№ 6064
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110141745 по описа за 2022 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на Д. К. И., действащ лично и като баща и законен
представител на малолетно си дете К. Д. И. срещу С. А. Н. и К. Н. Н. с правна
квалификация чл. 2, ал. 1, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 3, т. 2, във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл.
8, т. 1 от ЗЗДН. Молителят твърди, че ответниците са родители на бившата му съпруга Петя
К.а Н., която по силата на бракоразводно решение е упражнявала родителските права по
отношение на малолетния му син – Молителя К. И.. В молбата се твърди, ч детето живее при
ответниците, които в продължение на повече от четири години извършват действия, с които
целят да отчуждят детето от неговия баща. В сезиращата молба се твърди, че на 09.07.2022г.
молителят минавал край блока - № 201, в който живеел сина му със своите баба и дядо –
ответниците в кв. Обеля 2 в гр. София. Видял тримата пред входа на блока и спрял, за да ги
поздрави. В момента, в който ответникът С. Н. го видяла скрила детето зад гърба си и
извикала „скрий се зад мен, бащата ти няма да те вземе, аз щете скрия“. Молителят стоял на
около 5 м. от тях и се опитвал да води разговор, като задавал въпроси относно това как е
детето. Тогава ответникът Н. казала „много добре е като нете вижда, той не те иска, иска да
се махаш“. Тези думи на ответника предизвикали чувство на огорчение у молителя Н.,
защото ответниците не само, че не му позволявали да се вижда с детето, ами говорели и
грозни неща пред него. Докато молителят се чудел как да реагира на тези думи другият
ответник – К. Н. извикал: „боклук, махай се, ние три години гледаме детето, няма да го
докоснеш, щете оправя теб“. След тези думи молителят не искал повече да изостря и без
това конфликтната ситуация и си тръгнал. В молбата за защита твърди, че с тези свои думи
и действия двамата ответници са извършили актове на домашно насилие спрямо двамата
молители, представляващи принудително ограничаване на личния и семеен живот на
молителя И. и детето, принудително ограничаване на личния и семеен живот на двамата,
както и емоционално и психическо насилие извършено чрез всяване на страх, контрол на
поведението и съзнателно манипулиране на детето чрез създаване на негативни чувства у
детето по отношение на неговия баща. Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН за
1
себе си и за малолетното си дете. Претендира разноски.
Ответникът К. Н. не се явява и не изразява становище по молбата. Ответникът С. Н.
оспорва твърденията в сезиращата молба. Заявява, че между страните има изострени
отношения, по повод на които се водят няколко съдебни дела. Представя копия от
постановени съдебни актове по тях. Счита, че с настоящата молба молителят И. се опитва да
събере доказателства и да използва настоящото производство като допълнителен аргумент
по делото, с което е поискал на него да бъдат предоставени родителските права по
отношение на малолетното дете К.. По изложените съображения моли за оставяне на
молбата за защита без уважение. Претендира разноски в настоящото производство като
представя списък по чл.80 от ГПК, заедно с договор за правна помощ и съдействие.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира
за установено следното:
Съдът е сезиран с молба от Д. К. И., действащ лично и като баща и законен
представител на малолетния си син К. Д. И. срещу ответниците С. А. Н. и К. Н. Н.. По
делото не се спори, че ответниците са родители на бившата съпруга и майка на малолетния
К. – Петя К.а Н.. Същата по силата на влязло в сила Решение № 341445 от 14.02.2018г.,
постановено по гр. д. № 28431/2017г. по описа на СРС, 80 състав упражнява родителските
права по отношение на малолетното дете К..
От представените от двете страни копия от съдебни актове се установява, че
отношенията между страните в настоящото производство и майката на детето – Петя Н. са
силно изострени. Същите са страни в няколко съдебни производства, водени както пред
граждански състави, така и от наказателни. Страни по тях са молителят – Д. И. и бившата
му съпруга и майка на втория молител – Петя Н.. Съдът в настоящото производство след
като се запозна с копията на представените от двете страни съдебни актове не ги цени като
доказателство, защото предмет на спора пред него дали с действията си на 09.07.2022г.
ответниците са извършили домашно насилие по отношение на двамата молители.
За изясняване спорните въпроси поделото са събрани гласни доказателства. Разпитан
е свидетелят Младен Георгиев Младенов, съсед на ответниците, който ги познава повече от
тридесет години. Свидетелят разказва, че е бил очевидец на срещата между молителите и
ответниците през месец юли 2022г., докато бил на паркинга пред блока, в който живеел и си
почиствал колата. Свидетелят разказва, че Д. спрял пред колата, в която било детето и
започнал нещо да му говори. Тогава малкият К. започнал да вика разтревожено, че не иска
да тръгва с баща си, че го е страх от него. Тогава баща му го попитал къде е тръгнал с тези
вампири, да идва с него, нямал работа с тях, на което детето извикало, че не иска. Тогава Д.
му казал, че искали и не рано или късно ще дойде да живее с него. От този разговор детето
много се било разстроило, баба му С. била вече в колата и се намесил дядото, който
направил забележка на Д., че разстройва детето, което явно го е страх от него и не иска да
тръгне с баща си. Разговорът продължил не повече от две минути и се водил само между
бащата и детето, което в края му било видимо пред разплакване. Съдът кредитира
показанията на свидетеля Младенов, който бил непосредствен очевидец на случката и лично
възприел разговора между страните. Показанията му кореспондират и с останалите събрани
по делото доказателства.
По делото е представен доклад на ДСП Връбница, изготвен от социалните работници
след среща с детето К. и разговор с него за процесната дата – 09.07.2022г. Детето е разказало
на социалните работници, че на посочената дата отивали с баба си и дядо си за риба. Бащата
спрял с колата пред блока,в който живеели, слязъл и започнал да му вика да тръгне с него,
като отправял заплахи към детето, че ще го вземе, и обиди към бабата и дядото. Детето
разказало, че такива случки е имало и друг път, затова много се изплашил, че баща му може
да го вземе или да го набие, той го помолил да си тръгва. След като бащата продължил да го
заплашва се намесил дядото, който помолил бащата да си тръгва и да не разстройва детето.
Пред социалните работници детето е споделило, че при въпросната случка е изпитало страх
2
от баща с, че може да го отвлече или набие. Заключението на социалните работници от
извършеното проучване е, че у детето К. се наблюдават преживявания на страх и съпротиви
спрямо бащата, като основа на това са различни случки и събития от миналото. В същото
време у детето не се наблюдава страх и притеснения то бабата и дядото по майчина линя, а
само чувство на сигурност и закрила.
По делото е назначена и съдебно-психологична експертиза със задача след като
проведе разговор с малолетния К. И. да даде заключение какви са възприятията му за
случилото се на 09.07.2022г. Пред вещото лице детето К. е разказало, че живее с майка си,
баба си и дядо си. Ученик е пети клас в 54 училище „Св. Иван Рилски“ гр. София. Преди
време баща му изхвърлил него и майка му от апартамент, в който живеели и те се пренесли
при баба си и дядо си. Бащата използвал съдебен изпълнител да ги изгони и когато двамата с
майка му отишли да си събират багажа видели, че жилището е празно. Бащата бил
изхвърлил всичките му играчки, с които си играели децата пред блока. Когато детето
попитало защо му е изхвърлил играчките бащата го ударил и му наврял главата под жабката
в колата. Детето започнало да се задушава и майката се опитала да му помогне, но тогава
бащата нанесъл побой на майката. Тези действия на бащата и още няколко актове на насили,
извършени пред детето по отношение на майка му са породили у детето чувство на страх от
неговия баща, който се връща всеки път, когато то общува с него. Така е било и в деня
09.07.2022г. Детето разказва пред вещото лице, че с баба си и дядо си щели да ходят на
състезание по риболов. Докато смъквали и приготвяли багажа дошъл баща му, приближил
се и го попитал как е. Детето му отговорило, че като не го вижда е супер. Бащата му казал,
че ще го вземе да живее с него и майка му повече няма да го види. Тези думи на бащата
изплашили много детето понеже и друг път баща му го е вземал, от които срещи имал само
неприятни спомени, затова много се изплашил. Детето казало на баща с, че много го е страх
от него и го помолил да си тръгва, но бащата започнал да обижда бабата и дядото и да ги
нарича дърти вампири. Детето отново помолило да си тръгва, тогава се намесил и дядото и
помолил баща му си тръгва и да ги остави намира. Според заключението на вещото лице Е.
М., което съдът напълно кредитира, на 09.07.2022г. детето е възприело и преживяло чувство
на страх, обида, гняв и унижение на детската личност до състояние постоянно да отправя
молби към бащата в отговор на агресивното поведение на бащата. В същото време детето
чувства отношение на подкрепа, топлина и чувство на сигурност от страна на своите баба и
дядо - ответниците в настоящото производство.
При съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
подкрепени от заключението на съдебно-психологичната експертиза се установи, че
молителят Д. И. с поведението си на 09.07.2022г. е предизвикал чувство на страх и
унижение у малолетния си син К., а не ответниците, които са се опитали да го защитят. По
делото се установи, че действително е имало среща между страните на посочената дата и
час, но насилнически действия са извършени от молителя И., а не ответниците. С
действията си ответникът К. Н. е целял да защити малолетното дете от агресивното
поведение на неговия баща (детето е било изплашено и пред разплакване според
показанията на св. Младенов), поради което същите не могат да се квалифицират като акт
на домашно насилие. Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в
чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, съгласно който "домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН,
за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с
решение за налагане или отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели за се
даде ефективна защита на пострадалите лица. Разяснено е в ТР № 6/2013г- на ОСГТК- т. 22,
че налаганите по ЗЗДН мерки не са административни наказания и са предназначени да
охранят пострадалото лице, а не да санкционират извършителя.
3
Според регламентираната в ЗЗДН специфика на производството, е допустимо,
съгласно чл. 13, ал. 3 издаване на заповед за защита само на основание приложената от
молителя декларация по чл. 9, ал. 3., когато няма други доказателства. В случая обаче са
събрани доказателства, които изключват приложението на горната хипотеза и не
установяват предпоставките за издаване на заповед за защита. Или, според настоящия
съдебен състав, в хода на настоящото съдебно производството са събрани доказателства, от
които не може да се направи извод за обективно извършени актове на домашно насилие от
страна на ответника спрямо детето и неговата майка, а описаното в молбата и установено по
делото поведение на ответника, според настоящият съдебен състав не покрива признаците
на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН.
В настоящия случай остана недоказано авторството на твърдяния акт на домашно
насилие. Молителят Д. И. не ангажира доказателства за твърдяния акт на домашно насилие,
въпреки указанията на съда в доклада по § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК.
При това положение, съдът намира, че в производството не са събрани нужните
доказателства, от които да може да бъде направен категоричния извод за осъществено от
ответниците деяние, което да изпълнява фактическия състав на чл.2 от ЗЗДН и да може да се
квалифицира като акт на домашно насилие и то да е осъществено на твърдяната от
молителите дата.
Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и
да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на Д. К. И., действащ
лично и като баща и законен представител на малолетния си син К. Д. И. против
ответниците Н.и.
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
молителя Д. И. да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса по молбата
за защита в размер на 25 лева.
Ответникът С. А. Н. е претендирала възстановяване на сторените в производството
разходи за адвокатски хонорар в размер на 500лв. Своевременно е представен списък по чл.
80, от ГПК, както и договор за правна защита и съдействие № 984671/27.08.2022г., в който е
удостоверено заплащането му. По изложените съображения съдът намира, че молителят Д.
И. следва да бъде осъден за заплати сторените от ответника разноски в размер на 500 лв. С
оглед изхода на делото, разноските, сторени от молителя И. трябва да останат за негова
сметка.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. К. И., ЕГН **********, действаща
лично и като майка и законен представител на малолетното дете К. Д. И., ЕГН **********,
двамата с адрес гр. София за издаване на заповед за съдебна защита срещу С. А. Н., ЕГН
********** и К. Н. Н. двамата с постоянен адрес гр. София, ж.к. Обеля 2, бл. 201, вх. Б, ет.
3, ап. 21 и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по
отношение на двамата ответници да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. К. И., ЕГН **********, с адрес гр. София да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. К. И., ЕГН **********, с адрес гр. София да заплати на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на С. А. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Обеля 2, бл. 201, вх. Б,
ет. 3, ап. 21 сумата от 500 лв. сторени по делото разноски, представляващи заплатен
адвокатски хонорар..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
4
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5