Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, 18.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на
двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Албена Янакиева като разгледа докладваното от
съдията гр.дело №7337 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от „М.” ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на
управление:***-н ***, представлявано от
управителя ***,
срещу ***, с адрес: ***, кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следните
недвижими имоти: 1/ недвижим имот №
10135.3514.419 с площ 318 кв.м., при граници и съседи: имоти № №
10135.3514.469, 10135.3514.141, 10135.3514.142, 10135.3514.711, находящ се в
гр. Варна, район Младост, ЗПЗ; 2/ недвижим
имот № 10135.3514.470, с площ
103 кв.м., при граници и съседи: имоти №№ 10135.3514.141,
10135.3514.799, 10135.3514.434 и 10135.3514.712, находящ
се в ***; и 3/ реална част от имот №
10135.3514.141 с площ 167 лв.м., заключена
между имоти с № 10135.3514.470, 10135.3514.419 и 1035.3514.712 и останалата
част от улицата, очертана с оранжев цвят на приложените към уточняващата молба
скици, находящ се в гр. Варна, район Младост, ЗПЗ,съгласно действащата КК на
гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, на основание универсално правоприемство
от СМК ПМА Варна, преобразувано в „***” ЕООД, в чийто актив са включени с АДС №
1388/1992 г., а в условията на
евентуалност – на основание давностно владение,
считано от
Излага се в исковата молба и
уточняващата молба, че към
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника ***, чрез ст. юрк. ***, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Твърди се, че процесните имоти не попадат в придобитата от
ищцовото дружество земя с АДС № 1388 от 01.04.1992 г., което било видно от
Заповед № Р-428/05.12.2002 г. на Кмета на ***. По изложените съображения се
моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и
чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложения протокол от 12.06.1989 г. от проведено делегатно събрание на СМК ПМА Варна се установява, че са
избрани делегати за учредяване на ДФ „***“.
От приложения протокол № 2 от 16.04.1991 г. от проведено общо събрание
на СМК Варна е видно, че на същото е взето решение за обособяване на отделна
държавна фирма ДФ „***“ „Механизация и автотранспорт“.
От приложения протокол №3 от 25.04.1991 г. е видно, че на събрание на
синдикалния съвет е взето решение носъздадената фирма
от поделение „Механизация и автотранспорт“ към фирма „***“ да носи името ДФ „***“.
От Заповед № РД-СК-29/14.05.1991 г. на Министъра на Министерство на
строителството, архитектурата и благоустройството се установява, че на осн. чл.
11, ал.3, т.1, б. „а“ от УКАЗ №56 за стопанската дейност във връзка с член 5 от
ПМС № 2 от 1989 г. държавна фирма „***“ – Варна е реорганизирана, като на база
на поделението й „Механизация и автотранспорт“ – Варна се образува като
самостоятелно юридическо лице нова фирма с държавно имущество „***“ – Варна.
Съгласно Приложение № 1 към Заповед № РД-СК-29/14.05.1991 г. фирма „***“ –
Варна поема съответната част от активите и пасивите, както и други права на
фирма „***“ – Варна по баланса към 31.01.1991 г.
Съгласно Решение от 30.09.1997 г. на ВОС, фирмено отделение правната
форма на „***“ ЕАД е сменена на АД, а съгласно Протокол/30.11.2016 г. от Общо
събрание на акционерите на „***“ АД, ЕИК ***е взето решение дружеството да се
преобразува в „М.“ ООД, като видно от ТР промяната е вписана, като на
новообразуваното дружество е даден ЕИК ***.
От нотариален акт №43 от 28.08.1998 г., том ХV, дело 7654/1998 г. на
нотариус при ВРС – *** се установя, че „***” АД е признато за собственик в
качеството му на правоприемник на еднолично търговско дружество на следните
недвижими имоти:
1. Земя с обща площ от 55 945 кв.м., находяща се в строителните граници на гр. Варна, Западна
промишлена зона, трета зона, представляваща имот пл. №41 по КП от 1985 г. и състояща се от две площадки:
площадка №1 с площ от 55 705 кв. м., при граници и съседи: път, ЕФ „Викинг”, „Ирис” ЕООД, „Биомаш”, „ЗСК – Девня” АД, път и „Биоеко”
и площадка №2 с площ от 240,00 кв. м, при граници: бул. „България” ДФ „Домстроене”, „Ирис” ЕООД и път.
