РЕШЕНИЕ
№ 452
гр. Пловдив, 10.03.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито
заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и третата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора от
ОП Пловдив Светослава Пенчева, като разгледа докладваното от съдия Св.
Методиева касационно административнонаказателно дело № 3209 по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запаси“ гр.София, обжалва, чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт В., Решение № 2005 от 26.10.2022 г.,
постановено по АНД № 4404/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив. С
обжалваното решение е било отменено Наказателно постановление № 1370/29.04.2022
г. на Заместник-председателя на ДА ДРВВЗ за наложена имуществена санкция от 6822
лева по чл.62, ал.1 от ЗЗНН на „ДЛС Комерс“ ЕООД гр. Пловдив с ЕИК ***за
нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗНН и при приложение на чл.64, ал.4 от ЗАНН съдът
е предупредил нарушителя „ДЛС Комерс“ ЕООД гр. Пловдив, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното съдебно
решение е неправилно, като се твърди същото да е издадено при нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения. Изтъква се, че съдът не
е отчел тежестта на извършеното нарушение, като е приел наличие условията на
чл.28 от ЗАНН, като в тази връзка се сочи, че законодателят е определил висока
имуществена санкция, предвид важността на нарушената разпоредба, която има за
цел защита интересите на държавата, свързани с евентуалното преодоляване на
сериозен недостиг от нефт и нефтопродукти. Отразено е също така и че фактът на
незаделяне на запас за извънредни ситуации в нормативно определените срокове
застрашава интересите на страната, на националната сигурност и на държавите -
членки от ЕС, поради което и е предвидена строга санкция от законодателя. На
второ място се сочи, че неправилно районният съд е приел, че е налице допуснато
съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН. Моли се за отмяна на
обжалваното решение на съда и потвърждаване на процесното наказателно
постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
юрисконсулт К., която поддържа жалбата и изложените в нея конкретни съображения
по същество.
Ответната по жалбата страна „ДЛС Комерс“ ЕООД е
депозирала отговор, в който оспорва същата и моли за отхвърлянето ѝ.
Изложени са конкретни съображения относно наличието на маловажен случай на
административно нарушение. Същите се поддържат и в съдебно заседание чрез
пълномощника на дружеството адв.К., като се моли за потвърждаване решението на районния съд.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Пенчева, моли
да се потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
Касационният съд,
като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в
жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Районен съд – Пловдив, след като е провел достатъчно
пълно и всестранно разследване по делото и е събрал всички относими
доказателства, е възприел за установена, въз основа на коректен анализ на
доказателствата, описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която
се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз
основа на констатираните факти, първоинстанционният съд е направил и
законосъобразен извод, че в случая е установено извършването на административно
нарушение по чл.17, ал.1 от ЗЗНН от страна на ответника по касация, но
същевременно, че са налице конкретни основания за отмяна на наказателното
постановление. Съдът, постановил обжалвания съдебен акт, е отчел в тази насока
наличието на съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН, изразило
се в съставяне на същия в отсъствие на представител на дружеството-нарушител,
без да са били положени необходимите процесуални усилия от страна на контролния
административен орган за указване на нарушителя необходимостта при неявяване
законния представител на дружеството да се представи т.нар. от специалната
Наредба № 1/28.07.2014 г. на ДА ДРВВЗ официално и изрично пълномощно за
подписване и връчване на акта. Въпросният извод се явява правилен, като се има
предвид съдържанието на разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. В тази насока
следва да се има предвид, че общият закон допуска съставянето на АУАН в
отсъствие на нарушителя, когато след покана същият не се яви. В случая,
районният съд е установил, че на дружеството-нарушител е била изпратена покана
за съставяне на АУАН, като на указаната в нея дата на практика се е явил
упълномощен негов представител. Същевременно, съставителят на акта е приел, че
пълномощното, което било представено, не отговаря на изискването на чл.48 от
посочената Наредба същото да е официално и изрично за подписване и връчване на
АУАН, поради което и АУАН бил съставен в отсъствие на представител на
дружеството. Действително изискването упълномощаването да е изрично и официално
е въведено с нормативен акт - въпросната Наредба № 1/28.07.2014 г. на ДА ДРВВЗ.
Същевременно обаче, като се има предвид, че при извършване на проверката, както
и при връчване на поканата за съставянето на АУАН, контролният административен
орган е приел, че присъствалият при проверката и получил поканата пълномощник
на дружеството-нарушител е надлежно упълномощен с представеното пълномощно, а
след това вече при явяване на пълномощника на указаната за съставяне на АУАН
дата е отчел, че пълномощното му не е изрично и/или официално, е следвало
действително, както е приел и районният съд, да укаже в поканата необходимостта
от представяне на изискуемото от Наредбата изрично пълномощно, респективно да
предостави възможност за представяне на такова, включително чрез определяне на
нова дата за съставяне на АУАН. Това в конкретната ситуация според съда е
следвало да бъде сторено, като се има предвид очевидното желание на дружеството
да има свой представител при съставянето на акта, манифестирано при явяването
на представителя, упълномощен с общото пълномощно. В тази насока и доколкото,
освен правото на депозиране на възражения в 7-дневен срок от подписване на акта,
законът в чл.44, ал.1 от ЗАНН предвижда отделна възможност нарушителят да
направи възражение при самото съставяне на АУАН, то с въпросното процедиране от
страна на административния орган, се е стигнало до препятстване на тази
законова възможност за нарушителя. Затова и изводът на районния съд за наличие
на съществено по характера му нарушение на процесуалните правила при издаване
на АУАН според настоящата съдебна инстанция се явява обоснован в конкретната
ситуация.
На второ място, настоящият съд напълно споделя и
изложените пространни мотиви на първоинстанционния съд относно наличието на
маловажен случай на административно нарушение. В тази насока и касационната
съдебна инстанция препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт по реда на
чл.221, ал.2 от АПК. В допълнение настоящият съд намира за нужно да посочи и че
предвид липсата на изрична разпоредба в специалния ЗЗНН, която да изключва
прилагането на института на маловажен случай на административно нарушение, то
само характерът на обществените отношения, които охранява законът, не може да
изключи по принцип приложението на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. В тази насока и следва да се има предвид, че районният съд при преценката
си е изходил именно от законовото определение на маловажен случай, дадено по
§1, т.4 на ДР на ЗАНН, като е изложил съображения за наличието на конкретни
обстоятелства, които е отчел като такива, определящи по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от посочения вид. Следва в тази връзка наистина да се отчете
обстоятелството, че конкретиката на случая е свързана не с пълно неизпълнение
на задължението на субекта по чл.12 от ЗЗНН за създаване на запаси за
извънредни ситуации, а с изпълнение на вмененото му задължение с известно и то
неголямо забавяне в указания пълен обем
на запаса от котелно гориво.
Законосъобразно, като е приел наличието на маловажен
случай на нарушение, районният съд е процедирал съобразно с изискването за
съдържанието на съдебния му акт по ЗАНН, като е предупредил нарушителя по реда
на чл.63, ал.4, вр. с чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН.
При това положение и като намира, че Районен съд Пловдив
е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, настоящата инстанция счита,
че следва да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното съдебно решение поради липса на посочените касационни основания. При извършената и служебно проверка от страна на касационния
съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна
на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон.
Нито една от
страните не е претендирала разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне
по този въпрос.
Воден от
горното, на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2005 от 26.10.2022 г.,
постановено по АНД № 4404/2022 г. на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :