ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 92
гр. Велико Търново, 28.04.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на петнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 33 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 88, ал. 3 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по частна жалба, подадена от И.С.Г.
с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 04-РД06-0110/ 21.12.2021 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико
Търново. С обжалваното решение е оставена без разглеждане, като просрочена,
жалба с входящ номер от 17.12.2021 г., подадена от И.Г., срещу Заповед №
ЗСП/Д-ВТ/2903 от 11.08.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“
– Велико Търново, с която на последната е отказана целева помощ за отопление за
отоплителен сезон 2021/2022 година. В частната жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на оспорения акт, като се навеждат твърдения, че И.Г. не е
била уведомявана за издаването на Заповед № ЗСП/Д-ВТ/2903 от 11.08.2021 г. на
директора на ДСП – Велико Търново. Поради това на 17.12.2021 г., след като не
получила нито одобрение, нито отказ по искането си за предоставяне на
безвъзмездна помощ, Г. направила справка в ДСП – Велико Търново и е била
уведомена за постановения отказ и мотивите за него. Още на същия ден тя е
подала жалба срещу въпросния отказ, при което оспорването му се явява извършено
в определения от закона срок. В тази връзка подателката на частната жалба
оспорва соченото от ответника уведомяване
по реда на чл. 18а, ал. 7 от АПК, с твърдения, че никой не й се е
обаждал по телефона, нито я е информирал за съдържанието на издадения
административен акт. В подкрепа на тези си твърдения сочи липсата на нейно
посещение в ДСП – Велико Търново за получаване на заповедта и факта, че не е
подала жалба срещу нея, както е сторила при действителното узнаване за
негативно засягащия я отказ. С тези доводи от съда се иска да отмени
обжалваното решение на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане
– Велико Търново и да върне преписката на същия за разглеждане по същество на
подадената пред него жалба. В хода на делото оспорващото лице, чрез
пълномощника си *** О.Н. от ВТАК, поддържа жалбата с направените искания, по
съображенията изложени в нея и допълнителни доводи развити в хода на устните
състезания. Счита, за недоказано от ответника както наличието на разпореждане
на административния орган за твърдяното уведомяване по телефона, така и самото
извършване на въпросното уведомяване.
Ответникът
– директорът
на Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново, чрез
пълномощника си ***И.Д., заема становище за неоснователност
на частната жалба. Счита за доказано соченото в обжалваното решение,
уведомяване по телефона на И.Г. за издаването на Заповед № ЗСП/Д-ВТ/2903 от
11.08.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново,
извършено на датата на издаване на акта, съответно пропускането от
заинтересованото лице на срока по чл. 84, ал. 1 от АПК, за оспорването на
въпросната заповед по административен ред. С тези аргументи, изложени в хода на
устните състезания, моли частната жалба на И.С.Г. да бъде отхвърлена, не претендира разноски за
настоящото производство.
Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление-декларация с вх. № ЗСП/К-ВТ/2903
от 03.08.2021 г., И.С.Г. е поискала отпускане
на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2021/2022 г.
по реда на Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г. на МТСП за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление. Към заявлението-декларация са приложени
и документи, касаещи наличието на право на такова подпомагане. След извършване
на проучване и изготвяне на социален доклад, от директора на ДСП – Велико
Търново е издадена Заповед № ЗСП/Д-ВТ/2903 от 11.08.2021 г., с която на И.Г. е отказано отпускане на исканата целева
помощ за отопление за отоплителен сезон 2021/2022 година. В преписката се
съдържа Протокол по чл. 18а, ал. 7 от АПК от дата 11.08.2021 г., изготвен от С.П.–
социален работник в ДСП – Велико Търново, в присъствието на Р.К.– социален
работник в същата дирекция. Съгласно отразеното в протокола, на 11.08.2021 г., С.П.е
уведомил г-жа Г. по телефона, на посочен конкретен номер на мобилен телефон, за
издаването на цитираната заповед, като я запознал със съдържанието на акта и й
е съобщил, че може да го получи на отразени в протокола адрес и стая, в
7-дневен срок, след който актът се смята за връчен. В преписката не се съдържат
данни и не се твърди да е предприето съобщаване на заповедта на директора на
ДСП, по някой от останалите предвидени в чл. 18а от АПК способи. С жалба вх. №
04-94И-00-1690/ 17.12.2021 г., подадена лично в деловодството на Регионална
дирекция за социално подпомагане – Велико Търново, И.Г.