2. Земя с площ от 30 097 кв. м, находяща
се в строителните граници на гр. Варна, Западна промишлена зона, съставляваща
имот пл. №53 по ПК от 1985 г., при граници и съседи: „Топливо” АД, бул.
„България” и „Димкс”.
От нотариален акт №163, том 1, рег. №2400, дело №160/2001 г. на
нотариус ***, вписана в регистъра на НК под
№ 214 се установя, че „***” АД е признато за собственик на следния неднижим имот: земя с обща площ от 64 400 кв.м, находяща се в строителните граници на гр. Варна, Западна
промишлена зона, трета зона, представляваща УПИ №41 по КП 1985 г., при граници
на имота: път, „Биоеко” ЕАД и бул. „България”.
От представената молба №369 от 16.03.1992 г. е видно, че със същата ДФ
„***“ отправя до *** искане за съставяне на акт за държавна собственост на
терена и сградите на „***“ ЕООД – Варна, както следва: 57 625 кв. м. земя
и сгради, посочени в молбата.
От представения Акт за държавна собственост №1388 от 01.04.1992 г. се
установява, че земя с площ от 57 625 кв. м, находяща
се в Западна промишлена зона е предоставен за оперативно управление на ДФ „***”
ЕООД.
От
изслушаната в съдебно заседание и приобщена към доказателствения
материал по делото съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. С.К. се
установява, че процесиите имоти не попадат в границите на Акт за
държавна собственост № 13 88/01.04.1992г., индивидуализиран в
приложената към акта скица/ приложение 6/.
От представената на л. 99 от делото молба се
установява, че „***“ АД, ЕИК ***е подало
молба до *** във връзка с изработването на проект за изменение на план за
улична регулация от о.т. 4307 до о.т. 4312, в която се твърди, че „***“ АД е
собственик на ПИ 10135.3514.147, ПИ
10135.3514.712 и ПИ 10135.3514.434, а *** е собственик на ПИ 3514.419, че ПИ
3514.470 е с неидентифициран собственик, а заключената между тях част
представлява улица т.о 4210 и т.о 4311 с площ 155 кв. м., като в посочена
по-долу таблица става ясно, че това именно е реалната част от ПИ 414, която е
предмет на настоящото дело.
От писмо на АГКК изх.№20-16492-28.03.17г. до „М.” ООД се установя, че е
предоставен на ищцовото дружество 14 дневен срок, в който следва да се отстрани
недостатъците в заявление № 01-37847/10.02.2017 г., като представи документ за
собственост на ПИ 10135.3514.141 и ПИ 10135.3514.419 или доказателство от
нотариус, че за тези имоти ще се провежда процедура по обстоятелствена
проверка.
С писмо до „М.” ООД, изх. № АГУП 17000335МЛ_001МЛ от 08.03.2017 г. на ***
– „Район Младост”, изпратено във връзка
със заявление №37847/10.02.2017 г. до АГКК – Варна, ответното дружество е
уведомено, че съгласно ПУП – ПРЗ на Западна промишлена зона, одобрен с Решение
№196-13 по Протокол от 28.01.2004 г. на Общински съвет – гр. Варна, УПИ
ХХV-1054 в кв. 50 (съответстващ на ПИ 10135.3514.419 и УПИ L-1054, в кв. 35 (съответстващ на ПИ 10135.3514.470),
съгласно приложен списък на УПИ по чл. 16 от ЗУТ, неразделна част към плана, не
попадат под разпоредбите на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, както и че със Заповед
Р-428/05.12.2002 г. на Кмета на ***, УПИ ХХV-1054 в кв. 50 (съответстващ на ПИ
10135.3514.419 и УПИ L-1054, в кв. 35
(съответстващ на ПИ 10135.3514.470), новообразувани УПИ за ПИ със служебен №
1054, не попадат в границите на ПИ № 41 по предходен КП на ЗПЗ.
Съгласно инвентарна книга на дълготрайните активи на „***“ АД е видно,
че към 31.12.1998 г. по сметка 1001 се води земя в ЗПЗ с площ от 57 625
кв. м., като отчетна стойност е посочена стойността от 76065000,00 лв. към дата
01.01.1992 г.
От представената Заповед №Р-428/05.12.2001 г. на Кмета на *** е видно,
че на осн. чл. 134, ал.21, т.6 и чл. 200 от ЗУТ, чл. 86, ал.2 от ППЗТСУ и във
връзка с чл. 129, ал.2 от ЗУТ и параграф 6, ал. 6 от ЗУТ е одобрен план за
регулация на площадката, отредена за „***“ АД по РП на ЗПЗ – Варна, като се
обособяват следните урегулирани поземлен имоти: І-1195, ІІ-1196, ІІІ-1197, ІV-1198,
V-1199, VІ-1200, VІІ-1201, VІІІ-1202, ІХ-1203, Х-1204, ХІ-1205, ХІІ-1206, ХІІІ-1207,
ХІV-1208, ХV-1209, ХVІ1-210, ХVІІ-1211, ХVІІІ-1212, ХІХ-1213 и улица от О.Т.
2946 да О.Т. 2956, като за същите се попълват следните кадастрални номера:
1195, 1196, 1197, 1198, 1199, 1200, 1201, 1202, 1203, 1204, 1205, 1206, 1207,
1208, 1209, 1210, 1211, 1212, 1213 и 1214 по скица №2312/15.11.2001 г.
Със Заповед №298/11.08.2016 г. гл. арх. на *** е разрешил изработването
на проект за изменение на план за улична регулация от о.т. 4307 до о.т 4312 по
плана на ЗПЗ, гр. Варна, одобрен с Решение №196-13 от Протокол №8/28.01.2004
г.на ОС Варна.
Съгласно скица №15-329667-16.09.2014 г., издадена на СГКК – гр. Варна,
поземлен имот с идентификатор 10135.3514.712 по предходен план е с №41, с
посочен собственик „***“ АД, като за съседи на имота са посочени имоти с идентификатори:
10135.3514.419, 10135.3514.470, 10135.3514.434, 10135.3514.147, 10135.3514.711 и 10135.3514.142
По делото е представен Ревизионен акт №Р-2007/18.08.2000 г., изготвен
от МФ, ТУ „Държавен финансов контрол“ – Варна. От същия се установява, че по повод
на извършена планова финансова ревизия на „***“ АД, гр. Варна за времето от
01.10.1997 г. – 31.03.2000 г., записаният в собственост на предприятието
недвижим имот пл. № 41 е заведен балансово с площ от 57 625 кв.м, а след
заснемане по повод на ревизията е установено, че същият е с действителна площ
от 64 400 кв. м. Не е приложено заснемане.
От показанията на свидетеля ***се установява, че процесните
имоти винаги са били на ***. Като общата площадка на дружеството е около 60
декара. Докато работил във фирмата, което било в периода 1997-1999 г. имотът е
бил заграден към терена на фирмата, имало насипи от пръст. Последно е минавал
от там преди година-две. Твърди, че имотът не би могъл да се ползва от друга
фирма, тъй като към момента е в границите на ищцовото дружество.
От показанията на свидетеля ***Н.Н. се
установява, че процесните имоти се намират в границите на предприятието, като
са оградени и се стопанисват от „***“. В момента са отдадени на бивш работник
на ищцовото дружество, който ги ползва. Като площ са около 500-600 кв. м. Срещу
имота е Кабелкомерс, където има телена ограда. До
2010 г. имало бистро, но вече го е нямало. Отпред граничи с пътя, който също
бил преди собственост на „***“.
От така
изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми,
съдът стигна до следните правни
изводи:
До
разделянето на съществуващата до 1991г. собственост на държавна, общинска и
кооперативна през съществуващите към този момент предприятия не притежават
правото на собственост, а само правото на стопанисване и оперативно управление
върху предоставените им от държавата имоти. Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за
образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, (обн. ДВ бр.55/ 12.07.1991 г., в сила от 01.07.1991г.,
отм.), образуването и преобразуването на държавните предприятия като еднолични
дружества с ограничена отговорност или ЕАД се извършва с акт на МС, като в § 6
от ПЗР на същия закон е посочено, че този закон се прилага до приемането на
закон по чл.62, ал.1 от ТЗ, съответно на Закона за приватизация. Съгласно § 3 от
същия закон издадените актове за преобразуване на държавни фирми
запазват действието си, като бъдат
съобразени с изискванията на Търговския закон и регистрацията се извършва съгласно
неговите разпоредби. Съгласно чл. 1, т. 1 от Закона за приватизацията
и следприватизационния контрол
приватизация е прехвърляне чрез продажба на български
физически или юридически лица с под 50 на сто
държавно и/или общинско участие в капитала на дялове
или акции - собственост на държавата или общините
от търговски дружества. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Указ № 56 за стопанската
дейност Инициативата за образуване, реорганизиране
или прекратяване на фирма може да имат: държавен орган, обществена организация,
банка, съществуваща фирма и граждани. Съгласно ал. 2 на същия член образуването,
реорганизирането и прекратяването на фирмата се регистрират в окръжния съд по
седалището й. Решението на съда се обнародва в Държавен вестник, от която дата
възниква, съответно се реорганизира или прекратява юридическото лице. Съдът
регистрира фирмата въз основа на учредителен акт, който в зависимост от вида на
фирмата може да бъде: за държавна фирма - решение на Министерския съвет или на
определен от него министър или ръководител на друго ведомство и устава
на фирмата и други документи, предвидени с правилника за прилагане на указа.
Съгласно чл. 5, ал. 1
от Постановление № 2 на МС от 15.02.1989 г. за
прилагане на Указ № 56 за стопанската
дейност Министърът или ръководителят на комитет към Министерския съвет, който
ръководи съответната дейност, да упражнява правата по чл. 11, ал. 3, т. 1,
буква "а" от Указ № 56 за стопанската дейност и да определя броя на
членовете на управителния и на контролния съвет, както и състава им съгласно
чл. 24, ал. 1 от указа. По същия ред
тези права се упражняват и за фирмите, регистрирани въз основа на решение на
Министерския съвет.
От представените
от ищеца доказателства се установи, че на проведено
на 16.04.1991 г. общо събрание на СМК Варна е
взето решение за обособяване на отделна държавна фирма ДФ „***“ „Механизация и
автотранспорт“, както и че тази новосъздадена фирма ще носи името ДФ „***“. В
последствие със Заповед № РД-СК-29/14.05.1991 г. на Министъра на Министерство
на строителството, архитектурата и благоустройството се установява, че на осн.
чл. 11, ал.3, т.1, б. „а“ от УКАЗ №56 за стопанската дейност във връзка с член
5 от ПМС № 2 от 1989 г. държавна фирма „***“ – Варна е реорганизирана, като на
база на поделението й „Механизация и автотранспорт“ – Варна се образува като
самостоятелно юридическо лице нова фирма с държавно имущество „***“ – Варна.
Съгласно Приложение № 1 към Заповед № РД-СК-29/14.05.1991 г. фирма „***“ –
Варна поема съответната част от активите и пасивите, както и други права на
фирма „***“ – Варна по баланса към 31.01.1991 г. Видно от представеното Решение
за смяна на правната форма на ищцовото дружество от 30.09.1997 г., същото е
постановено по т.д. №10 от 1996 г. По делото не са представени доказателства за
регистриране във ВОС на дружеството, възникнало на осн. Заповед №
РД-СК-29/14.05.1991 г. на Министъра на Министерство на строителството,
архитектурата и благоустройството, нито за обнародването й съгласно изискването
на чл. 11, ал. 2 от Указ №56.
Специфичният способ за прехвърляне
на правото на собственост от държавата на търговските дружества е образуването
и преобразуването на държавните предприятия в търговски дружества с държавно имущество, което право на собственост се
трансформира в правото на собственост върху капитала на едноличните търговски
дружества с държавно участие. До влизането в сила на ЗДС на
01.06.1996г. актуването на държавните имоти се е извършвало по реда на
Правилника за държавните имоти/отм./ и Наредбата за държавните имоти/отм./
Приема се, че актовете за държавна собственост като официални
свидетелстващи документи са констативни актове, т.е. те нямат правопораждащо и транслативно
действие по отношение на правото на собственост при удостоверяване на
възникването, изменението или погасяването на правото на собственост върху
имоти, държавна собственост. Трябва да се установи предоставянето за
стопанисване и управление на имота, да е усвоен за нуждите на предприятието и
да е включен като актив в баланса към датата на образуване дружеството,
правоприемник на ДФ „***“.
По делото не е представен баланс към 1991 г. Видно от инвентарна книга
на дълготрайните активи на „***“ АД е, че към 31.12.1998 г. по сметка 1001 се
води земя в ЗПЗ с площ от 57 625 кв. м., като отчетна стойност е посочена
стойността от 76065000,00 лв. към дата
01.01.1992 г. Друго доказателство за обема на
активите на ищцовото дружество е Акт за ДС №1388/01.04.1992 г., издаден в полза
на „***“ ЕООД, съгласно който на дружеството е актувана земя с площ от 57625
кв.м. на Западна промишлена зона, по плана на гр. Варна. Това е и единствената
индикация, че ДФ „***“ е преобразувана в „***“ ЕООД. По делото няма доказателства,
за това че „***“ ЕООД е преобразувано в „***“ ЕАД. Единствената индикация за
подобно преобразуване съдът намира в представената инвентарна книга на
дълготрайните активи на „***“ АД, (предишно „***“ ЕАД, съгл. решение от
30.09.1997 г. на ВОС, ф.о. по т.д.№10 от
1996 г.), с оглед на наличие на заприходена земя в
ЗПЗ по плана на гр. Варна, с площ от
57 625 кв. м., чиято площ и местонахождение съвпада с тази посочена процесния
акт за държана собстевност. Не е представен и акт за
преобразуване, вкл. и съпътстващите го документи, като устав на дружеството и
др. Няма яснота как от държавна фирма „***“ се трансформира в еднолично
търговско дружество и каква форма на еднолично търговско дружество е избрана –
в акта за ДС е посочено като ЕООД, а във ф.д.№10 от 1996 г. явно е било ЕАД до
промяната през 1997 г. Изобщо не са представени доказателства, от които да се
заключи безспорно, че ищцовото дружество е правоприемник на ДФ „***“.
Макар и с чл.62 ТЗ
и ЗОЕТДДИ/отм./ да е регламентирана
възможността за образуване и преобразуване на държавните предприятия в
еднолични търговски дружества с държавно имущество, в тях не са очертани вещноправните последици от преобразуването.
Приета е Наредба за
оценка на имуществото на държавните и общинските предприятия при образуването и
преобразуването на еднолични търговски дружества с държавно имущество с постановление №179 на МС от 13.09.1991г.,
като съгласно чл.1 от същата при образуването и преобразуването на държавните и
общинските предприятия в ЕТД с държавно имущество се извършва оценка на материалните
и нематериалните дълготрайни активи и материалните запаси на предприятието. Впоследствие
е прието Постановление №201 на МС от
25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при
образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия /обн.ДВ бр.93/ 02.11.1993г./. Съгласно чл.1 от същото при
преобразуване на държавни предприятия в ЕТД с държавно имущество правото на
собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били предоставени
на предприятията за стопанисване и управление, се внася в капитала на тези
дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго, а в
случаите на образуване на ЕТД с държавно имущество в капитала им се внася право
на собственост или други вещни права върху земя и недвижими имоти, предоставени
на дружествата с акта за образуване.
Впоследствие с изменение в ДВ бр.51/
1994г. е приета разпоредбата на чл.17а от ЗППДОП/отм./, която предвижда, че при
преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно
имущество имуществото, предоставено за стопанисване и управление на тези
предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези
дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Тази разпоредба изисква:
конкретно имущество, собственост на държавата, което да е било предоставено за
стопанисване и управление на приватизиращото се държавно или общинско
предприятие; имуществото да не е изключено изрично от акта за преобразуването;
да е включено в баланса на новообразуваното дружество.
С оглед на всичко
изложено по-горе, съдът намира, че дори и да се приеме, че ищцовото дружеството е правоприемник на ДФ „***“ видно от експертизата на вещото лице, процесните
имоти не се включват в ПИ 41 с площ от 57 625 кв. м., съгласно Акт за ДС
№1388/01.04.1992 г. Т.е. не се
доказа при условията на пълно и главно доказване процесните имоти да са
предоставени за стопанисване и управление на приватизиращото се държавно или
общинско предприятие. Не се доказа процесните имоти да са включени в баланса на
новообразуваното дружество, доколкото съгласно представените извлечение площта
на ПИ 41 – земя в ЗПЗ е същата като в акта за държавна собственост.
С оглед на предявения в евентуалност иск да бъде признато ищцовото
дружество за собственик на процесните имоти спрямо ***
на осн. давностно владение,
то следва да се отбележи, че до 01.06.1996 г. съгласно разпоредбата на чл.86
ЗС, в редакцията му от ДВ бр.31 от 17.04.1990 г., се изключва придобиването по
давност на вещ, която е държавна или общинска собственост. С изменението на чл.
86 от ДВ бр.33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична
държавна или общинска собственост. Следователно за вещите частна държавна или
общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на
чл.86 ЗС от ДВ бр.33 от 1996 г., давностният срок
започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното
владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата обаче течението на давностния срок е спряно с § 1 ДР ЗС за срок от седем
месеца, като с последващите изменения на правната
норма спирането течението на давностния срок е
продължено до 31.12.2014 г., удължен впоследствие до 31.12.2017 г., а с
последното изменение на § 1 от ДР на ЗС в сила от 31.12.2017 г. до 31 декември
2022 г. Оттук следва,че вещно право върху имот частна държавна или общинска
собственост не може да се придобие чрез десетгодишно давностно
владение от трето лице, тъй като давностният срок е
започнал да тече на 01.06.1996 г., но е спрян в последния ден от срока –
31.05.2006 г. с § 1 ДР ЗС.
С оглед
на направеното твърдение, че ищецът е придобил имота чрез добросъвестно
владение следва да се отбележи, че съгласно
чл. 70, ал. 1 от ЗС владелецът
е добросъвестен, когато владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността
да е съществувала при възникване на правното основание. Твърди се период от
1985 г. до настоящия момент.
С оглед
на напарвения анализ на закона за собствеността
следва да се отбележи, че до 01.06.1996 г., давността е изключена като придобивен способ, т.е. ищецът може да се позовава само на
възникнали след тази дата основания за придобиване на правото на собственост
чрез добросъвестно владение. Констативният нотариален акт не е годно правно
основание по смисъла на чл. 70, ал.1 от ЗС. С неговото създаване само се
констатира от нотариуса правото на собственост. Видно от приложените документи
при съставянето на НА № 43/1998 г. е приложен АДС №1388/01.04.1992 г. Както
вече обаче беше посочено по-горе в предмета на този АДС не се включват и
процесните имоти. Няма доказателства същите да са предоставяни за стопанисване
и ползване на ДФ „***“, както и изобщо
няма данни, че ищцовото дружество е правоприемник на тази ДФ. Съставянето на
констативния нотариален акт не прави владелецът добросъвестен, тъй като не е
налице хипотезата, визирана от чл. 70 от ЗС приобретателят
да не знае, че праводателят
му не е собственик. В скицата към АДС не
са включени процесните имоти, те не са били включени и към баланса на нито едно
от дружествата с наименование „***“. Не се доказа в настоящото производство
Министерски съвет да е имал воля да прехвърли собствеността над процесните
имоти (да ги предостави за ползване) на ДФ „***“. Отделно от горното видно и от
молбата до *** от ищцовото дружество, то не се е
считало за собственик към датата на подаването й – 18.11.2016 г. Воден от
горното съдът намира, че ищцовото дружество не е добросъвестен владелец по
смисъла на чл. 70 от ЗС, а е недобросъвестен такъв.
С оглед на изложеното предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
правния спор и направеното искане от ответника, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените от последния разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 220,00 лева, съгласно
разпоредбата на чл. 37 от ЗПП, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 от ГПК.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***-н ***, представлявано от
управителя ***,
срещу ***, с адрес: ***, кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът е собственик на следните недвижими имоти: 1/ недвижим имот № 10135.3514.419 с площ 318 кв.м., при граници и
съседи: имоти № № 10135.3514.469, 10135.3514.141, 10135.3514.142,
10135.3514.711, находящ се в гр. Варна, район Младост, ЗПЗ; 2/ недвижим имот № 10135.3514.470, с площ 103 кв.м., при граници и съседи: имоти
№№ 10135.3514.141, 10135.3514.799, 10135.3514.434 и 10135.3514.712, находящ се в ***; и 3/
реална част от имот № 10135.3514.141
с площ 167 лв.м., заключена между имоти с № 10135.3514.470, 10135.3514.419
и 1035.3514.712 и останалата част от улицата, очертана с оранжев цвят на
приложените към уточняващата молба скици, находящ се в гр. Варна, район
Младост, ЗПЗ,съгласно действащата КК на гр. Варна, одобрена със Заповед №
РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, на основание
универсално правоприемство от СМК ПМА Варна,
преобразувано в „***” ЕООД, в чийто актив са включени с АДС № 1388/1992 г., а в
условията на евентуалност – на
основание давностно владение, считано от
ОСЪЖДА М.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***-н ***, да заплати на ***, с адрес: ***, сумата от 220,00 (двеста и двадесет) лева, разноски производство пред, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: