РЕШЕНИЕ  

 

 

№                               30.04.2019 г.               Град  Пазарджик

 

 

В          И  М  Е  Т  О             Н  А              Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти  граждански състав

На двадесет и девети март  , две хиляди и  деветнадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ : Х. Г.

 

 

СЕКРЕТАР: С. Миладинова              

Като разгледа докладваното от Районен съдия Г.

Гражданско дело №4092  по описа за   2017  година.

 

 

 

            Предявен е иск от Ц.Н.М. , ЕГН- **********  и  С.Х.М., ЕГН-********** ***, срещу Н.Г.М.,ЕГН-********** ***, П.С.М.,ЕГН-********** *** и С.Г.М.,ЕГН-********** ***, с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД.

 В исковата молба  се  твърди,  че   с протокол  от  05.11.1997 г., постановен по гр.д.№454/1997 г. по описа на Панагюрския районен съд, страните постигнали спогодба с ответника Н.Г.М.,ЕГН-**********, по силата на която ищците прехвърлили собствените си идеални части от имота, подробно описан в същата спогодба, съставляващ: ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 105 кв.м., с пристройка към него с площ от 9.90 кв.м., построена през 1995г., с принадлежащите му западни избени помещения с площ от 39 кв.м., със самостоятелен вход за етажа, без таванските помещения, находяща се същата жилищна сграда в гр.Панагюрище, на ул. "********“ №*, в парцел № Х-2664 в кв.171 по плана на гр. Панагюрище, при съседи: Н. и Т. И. , А. Г.М., Х. В.  и път, в който недвижим имот ищецът  Ц.М.  притежавал 3/6 идеални части от жилищния етаж, а двамата ищци притежавали в режим на СИО ½ идеална част от пристройката), срещу насрещното задължение на Н.М. да полага грижи за гледането и издръжката на баба си – М. Г.  М., докато е жива последната, и да бъде почитана и уважавана. От сключване на спогодбата обаче до самата смърт на  М., починала след продължително тежко боледуване на 25.06.2017 г.,се твърди, че ответникът Н.М. не предприел абсолютно никакви действия (от 2010 г. същият живеел и работи във Великобритания) по изпълнение на задълженията си по спогодбата за гледане и издръжка на М., за която се грижили единствено ищците. Това породило за тях правния интерес да сезират съда с настоящата искова молба.

Моли се съдът да постанови решение, с което да развали на основание чл.87, ал. 3 от ЗЗД сключената с ответника спогодба, по силата на която ищците му прехвърлили собствените си идеални части от следния недвижим имот: ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 105 кв.м., с пристройка към него с площ от 9.90 кв.м., построена през 1995 г., с принадлежащите му западни избени помещения с площ от 39 кв.м., със самостоятелен вход за етажа, без таванските помещения, находяща се същата жилищна сграда в гр.Панагюрище, на ул. "********“ №*, в парцел № Х-2664 в кв.171 по плана на гр. Панагюрище, при съседи: Н. и Т. И. , А. Г.М., Х. В.  и път, които идеални части са, както следва: за първия от тях- 3/6 идеални части от жилищния етаж, и ½ идеална част от пристройката - общо от двамата,както и да отмени издадения в негова полза Констативен нотариален акт № 121, т.V, д.№ 1854/1997 г. до гореописаните  идеални части.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.Г.М., чрез процесуалния си представител, с който се заявява, че така както е предявен, искът е недопустим.

Сочи се, че искът е и неоснователен. Обстоятелствената част на така заведената исковата молба съдържала и друг съществен пропуск: пропуснато било да се посочи като съществен елемент на сключената на 05.11.1997 г. съдебна спогодба, учредяване на вещно право на ползване в полза на М. Г.  М.. Ето защо се допълва с посоченото обстоятелство предмета на спора, въведен от ищците. Оспорва се твърдението, че ответникът Н.М. през процесния период не е изпълнявал задълженията си по сключената съдебна спогодба, в т.ч. не бил полагал грижи за гледане и издръжка на баба си М. Г.  М. и не я бил почитал и уважавал.

Сочи се, че след като не са били конституирани всички страни по делото, които имат статут на задължителни другари, то следвало същото да бъде прекратено - по аргумент на чл.75, ал.2 Закона за наследството.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

С Определение № 1125/30.4.2018г. съдът е конституирал като ответници П.С.М. *** и С.Г.М. ***.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.Г.М., в който се твърди, че исковата молба е нередовна и същата не отговаря на императивните изисквания на закона.

Изложени са съображения. Сочи се, че ищците са предявили иск за разваляне на съдебна спогодба (многостранен договор) по чл.87, ал.3 ЗЗД, с която съдебна спогодба е приключило производството по делбено дело № 454/1997 г. по описа на Районен съд Панагюрище, като при евентуалното уважаване на този иск, ще се възобнови производството по посоченото делбеното дело.

Оспорва се твърдението, че ответникът Н.М. през процесния период не е изпълнявал задълженията си по сключената съдебна спогодба, в т.ч. не бил полагал грижи за гледане и издръжка на баба си М. Г.  М. и не я бил почитал и уважавал.

 

 

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.С.М., в който се излагат подобни съображения.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

Съдът, като прецени събраните по делото  доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:

 Видно от приетия по делото Протокол от открито съдебно заседание  от 05.11.1997г. по гр. дело №454/1997г. по описа на РС- Панагюрище, в хода на производството по посоченото дело, страните постигнали спогодба , по силата на която ищците прехвърлили на ответника Н.М. собствените си идеални части от имота, подробно описан в същата спогодба, съставляващ: ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 105 кв.м., с пристройка към него с площ от 9.90 кв.м., построена през 1995г., с принадлежащите му западни избени помещения с площ от 39 кв.м., със самостоятелен вход за етажа, без таванските помещения, находяща се същата жилищна сграда в гр.Панагюрище, на ул. "********“ №*, в парцел № Х-2664 в кв.171 по плана на гр. Панагюрище, при съседи: Н. и Т. И. , А. Г.М., Х. В.  и път, в който недвижим имот ищецът  Ц.М.  притежавал 3/6 идеални части от летищния етаж, а двамата ищци притежавали в режим на СИО ½ идеална част от пристройката), срещу насрещното задължение на Н.М. да полага грижи за гледането и издръжката на баба си – М. Г.  М., докато е жива последната, и да бъде почитана и уважавана.

От приетия по делото Констативен нотариален акт за право на собственост на върху недвижим имот №121, том V, н.д №1854/1997г.,  от 18.12.1997г.,  същият бил съставен по молба на ответника Н.М.. С посоченият констативен нотариален акт, Н.М. бил признат за собственик на следния недвижим имот- ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 105 кв.м., с пристройка към него с площ от 9.90 кв.м., построена през 1995г., с принадлежащите му западни избени помещения с площ от 39 кв.м., със самостоятелен вход за етажа, без таванските помещения, ведно с ½ идеална част от дворното място, находяща се същата жилищна сграда в гр.Панагюрище, на ул. "********“ №*, в парцел № Х-2664 в кв.171 по плана на гр. Панагюрище, при съседи: Н. и Т. И. , А. Г.М., Х. В.  и път.

Видно от приложеното удостоверение за наследници, М. Г.  М. е починала на 25.06.2017г., като  е оставила след смъртта си следните наследници по закон - Ц.Н.М. , ЕГН- **********  /син/, Н.Г.М., ЕГН-********** и С.Г.М., ЕГН-**********  /синове на починалия Г.Н.М. – син на М./.

По делото е бил изслушан ответникът Н.Г.М. по реда на чл.176 ГПК, съгласно обясненията на който, считано от 2010г., М. пребивава преимуществено на територията на Великобритания. Преди заминаването си за чужбина, ответникът е живеел и работил в гр. Панагюрище, като е посещавал своята баба често и й помагал. Ответникът М. не е плащал издръжка на М. М., но винаги се отзовавал, когато М. имала нужда от помощ. След заминаването си за Англия, ответникът продължил да се интересува от състоянието на своята баба, поддържали връзка по телефона. М. се прибирал рядко в България, обикновено 2 пъти годишно.

