№ 54
гр. гр. Добрич, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20243200900028 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 630 ТЗ.
Търговско дело № 28/2024 г. ( преобразувано от т. д. № 129/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново ) е образувано по молба вх. рег. №
11714/27.11.2023 г., подадена от Д. Ч. с. М., ул. „П. К.“ № 24, общ. П., област
Велико Търново, ЕИК **** с искане за откриване на производството по
несъстоятелност.
С Определение № 412/14.12.2023 г. по т. д. № 129/2023 г. и на
основание чл. 629, ал. 1 ТЗ Окръжен съд – Велико Търново е разпоредил
обявяване на молба вх. рег. № 11714/27.11.2023 г., подадена от Д. Ч. с. М., ул.
„П. К.“ № 24, общ. П., област Велико Търново, ЕИК **** с искане за
откриване на производството по несъстоятелност в търговския регистър.
Молбата е обявена в търговския регистър на 22.12.2023 г.
Кредиторът **** гр. С. на основание чл. 629, ал. 2 във вр. с чл. 625 ТЗ е
подал молба вх. рег. № 296/08.01.2024 г. на регистратурата на Окръжен съд –
Велико Търново, с дата на пощенското клеймо 05.01.2024 г., с искане за
откриване на производство по несъстоятелност Д. Ч..
С Определение № 26/15.01.2024 г. по т. д. № 129/2023 г. Окръжен съд –
Велико Търново, като е установил, че месец преди подаване на молбата за
откриване производство по несъстоятелност ( 27.11.2023 г. ), на 18.10.2023 г. е
1
вписана промяна на седалище на Д. Ч. от гр. Добрич в с. М., ул. „П. К.“ № 24,
общ. П., област Велико Търново и поради което компетентният да разгледа
молбата по чл. 625 ТЗ е Окръжен съд – Добрич, е прекратил производството
по делото и го е изпратил на Окръжен съд – Добрич по компетентност.
На основание чл. 629, ал. 4 ТЗ, съдът приема за съвместно разглеждане
молбата на длъжника и на кредитор по чл. 625 ТЗ, ако молбата на кредитора е
подадена в 14-дневен срок от обявяването в търговския регистър на молбата
по чл. 629, ал. 1 ТЗ.
В процесния казус предпоставките на чл. 629, ал. 4 ТЗ са налице.
Молба вх. рег. № 11714/27.11.2023 г., подадена от Д. Ч. с. М., ул. „П. К.“ №
24, общ. П., област Велико Търново, ЕИК **** с искане за откриване на
производството по несъстоятелност е обявена в търговския регистър на
22.12.2023 г., а молбата на кредитора **** гр. С. с искане за откриване на
производство по несъстоятелност Д. Ч. е подадена 05.01.2024 г., т. е. в
рамките на законоустановения 14-дневен срок, поради което и на основание
чл. 629, ал. 4 ТЗ Съдът следва да приеме за съвместно разглеждане молбата на
длъжника и на кредитора по чл. 625 ТЗ.
Съгласно чл. 629, ал. 1 и 2 ТЗ молба за откриване на производство по
несъстоятелност, подадена от длъжник се разглежда от съда в 20-дневен срок
от постъпването й, ТЗ молба за откриване на производство по
несъстоятелност, подадена от кредитор, се разглежда от съда в 20-дневен
срок от постъпването й в заседание при закрити врата с призоваване на
длъжника и молителя, като препис от молбата се връчва на длъжника.
С Определение № 43/06.02.2024 г. по т. д. № 28/2024 г. Окръжен съд –
Добрич е приел за съвместно разглеждане молба вх. рег. № 11714/27.11.2023
г., подадена от Д. Ч. с. М., ул. „П. К.“ № 24, общ. П., област Велико Търново,
ЕИК **** с искане за откриване на производството по несъстоятелност и
молба вх. рег. № 296/08.01.2024 г. на регистратурата на Окръжен съд –
Велико Търново, с дата на пощенското клеймо 05.01.2024 г., подадена от ****
гр. С. с искане за откриване на производство по несъстоятелност Д. Ч..
Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорена от страните и възприета от Съда като
обективно и компетентно дадено, общата сума на задълженията на Д. Ч. към
кредиторите възлиза на 167 000.00 лв., считано към 31.12.2023 г., а общата
2
сума на активите – 305 000.00 лв., считано към 31.12.2023 г.
Вещото лице, на базата на анализа на балансовите показатели е
формулирало извод, че Д. Ч. е спряло плащанията си към търговскоправни
сделки и по публични задължения считано от 01.10.2020 г.
Съдебно-счетоводната експертиза е установила нулеви и отрицателни
стойности на коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност за анализирания период, с тенденция за влошаване показателите
на ликвидността.
Горепосочените финансовите индикатори сочат на състояние на
неплатежоспособност на търговеца.
Налице е трайна невъзможност за плащане на паричните задължения,
произтичащи от търговски сделки или имащи публичноправен характер.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По действащото българско право производство по несъстоятелност
може да се открие спрямо определени лица, по искане на определени лица и
при наличие на определени материалноправни основания.
Лицата, спрямо които може да се открие производство по
несъстоятелност са: 1. Търговците по смисъла на чл. 1 ТЗ, с изключение на
публични предприятия, упражняващи държавен монопол или създадени с
особен закон – чл. 607а, ал. 1 и чл. 612, ал. 1 ТЗ; 2. Неограничено
отговорните съдружници в търговско дружество, спрямо което е открито
производство по несъстоятелност, включително починали и/или заличени в
търговския регистър – чл. 610 и чл. 611, ал. 2 ТЗ; 3. Починал или заличен
едноличен търговец – чл. 611, ал. 1 ТЗ; 4. Лице, което прикрива търговска
дейност чрез неплатежоспособен длъжник - чл. 609 ТЗ; 5. Предприемач – чл.
760а ТЗ и 6. Сдружения и фондации – чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ.
Кръгът на лицата, по искане на които може да се открие производство
по несъстоятелност е очертан в чл. 625 във вр. с чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ и той
включва: 1. Длъжникът; 2. Кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане
по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване или разваляне, или последиците й от
прекратяването й; 3. Национална агенция за приходите за изискуемите
3
парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. т. 2 и 3 ТЗ - публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност
или задължение по частно държавно вземан; 4. Изпълнителна агенция А
„Главна инспекция по труда“ за изискуеми вземания по чл. 608, ал.1, т. 4 ТЗ -
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два
месеца.
Предпоставките за откриване производството по несъстоятелност се
обособяват в следните две групи: материалноправни и процесуалноправни.
Материалноправните предпоставки са: 1. търговско качество на
длъжника и 2. неплатежоспособност ( общо основание, приложимо спрямо
всички категории длъжници ) или свръхзадълженост ( при капиталовите
търговски дружества – чл. 724, ал. 1 ТЗ ).
Процесуалната ( формална ) предпоставка е обявителното съдебно
решение.
За да се открие производството по несъстоятелност, Съдът следва да
констатира наличието на двете материални предпоставки на чл. 607а, ал. 1 ТЗ
– длъжник, който има качеството „търговец” и неплатежоспособност.
По делото е безспорно качеството “търговец” на длъжника с оглед
разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1, т. 3
ТЗ.
Обща предпоставка за откриване производството по несъстоятелност,
съгласно нормата на чл. 607а ТЗ е неплатежоспособността.
Понятието за неплатежоспособност е дефинирано от законодателя като
невъзможност да се изпълни изискуемо вземане – съгласно разпоредбата на
чл. 608, ал. 1 ТЗ, длъжникът е неплатежоспособен, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне, или последиците й
от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно
държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения
към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е
изпълнено повече от два месеца.
4
Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието
"неплатежоспособност", а елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според
който молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на длъжника
са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Систематичното тълкуване на двете разпоредби са дали основание на
правната теория и съдебната практика да приемат, че неплатежоспособността
е фактическо състояние на обективна невъзможност на длъжника да
изпълнява своите изискуеми парични задължения.
Задължението на длъжника трябва да е действително, изискуемо,
ликвидно, парично, с точно определен произход – то трябва да произтича от
търговска сделка ( търговска е сделката, сключена от търговеца в това му
качество при или по повод извършване на занятието му, а също и изброените
в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки, независимо от качеството на страните – чл. 286, ал. 2
ТЗ ) или да има публичноправен произход - публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност – чл. 162 ДОПК.
Неплатежоспособността не е факт, а правна квалификация на факти,
която се извършва от Съда.
Предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ, ако преди подаване на молбата за откриване
на производство по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския
регистър годишните си финансови отчети за последните три години – чл.
608, ал. 2 ТЗ.
Общият режим на Търговския закон презюмира неплатежоспособността
при спиране на плащанията – чл. 608, ал. 3 ТЗ.
Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло
или отчасти вземания на определени кредитори – чл. 608, ал. 3, изр. 2 ТЗ.
Спирането на плащанията създава оборима презумпция за
неплатежоспособността.
Терминът „спиране на плащанията” не е определен легално.
В литературата се приема, че спирането на плащанията е трайно,
продължително състояние, при което длъжникът е изпаднал в обективна
невъзможност да изплаща задълженията си към кредиторите.
5
За да се установи неплатежоспособността е необходимо да се изследва
икономическото състояние на длъжника, като се установи дали с
краткотрайните си активи длъжникът може да може да покрие
краткосрочните си задължения, поради което е необходимо да се изследва
финансово-икономическото състояние на длъжника към момента на устните
състезания, респективно възможността му да изпълнява паричните си
задължения към кредиторите.
Длъжникът е стопански способен да изпълни изискуемите си парични
задължения тогава, когато е в състояние да осигури парични средства за
пълното им заплащане. В подобно икономическо състояние той се намира ако
разполага с налични парични средства или ако разполага с такива непарични
активи, които могат в кратък срок да се преобразуват в парични средства,
достатъчни да покрият всички изискуеми задължения. Следователно, само по
себе си притежанието на имуществени активи от всякакъв характер, дори на
стойност надхвърляща размера на изискуемите парични задължения, не е
достатъчно да обуслови извод за платежоспособност на длъжника.
Релевантно е единствено притежанието на парични средства или на реално
ликвидни от икономическа гледна точка активи – такива, които могат да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка
до справедливата пазарна стойност - решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. №
4254/2013 г. на ВКС - І -ТО. Тези ликвидни активи следва да са такива, че
тяхното преобразуване ( осребряване ) да не води до нарушаване на статута
на длъжника като действащо предприятие, т. е. до преустановяване на
търговската му дейност, което пък би нарушило интересите на кредиторите с
още неизискуеми вземания. Релевантни за платежоспособността на длъжника
са само активите, които счетоводно се класифицират като краткотрайни (
текущи ). Те от своя страна се подразделят на четири групи – материални
запаси ( суровини и материали, незавършено производство, стоки и готова
продукция, предоставени аванси ), краткосрочни вземания ( с падеж до 1
година ), краткосрочни инвестиции ( акции, облигации, дялове и др. подобни,
закупени със спекулативна цел – ) и парични средства ( в брой или по
банкови сметки ). Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (
една година ), участват еднократно в стопанския процес, при което за
длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
6
средствата за погасяване на краткосрочните, съответно текущите, задължения
при едно действащо предприятие. Формалното счетоводно класифициране на
даден актив като краткотраен не е достатъчно за годността му да служи за
обосноваване на платежоспособността на длъжника, тъй като в редица случаи
начинът на осчетоводяване на един актив като краткотраен или дълготраен е
въпрос на счетоводната политика на предприятието и защото самото
осчетоводяване не всякога отразява реалността ( счетоводните регистри са
частни документи на самия длъжник, който има интерес да включва в тях
само изгодни за себе си обстоятелства ). Независимо от счетоводното
класифициране на даден актив като краткотраен, същият е от значение за
платежоспособността на длъжника единствено ако реално съществува и ако е
реално ликвиден в обозрим кратък срок. Длъжникът е неплатежоспособен,
ако не притежава подобни краткотрайни и реално ликвидни активи,
достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични задължения от вида
на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Понятието за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ е
правно, а не счетоводно, което налага при преценката за наличието й да се
изследват правните елементи от неговия фактически състав, а част от тях е
реалната имуществена неспособност за генериране на парични средства за
покриване на изискуемите парични задължения, преценена въз основа на
действително, а не само счетоводно ликвидните активи на длъжника.
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо
състоянието на неплатежоспособност да е налице към момента на последните
устни състезания по делото - решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013
г., решение № 216/29.11.2016 г. по т. д. № 448/2016 г. на ВКС - ІІ - ТО.
В практически аспект това предполага следната поредност на
изследване: дали към датата на последните устни състезания длъжникът
разполага с реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му
установени изискуеми парични задължения, и при отрицателен отговор –
дали затрудненията му не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ. При втория
етап на изследване подлежи трайния характер на състоянието на длъжника,
което по необходимост предполага извършване на цялостен финансово-
икономически анализ на дейността на длъжника в достатъчно продължителен
период назад. Този анализ следва да се извърши въз основа на събраните по
делото доказателства, включително и на заключението на съдебно-счетоводна
експертиза, установяваща основните финансови показатели за дейността на
7
длъжника, и по-специално – коефициентите за ликвидност и финансова
автономност.
Според теорията и практиката, водещ е коефициентът на обща
ликвидност при действителна ликвидност на елементите от краткотрайните
активи, участващи при формирането им; липсва ликвидност на активите,
когато на пазара няма търсене на конкретни материални запаси или
краткосрочни инвестиции, както и когато е налице несъбираемост или
обезценка на краткосрочните вземания, като в тази хипотеза водещ ще е този
от другите показатели за ликвидност ( бърза, незабавна, абсолютна ), при
изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат
трансформирани в парични средства, и състоянието на неплатежоспособност
следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може
да посрещне краткосрочните/текущите си задължения; коефициентите за
финансова автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности
при добри показатели на ликвидност не сочат на състояние на
неплатежоспособност на търговеца, а са само индиция за евентуалното й
настъпване в бъдеще.
Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност
за анализирания период са нулеви и отрицателни стойности, а коефициентът
на финансова автономност на търговеца за анализирания период е
отрицателна величина.
Финансовите индикатори сочат на състояние на неплатежоспособност
на търговеца.
Констатираната настояща неспособност на ответника да погаси
изискуемите си парични задължения не е достатъчна, за да се приеме, че
същият е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Необходимо е да
се установи и, че това му състояние има траен характер, което налага и
отговор на втория подвъпрос – дали затрудненията му не са временни по
смисъла на чл. 631 ТЗ. За целта вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза е изследвали финансовото състояние на длъжника за значителен
период - от 2018 г. до 2022 г. За анализирания период коефициентите за
ликвидност са нулеви и отрицателни стойности.
При тези данни е очевидно, че затрудненията на длъжника не са
8
временни, а трайни, както и, че той не разполага с ликвидно имущество,
достатъчно за покриване на задълженията си.
Всички данни водят до извода, че както в минал период, така и
понастоящем Д. Ч. е в състояние на трайна невъзможност за изпълнение на
изискуемите си парични задължения чрез наличните си краткотрайни и
реално ликвидни активи
Налице е установено състояние на неплатежоспособност по смисъла на
чл. 608, ал. 1 ТЗ, което изисква Съдът да определи началната дата на това
състояние.
Началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са
налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. Тя
се определя според най-ранния падеж на изискуемо непогасено парично
задължение, при условие, че към този момент са налице и останалите
предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на
длъжника. В случая тази най-ранна дата е 01.10.2020 г.
С оглед изложените съображения се налага извода за наличието на
предпоставките на чл. 607а ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на търговеца с оглед констатираната неплатежоспособност.
По делото се установи по несъмнен и безспорен начин, че наличното
имущество на търговеца не е достатъчно за покриване на началните разноски,
поради което следва да се постанови съдебен акт по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК длъжникът следва да заплати на
Окръжен съд – Добрич сумата от 250.00 лв., представляваща държавна такса.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ,
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на Д. Ч. с. М., ул. „П.
К.“ № 24, общ. П., област Велико Търново, ЕИК **** с начална дата
01.10.2020 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на Д. Ч.
с. М., ул. „П. К.“ № 24, общ. П., област Велико Търново, ЕИК ****.
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на запор и възбрана върху
9
движимите вещи и недвижими имоти на Д. Ч. с. М., ул. „П. К.“ № 24, общ. П.,
област Велико Търново, ЕИК ****.
ПРЕКРАТЯВА ДЕЙНОСТТА на предприятието на Д. Ч. с. М., ул. „П.
К.“ № 24, общ. П., област Велико Търново, ЕИК ****
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Д. Ч. с. М., ул. „П. К.“ № 24,
общ. П., област Велико Търново, ЕИК ****
СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
ОСЪЖДА Д. Ч. с. М., ул. „П. К.“ № 24, общ. П., област Велико
Търново, ЕИК **** да заплати на ДОБРИЧКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от
250.00 лв., представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВПИСВАНЕ В ТЪРГОВСКИЯ
РЕГИСТЪР.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ В 7-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ВПИСВАНЕТО МУ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
10