РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 121 / 6.3.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно
заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело №302 по описа на съда за 2016год., за да се
произнесе взе предвид следното:
I. За характера на
производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството
е по реда на Глава Единадесета от Административно процесуалния кодекс, във
връзка с чл. 1, ал.2 от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди .
2. Образувано е по искови
претенции, заявени от В.Б.Д., ЕГН **********,***,
- да бъде осъдена Регионална здравна инспекция
Пазарджик, ул. „Болнична“, №17 да ѝ заплати
сумата
от
2000,00лв., представляваща обезщетение
за
неимуществени
вреди,
в резултат
на
противоправно
бездействие
на
ответника
да
освидетелства
по
вид
и степен
на
увреждане,
дъщеря ѝ К.П.З.
в периода
19.05.2014г. до 25.09.2015г. както
и законната
лихва
върху
тази
сума,
считано
от
датата
на
предявяване
на
исковата
молба
до
окончателното
и изплащане
;
- да бъде осъдено при условията на евентуалност,
„МБАЛ- Пазарджик“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.
Пазарджик, ул. „Болнична“, №15, да ѝ заплати
сумата
от
2000,00лв., представляваща обезщетение
за
неимуществени
вреди,
в резултат
на
противоправно
бездействие
на
ответника
да
освидетелства
по вид и степен на увреждане, дъщеря ѝ К.П.З.
в периода
19.05.2014г. до 25.09.2015г. както
и законната
лихва
върху
тази
сума,
считано
от
датата
на
предявяване
на
исковата
молба
до
окончателното
и изплащане.
Поддържа се, че бездействието на ответниците да
освидетелстват по вид и степен на увреждане, дъщеря ѝ К.П.З.
в периода
19.05.2014г. до 25.09.2015г. е имало за пряка
последица пораждане на състояние на огромно безпокойство, психически стрес и чувство
за несигурност, поради липса на финансови средства да се грижи за дъщеря си
К.П.З. с оглед нейното заболяване. Сочи се, че детето се е нуждаело от
непрекъснат медицински контрол на заболяването, като периодично се е налагало
да се извършват преглед и лечение в гр.
София. Необходими са били и около 30.00лв. на месец за закупуване на лекарства.
Твърди, че ищцата от 2009г. страда от неинсулинозависим захарен диабет, който
се е обострил след установяване на заболяването на детето, като здравословното
състояние на Д. сериозно се влошило. Така на 14.07.2014г., постъпила в спешно
отделение на „МБАЛ Пазарджик“ АД със силни болки, поради високи стойности на
захарта. Били са преляти две банки физиологичен разтвор, след което е било
преценено, Д. да бъде настанена за лечение в болничното заведение, но тя
отказала, защото не е имало кой да се грижи за детето. Преди раждането на К.,
ищцата е работила в собствено „В. и Съни“ ООД, като фризьорка, като след
раждането на детето не е имала възможност да продължи да работи, защото не е
имало кой да се грижи за него. Единствените средства, които Д. получавала са
били от майчинство в размер на 340.00лв. и пенсия за инвалидност в размер на
115.00лв. На 29.04.2015г. продала собствения си автомобил „Тойота Ярис“, защото
не й достигали парични средства за отглеждане на детето във връзка с неговото
здравословно състояние.
3. Ответната Регионална
здравна инспекция Пазарджик, ул. „Болнична“, №17, чрез Директора Фани П., в
представен писмен отговор(л.44
по адм. дело №54 по описа на Административен съд Пазарджик за 2016г.) оспорва изцяло по
основание и размер заявеният иск. Поддържа се, че доколкото ТЕЛК са структурни
звена към съответното лечебно заведение, РЗИ не може да носи отговорност за
техните действия или бездействия. Инспекцията има отношение единствено по
регистрацията, обработката и съхраняването на здравната информация на
освидетелстваните лица. Относно фактите по спора се твърди, че
Заявление-декларация рег. №Пз-ВХ-2672 от
19.05.2014г. на В.Д. е предадено веднага с писмо рег. № Пз-ИЗХ-817 от
19.05.2014г., на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик.
4. Ответното, при условията
на евентуалност „МБАЛ- Пазарджик“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. Пазарджик, ул.
„Болнична“, №15, представлявано от изпълнителния директор д-р Васил Вълчев е на
становище, че исковите претенции са неоснователни. В представен писмен отговор
на исковата молба (л.44
по адм. дело №54 по описа на Административен съд Пазарджик за 2016г.) се сочи, че
първоначалната молба на Д., заедно с медицинското експертно досие, не е
постъпила в срока по чл. 56, ал. 5 от ПУОРОМЕРКМЕ пред Втори състав
на ТЕЛК. Сочи се, че служителката, която е приела молбата, не е в служебни
правоотношения с дружеството, а с РЗИ, Пазарджик.
Поддържа се, че в случая е налице влязло в сила
решение на ТЕЛК от 25.09.2015г., което не е било обжалвано по предвидения за
това ред, включително и по отношение на началния момент на инвалидизацията. В
този смисъл, се твърди, че е налице друг процесуален ред за защита на правата
във връзка с инвалидизацията на детето. Не е бил съставен нарочен протокол, че
медицинското експертно досие, образувано по молба от 19.05.2014г. е било
загубено. Сочи се също така, че липсва нормативна презумпция за това, че
установеното увреждане на здравето на детето от 50% към 01.09.2015г., следва да
се счита за такъв и към 19.05.2014г., тоест за предходен период по отношение на
който не е извършвана експертиза.
5. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че
исковата претенция заявена срещу Регионална здравна инспекция Пазарджик е
основателна.
II. За
фактите :
6. Според представеното по
делото Удостоверение за раждане №**********, издадено от Район „Триадица“,
Община Столична, въз основа на Акт за раждане № 0029 от 06.01.2014г., К.П.З. е
родена в. гр. София на ***г., с майка В.Б.Д. и баща Петър Иванов Зимбилев.
7. В.Д. е подала Заявление
– декларация до Териториална експертна лекарска комисия, чрез Регионалната
картотека на медицинската експертиза(РКМЕ), гр. Пазарджик, като законен
представител на К.З., с искане детето да бъде освидетелствано. Заявлението е
регистрирано в РКМЕ с №Пз-ВХ-2672 от 19.05.2014г.
По тези факти спор между страните не се формира.
8. От страна на ответника
Регионална здравна инспекция Пазарджик, с оглед указанията на Съда по
Определение № 157 от 31.01.2018г.(л. 218 по а.д. № 302/2016г.) е представен писмен
документ, обозначен като „….. РКМЕ към РЗИ Пазарджик, ул. Болнична № 17 тел.:
034/408663 До Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД гр. Пазарджик…“ с посочен Рег. № Пз-ИЗХ-817 от 19.05.2014г.
Във въпросния документ (л. 248 по а.д. №
302/2016г.), в
17 точки са описани определени данни, като в т. 15 е посочено „…К.П.З.,
**********, освидетелстване…“.
В края на документа, саморъчно е изписано „…Приел:…“ и „…Предал…“ и съответно са положени два парафа, без да са отбелязани
имена на физически лица, техните длъжности или каквито и да е други
индивидуализиращи ги данни.
В съдебно заседание на 08.03.2016г. по адм.дело
№ 54 по описа на съда за 2016г.(тоест преди производството да бъде разделено и
съответно образувано настоящото по адм. дело № 302/206г.), процесуалния
представител на Регионална здравна инспекция Пазарджик е заявил(л. 71 по а.д. №
302/2016г.),
че искането на Д. за освидетелстване на детето й, е прието от служителката в
РКМЕ, Пазарджик, Т.В.Г., която заедно с описания документ (протокол) е предала
същото на „…. Доктор от Втори състав на
ТЕЛК – д-р- Василева….“.
В производството по адм.дело № 54 по описа на
съда за 2016г., от страна на РЗИ, Пазарджик е поискано и съответно допуснато от
съда, разпит на свидетелите Големджиева
и д-р Василева(с.з.
на 08.03.2016г.- л. 62 по въпросното дело). С допълнителна молба от страна на РЗИ,
Пазарджик е заявено, че всъщност желаят като свидетел да бъде призована и
разпитана д-р Е.Б.В.-Ц., което е и сторено от съда. В съдебно заседание на
05.04.2016г., проведено по адм. дело № 54 по описа на съда за 2016г. (тоест
преди определението с което производството е разделено и съответно образувано
настоящото по адм. дело № 302/2016г., поради което няма пречка да бъдат ценени
твърденията на свидетелите), свидетеля д-р Ц. е заявила(л. 121 по а.д.
№54/2016г),
че не си спомня процесния случай, доколкото към 19.05.2014г. е била извън
страната – на 17.05.2014г. е заминала за Турция и се е върнала на 24.05.2014г.
Заявила е още, че „… Има подпис който
прилича на моя, но в този период не съм била в България……..Възможно е да съм го
подписала по-късно…В този период от 17.05.2014г. до 02.06.2014г. не съм участвала
в заседание на ТЕЛК. В този период от време не съм получавала документи от
служител на картотеката…“.
Съответно, свидетеля Големджиева е заявила, че
лично е приела заявлението на К.З. на 19.05.2014г., като „….. Същият ден съм направила разпределението и
генерирането и с опис съм го предала на д-р Василева/имам предвид предишната
свидетелка/….“. Относно електронната регистрационна система, Големджиева е
заявила следното „…. Имат я тази
информация ТЕЛК-а, но няма как да влезнат да правят промени в нашата програма.
