Р Е Ш Е Н И Е
№ /09.08.2018г.,гр.
***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На осемнадесети юли
две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно заседание
в състав:
Районен съдия: Елена
Стоилова
при секретар Ивелина Вълчева
Като разгледа докладваното
от съдията Стоилова
гражданско
дело № 300 описа за 2018 г.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена
от М.Х.М. ЕГН - **********, с
адрес *** срещу Ф.Х.А., ЕГН - **********, с
адрес ***.
В исковата молба се
твърди, че страните по делото живели на семейни начала от 2008г. до месец май
2015г. в дома на родителите на молителя в с.***, община ***, област ***. От
съжителството им се родила дъщеря им Ф.М.Х., ЕГН - **********. Предвид липсата
на възможности за реализиране на доходи в страната, молителя М. заминал да
работи в Белгия, а ответницата напуснала съвместното им жилище. Поради това
молителя се прибрал в България, за да започне да се грижа за детето. За времето
от месец март до месец август 2017г молителя отишъл да работи във Франция, като
за Ф. се грижели родителите му. Молителят твърди, че през този период не
преставал да се интересува от детето си, да се чува с него, да изпраща пари и необходими вещи.
През този период
ответницата завела дело срещу молителя относно упражняването на родителските
права спрямо детето им, местоживеенето му и издръжката. Молителят не бил
уведомен за производството, бил представляван от особен представител. Съдът
уважил предявените искове и предоставил упражняването на родителските права
спрямо малолетното дете Ф.М. на нейната майка Ф.Х., определил режим на лични
контакти между бащата и детето и осъдил
молителя да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 120 лева,
считано от датата на постановяване на съдебния акт.
Твърди се, че от
влизане на решението в сила ответницата не е изпълнявала своите задължения
спрямо детето, не е търсила детето, не се е обаждала по телефона, за да чуе
дъщеря си, да попита за здравето й, не е изпращала дрехи, храна и подаръци или
издръжка. Липсата на контакт с майката се отразява върху поведението на детето,
което дори не я споменавало, не се натъжавало от липсата й и не я търсило.
Молителят твърди, че бил затруднен безпрепятственото да общува с държавната и
общинска администрация относно социалния и здравен статус на детето, тъй като
със съдебното решение били предоставени
на ответницата.
Твърди се, че след
раздялата с ответницата молителят поел всички задължения по издръжката,
отглеждането и възпитанието на дъщеря им и полагал нужните грижи тя да се
чувства спокойна, щастлива, безгрижна, задоволявал потребностите й, осигурявал
подходящи условия за нормалното й развитие и израстване. Къщата, в която
живеели имала необходимите условия за отглеждане на дете, дъщеря му имала самостоятелна
стая. Молителят можел да разчита на родителите си в грижите за дъщеря си,
получавал достатъчно доходи от работата си в строителството, за да задоволи
потребностите на дъщеря си.
Изложеното обуславяло
извода, че са налице промени, засягащи положението на детето, касаещи влошаване
условията на живот, при които било поставено съобразно решението по
гражданското дело и които налагат определяне на нови мерки, съответстващи на
новите обстоятелства.
Иска се изменение на
постановеното решение по гр.д.1225/2016 на ПРС като се предоставят
на баща упражняването на родителските права по отношение на детето, определяне
на местоживеенето на детето при него в с.***, определяне на обичайния режим на
лични отношения с майката, а именно събота и неделя на всяка втора и четвърта
седмица от месеца от 9.00 - до 18.00 часа, един месец през лятната ваканция,
когато бащата не ползва платен годишен отпуск и по пет дни през зимната и
пролетната ваканция, както и на личните и официални празници през година. Иска
се осъждане на ответницата да заплаща на дъщеря
си чрез нейния баща месечна издръжка в размер на 200 лева, ведно със законната
лихва за всяко закъсняло плащане с падеж пето число на месеца, за който се
дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване и осъждане на майката да заплати издръжка на дъщеря си за минал
период - 06.03.2017г. до 06.03.2018г., датата на входиране на исковата молба в
размер на 130 лева месечно.
В срока по чл. 131 ГПК, от ответника не е постъпил писмен
отговор.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените
искове и моли за уважаването им. Ответницата не се явява, не изразява становище
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От копие на удостоверение
за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № I-1445/30.06.2009г., изд. от Община ***
се установява, че страните имат общо дете Ф.М.Х., родена на ***г..
От съдебно решение №
187/04.09.2017г. по гр.д.1225/2016г.
на РС *** се установява че
родителските права спрямо детето са предоставени на майка му Ф.А., определено е
местоживеенето на детето при майката с.***, общ.***, определен е режим на личен
контакт между детето и баща му, бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря
си в размер на 120 лева, считано от датата на постановяване на съдебното
решение – 04.09.2017г..
От копие на трудов
договор се установява, че ищецът на 25.06.2018г. е сключил трудов договор с
„Нурсан Отомотив“ ЕООД като е назначен на длъжността „сглобчик“ с бруто трудово
възнаграждение в размер на 560 лева.
От изготвения социален
доклад се установява, че детето Ф.Х. се отглежда от баща му и неговите роднини.
Детето е в добро здравословно състояние. Жилището, в което живее има
осигурените условия за живот, същото е в добро техническо състояние. Майката на
детето живее и работи в Р.Турция. Ф. е завършила 2-ри клас в СУ „Назъм Хикмет“
с.***. Режимът на детето е съобразен с възрастта и потребностите му. За детето
се полагат адекватни грижи, осигурена му е спокойна среда. Бащата работи в
„Нурсан Отомотив“ ЕООД. Детето контактува с роднини и близки от страна на баща
си. Детето е привързано към баща си,
баба си и дядо си от страна на баща си и е отчуждено от майка си. Майката не
поддържа контакт с дъщеря си, нарушена е емоционалната връзка между тях.
От показанията на св.С. и
св.М., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства се установи, че ответницата от 2015г. няма
контакт с дъщеря си. Детето се отглежда от ищецът и св.С., с която той живее на
семейни начала. Майката на детето не го е търсила, детето не се интересува от майка
си. Между бащата и детето има изградена силна емоционална връзка. Бащата се
грижи добре за дъщеря си. Ищецът не се противопоставя на контакт между дъщеря
си и майка й, но последната не търси дъщеря си, живеела в Р.Турция. Бабата и
дядото на детето от страна на майката също не я търсят. Майката не давала никакви средства за
издръжка на дъщеря си, нито й правила някакви подаръци. Ответникът се грижил
финансово за семейството си.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.9 вр. с
чл.127, ал.2 СК, за изменение на Решение от
04.09.2017 год., постановено по гр.д.1225/2016г. на РС *** относно: лицето,
което да упражнява родителските права по отношение на детето Ф.М.Х., личните контакти с другия родител, местоживеенето
на детето, лицето което да заплаща издръжка и нейния размер.
Иск по чл.149 СК за осъждане на ответницата да заплати
на Ф.М.Х. издръжка за минал период 06.03.2017г до
06.03.2018г, датата на входиране на исковата молба в размер на 130 лева месечно.
Ищеца носи доказателствената тежест да
докаже, че страните имат общо дете Ф.М.Х., че
има влязло в сила решение относно: лицето, което да
упражнява родителските права по отношение на детето Ф.М.Х., личните контакти с другия родител, местоживеенето
на детето, лицето което да заплаща издръжка и нейния размер, че
обстоятелства са променени – че бащата е този, който полага грижите за дъщеря
си, че в дома му има необходимите условия за живот, че разполага с финансова
възможност да се грижи за дъщеря си, че има необходимия родителски капацитет,
възможността на майката да заплаща претендираната издръжка.
Ответницата следва да установи положителните факти, на
които би се позовала.
От събраните
по делото доказателства се установи, че детето се отглежда от баща си,
подпомаган от съжителстващото с него лице – св.С. и неговите родители. Ф.Х.
живее в дома на баща си. Поддържа контакт основно с близки и роднини от страна
на баща си. Изградена е силна емоционална връзка между Ф.Х. и баща й и
роднините му. Майката не е виждала детето си от 2015г., не търси дъщеря си, не
се чува с нея. Прекъсната е емоционалната връзка между детето и майка му.
Всичко това обуславя промяна в обстоятелствата довели до първоначално
определяне на майката като родител, който да упражнява родителските права
спрямо дъщеря си и определяне на местоживеенето на детето при нея. Майката трайно се е
установила в Р.Турция и трайно се е дезинетересирала от дъщеря си. Бащата е
родителят, който полага основни и адекватни грижи за детето си, осигурил му е
подкрепяща и любяща
среда. Детето редовно посещава училище, задоволени са потребностите му. Бащата
желае дъщеря му да осъществява личен контакт с майка си, но последната не
проявява инициатива затова.
Предвид
гореизложеното са налице основания за изменение на решение № 187/04.09.2017г. по гр.д.1225/2016г. на РС *** относно: лицето, което
да упражнява родителските права по отношение на детето Ф.М.Х., личните контакти с другия родител, местоживеенето
на детето, издръжката му и лицето, което да я заплаща. Съобразно
горепосочените мотиви упражняването на родителските права спрямо детето Ф.Х.
следва да се предостави на бащата, предвид това местоживеенето на детето следва
да се определи при бащата в с.***, общ.***. Съдът намира, че личните
контакти между детето и майка му трябва да са обичайните такива, а именно: всяка първа и трета
седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване, през коледно-новогодишните празници на всяка нечетна
година, през Великденските празници на всяка четна година, един месец през
лятото, когато бащата не е в годишен отпуск.
Предвид предоставянето на бащата на
упражняването на родителските права спрямо Ф. Х. следа да бъде изменено и
лицето, което да заплаща издръжка на детето, като това трябва да е майката,
както и нейния размер.
Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,
като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер
на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142 ал.1 СК.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие
дете". На основание чл.142, ал.2 от СК минималният размер на издръжката е в размер на ¼ от минималната
работна заплата за страната, определена с Постановление
№ 316 от 20.12.2017г. за определяне нов размер на минималната работна заплата
за страната в
размер на 510 лева от 01.01.2018г.. Според това минималния размер на
издръжка от 01.01.2018г. е в размер на 127,50 лева.
Размерът на издръжката се определя
според нуждите на детето и възможностите на родителя. Ф. е на 9 години, ученичка
е, което обуславя разходи за учебни пособия, дрехи, обувки. Доходите на майката
не се установиха. Бащата получава бруто трудово възнаграждение в размер на 560
лева. Предвид гореизложеното
и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът счита, че детето Ф.
има нужда от издръжка в размер на 320 лева, която следва да се заплаща по равно
и от двамата родители – по 160 лева всеки един от тях. Поради това майката
следва да бъде осъдена да заплаща на дъщеря си издръжка в размер на 160 лева месечно
с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва при
закъсняло плащане. Искът следва да се отхвърли за разликата от 160 лева до
претендираните 200 лева.
Относно иска по чл.149 СК съдът го
намира за основателен. От събраните по делото доказателства се установи, че
майката не е заплащала издръжка на дъщеря си от 2015г., а грижите за детето са
полагани от бащата и негови родственици. Предвид това майката следва да бъде
осъдена да заплати издръжка за минал период от 1 година преди предявяване на
исковата молба – 05.03.2017г. -
05.03.2017г. в претендирания размер от 130 лева месечно или общо за
периода 1560 лева.
Ищецът има право на разноски, но не е
претендирал такива, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
На
основание чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по исковете за издръжка в общ
размер на 292,88 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение №187 от 04.09.2017 год., постановено по
гр.д.1225/2016г. на РС *** на основание чл. чл.59, ал.9 вр. с чл.127, ал.2 СК относно лицето, което да
упражнява родителските права по отношение на детето Ф.М.Х. с ЕГН **********, личните контакти с другия родител, местоживеенето на
детето Ф.М.Х. с ЕГН **********, лицето което да заплаща издръжка и нейния размер в следния смисъл:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
спрямо детето Ф.М.Х.
с ЕГН ********** на бащата М.Х.М. с ЕГН ********** с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Ф.М.Х. с ЕГН ********** при бащата М.Х.М. с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката Ф.Х.А. с ЕГН **********
с адрес: *** и детето Ф.М.Х. с ЕГН ********** , както следва: всяка първа и трета
седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване, през коледно-новогодишните празници на всяка нечетна
година, през Великденските празници на всяка четна година, един месец през
лятото, когато бащата не е в годишен отпуск
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.9 вр. с чл.127, ал.2 вр. с чл. 143 от СК, Ф.Х.А.
с ЕГН ********** с адрес: *** да заплаща на детето си Ф.М.Х. с ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен представител М.Х.М. с ЕГН ********** с адрес: *** месечна издръжка в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, считано от 06.03.2018г., с
падеж до 5-то число на
месеца, за който се дължи, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва при закъсняло
плащане до настъпването на законни причини за нейното изменение
или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата от уважения до претендирания размер.
ОСЪЖДА на
основание чл.149 СК
Ф.Х.А. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на
детето си Ф.М.Х. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител М.Х.М.
с ЕГН ********** с адрес: *** издръжка за минал период от 1 година: от 05.03.2017 г. до 05.03.2018г. в размер на общо 1560 лева.
ОСЪЖДА Ф.Х.А. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Провадийски районен съд държавна
такса по исковете за издръжка в размер на
общо на 292,88 лева, на
осн. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
Постановява
предварителнио изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………