 

 

По делото е разпитана в качеството си на свидетел Мина Кирилова М. , от показанията на която се установява, че същата се е намирала в добри приятелски и съседски отношения с М. М. приживе. Съгласно показанията на М. , М. живеела сама в етаж от къща, находяща се в гр. Панагюрище. Грижи за М. полагали нейният син Ц.М. и неговата съпруга. До известно време, М. можела да се обслужва сама, но впоследствие имала нужда от помощ, придвижвала се с проходилка. М. се издържала с пенсията си, изпитвала финансови затруднения, тъй като взимала скъпи лекарства, била диабетик.М. споделила на св. М. , че нейният внук- отв. Н.М. рядко я посещавал, не й помагал и финансово, въпреки, че М. го помолила за това. Н.М. не присъствал на погребението на М., тъй като бил в Англия по това време.

От показанията на св. С. Г. /съсед на М. М./ се установява, че  преди да почине, М. живеела в етаж от  къщата си в гр. Панагюрище, като се обслужвала сама.  На горният етаж на къщата живеели ищците Ц.М. и С.М., които й помагали с пазаруването. Ответникът Н.М. никога не бил живял в дома на баба си, както и не посещавал често нейният дом, тъй като живеел в Англия. Н.М. не пращал и пари за издръжка на М. М., дори не присъствал на погребението й. Приживе, когато М. М. имала здравословни проблеми, нейният син- Ц.М. я водил по болници и полагал грижи за лечението й.

По делото е била разпитана в качеството си на свидетел Р. С.  , съгласно показанията на която,  Н.М. често посещавал дома на своята баба М. М.,***. Отв. М. пазарувал храна на М., купувал й лекарства, помагал й с дървата, когато това било необходимо. След като заминал за чужбина, Н.М. си  идвал по-рядко, тъй като бил служебно ангажиран. Докато живеел в Англия, Н.М. и М. М.  поддържали постоянна връзка по телефона

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД-   за разваляне на  сключена спогодба, по силата на която ищците прехвърлили собствените си идеални части от недвижим имот на ответника Н.М., срещу поето от последния задължение за издръжка и гледане на трето лице - чл.87, ал.3 от ЗЗД.  Същият е допустим, въпреки , че в случая е налице не двустранен договор, а многостранен такъв , тъй като  видно от приетия по делото Протокол от открито съдебно заседание  от 05.11.1997г. по гр. дело №454/1997г. по описа на РС- Панагюрище, в хода на производството по посоченото дело, страните са  постигнали спогодба , по силата на която ищците прехвърлили на ответника Н.М. собствените си идеални части от имота, подробно описан в същата спогодба, съставляващ: ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 105 кв.м., с пристройка към него с площ от 9.90 кв.м., построена през 1995г., с принадлежащите му западни избени помещения с площ от 39 кв.м., със самостоятелен вход за етажа, без таванските помещения, находяща се същата жилищна сграда в гр.Панагюрище, на ул. "********“ №*, в парцел № Х-2664 в кв.171 по плана на гр. Панагюрище, при съседи: Н. и Т. И. , А. Г.М., Х. В.  и път, в който недвижим имот ищецът  Ц.М.  притежавал 3/6 идеални части от жилищния етаж, а двамата ищци притежавали в режим на СИО ½ идеална част от пристройката), срещу насрещното задължение на Н.М. да полага грижи за гледането и издръжката на баба си – М. Г.  М., докато е жива последната, и да бъде почитана и уважавана.

Съдът не споделя становището на ответната страна, съгласно което, за да бъде обещателят правно задължен да изпълнява поетите от него задължения към третото лице, то било необходимо последното недвусмислено да изяви волята си, че приема сключената в негова полза уговорка и че иска да се ползва от нея. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗЗД,  заявлението на третото лице е от значение единствено касателно възможността за отмяна на уговорката в негова полза /“уговорката в полза на трето лице не може да бъде отменена , след като то е заявило на обещателя или на уговарящия,че иска да се ползва от нея“/. Обстоятелството, че М. М., в полза на която е постигната между страните уговорка, не е заявила изрично ,че приема сключената в нейна полза уговорка  и иска да се ползва от нея, респ. че не са ангажирани доказателства от ищцовата страна в тази насока, не освобождава ответникът Н.М. от изпълнението на поетите от него задължения към третото лице. Предвид изложеното, направеното в последното по делото съдебно заседание възражение се явява неоснователно, още повече,че М. М. е живяла в процесния недвижим имот до самата си смърт, т.е., същата съзнателно е консумирала уговореното в нейна полза право на ползване. От приетите по делото доказателства би могло да се направи извод за знание и съгласие от страна на М. М. по отношение на  сключения  договор, което се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Не са налице данни и не са ангажирани доказателства, М. М. да се е възпротивила или да е възразила срещу условията на сключената между страните спогодба, поради което съдът приема, че в случая е налице валидно сключен договор, произтичащите от който задължения е следвало да бъдат изпълнявани от страните по същия.

          Процесният  договор е сред ненаименованите договори в облигационното право, при който кредиторът прехвърля правото си на собственост върху недвижим имот, а ответната страна по договора поема задължението за грижи и издръжка на трето лице. Изпълнението на задължението за издръжка и гледане предполага ежедневна престация на такива грижи  и издръжка в натура, така че да бъдат задоволени в пълен обем нуждите на третото лице   от битова страна - подслон, храна, отопление, осветление, транспорт и др., както и за опазване и поддържане на здравето му – медицинска помощ, лекарства и т.н., т.е. от всичко необходимо за спокоен и нормален живот.  За да се извърши преценка дали е налице неизпълнение на договор за издръжка и гледане е необходимо да се установи дали длъжникът е предоставял изпълнение ежедневно и в пълен обем, както и дали не е налице отказ от съдействие от страна на третото лице. В последния случай задължението на длъжника се трансформира в парично задължение.  Не е необходимо длъжникът да бъде канен да престира нито задълженията в натура, нито евентуално преобразуваните парични задължения. Ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и необходими грижи, независимо от материалните възможности на прехвърлителя. При предявяване на  иск за разваляне на алеаторния договор, поради неизпълнение от приобретателя, в доказателствена тежест на последния е да установи, че изпълнението покрива задълженията му по договора за издръжка и гледане.

          Право да искат разваляне на алеаторен договор имат лицата, прехвърлители по договора, както и техните наследници, съобразно наследсвените си права и в рамките на давностния срок, ако правото е възникнало, но не е упражнено приживе от прехвърлителя. Когато прехвърлителите са съпрузи, всеки от тях на собствено основание може да претендира разваляне поради неизпълнение спрямо себе си на задължението от длъжника.

          Тежестта на доказване при предявен иск за разваляне на алеаторен договор е за приобретателя по договора, той е страната която следва да докаже, че е изпълнил точно – в пълен обем и през целия период задълженията си, произтичащи от договора. Прехвърлителят не е длъжен да доказва неизпълнение, с изпълнение на собственото си задължение да прехвърли собствеността върху имота, той е изправна страна по договора и насрещната страна следва да доказва, че също е изпълнила поетите задължения.

          По своята правна същност договора за гледане и издръжка представлява облигационен договор, по силата на който едната страна (приобретател), поема задължението да гледа и издържа другата (прехвърлител) до края на живота й срещу една насрещна престация, която прехвърлителят извършва. Задължението за гледане и издръжка има за предмет една продължителна престация - то трябва да се изпълнява до смъртта на кредитора. Изпълнението по договора следва да бъде такова, че да осигурява ежедневно и постоянно, спокойно и несмущавано съществуване на прехвърлителя, като приобретателят по договора е длъжен да следи във всеки момент конкретните нужди на прехвърлителя и да престира такава издръжка и гледане, които да са съответни на тези конкретни нужди (в т.см. е Решение № 653 от 08.07.2002 г. по гр.д.№ 295/2002 г., II г.о. на НКС. Длъжникът по алеаторния договор следва да осигури на прехвърлителя такава издръжка, която да е достатъчна той да посрещне всички негови насъщни нужди. Следва да се съобрази, че изпълнението по договора трябва да бъде съответно на нуждите на прехвърлителя, още повече че в текста на договора, изрично е предвидено задължение за цялостна издръжка и гледане до края на живота им.  Съгласно константната съдебна практика и теория, в образувано дело за разваляне на договор за гледане и издръжка прехвърлителят следва да докаже единствено наличието на сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Върху приобретателят лежи тежестта на доказване на обстоятелството, че е изпълнявал процесния договор по надлежния начин, изцяло покриващ задълженията му по договора, при условията на пълно и главно доказване.

  В конкретния случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че сключения в рамките на съдебната спогодба по гр.д.№454/1997 г. по описа на Панагюрския районен съд договор за гледане и издръжка в полза на трето лице - М. М., не е бил изпълняван по надлежния начин от страна на ответника Н.Г.М.. В тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели  М. и Григоров, които съдът кредитира като обективни, последователни и непротиворечиви. От показанията на М. се установява, че същата се е намирала в добри приятелски и съседски отношения с М. М. приживе, свидетелят е добре запознат с обстоятелствата, които се установяват от показанията му. Съгласно показанията на М. , М. живеела сама в етаж от къща, находяща се в гр. Панагюрище. Грижи за М. полагали нейният син Ц.М. и неговата съпруга. До известно време, М. можела да се обслужва сама, но впоследствие имала нужда от помощ, придвижвала се с проходилка. М. се издържала с пенсията си, изпитвала финансови затруднения, тъй като взимала скъпи лекарства, била диабетик.М. споделила на св. М. , че нейният внук- отв. Н.М. рядко я посещавал, не й помагал и финансово, въпреки, че М. го помолила за това. Н.М. не присъствал на погребението на М., тъй като бил в Англия по това време. В тази насока са и  показанията на св. С. Г. /съсед на М. М./, от които  се установява, че  преди да почине, М. живеела в етаж от  къщата си в гр. Панагюрище, като се обслужвала сама.  На горният етаж на къщата живеели ищците Ц.М. и С.М., които й помагали с пазаруването. Ответникът Н.М. никога не бил живял в дома на баба си, както и не посещавал често нейният дом, тъй като живеел в Англия. Н.М. не пращал и пари за издръжка на М. М., дори не присъствал на погребението й. Приживе, когато М. М. имала здравословни проблеми, нейният син- Ц.М. я водил по болници и полагал грижи за лечението й.

 Анализът на обсъдените по-горе гласни доказателства води до извод за неизпълнение от страна на ответника Н.М. на поетите със сключената спогодба задължения. Ответната страна не ангажира по делото категорични и безспорни доказателства в подкрепа на твърдението си, че  Н.М.  е изпълнявал договора за гледане и издръжка. В подкрепа на това твърдение са единствено показанията на св.С.  , които се намират в противоречие с останалия по делото доказателствен материал. От приетите по делото доказателства се установява, че св. С.   не е се е намирала приживе в близки приятелски отношения  с М. М. /както самата свидетелка посочва в показанията си, депозирани пред съда, двете са били „познати“/, което поставя под съмнение достоверността на показанията й. В показанията си, св. С.   свидетелства за факти и обстоятелства, които не е възприела лично и непосредствено, а същите са й станали известни в хода на проведени разговори с ответника Н.М. и неговият брат.

Установи се също така по безспорен начин, че считано  от  2010 г.  отв. Н.Г.М. се е установил да живее и работи трайно във Великобритания, като се е прибирал  в България рядко /2 пъти в годината/, не са налице данни същият да е плащал издръжка на М., докато ответникът се е намирал в чужбина.

Твърденията на ответната страна, че е  налице изпълнение на задълженията на Н.М.  по сключената спогодба, останаха недоказани в хода на производството по делото.  В конкретния случай се доказва по делото, че ответникът Н.М. нито лично, нито чрез наето от него трето лице, да е  изпълнявал задълженията си спрямо М. М.. При липсата на безспорни и несъмнени доказателства в тази насока следва да се приеме, че е налице пълно неизпълнение и поради което и има основание за разваляне на сключения договор, а предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.От друга страна, ищците в производството са изпълнили задължението си и са прехвърлили в полза на ответника правото на собственост върху идеалните си части от описания в спогодбата недвижим имот, т.е., явяват се изправна страна по смисъла на чл.63 от Закона за задълженията и договорите.

 

По отношение на разноските - при този изход на делото - уважаването на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците разноските в  настоящото производство, които се претендират, като за тях е представен надлежен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за действителното им заплащане- държавна такса в размер на 200.00 лева.

 

         Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

 РАЗВАЛЯ  сключената  между  Ц.Н.М. , ЕГН- **********  и  С.Х.М.,ЕГН-********** ***, Н.Г.М.,ЕГН-********** ***, П.С.М.,ЕГН-********** *** и С.Г.М.,ЕГН-********** ***, съдебна спогодба от 05.11.1997г., постигната по гр. дело №454/1997г. по описа на РС- Панагюрище, в хода на производството по посоченото дело, по силата на която Ц.Н.М. , ЕГН- **********  и  С.Х.М.,ЕГН-********** ***, прехвърлили на ответника Н.Г.М.,ЕГН-********** *** , собствените си идеални части от имота, подробно описан в същата спогодба, съставляващ: ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 105 кв.м., с пристройка към него с площ от 9.90 кв.м., построена през 1995г., с принадлежащите му западни избени помещения с площ от 39 кв.м., със самостоятелен вход за етажа, без таванските помещения, находяща се същата жилищна сграда в гр.Панагюрище, на ул. "********“ №*, в парцел № Х-2664 в кв.171 по плана на гр. Панагюрище, при съседи: Н. и Т. И. , А. Г.М., Х. В.  и път, в който недвижим имот ищецът Ц.Н.М. , ЕГН- **********   притежавал 3/6 идеални части от жилищният етаж, а  Ц.Н.М. , ЕГН- **********  и  С.Х.М.,ЕГН-********** притежавали в режим на съпружеска имуществена общност 1/2 идеална част от пристройката, срещу насрещното задължение на  Н.Г.М.,ЕГН-********** да полага грижи за гледането и издръжката на своята баба – М. Г.  М., докато е жива последната, и да бъде почитана и уважавана, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

 

ОТМЕНЯ  издадения в полза на Н.Г.М.,ЕГН-********** ***, Констативен нотариален акт за право на собственост на върху недвижим имот №121, том V, н.д №1854/1997г.,  от 18.12.1997г.,  съставен по молба на ответника Н.М.,  с който констативен нотариален акт, Н.Г.М.,ЕГН-********** е бил признат за собственик на следния недвижим имот- ПЪРВИ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 105 кв.м., с пристройка към него с площ от 9.90 кв.м., построена през 1995г., с принадлежащите му западни избени помещения с площ от 39 кв.м., със самостоятелен вход за етажа, без таванските помещения, ведно с ½ идеална част от дворното място, находяща се същата жилищна сграда в гр.Панагюрище, на ул. "********“ №*, в парцел № Х-2664 в кв.171 по плана на гр. Панагюрище, при съседи: Н. и Т. И. , А. Г.М., Х. В.  и път,  в частта , с която Н.Г.М.,ЕГН-********** е бил признат за собственик на 3/6 идеални части от жилищният етаж , прехвърлени му от Ц.Н.М. , ЕГН- ********** по силата на съдебна спогодба от 05.11.1997г., постигната по гр. дело №454/1997г. по описа на РС- Панагюрище, както и на 1/2 идеална част от пристройката, прехвърлени му от  Ц.Н.М. , ЕГН- **********  и  С.Х.М.,ЕГН-********** *** по силата на съдебна спогодба от 05.11.1997г., постигната по гр. дело №454/1997г. по описа на РС- Панагюрище – ДО ГОРЕОПИСАНИТЕ ИДЕАЛНИ ЧАСТИ

 

           ОСЪЖДА Н.Г.М.,ЕГН-********** ***, П.С.М.,ЕГН-********** ***  и С.Г.М.,ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ  на  Ц.Н.М. , ЕГН- **********  и  С.Х.М.,ЕГН-********** *** , сторените съдебно-деловодни разноски  по производството в размер на 200.00 лева /двеста лева /, на осн. чл.78,ал.1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд- Пазарджик.

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: