№ 538
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000503031 по описа за 2023 година
С решение № 261087 от 16.08.2023 г. по гр. д. № 8011/2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисия за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), срещу В. Н. Ц.
осъдителен иск с правно основание чл. 153 ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на
държавата на следното имущество:
- апартамент № 12, находящ се в гр. София, Столична община, бул. ***
№ *, в сграда № 1, етап I, застроена в поземлени имоти планоснимачни
номера 84 и 86, като част от обект, представляващ Хотелски апартаментен
комплекс, самостоятелен обект с идентификатор № 68134.1106.364.10.12,
разположен на 2 жилищен етаж, на кота +6, 35 с обща площ от 85, 46 кв.м, в
това число застроена площ от 68, 13 кв.м, заедно с 2, 015 % ид.ч. от общите
части на сградата, равняващи се на 17, 33 кв.м, и поземления имот, с
идентификатор № 68134.1106.364, с площ от 683 кв.м, подробно описани;
- право на строеж на недвижим имот за изграждането на обект, находящ
се в сграда № 2 етап II, а именно: апартамент № 13 на 5 жилищен етаж, на
бъдещата сграда, на кота + 14, 90 м, с обща площ от 116, 38 кв.м., в това
число застроена площ от 88, 77 кв.м, заедно с 4, 410 % ид.ч. от общите части
1
на сградата, равняващи се на 27, 61 кв.м, заедно със съответните ид.ч. от
правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 68134.1106.364, с
площ от 683 кв.м, подробно описан.
- мотоциклет "Априлия Леонардо 250"
- лек автомобил "БМВ 435 ДХ Драйв",
- сума от 52 000 лв. паричната равностойност по пазарна стойност на
продаден лек автомобил марка "Порше", модел "Панамера Турбо".
- сума от 11 653, 14 лв., част от вноски на каса ведно с начислените
лихви по срочен депозит в "ПИБ" с титуляр В. Н. Ц., непреобразувана в друго
имущество
- сума от 920 лв., част от вноски на каса по свободен депозит в "ПИБ" с
титуляр В. Н. Ц.
- сума от 278, 81 лв., вноски на каса по сметка в "Уникредит Булбанк" с
титуляр В. Н. Ц.
- сума от 7 000 лв., вноски от трети лица по сметка в "Уникредит
Булбанк" с титуляр В. Н. Ц.
- сума от общо 10 058, 80 евро с левова равностойност 19 673, 30 лв.,
вноски на каса ведно с начислените лихви по депозит в евро в "Уникредит
Булбанк" с титуляр В. Н. Ц..
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца КПКОНПИ,
която е оттеглена в проведеното пред САС о.з., в частта относно искането за
отнемане на парични суми и в тази част производството е прекратено. Излага
оплаквания, че няма доказателства, за това, че ответникът е живял при
родителите си и е бил издържан от тях, като се позовава на съдебна практика
за случаи, в които такава се дължи на деца. Оспорва и твърдението, че Ц. е
живял на съпружески начала с Н. М.. Намира, че доказателствата не са годни
да установят, че Д. Й. е била в наемни отношения с ответника и му е
заплащала наем – подчертава, че разписките нямат достоверна дата, а са
съставени за целите на процеса, сочи, че лицето е имало регистрация на други
адреси, работило е в други населени места, получавало е доход по-нисък от
този, който би позволил заплащане на наем от 850 лв. месечно. Сочи, че
договорът за наем не е вписан. Излага оплаквания, че представянето от
ответника в хода на процеса на писмени доказателства е било в нарушение на
2
преклузията и те не са били връчвани на Комисията за да се запознае с тях и
да даде становище, като така са накърнени принципите на състезателност и
равнопоставеност на страните. По-конкретно изтъква (л. 12), че съдът без да
даде възможност на Комисията за становище е разпоредил вещото лице да
изготви заключение за автомобил „БМВ“ с деформации на същия, без да е
установено дали действително автомобила е бил увреден. Твърди, че е налице
процесуално нарушение, тъй като липсва определение за приемане на договор
за наем (л. 9). Намира за неправилен и необоснован извода на съда, че
ответникът има доходи от 230 104, 67 лв., както и че в тях са включени
парични средства получавани от баба му и дядо му и от Н. М.. Твърди, че в
сумата на доходите съдът е включил неправилно и суми, получени след
проверявания период. Намира, че съдът не е пояснил защо кредитира втората
експертиза, при наличие на противоречие с първата. Оспорва възможността с
гласни доказателства да се установява предаване на сума от 10 000 лв. от
бабата на ответника. Възразява срещу извода, че реализираното право на
строеж не може да бъде отнето, като сочи, че относимо е определение № 1260
от 16.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1306/23 г., САС, според което този въпрос следва
да се обсъжда в условията на чл. 235 ГПК. Като твърди, че ответникът има
доходи само в размер на 21 596,96 лв., а несъответствието в имуществото му
за 10 г. е 350 631, 30 лв. счита, че искът за отнемане е основателен и
решението следва да се отмени.
Ответникът В. Н. Ц. оспорва жалбата. Поддържа, че ищецът е прилагал
неоповестена методика за да извърши икономически анализ на данните по
делото и неправилно е стигнал до извод за несъответствие над 150 000 лв.,
като не е отчел надлежно какво е било реално притежаваното имущество в
началото на проверявания период и размера на приспаднатото налично такова
- в края. Твърди, че ищецът е използвал за установяване на значително
несъответствие компоненти, които не представляват налично имущество в
края на периода. Излага аргументи срещу заключението, изготвено от в.л. Й..
Позовава се на ТР № 4 от 18.05.2023 г. Сочи, че ищецът неправилно е
претендирал изменение на иска по реда на ч. 214 ГПК. Конкретно възразява
срещу твърденията във въззивната жалба относно съжителството на
ответника с родители му и издръжката, получавана от тях, и твърденията за
заинтересованост на показанията на близките и наемателя на имота.
Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо
3
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 153 ЗПКОНПИ.
В постъпилото мотивирано искане се претендира да се отнеме от В. Н.
Ц. описано подробно имущество, а имено апартамент, право на строеж,
мотоциклет, лек автомобил и парични суми, като се твърди, че ответникът е
обвиняем за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 НК, което попада в обхвата на
чл. 108, ал. 1, т. 7 ЗПКОНПИ. Твърди се, че се налице всички материално-
правни предпоставки, тъй като ответникът притежава незаконно придобито
имущество, за което няма установен законен източник на средства.
Ответникът В. Н. Ц. оспорва иска по подробно развити съображения.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното от фактическа и правна страна:
За да бъде основателно предявеното пред съд мотивирано искане с
правно основание чл. 153 ЗОНПИ (изм. заглавие) следва да се установят
предвидени в закона предпоставки. На отнемане по реда на този закон
подлежи незаконно придобито имущество – чл. 141, за което няма установен
законен източник – чл. 5, ал. 1. За да възникне в полза на държавата
специалното субективно право на конфискация следва да са установи
кумулативното наличие на няколко материално правни предпоставки: 1)
привличане на лице като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл.
108 от закона, 2) в рамките на извършена проверка на имуществото на това
лице да е установено значително несъответствие, което според легалната
дефиниция на § 1, т. 3 закона е онзи размер на несъответствието между
имуществото и нетния доход, който надвишава определена сума (150 000 лева
в конкретния случай) за целия проверяван период, 3) наличие на незаконно
придобито имущество - такова, за което не е установен законен източник.
Няма спор, че срещу ответника В. Ц. е повдигнато обвинение, за
престъпление, визирано в ЗОНПИ, като изходът по наказателното
производство е ирелевантен. (чл. 5, ал. 2).
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост на първо
място от това да се установи, че имуществото на проверяваното лице,
установено в началото на изследвания период, е увеличено в края му. По
делото следва да се докаже значително несъответствие между придобитото от
ответника имущество и нетния му доход (нетния доход е стойността на
4
приходите, намалени с разходи на проверяваното лице и семейството му, като
този нетен доход цели да установи свободната и разполагаема наличност от
законни средства, която може да бъде използвана за придобиване на
имуществото). Проверката е насочена към установяване на несъответствие,
което ако надвишава 150 000 лева за целия проверяван период ще възникне
основание за отнемане на имущество. Ако това значително несъответствие не
бъде оправдано със законни източници на забогатяване, то последното е
незаконно. (Решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6/2012
г. на КРБ).
Основен спорен въпрос в настоящото производство е дали е налице
несъответствие над посочения в закона допустим размер.
В най-обременителния за ответника (с оглед изхода на спора) вариант І
на СИЕ (л. 1144) е прието, че за Ц. е налице несъответствие между нетните
доходи и стойността на придобитото имущество, изчислено в лева по отделни
години и с натрупване за целия период минус 350 631, 30 лв. Настоящият
състав приема, че посочената сума подлежи на ревизия по следните
съображения: На първо място, в компонента придобито имущество е
отразено, че Ц. е придобил право на строеж и недвижими имоти в размер на
184 319 лв., което не съответства на цената на която е закупена правото на
строеж по нотариалните актове приложени по делото. Тя се равнява на обща
сума от 60 360 лв. с ДДС за двата обекта. Следователно с горницата от
123 959 лв. следва да се намали несъответствието, което ще възлиза вече на
минус 226 672,30 лв.
От тази сума следва да се извади и дарението направено от бабата и
дядото на Ц. в размер на 10 000 лв. Няма пречка с гласни доказателства да се
установява дарение (сделка) на сума от 10 000 лв. от бабата и дядото на
ответника. Със свидетели може да се доказва съдържанието на документи и
на договори на стойност над 5 000 лв. между роднини, съгласно чл. 164, ал. 1,
т. 3 от ГПК. Показанията на св. Й. са логични и доколкото от същите се
установява и източникът на тези средства (дългогодишна работа в чужбина на
дядото на ответника и развиван в последствие бизнес с износ на стоки и пр.),
те напълно могат да бъдат възприети за достоверни и релевантни. Логичен е и
мотивът за това дарение – свидетелката е посочила, че след като В. е взел
книжка те са решили да му дадат средства за да си закупи своя собствена
5
кола. Ето защо несъответствието се редуцира до минус 216 672,30 лв.
На следващо място от тази сума следва да се приспадне и сумата на
получените наеми от ответника в размер на 20 400 лв. за периода от 3.07.2016
г. – 2.06.2018 г. Съдът не възприема тезата на жалбоподателя, че наемните
отношения с Д. Й. не са доказани. На първо място договорът за наем не е
формален – същият може да бъде сключен и в устна форма. По делото е
представен и писмен такъв – л. 646. Оплакването, че по приемането на това
доказателство към общия доказателствен материал е допуснато процесуално
нарушение от съда е несъстоятелно. Вярно е, че съдът не е бил прецизен в
доклада на посочения документ, като не е докладвал изрично същия, нито е
посочил конкретно в нарочно определени, че го приема. Съдът се е задоволил
да докладва делото (в това число с всички налични по него книжа до датата
на първото заседание) и да приеме представените по делото писмени
доказателства без да ги изброява. Посочения договор е представен в първо
заседание (т.е. не е налице процесуална преклузия) и в присъствието на
представител на Комисията. Вярно е, че в протокола не е отбелязано, че на
ищцовата страна е дадена изрична възможност да вземе становище по това
конкретно доказателство, но този пропуск би бил релевантен ако, в която и да
е част от развитието на процеса Комисията е оспорила този документ като
писмено доказателство, а съдът е отхвърлил оспорването като преклудирано.
Подобни процесуални искания не са били обективирани, поради което и
процесуално некоректното поведение на съдът не е довело до накърняване на
правата на ищеца.
На следващо място във връзка с установяването на наемното
правоотношение като източник на средства за ответника, съдът приема, че
обратното доказване на ищеца не е проведено до край. Комисията се позовава
на съждения, които въвеждат съмнения в достоверността на тезата за
съществуване на договор за наем. Същите обаче, дори ценени в съвкупност,
не могат да оборят факта, че договор за наем е съществувал. Дали
наемателката Й. е имала регистрация на други адреси, дали е работила в друг
район от страната, не са достатъчни основания да се счете, че тя не е
сключила договор за наем за съответния имот. В закона няма изискване
наемателя да ползва имота постоянно или лично, а в конкретния договор е
предвидена и възможност за предоставяне на имота на трети лица – чл. 10 (л.
647). Не може да обори съществуването на наем и обстоятелството, че
6
доходът на наемателката е бил под размера на наема. Как тя е осигурявала
средства за заплащането му е ирелевантно за разглеждания иск на КОНПИ.
Относно разписките за заплащане на наем, същите не могат да бъдат
игнорирани като писмени доказателства. Доколкото тяхната дата е спорна,
няма пречка тя да се доказва и със свидетелски показания, а това е сторено
предвид разпита на наемателката – (при съобразяване на чл. 181, ал. 2 ГПК
така напр. и определение № 1242 от 25.05.2023 г. по гр. д. № 4837/2022 г., Г.
К., ІІІ Г. О. на ВКС). Освен това няма пречка те да са били създадени и след
датата на заплащането на наемната цена, след като в тях е отразено, че такава
е платена и получена от ответника. По отношение на липсата на вписване на
договора за наем също следва да се посочи, че този факт не е причина да се
счете, че облигационното отношение не е съществувало реално.
След приспадане на получения наем несъответствието се равнява на
минус 196 272,30 лв. От него следва да се приспадне сумата от 38 400 лв.,
която според показанията и данните за сключване на сделка на 5.04.2018 г., е
предадена от св. Н. М. на Ц., и с тази сума, той е заплатил цената на
закупеното право на строеж на ап. 13, с ДДС. В тази част показанията следва
да се кредитират, тъй като същите добре отговарят на други данни по делото,
а именно, че с така посочената сума е сключена сделка. Свидетелката е
съжителствала с Ц. на семейни начала, имала е доход, получила е средства от
наследство и в този смисъл логично и житейски обосновано е да е участвала в
закупуването на правото на строеж. Показанията за останалите предадени
суми обаче не се ползват с достоверност, тъй като не кореспондират с дати на
конкретни сделки, или са характеризирани като нелогично големи суми за
коледен подарък (55 000 лв.). Предвид казаното несъответствието спада до
сумата от минус 157 872,30 лв.
От този размер на приспадане подлежи и включената сума за разход за
издръжка за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. в размер на 8059 лв. (по таблица на л.
1137 лв., тъй като Ц. не е заплащал такава, доколкото е бил издържан от
родителите си. Не може да се споделят възраженията на Комисията, че след
като ответникът не е от категорията на лицата имащи право на издръжка, то
обезателно доказан се явява факта, че той не е съжителствал с родителите си
и не е бил издържан от тях. В случая не е относимо към правния спор кои
лица имат право на издръжка и кои лица са задължени (и при какви
предпоставки) да я изплащат. От значение за предявения иск е дали реално
7
такава издръжка е давана. Съдът не намира основания да игнорира
твърдението, че ответникът е живял в едно домакинство с родителите си. Към
началото на проверявания период той е бил на 18 години и не съществува
пречка да се приеме (с оглед обичаите и традициите на българското
общество), че Ц. е продължил да живее съвместно с майка си и баща си за
още 3 години – с оглед показанията (л. 673 и сл.) на св. М. (съжителстваща с
ответника на семейни начала). В изявленията на св. Й. (баба на ответника) е
посочено, че докато е живял с родителите си те са поемали неговата битова
издръжка, като не са налице основания тези данни да бъдат изключени от
доказателствения материал. Именно поради факта, че са дадени от лице,
близко до семейния кръг, те следва да се считат за верни и не могат да бъдат
игнорирани, доколкото са последователни, имат достоверност, вътрешно
безпротиворечиви са. Същите изводи са относими и към доказването на
съвместното съжителство със св. М..
При отчитане на всичко изложено по-горе се установява, че с
изчисленията до тук и по най-обременителното заключение на СИЕ, размерът
на несъответствието е под предвидената в закона сума от 150 000 лв., а
именно минус 149 813,30 лв. Ето защо поради липса на основната
предпоставка за уважаване на иска същият следва да се отхвърли.
Ако се приеме, че следва да се кредитира втората експертиза, то при нея
категорично се установява, че несъответствието между придобито имущество
и нетен доход е положителна величина, поради което не може да обоснове
предпоставки за отнемане на имущество. Първоинстанционният съд е
изградил решението си само въз основа на изводите във втората експертиза,
който избор настоящата инстанция намира за обоснован.
За пълнота по възраженията следва да се посочи следното:
Не може да се възприеме оплакването на Комисията, че съдът е
допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е назначил задача на
САТЕ по искане на ответника без да даде възможност на ищеца за становище.
Действително с молба от 21.06.2022 г. – л. 1060, искане за задача е направено
от ответника и съдът без да изпрати молбата на Комисията е постановил
определение от 24.06.2022 г. – л. 1071, с което е указал на вече назначеното
вещо лице по какъв начин да оценява превозните средства и какво тяхно
състояние да вземе предвид. Такава експертиза обаче не е била изготвена до
8
проведеното о.з. на 30.06.2022 г., когато на страните (в това число и на
представителя на КОНПИ) е дадена възможност да заявят становище като
формулират задачи за експертизата – л. 1082. Ето защо правата на ищеца са
надлежно съхранени и не може да се приеме, че възможността му да събира
доказателства в гражданския процес е била ограничена за сметка на другата
страна в производството. Обстоятелството как съдът е ценил изготвеното
заключение е по съществото на правния спор.
На последно място, за пълнота е нужно да се посочи, че дори и в хода
на производството да се констатира, че ответника е генерирал доходи от
т.нар. „сива икономика“, върховните съдии приемат, че същите не подлежат
на отнемане по реда на прилагания в настоящото производство закон като
незаконни, доколкото същите не са генерирани от развиване на престъпна
дейност. (Така напр. решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/17 г.,
ВКС)
Предвид изложените аргументи постъпилата въззивна жалба следва да
се отхвърли и решението на СГС – да се потвърди. Разноски на
жалбоподателя не се дължат при този изход на делото, но на ответника се
следват такива в размер на 5000 лв., което съдът не намира за прекомерно с
оглед естеството на спора и цената на претендираните за отнемане вещи и
имущество.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261087 от 16.08.2023 г. по гр. д. №
8011/2020 г., СГС, І-21 с-в.
ОСЪДЖА Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество да заплати на В. Н. Ц. разноски за
въззивното производство в размер на 5000 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10