И аз нямам достъп до електронната система на ТЕЛК. Можем да си правим справки
взаимно, но не и да влизаме в тяхната програма – не и те в нашата – не…..Не
мога да кажа дали тези неща които сега разглеждаме дали са видими за тях. Няма
как да изпратим досиетата в ТЕЛК в електронен вид……Този опис с всички досиета
17 на брой папки и с описа го предадох на д-р Василева срещу подпис. Те са два
екземпляра, единият за нея, а другият за мен…“
Относно д-р Василева не е правено искане да
бъде, допълнително разпитана като свидетел, нито в производството по адм. дело
№ 54 по описа за 2016г., нито в производството по настоящото дело.
От представената Справка Изх. № 20 от
08.03.2016г. е видно, че в периода 15.05.2014г. до 31.05.2014г., д-р Ц. не
фигурира в състава на ІІ ТЕЛК при МБАЛ „Пазарджик“, АД. Видно е също така, че
д-р Василева е посочена като член на ТЕЛК единствено на 15.05.2014г., като след
тази дата до 31.05.2014г. не е участвала в работата на ТЕЛК.
В хода на настоящото производство се представи
разпечатка от електронен носител на Единна информационна система на медицинска
експертиза в България (РКМЕ-гр. Пазарджик), в която е отбелязано името на
К.П.З. и датите 19.05.2014г. и 04.09.201г., срещу които е отбелязано –
Изпратено на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик, АД.
9. Поддържаното от
Регионална здравна инспекция Пазарджик становище, че подаденото от Д. заявление
– декларация вх. №Пз-ВХ-2672 от 19.05.2014г., заедно с медицинската
документация е предоставено на ТЕЛК при МБАЛ “Пазарджик“, АД и изричното
възражение от страна на МБАЛ Пазарджик, АД(л. 238 по настоящото дело), че такова заявление и
медицинска документация не са постъпвали във Втори състав на ТЕЛК при лечебното
заведение, преценени в контекста на описаните факти, налагат да се отбележи
следното :
Представената разпечатка от електронен носител
на Единна информационна система на медицинска експертиза, дори да отразява,
въведените в системата данни, сама по себе си не удостоверява предаването на
заявлението на Д. и съответните медицински документи от служителя на РКМЕ,
Пазарджик на Втори състав на ТЕЛК при МБАЛ „Пазарджик“ АД. Според показанията
на свидетеля Големджиева, посредством тази система не е възможно да бъде
извършен електронен обмен на документи и съответно ТЕЛК да получи в електронен
вид било заявлението на Д., било съпътстващата го медицинска документация.
На следващо място, представения по делото
документ, за който от страна на РЗИ се поддържа, че е протокол за предаването на съответните заявления и
документация от РКМЕ, Пазарджик на ТЕЛК при МБАЛ, също не удостоверява този
факт.
Каза се, в документа не е посочено нито между
кои лица е извършено предаването и приемането на книжата, нито тяхната длъжност
и месторабота, нито пък каквито и да други индивидуализиращи ги белези.
Явно е от данните по делото, че твърдението за
фактическо предаване на заявлението на Д. от 19.05.2014г. и съпътстващата го
медицинска документация, не може да бъде свързано нито от РЗИ, Пазарджик, нито
пък от служителката в РКМЕ, Пазарджик с кое да е конкретно лице от Втори състав
на ТЕЛК при МБАЛ „Пазарджик“ АД. Като приели книжата се сочат д-р Ц., която в
този период не е била в страната или д-р Василева, която пък в този период явно
не е участвала в състава на ТЕЛК.
Самия документ, поменаван като протокол за
предаване дори не съдържа подписи на лицата които са го съставили, а единствено
два положени парафа.
Относно този факт, трябва да се поясни, че в
действащото право, спрямо понятието „подпис“ е налице една-единствена
дефиниция, съдържаща се в §1, т.82 от ДР на Наредба № 69 от 16.05.2006 г. за
изискванията за добрата производствена практика при производство на
ветеринарномедицински продукти и активни субстанции (ДВ, бр. 6 от 2010г.), според която –
“Подписан (подпис)“ е писменото удостоверяване на лицето, което е извършило
определено действие или преглед. Това удостоверяване може да бъде под формата
на инициали, пълно ръкописно изписан подпис, персонален печат или автентичен и
обезопасен електронен подпис.
Съответно, според дефиницията, възведена в
чл.13, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от
Регламент (ЕС) № 910/2014, а според въпросния текст от Регламента, „електронен
подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва“
Тези нормативни текстове са достатъчни, за да се
направи извод (който е несъмнено споделян в юридическата практика), че
функцията на подписа е да удостовери авторството на волеизявлението на
конкретно физическо лице, съдържащо се в един документ, независимо дали той е
частен или официален.