е оспорила законосъобразността на Заповед № ЗСП/Д-ВТ/2903 от 11.08.2021 г. на директора на ДСП – Велико Търново. Извън доводите си
по същество, в жалбата е навела твърдения, че е узнала за отказа на дата
17.12.2021 г. от служител в дирекцията и е поискала да бъде писмено уведомена
за решението на горестоящия орган, на посочен адрес в с. Ресен. След изискване
на становище от издателя на оспорената заповед и представянето на такова, с Решение № 04-РД06-0110/
21.12.2021 г., горестоящият
административен орган е оставил без разглеждане жалбата на И.Г., поради
подаването й след определения в закона срок и е прекратил образуваното пред
него производство. В мотивите на решението си директорът на РДСП е възприел, че
е налице редовно уведомяване на Г. за издадената заповед по реда на чл. 18а,
ал. 7 от АПК, при което срокът за оспорване на същата по административен ред е
изтекъл на 01.09.2021 г., далеч преди подаването на цитираната по-горе жалба.
Решението е връчено на адресата му на дата 23.12.2021 г. /л. 22, гръб/, жалбата срещу него пред АСВТ е подадена по електронна поща, от пълномощник, чрез органа, който го е издал, на дата 30.12.2021 г. /л. 9 от делото/. Към жалбата са приложени доказателства, вече съдържащи се в административната преписка, вкл. копия от жалбата до горестоящия административен орган и от неговото решение. В хода на съдебното дирене от ответника се представи административната преписка. Във връзка с извършено от жалбоподателката вярност на съдържанието на протокола по чл. 18а, ал. 7 от АПК от дата 11.08.2021 г. и направени доказателствени искания, от ответната страна са били изискани разпореждането на административния орган за извършване на уведомяване по телефона и разпечатка от телефонните разговори от личния телефон на служителя С.П., за който пълномощникът на ответника заявява, че е ползван при съобщаването. Представени са допълнително доказателства за длъжностното качество на лицето, съставило протокола и подписалият се като присъствал служител, Писмо № 30-15756/ 17.02.2021 г. на директора на РДСП - Велико Търново и протоколи от проведени оперативки на ДСП – Велико Търново на дати 22.02.2021 г. и 12.07.2021 г. със списъци на служителите, присъствали на посочените оперативки.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена от правоимащо лице, пред компетентния да я разгледа съд и в рамките
на преклузивния 7-дневен срок по чл. 88, ал. 3 от АПК. Същата отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК и като такава е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
След извършената на основание чл.
168, ал. 1 от АПК служебна проверка, съдът намира, че оспореното разпореждане е
издадено от компетентен орган. Съгласно разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 2,
чл. 13, ал. 2 и ал. 5 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/, социалните
помощи /каквато е и целевата помощ за отопление с твърдо гориво/, се отпускат
със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или от упълномощено
от него длъжностно лице, като обжалването й се извършва пред директора на
регионалната дирекция „Социално подпомагане“ по реда на АПК. В правомощията на
горестоящият орган е да разгледа жалбата и да се произнесе по повдигнатия пред
него спор с административен акт, именован „решение“ /арг. от чл. 13, ал. 7 от ЗСП/. В аналогичен смисъл са и чл. 4, ал. 5 от Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г.
на МТСП, даващи уредба на административното обжалване на актовете, касаещи
процесния вид целева помощ. По аргумент от чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от АПК, в
правомощията на същия орган /директорът на РДСП/ е да се извърши проверката за
допустимост на производството по административното обжалване на всички
основания по последно посочените норми и съответно да прекрати административното
производство, ако счете, че е налице някое от тези основания. В случая
решението за оставяне без разглеждане на жалбата на И.Г. и прекратяване на
производството е издадено от директора на РДСП – Велико Търново, в пределите на
неговата материална компетентност. Решението е издадено в писмена форма и
съдържа пълно и точно изложение на фактическите обстоятелства, обосновали
постановяването му.
Съдът обаче намира за неправилни
съображенията на административния орган, с които е оставено без разглеждане
подадената от И.Г. жалба и производството по чл. 81 и сл. от АПК е прекратено.
Спорен по делото е въпросът в кой момент съобщението за издаването на Заповед №
ЗСП/Д-ВТ/2903 от 11.08.2021 г. на директора на ДСП – Велико Търново и самото
съдържание на въпросната заповед, са били
редовно доведени до знанието на лицето, поискало целева помощ и с оглед на това
- кога е изтекъл срокът по чл. 84, ал. 1 от АПК за обжалването на
административния акт пред горестоящия орган.
От ответника се поддържа наличието на съобщаване
по реда на чл. 18а, ал. 7 от АПК, чрез устно уведомяване по телефона, от
подателя на частната жалба се твърди, че такова не е извършвано. Действително,
със сочената от администрацията норма на чл. 18а, ал. 7 от АПК /нов – ДВ, бр.
77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г./, изрично е допусната възможност
съобщаването от административния орган, вкл. на издадените от него актове, да
се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган
или съда, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно
лице. Писменото удостоверяване се прилага към преписката или делото и на
адресата се съобщава, че може да получи документите или книжата в 7-дневен
срок, след изтичането на който те се смятат за връчени. Макар това да не е
изрично посочено от законодателя, не е спорно, че устното уведомяване може да
бъде извършено и по телефона, ако такъв е предоставен за връзка от
заинтересованото лице. Видно от цитираната нормативна уредба обаче, че на първо
място за извършването на такова съобщаване, е необходимо предварително
разпореждане на административния орган, като според настоящия състав разумът на
закона е такова разпореждане да бъде издавано за всеки конкретен случай на
устно уведомяване. Няма установено изискване към формата на валидност на
въпросното разпореждане, което предполага, че то също би могло да бъде
извършено устно, вкл. и по телефона. Наличието му обаче и то преди извършването
на съобщаването, следва да бъде недвусмислено обективирано, чрез създаването на
съответните доказателства. На второ място, самото устно съобщаване, вкл.
предаването съдържанието на акта, следва да бъде също надлежно доказано, като
нормативно е предвидено това да се извършва чрез писмен документ, подписан от
извършилото уведомяването длъжностно лице.
В конкретния
случай от заявителката на исканата целева помощ е предоставен телефон за
връзка, чрез който административният орган твърди, че е извършено уведомяването
/л. 13 от преписката/, но остана недоказано както наличието на предварително
разпореждане на административния орган, така и действителното извършване на
соченото от ответника уведомяване. Въпреки изричното му изискване, от директора
на РДСП – Велико Търново не беше представено разпореждането на директора на ДСП
– Велико Търново /административния орган/, за извършване на уведомяване по
телефона за издаването на конкретния административен акт. Независимо от
изложеното по-горе становище на съда, не бяха представени и годни доказателства
за наличието на разпореждане, вменяващо общо задължение към служителите в
дирекцията, да
извършват уведомявания по телефона. За такива доказателства не могат да се
възприемат обсъжданията, обективирани в протоколите от оперативки на
служителите в ДСП – Велико Търново, доколкото те не съдържат волеизявления,
изхождащи от конкретен административен орган. Освен това е видно, че на
въпросните оперативки не е присъствал директорът на ДСП – Велико Търново /т.е.
административният орган по смисъла на чл. 18а, ал. 7 от АПК, вр. с чл. 12, ал.
1, т. 2 от ЗСП/, а протоколите са подписани от друго лице, при липса на
приложени доказателства за делегиране на съответните правомощия. Цитираното в
протоколите от оперативки Писмо № 30-15756/ 17.02.2021 г. на директора на РДСП
- Велико Търново също не съдържа
разпореждане към служителите в отделните дирекции да извършват устно
уведомяване на заинтересованите лица
Освен недоказаното наличие на
предварително разпореждане на административния орган, в случая недоказано
остана и самото устно уведомяване на жалбоподателката по телефона за издаването
и съдържанието на Заповед № ЗСП/Д-ВТ/2903 от 11.08.2021 г. на директора на ДСП
– Велико Търново. Безспорно, такова уведомяване е изрично писмено отразено в
Протокол от дата 11.08.2021 г., подписан от изготвилия го социален работник в
ДСП – Велико Търново и съответстващ на изискванията на по чл. 18а, ал. 7, изр.
първо от АПК. Наличието на въпросния протокол, представлява формално основание
горестоящият административен орган да приеме, че е извършено редовно устно
съобщаване за акта, съответно последващо връчване по реда на изречение второ от
цитираната норма. В хода на съдебното производство верността на съдържанието на
коментирания протокол е оспорено от жалбоподателката. В съответствие с
указаното разпределение на доказателствената тежест и твърденията на ответника,
от последния е изискано предоставянето на други доказателства за извършеното от
личния телефон на служителя му, обаждане до телефонния номер, предоставен от
жалбоподателката. По делото е представено Писмо № 30-15756/ 17.02.2021 г. на
директора на РДСП - Велико Търново, в което е посочено, че изискваната от
жалбоподателката разпечатка на проведените на 11.08.2021 г., изходящи разговори
от личния телефон на служителя С.П., не може да бъде представена. При
няколкократни опити на служителя да се снабди с такъв документ, от мобилния
оператор е отговорено, че съхранява информация за изходящите повиквания в
рамките на шест месеца от датата на провеждане на разговора, поради което е било
отказано предоставянето на исканата разпечатка. Съдът кредитира с доверие
цитираното изявление на ответника, съобразно датата на която е направено и
разпоредбата на чл. 251б, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, но това не
променя факта, че истинността на съдържанието на протокола от 11.08.2021 г.
остава неподкрепена от други доказателства. При наведените в частната жалба
твърдения и оплаквания, за ответника, чрез когото тази жалба е подадена, е било
възможно своевременното попълване на преписката с доказателство, изготвено от
трето лице, каквото обаче не е предприето. Освен това не става ясно и на какво
основание съобщаването на административният акт е извършено от личния мобилен
телефон на служителя в ДСП – Велико Търново, наместо от служебен телефон. Както
се посочи, липсват доказателства за разпореждане на административния орган
конкретното уведомяване да бъде извършено устно по телефон, а още по-малко това
да се извърши чрез позвъняване от личния телефон на някой служител. Ето защо,
дори да бяха предоставени доказателства за проведено обаждане от личния телефон на
социалния работник С.П., към телефонния номер посочен за контакт от И.Г., то
това обаждане не би могло да бъде безусловно обвързано с твърдяното съобщаване
на акта на директора на РДСП.
Като краен извод
от изложеното съдът намира, че не е доказано
редовното уведомяване на И.С.Г. по реда на чл. 18а, ал. 7 от АПК, за издаването
на Заповед № ЗСП/Д-ВТ/2903 от 11.08.2021 г. на директора на ДСП – Велико
Търново, на посочената в оспореното решение дата 11.08.2021 година. Съответно
срокът за оспорването по административен ред не е започнал да тече на
19.08.2021 г. и не е изтекъл на 01.09.2021 година. Предвид горепосоченото и тъй
като в делото липсват доказателства, които да ги опровергават, следва да се
приемат за верни твърденията на жалбоподателката, че е узнала за посочената
заповед на дата 17.11.2021 година. Видно от дадения входящ номер от ответната
администрация, на същата дата И.Г. е подала жалба пред горестоящия
административен орган, т.е. в срока по чл. 84, ал. 1 от АПК. Същата се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Като е приел
друго и е оставил жалбата без разглеждане, директорът на Регионална дирекция за
социално подпомагане – Велико Търново е постановил едно неправилно решение,
което следва да бъде отменено и преписката да му бъде върната за разглеждане на
жалбата по същество.
Независимо от
изхода на делото, разноски на страните не се дължат, тъй като не са направени
искания за такива.
Водим от горното
и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отменя
по жалба на И.С.Г. ***, Решение № 04-РД06-0110/ 21.12.2021 г., издадено от
директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново.
Връща преписката на директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново, за разглеждане по
същество на жалбата на И.С.Г. с ЕГН **********, срещу Заповед № ЗСП/Д-ВТ/2903
от 11.08.2021 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Велико Търново.
Определението не подлежи на
обжалване.
Определението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: