Определение по дело №14914/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 27171
Дата: 3 август 2023 г.
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20221110114914
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27171
гр. София, 03.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20221110114914 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба *********, срещу Д. Г. Г., Съдът констатира,
че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският
районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
23.01.2024 г. от 14:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба *********, срещу Д. Г.
Г., с която се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на
ищеца 2729,24 лева главница, ведно със законна лихва от датата на входиране
на заявлението до окончателното му изплащане, 224,07 лева договорна
възнаградителна лихва за периода от 10.11.2016г. до 14.12.2017г. и 551,73
лева лихва за забава за периода от 10.12.2016г. до 16.07.2018г. В условията на
евентуалност моли ответника да бъде осъден да заплати 2 729,24 лева -
главница, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
задължението, 831,73 лева - лихва за забава на осн. чл. 87 ЗЗД върху
дължимата главница за периода от 21.03.2019г. до 21.03.2022г., дължими на
основание договор за кредит 10.03.2014 г., сключен, между „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД и ответницата, прехвърлени на ищеца с договор за
прехвърляне на вземания от 07.12.2016г., допълнен с Конкретен договор за
цесия от 24.04.2019г.
Ищецът твърди че има сключен договор за цесия с „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, по силата на който придобил процесното вземане,
произтичащо от договор за кредит от 10.03.2014 г.. посредством, който
страните 4 879,20 лв. за рефинансиране на друг кредит и за потребителски
нужди, а кредптополучателят се задължил да го върне ведно с дължимите
1
лихви и такси на 60 анюитетни месечни вноски, дължими па 10-то число па
съответния месец, считано от 10.04.2014г. до 10.03.2019г. Банката
предоставила на кредитополучателя сумата по договора за кредит, която била
усвоена изцяло. Сочи, че кредптополучателят дължал годишна лихва, чийто
размер се определял съгласно правилото на чл.4.1 и чл. 4.2 от Договора —
фиксирана за първата година от действието на договора и плаваща за
останалия срок при лихвен процент представляващ сбор от шестмесечния
SOFIBOR плюс надбавка от 14,003 пункта. При така определената лихва
размерът на ГПР към датата на сключване на договора възлиза на 19,16 %,
като в чл. 4.4.1 от Договора е описан метода на изчисляването му. Сочи че
ответникът първоначално погасявал редовно задължението си но
впоследствие изпаднал в забава и първата непогасена или частично погасена
вноска била с падеж на 10.12.2016г. Изтъква, че неизпълнението на
задължението дава възможност на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Кредитът бил осчетоводен като предсрочно изискуем на
15.12.2017г. и била изпратено уведомление до ответницата. Банката
депозирала Заявление но чл. 417 от ГПК пред Районен съд - София,
образувано ч.г.д. 50203/2018г. на СРС, 30 състав, като е издадена Заповед за
изпълнение. След депозиране на заявлението банката прехвърлила вземането
си на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на вземания от 07.12.2016г.,
допълнен с Конкретен договор за цесия от 24.04.2019г. Ето защо намира че за
него е налице правен интерес да предяви установителен иск по чл. 422, ал.1
от ГПК, а в условията на евентуалност при условие, че съдът не приеме, че е
нестъпила предсрочната изискуемост на вземането и бъде отхвърлен изцяло
или частично установителиият иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК като
главен, на основание чл. 210 от ГПК предявява осъдителен иск.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който счита
исковете за недопустими, в условията на евентуалност за неоснователни.
Намира договора за цесия за нищожен поради липса на данни за страните и
характера на прехвърленото вземане. Оспорва допустимотта на предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове, поради липса на правен
интерес. По отношение на основателността намира, че искът е неоснователен,
като сочи наличие на неравноправни клаузи. Намира, че е изтекла
погасителна давност за вземането. Ето защо моли за отхвърляне на исковете.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е както
следва:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД съединени в
условията на евентуалност с искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест както следва:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, да докаже, че
между цедента ********. и ответника е възникнало валидно правоотношение
по договор за потребителски кредит /заем/, по което кредиторът е
предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я
2
върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер;
че падежът на вземанията е настъпил и ответникът е изпаднал в забава, както
и размера на дължимото обезщетение за забава; че вземанията са прехвърлени
на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което
длъжникът е бил надлежно уведомен.
С оглед релевираното възражение за погасителна давност ищецът
следва да докаже наличие на предпоставки за спиране и прекъсване на
погасителната давност.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на
страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения,
както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства
като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до
релевантни за спора факти.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице
по която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 300 лева,
платим от ищеца по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Илка Нецова Г., която да се уведоми за
изготвяне на експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната
спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред
по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от
внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно
заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда
указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на
ищеца и препис от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4