На следващо място, с оглед смисъла на цитираните
нормативни текстове и съобразно трайно сложилата се практика, писмения подпис
представлява саморъчно, стилизирано изписване на името на лицето или на
съответна част от него, така че да е възможно неговото индивидуализиране. При
това само положение, писмения подпис може да осъществи своята функция, а именно
да удостовери, че съответното волеизявление обективирано в един документ е
именно на лицето, което го е подписало.
Парафът, при който липсват каквито и да е
буквени елементи, очевидно не може да индивидуализира лицето, което го е
положило и съответно, не може да удостовери, че то именно е направило
волеизявлението, което е обективирано в документа.
Ето защо, крайният извод по отношение,
установяване на релевантните по делото факти е, че в случая от страна на РЗИ,
Пазарджик не се доказа, посредством предвидените в процесуалния закон
доказателствени средства, Заявление – декларация на В.Д., регистрирано с вх.
№Пз-ВХ-2672 от 19.05.2014г. в Регионалната картотека на медицинската
експертиза, Пазарджик към РЗИ, Пазарджик и придружаващата го медицинска
документация да е било предавано на Втори състав на ТЕЛК при МБАЛ „Пазарджик“
АД.
В тази насока на страните бяха дадени указания с
Определение № 157 от 31.01.2018г.(л.217 по делото), включително и по отношение на
приложението на чл. 161 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
10. По делото е представена
Молба – декларация вх. № 3767 от 01.09.2015г.(л.249 по делото) заявена от В. Д., чрез РКМЕ до ТЕЛК с искане, детето й К.З.
да бъде освидетелствано. Към молбата е приложена съответната медицинска
документация. С Експертно решение № 3584 от 160 заседание на 25.09.2015г., ІІ
състав на ТЕЛК при МБАЛ „Пазарджик“, АД е определила относно
К.П.З. 50% инвалидност, без чужда помощ, с дата на инвалидност 01.09.2015г.
Представиха се още, Експертно решение №4089 от
196 заседание на 18.11.2014г. на ІІ състав на ТЕЛК при МБАЛ „Пазарджик“, АД, с което относно
В.Б.Д. е определяна 60% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза
„инсулинозависим захарен диабет“; Договор за продажба от 29.04.2015г., сключен
от ищцата, като продавач и трето физическо лице, като купувач, относно
продажбата на собствения на Д. лек автомобил „Тойота Ярис“ за сумата от
350.00лв.
11. В хода на настоящото
съдебно производство, бяха разпитани свидетелите К.В.Д. (майка на ищцата В.Д.)
и Е.Р.Б..
Според свидетеля Кремена Д., ищцата В.Д. е
диабетичка. Около месец и половина след раждането на дете й се установило, че
то има сериозно заболяване. Били изпратени в клиника, където се установило, че
детето има тежка сърдечна аномалия. Дясната камера на сърцето не се захранвала
с чиста кръв. Това наложило детето да претърпи много сериозна операция. Два
месеца след операцията то живяло с разтворен гръден кош. След като били
изписани от болницата, през месец май, В. веднага подала молба в ТЕЛК за
освидетелстване на детето. След като минали месец-два и нищо не се случило, В.
ходила да разпитва и казала, че трябва да се изчака. Отново минало доста време
без да има резултат, като В. вече била „…..
много напрегната, понеже живееше само с парите от майчинството. Тя е диабетик.
Ходеше да проверява устно какво се случва. Казвали са й, че трябва да чака
писмо. Това чакане продължи доста дълго време, нямам спомен. Мина повече от
година без никакъв резултат. Казаха, че няма такива документи. Дъщеря ми
непрекъснато се интересуваше. Документите били загубени. Това го казаха в ТЕЛК
Пазарджик. След това започна ходене по мъките. Писа писма до директора на
болницата, във връзка със загубените документи. Отново се наложи да подава
заявление с всички документи за освидетелстване. Не знам кой й е казал, че са
загубени документите. Писа до омбудсмана. След като втория път подаде
документи, освидетелстваха детето. В. е диабетичка, състоянието й беше много
зле. Буквално рухна. Тези два месеца престоя на детето в болницата я съсипа.
След това започнаха големите страхове, детето беше в къщи. Цялата тази история
с ТЕЛК й се отрази много зле. Бяха й нужни средства. Не е идвала при нас да моли
за помощ. Почти не беше адекватна. От приятели разбрах, че си е продала колата.
Започнах да настоявам да й помагаме. Тя живееше в апартамент с ипотека. Детето
имаше нужда от прегледи в Пловдив, София. Просто имаше нужда от пари. Не
знаехме дали детето ще има нужда от втора операция. Много често плачеше, не се
хранеше редовно. Увеличи й се дневния прием на инсулин, от три инжекции на ден
премина на четири. Увеличи й се диоптъра. Това беше във връзка с целите тези
перипетии. Нямаше нужните средства да продължи живота си. Докато чакаше тези
средства не работеше, гледаше си детето. Тя не можеше да си представи, че може
да загуби тези пари. От ТЕЛК й бяха казали да подаде ново заявление. Не мога
точно да конкретизирам, от къде точно са й казали. Не правя разлика между ТЕЛК
и регистратурата. Тя се разправяше с документацията. Ходеше в сградата, която
се намира след РЗИ, в сградата на ТЕЛК, знам защото през това време аз съм
гледала детето….“.
Съответно, свидетеля Бързакова твърди да е
ходила няколко пъти с В.Д., като тя й казала, че е подала молба, но я връщали
постоянно. Според Бързакова, ищцата е родила детето през януари, през март
месец я приели в болница и някъде през май месец започнала процедурата пред
ТЕЛК. Не е влизала с нея, а стояла с детето отвън. Сочи, че ищцата е ходила
почти всяка седмица да проверява какво се случва със заявлението й, като та
обикновено я е чакала отвън с детето. Така минало около година, през която В. е
ходила да проверява, но непрекъснато я връщали и казвали да чака. Според Бързакова,
в този период „…..Тя беше много
отслабнала, не ядеше. Даже е получавала и кризи. Тя е диабетик. Болеше я
корема. Искаха да я вземат в болница, но тя не искаше, понеже няма кой да гледа
детето. Мисля, че беше юни месец 2015 г. когато получи криза. Предполагам, че безпаричието беше причина,
детето трябваше да пие лекарства, а тя беше само на пенсията и майчинството. Аз
съм й предлагала пари назаем, но тя не искаше да вземе. Тя държи всичко сама да
си посрещне. Разчиташе на тази помощ, след като освидетелстват детето. Не работеше през този период, защото нямаше
кой да гледа детето. Тя беше в болница март месец след като се роди детето,
операция претърпя, много време беше в болница детето. Те ходеха всеки месец на
преглед в София, не знам къде точно. Притесняваше се, защото нямаше възможност
да си покрива разходите във връзка с детето…..“.
III. За
правото:
12. Според чл. 1, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите.
Очертания от правните норми фактически състав
обема, наличието незаконосъобразен акт, съответно незаконни действия или
бездействия, осъществени или неосъществени от орган или от длъжностно лице на
юридическото лице ответник, които представляват административна дейност,
претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между тях
13. Според чл. 8, ал. 1 от Закона
за здравето, регионалните здравни инспекции са юридически лица на бюджетна
издръжка към министъра на здравеопазването, със седалище населеното място -
административен център на областта.
Съобразно, чл. 21, ал. 2 от Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи(Приет с ПМС № 83 от
26.04.2010 г., обн., ДВ, бр. 34 от 4.05.2010 г.), регионалните картотеки на медицинските
експертизи (РКМЕ) са структурни звена на РЗИ.
Това ще рече, че Регионална здравна инспекция,
Пазарджик е надлежна, пасивно легитимирана страна по заявеният от Д. иск.
14. Според чл. 10, ал. 1, т.
4 от Закона за здравето, регионалните здравни инспекции осъществяват на
територията на съответната област дейности по планиране, организиране, ръководство и
контрол на медицинската експертиза. В този смисъл е правилото на чл. 101, ал. 2
от ЗЗ съобразно което, медицинската експертиза се организира и ръководи от
министъра на здравеопазването и от регионалната здравна инспекция.
Съобразно, чл. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, с правилника се уреждат
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи.
В чл. 103 от ЗЗ е определено, че медицинската
експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на
вида и степента на увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност.
В този контекст, в чл. 3, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ е установено, че
експертизата на вида и степента на увреждане на децата до 16-годишна възраст се
извършва от ТЕЛК и НЕЛК с участието на лекар с призната специалност по
педиатрия.
Съответно, в чл. 21, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ пък е определено, че дейността по
регистрация, обработка и съхраняване на здравната информация за
освидетелстваните от ТЕЛК и НЕЛК лица се осъществява от регионални картотеки на
медицинските експертизи.
Явно е нормативно установеното разграничение на
задълженията и дейностите, които като цяло обема медицинската експертиза. Дейностите
по оценка на временната
неработоспособност, на вида и степента на увреждане и трайно намалената
работоспособност са в правомощията на съответната по вид лекарска комисия (ЛКК,
ТЕЛК или НЕЛК).
Съответно, дейностите по регистрация, обработка
и съхраняване на здравната информация за освидетелстваните от ТЕЛК и НЕЛК лица
е в правомощията на съответната регионална картотека на медицинските
експертизи.
15. Съобразно, чл. 56, ал.
1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ,
лицата или
законните им представители подават заявление-декларация по образец съгласно
приложение № 5 в РКМЕ за освидетелстване.
Това именно в случая е сторено от ищцата Д. на 19.05.2014г.
Според чл. 56, ал. 5 от ПУОРОМЕРКМЕ, експертите
в РКМЕ изпращат документите за освидетелстване или преосвидетелстване на лицата
на съответната ТЕЛК в срок 3 дни от получаването им.
Както се посочи в т. 9 от настоящото решение,
съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, не позволява да се
направи несъмнен и еднозначен извод, че съответните длъжностни лица в РКМЕ,
Пазарджик към РЗИ, Пазарджик са изпълнили това свое, нормативно установено
задължение, като в установения за това срок са предали заявление – декларация
от 19.05.2014г., подадено от Д. на съответната ТЕЛК.
Както се посочи, според чл. 10, ал. 1, т. 4 от
ЗЗ, регионалните здравни инспекции осъществяват на територията на съответната
област дейности по планиране, организиране, ръководство и контрол на
медицинската експертиза. Съобразно чл. 70, ал.1 ,т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, експертите към РЗИ, ТП на НОИ, РЗОК и към
РКМЕ осъществяват методическа помощ и контрол по медицинската експертиза на
всички лечебни заведения на територията на района, като правят проверки по
създадената организация на работа и кадровото състояние на ЛКК, по качеството
на медицинската експертиза, осъществявана от лекуващите лекари, ЛКК и ТЕЛК, и
по воденето на медицинската документация
Неспорния и несъмнен факт в настоящия случай е,
че от страна на Ищцата Д. са били подадени две заявления от 19.05.2014г. и от
01.09.2015г., съдържащи едно и също искане – да бъде извършено първоначално
освидетелстване на детето К.З.. По отношение на това очевидно несъответно на
нормативния ред, развитие на правоотношенията във връзка с освидетелстването на
детето, от страна на РЗИ и на РКМЕ не са предприети каквито и да е действия с
оглед проверка и контрол относно причините наложили повторно подаване на
заявление от страна на Д. и то около една година и три месеца след подаване на
първоначалното такова. Това впрочем, явно не сторено и понастоящем, като твърде
лаконичния отговор на Директора на РЗИ, Пазарджик, обективиран в Писмо изх. №
1-6771 от 18.11.2015г.(л.
361 по делото)
не дава основание да се приеме, че някаква действителна проверка и контрол са
настина осъществени.
16. От страна на ответната РЗИ,
Пазарджик се поддържа възражение за това, че в случая е налице издадено
Експертно решение № 3584 от 160 заседание на 25.09.2015г., на ІІ състав на ТЕЛК
при МБАЛ „Пазарджик“, АД, с което относно К.П.З. е определена 50% инвалидност,
без чужда помощ, с дата на инвалидност 01.09.2015г., което не е било обжалвано
и е влезнало в сила, като по този начин окончателно е разрешен този
административен въпрос относно първоначалното освидетелстване на детето. Това
действително е така, но влязлото в сила решение на ТЕЛК не заличава с обратна
сила, факта на бездействие изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл.
56, ал. 5 от ПУОРОМЕРКМЕ от страна на служител на РКМЕ, Пазарджик, да предаде в
три дневен срок заявлението на Д. от 19.05.2014г. на съответната ТЕЛК, което е
станало причина същата да подаде ново заявление на 01.09.2015г.
В тази насока, трябва да се отбележи, че
бездействието на административния орган или на длъжностното лице е
незаконосъобразно, когато е извършено в противоречие с предписан от нормативен
акт волеви акт, сиреч когато е налице пасивно поведение, което е пряко
противоположно на това, което правната норма изисква. Бездействието е основание
за носене на деликтна отговорност, когато се изразява в неизпълнение на
задължение, произтичащо от закона, подзаконовите нормативни актове, правилата и
характера на дейността.
Изложените до тук констатации по фактите и
приложимото право, налагат извода, че длъжностно лице от РКМЕ, Пазарджик към
РЗИ, Пазарджик е осъществило незаконосъобразно бездействие, като в периода
19.05.2014г. до 01.09.2015г., не е изпълнило задължението си по чл. 56, ал. 5
от ПУОРОМЕРКМЕ, да изпрати документите за освидетелстване заявени от ищцата Д.
на съответната ТЕЛК в срок 3 дни от получаването им.
Относно този извод, трябва да се отбележи, че
когато твърдените от ищеца вреди произтичат от фактически действия или
бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след
признаването им за незаконни, което се установява в производството по
обезщетяването, т.е. в това по чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ ( така Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК)
17. Съобразно напълно
безпротиворечивите и еднозначни данни съдържащи се в показанията на разпитаните
по делото свидетели, описани в предходния
раздел на решението, пряка последица от неоправданото и необосновано по никакъв
начин, твърде продължително във времето бездействие на длъжностното лице от
РКМЕ, Пазарджик към РЗИ, Пазарджик относно изпращането на заявлението –
декларация от 19.05.2014г. до съответния състав на ТЕЛК е била необходимостта
Д. периодично, почти всяка седмица да посещава администрацията и да се
интересува от движението на заявеното от нея искане за освидетелстване (така
свидетеля Бързакова). Липсата на какъвто и да е резултат или конкретна
информация по заявлението, перманентното очакване, че детето ще бъде
освидетелствано и съответно ще възникне правото на получаване на еднократна и
месечни помощ по реда на Закона за семейни помощи за деца, проявени в условията на
наличните сериозни заболявания както на детето, така и на ищцата
(инсулинозависим захарен диабет), са имали за пряка последица твърде негативни
психични състояния и преживявания за Д. изразяващи се в това, че тя често е
плачела, увеличила се е дневната доза на прием на инсулин, „…буквално е рухнала…“ (така свидетеля Кремена Д.), получила е
криза, наложила стационарно лечение, което отказала, не се е хранила редовно,
отслабнала е физически (така свидетеля Бързакова).
В пълен унисон с показанията на свидетелите са
представените по делото ЕР №4089 от
18.11.2014г. на ТЕЛК, с което относно Д. е определяна 60% трайно
намалена работоспособност, с водеща диагноза „инсулинозависим захарен диабет“;
Договор за продажба от 29.04.2015г., на собствения на ищцата лек автомобил
; Отговори от Директора на НЕЛК(л.360), от Зам. Министърът на
здравеопазването(л.361), от Директора на РЗИ,
Пазарджик(л.362) и от Омбудсман на
Република България(л.363) по жалби подавани от
Д..
18. В този смисъл, трябва да се съобрази, че
емоционалните реакции изразяват психичното състояние на отделния индивид,
повлияно от проявлението или непроявлението на различни факти и
обстоятелствата. Емоциите и чувствата отразяват състоянието на личността в
процеса на задоволяване или незадоволяване на нейните потребности. Свръхсилните
емоции дезорганизират поведението на личността. Положителните емоции повишават
нервно психическата дейност на човека, и имат като проявление бърза реакция на
сигнали, съсредоточено внимание, острота на зрението и слуха, точно възприятие,
наблюдателност. Обратно, емоциите с отрицателна валентност понижават
функционалното равнище на нервно-психическата дейност.
Липсата на каквато и да информация по подаденото
от Д. заявление за освидетелстване на К.З. от 19.05.2014г., необходимостта от
подаване на повторно заявление с това искане, постановеното около година и три
месеца след направеното искане решение на ТЕЛК, тежкото здравословно състояние
на детето К. и на ищцата Д., липсата на финансови средства и данните заявени от
разпитаните по делото свидетели, налагат несъмнения извод, че именно
противоправното бездействие на служителите на РКМЕ, Пазарджик при РЗИ,
Пазарджик е предизвикало значително понижаване на функционалното равнище на
нервно-психическата дейност при Д.,
което негативно психическо състояние е външно проявено в перманентно
безпокойство, липса на апетит, плач, физическо отслабване, същество влошаване
на здравословното състояние, получаване на кризи.
Все в тази насока, ще трябва да се добави, че
макар и постановено извън процесния период от време, Експертно решение № 3584
от 25.09.2015г., на ІІ състав на ТЕЛК при МБАЛ „Пазарджик“, АД, с което относно
К.П.З. е определена 50% инвалидност, без чужда помощ, с дата на инвалидност
01.09.2015г., прави възможна констатацията, че легитимните очаквания на Д.
подавайки заявление – декларация от 19.05.2014г. да получи адекватна охрана на собствените и
на детето си права и правно защитени интереси от страна на ответната
администрация, са били както фактически, така и правно обосновани. Вместо това каза
се, в резултат на неоснователното бездействие на длъжностните лица от РКМЕ,
Пазарджик, Д. е била поставена в ситуация на неизвестност и продължително
очакване за постановяване на някакъв резултат по направеното от нея искане,
което пък е предизвикало описаните до тук негативни психически състояния.
Това ще рече, че заявената от Д. искова
претенция е доказана по основание.
19. Що се отнася до нейният
размер, трябва да се отбележи, че между сумата на неполучените за процесния
период еднократна и месечни помощ по реда на Закона за семейни помощи за деца и
паричната равностойност на обезщетението за неимуществени вреди, няма нито
фактическа, нито нормативно установена релация.
Конкретният размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди, се определя при условията на чл. 52 от ЗЗД,
приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ.
Така, според чл. 52 ЗЗД, размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Справедливостта е безпристрастност и обективност. Това ще рече, че размерът на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да бъде справедливо и да няма за резултат
неправомерно обогатяване.
