.
29, ал. 4 от ГПК особен представител на пострадалото лице –
малолетният син на страните Д.Н., е изразил становище за основателност на
молбата.
Ответницата
от своя страна е оспорила твърденията на молителя, като в отговора си е посочила,
че изложените твърдения са клеветнически и неверни- Оспорена е истинността на
представената декларация по чл.9 от ЗЗДН. Изложена е хронология на действията
на страните по предходно заведено от ответницата срещу молителя дело по ЗЗДН и
брачното производство; счита, че с настоящото се цели промяна на постановените
по брачното производство мерки относно родителските права, местоживеенето на
детето, които са предоставени на майката. Навежда, че след молбата, която е
подала против молителя и неговата майка по ЗЗДН е обект на подадени от него
срещу нея серия от жалби до различни институции, в които са изложени множество
неверни твърдения за отношенията на майката с детето, каквито се излагат и в
настоящата молба. Твърди, че не е удряла детето, нито го е малтретирала
физически, нито е упражнявала психически тормоз върху него, никога не му е
казвала, че ще се отрече от него и ще замине за Америка.
Заинтересованата
страна ДСП-Бургас не е изразила становище по делото. Осигурен е социален
работник за изслушване на детето.
По
делото е постановено изслушване на детето Д. в присъствие на социален работник,
при което не се установяват изложените в декларацията по чл.9 от ЗЗДН
обстоятелства.
Районният съд
отхвърлил молбата на въззивника за закрила от домашно насилие, като е приел, че
с оглед оспорването и събраните по делото доказателства, изложените в молбата
твърдения за осъществено на посочената дата домашно насилие не се установяват и
не са доказани, а доказателствената сила на представената декларация по чл.9 ЗЗДН е оборена и опровергана от разказа на детето за отношенията му с майката.
Съобразно с така установената фактическа обстановка,
въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Според легалното
определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
Възраженията
във въззивната жалба касаят необоснованост на решението, поради неправилна
преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни
изводи въз основа на доказателствата по делото.
На
първо место следва да се посочи, че в първоинстанционното производство не са
допуснати твърдяните процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване
правото на защита.
Въззивният
съд, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, споделя
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените
правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира
за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното
решение (чл.
272 от ГПК).
Не се установи в производството пред БРС да е допуснато
превратно възприемане на фактическата обстановка, което да е довело до погрешно
формирани правни изводи от негова страна. Изложеното обосновава като единствено
възможен извода, че въззивната страна не е доказала твърдения акт на домашно
насилие осъществен спрямо детето от въззиваемата. При изслушването детето
посочва, че майка му ме помага с уроците и домашните по предмети, в които се
затруднява, особено при писането на съчинение. Детето не изпитва страх и негативизъм към майка си,
напротив видно от съдебния протокол при изслушването му, въпреки възрастта си
детето си дява ясно сметка, че когато използва у дома много лоши думи, които е
научило в училище и които са толкова лоши, че не желае да казва на глас при
изслушването си, майка му, баба му и дядо му реагират отрицателно, именно
защото използва в речника си тези лоши думи. Детето твърде зряло за възрастта
си заключава, че с мама има проблем,
само когато употребява лошите думи. Настоящият състав, също намира, че проявата
на родителска намеса и реакция при регистрирано използване на груби изразни
средства от детето в семейството е винаги необходима, като е възможно и да е
била по-остра, но дори да е така описаната от детето пред съда реакция на
майката не би могла да бъде възприета като домашно насилие.
Като
допълнение към изложените мотиви следва да се посочи, че в доказателствена
тежест на молителя, по арг. от чл.
154, ал. 1 от ГПК, е да установи твърдения акт на насилие, а от съвкупната
преценка на доказателства по делото не може да се обоснове извод, че на
сочената дата в молбата дата въззиваемата е осъществил твърдяния акт на насилие
спрямо детето. Недоказаните факти са неосъществени за съда факти, поради което
и страната, която твърди фактите следва да понесе неблагоприятните последици –
оставяне без уважение на молбата за защита по ЗЗДН.
За
пълнота на изложението следва да се посочи и че е налице законова забрана да
допускане на поисканите от въззивника мерки по чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН за
определяне местоживеенето на детето при него. Така с разпоредбата на чл.5, ал.3
от ЗЗДН е посочено мярката по ал. 1, т. 4 не се налага при висящ съдебен спор
между родителите по упражняване на родителските права, по определяне
местоживеенето на детето или режима на личните отношения, какъвто именно е
настоящият случай, съобразно изложеното по-горе досежно висящото между страните
брачно производство.
Другите
възражения във въззивната жалба са неотносими към разглеждания спор и не следва
да бъдат обсъждани, а въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на
императивна материалноправна норма при постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
правни изводи, решението в обжалваната част, следва да се остави в сила на
основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, като правилно и
законосъобразно.
С
оглед изхода по делото и отправено искане, въззиваемия има право на разноски,
като е представил доказателства за сторени такива в размер на 400лв. с за
заплатено адв.възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на
въззивната страна.
На
основание чл.
11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК въззивникът Б.Н., следва да бъде осъден да заплати
за въззивното производство по сметка на БОС държавна такса в размер от 12,50лв.
и сумата от 200лв., изплатени от сметката на Окръжен съд-Бургас за
възнаграждение на назначения особен представител на детето.
Настоящият
съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване (арг. от чл.
17, ал. 6 от ЗЗДН).
Така
мотивиран, БОС, Гражданско отделение, IIІ въззивен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 260813/07.12.2020г.
по гр.д.№ 7134/2020г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК Б.Й.Н. с ЕГН-********** да заплати на В.П.Н. с ЕГН-**********
сумата от 400лв., представляваща сторените във въззивното производство разноски
за заплатено адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.
11, ал. 3 от ЗЗДН Б.Й.Н. с ЕГН-********** да заплати по сметка на Окръжен
съд – Бургас сумата от 12,50лв. – държавна такса по въззивно гр. дело № 2894/2020
г. по описа на ОС-Бургас и сумата от 200лв., изплатени от сметката на Окръжен
съд-Бургас за възнаграждение на назначения особен представител на детето.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: