Решение по КНАХД №1902/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от АПК ,вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от началника на Четвърто районно управление при Областна дирекция на МВР – Варна срещу Решение № 829/04.07.2025 г., постановено по а.н.д. № 2202/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 442а-10/14.03.2025 г., издадено от началника на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, с което на „СОТ – Беркут“ ЕООД, на основание чл. 74, ал. 2 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОхрД/, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Решението се оспорва с основанието на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, като постановено в нарушение на материалния закон. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд, че обвинението не съдържа в себе си всички факти, относими към административнонаказателната отговорност на дружеството. Сочи се, че липсват каквито и да е данни, че И. Г. е изпълнявал дейност по чл. 5, ал. 1, т. 9 от ЗЧОхрД – охрана на селскостопанско имущество, а и се твърди, че дружеството не притежава лиценз за такъв тип дейност. Излагат се съображения, че описанието в АУАН и в НП не буди никакво съмнение за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото лице. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, а в условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Поддържа касационната жалба в представено писмено становище.

Ответникът – „СОТ – Беркут“ ЕООД се представлява от адв. Х., който оспорва касационната жалба и поддържа депозираното писмено възражение. Моли решението на Районен съд – Варна като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на касационната жалба. Пледира за отмяна на решението на Районен съд – Варна и за потвърждаване на наказателното постановление.

Административен съд – Варна, след като обсъди въззивното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея, и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на разглеждане в производството пред Районен съд – Варна е Наказателно постановление № 442а-10/14.03.2025 г., издадено от началника на Четвърто РУ към ОД на МВР – Варна, с което на „СОТ Беркут“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.74,ал.2 от ЗЧОхрД.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 19.11.2024 г. е сключен трудов договор № 413/19.12.2024 г. с И. Т. Г., назначен на длъжност „оператор сигурност“ – изпълнител на частна охранителна дейност по смисъла на ЗЧОхрД, който не отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 3 от ЗЧОхрД, а именно няма завършено средно образование. За установеното нарушение е съставен АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление.

Въззивният съд е отменил издаденото наказателно постановление, като е приел, че липсва конкретика по отношение на вида на извършената дейност. Според изложеното в мотивите на решението от събраните доказателства се установява, че са изпълнени изискванията на чл. 50, ал. 4 от ЗЧОхрД при наемане на лицето. Първостепенният съд е счел, че обвинението не съдържа в себе си всички факти, относими към административнонаказателната отговорност на дружеството. В заключение съдът е счел за неоснователно възражението във въззивната жалба, че И. Г. е извършвал работа като общ работник към друго дружество.

Решението е правилно.

Направените изводи от решаващия съд се споделят изцяло от касационната инстанция. Съдът е извършил необходимите процесуални действия за изясняване на фактическата обстановка.

Споделят се изводите на въззивния съд, че в обстоятелствената част на АУАН и на НП липсва достатъчно ясно и еднозначно описание на нарушението, тъй като не са посочени всички признаци от неговия състав. В разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗЧОхрД е предвидено ангажирането на административнонаказателната отговорност на юридическо лице или едноличен търговец, което/който е сключило/сключил трудов договор с лице от охранителния си състав, без да отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 3 и 4. В нормите на чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от законодателя са въведени различни изисквания към образованието, което следва да притежава лицето, с което се сключва договор за изпълнител на съответния вид частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОхрД. В ал. 3 на чл. 50 от ЗЧОхрД, относима към дейностите по чл. 5, ал. 1, т. 1-8 от ЗЧОхрД, е регламентирано, че лицето трябва да е с не по-ниско от средно образование, а съгласно чл. 50, ал. 4 от ЗЧОхрД трудов договор за изпълнител на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 9 – охрана на селскостопанско имущество, може да бъде сключен с лице с не по-ниско от основно образование. Това разграничение изисква пълно и точно описание от АНО на всички съставомерни признаци на нарушението, което в случая не е изпълнено. От обстоятелствената част на НП не става ясно за изпълнител на какъв вид частна охранителна дейност е нает И. Т. Г.. Посочено е единствено, че лицето не отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 3 от ЗЧОхрД, тъй като няма завършено средно образование. Както бе отбелязано, за отделните видове частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОхрД се изисква различен вид минимално завършено образование – за дейностите по т. 1-8 – не по-ниско от средно, а за дейността по т. 9 – не по-ниско от основно. След като нито в АУАН, нито в НП, е посочен конкретният вид частна охранителна дейност, за изпълнението на която е нает И. Г., а същевременно от приложения към административнонаказателната преписка трудов договор № 413/19.11.2024 г. се установява, че същият притежава основно образование, т.е. отговаря на изискването за изпълнител на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 9 от ЗЧОхрД, не става ясно въз основа на какви факти и доказателства от АНО е направен извод за съставомерността на деянието. Липсата в акта, с който се повдига административнонаказателното обвинение, и в санкционния акт, с който се ангажира отговорността на касационния ответник, на данни относно вида частна охранителна дейност, за изпълняването на който И. Т. Г. е нает от „СОТ – Беркут“ ЕООД, препятстват извършването на проверка дали трудовият договор е сключен при изпълнение на изискванията за минимална степен на завършено образование.

Непосочването в АУАН и в НП на точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна ограничава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, поради което представлява съществено процесуално нарушение, абсолютно достатъчно за отмяна на наказателното постановление. Освен че лишава лицето от възможността за адекватна защита, липсата на посочване на съставомерните признаци от изпълнителното деяние на нарушението препятства възможността за извършване на съдебен контрол относно материалната законосъобразност на наказателното постановление.

Достигайки до идентични правни изводи, Районен съд – Варна е постановил решението си при липса на заявените касационни основания, поради което е дължимо оставянето му в сила.

При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Въпреки благоприятния за него резултат от оспорването и своевременно заявеното искане, разноски не се дължат и на касационния ответник, поради липсата на доказателства за извършването на такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо от АПК, Административен съд – Варна, VІ-ти тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 829/04.07.2025 г., постановено по а.н.д. № 2202/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.