Безпристрастността и обективността при оценката
на установените по делото факти, налага отново да се отбележи, че на фактически
и правно обоснованите очаквания на Д., че след установяване на степента на
увреждане на детето, ще може да упражни собствените и на детето права и правно
защитени интереси, да бъдат съответно определени по вид и размер и реално
получени парични помощи по ЗСПД, длъжностното лице е отговорило с необосновано
и противоправно неизпълнение на нормативно установените задължения да
администрира в три дневен срок подаденото заявление за освидетелстване, в
резултат на което ищеца е претърпяла процесните неимуществени вреди.
Негативните психически състояния, като проявна форма на неимуществените вреди
явно, са продължили в един значителен период от време (около една година и три
месеца) в условията на сериозни заболявания, както на детето, така и на
майката, които съобразно депозираните показания от свидетелите, се отличават
със съществени за здравето на ищцата последици.
При това съотношение, справедливостта налага
исковата претенция за обезвреда да бъде уважена в пълния заявен размер.
Основателна при това положение се явява и
акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане на главницата.
20. Очевидно с оглед
първоначалната невъзможност да се определи, длъжностното лице което
противоправно е бездействало при администриране и разрешаването на заявлението
на Д. от 19.05.2014г., разглеждането на исковата претенция срещу „МБАЛ-
Пазарджик“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.
Пазарджик, ул. „Болнична“, №15 е поставена от ищцата в зависимост от
уважаването на исковата претенция насочена срещу РЗИ, Пазарджик, тоест заявена
е при условията на евентуалност.
Според чл. 271, ал. 2 от ГПК(във връзка с чл.
144 от АПК), при отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността
и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не
се е произнесъл. Сиреч, при констатирана основателност на иска насочен срещу
главния ответник, съдът не дължи произнасяне по иска срещу ответника по
отношение на който същата претенция е заявена при условията на евентуалност.
IV. За
разноските :
21. На основани чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски. Те, съобразно представения по делото списък, се констатираха в размер
на 400,00лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Относно сумите от 650,00лв.,
адвокатско възнаграждение и 10,00лв. държавна такса е посочено, че са извършени
в производството по адм. дело №52/2016г., като не е ясна, каква е неговата връзка
с настоящото производство. Впрочем, дори да се предположи, че в случая е
допусната техническа грешка и всъщност става реч за адм. дело № 54/2016г. по
описа на съда, то тези разноски отново не се дължат, доколкото са сторени в
друго, различно от настоящото производство.
Искането на ответното търговско дружество за
присъждане на разноски в размер на 700,00лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение ще следва да бъде уважено. При евентуално субективно
съединяване на исковете събирането и проверката на доказателствата, както и
всички процесуални действия по главния и по евентуалния иск се осъществяват в
едно производство и без последователност или разграничение във времето.
Ответника срещу когото исковата претенция е заявена при условие на евентуалност
е участник в производството и извършва
процесуални действия, относно които заплаща съответните разноски, включително и
за осъщественото процесуално представителство от адвокат. В този смисъл и
процесуалните му права следва да са приравнени с тези на ответника, по
отношение на когото производството по делото е прекратено. (така Определение №
82 от 19.02.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 60/2009 г., I т. о., ТК; Определение №
89 от 22.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 752/2009 г., I т. о., Определение №
857 от 20.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 815/2012 г., I т. о.)
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Регионална здравна
инспекция Пазарджик, ул. „Болнична“, №17, да заплати на В.Б.Д., ЕГН
**********,***, сумата от 2000,00лв.(две
хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени
вреди,
в резултат
на
противоправно
бездействие
на
ответника
да
освидетелства
по
вид
и степен
на
увреждане,
дъщеря ѝ К.П.З.
в периода
19.05.2014г. до 25.09.2015г., както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва
върху
тази
сума,
считано
от
19.01.2016г.
до
окончателното
и изплащане.
ОСЪЖДА Регионална здравна
инспекция Пазарджик, ул. „Болнична“, №17, да заплати на В.Б.Д., ЕГН
**********,***, сумата от 400,00л(четиристотин
лв.), представляващи извършени от последната разноски по производството.
ОСЪЖДА Регионална здравна
инспекция Пазарджик, ул. „Болнична“, №17, да заплати на „МБАЛ- Пазарджик“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. Пазарджик, ул.
„Болнична“, №15, сумата от 700,00лв.(седемстотин лв.), представляваща извършени
от дружеството разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :/п/
РЕШЕНИЕ
№1638/31.01.2020 Г. ПО АД №5826/2019 Г. НА ВАС
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 121 от 06.03.2019 г., постановено по адм. дело № 302/2016 г. по описа
на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция - Пазарджик, ул. „Болнична“ № 17 да заплати
на „МБАЛ Пазарджик“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.
Пазарджик, ул. „Болнична“, № 15, сумата от 350 (триста и петдесет) лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция - Пазарджик, ул. „Болнична“ № 17 да заплати
на В. Димова, ЕГН [ЕГН], [населено място] сумата от 500 (петстотин) лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.