Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Евдокия-Мария Панайотова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 9 956 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 288
ал.11 вр. 288 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ /отм./ за сумата от 600 000 лв.
В исковата молба на Ю.Х.С. се твърди,
че на 17.05.2011 г. при ПТП му била причинена тежка телесна повреда, от която търпи
неимуществени вреди. Твърди се, че на тази дата при управление на лек автомобил
„ВАЗ” с рег. № *******, по отношение на който нямало сключена застраховка,
покриваща риска „ГО”, И.Д.С. навлязъл последователно в нива – царевичен блок и
в нива – пшеничен блок, чиито пшенични класове били с височина от 80 см. без да
осигури безопасното си преминаване през нивата и по непредпазливост с предните
и задните колела на автомобила преминал през тялото и краката на намиращия се в
нивата ищец като му причинил тежка телесна повреда. Твърди се, че вследствие на
ПТП-то ищецът получил счупване на гръбначния стълб, изкълчване на 11 и 12
гръдни прешлени, разрушаване на гръбначния мозък, парализа на долните крайници,
множество счупвания на дясна ключица, контузия на белите дробове, остра
следкръвоизливна анемия, травматичен шок, невъзможност да контролира тазовите
резервоари, постоянна опасност за живота, некротизиране на тъканите на долните
крайници, оток на скротума. Получените травматични увреди завинаги променили
живота на ищеца като последвалата от ПТП-то парализа довела до трайна
невъзможност ищецът да се придвижва самостоятелно в пространството, до пълна
невъзможност да работи и да се обслужва сам. Катастрофата превърнала 30
годишния ищец в инвалид, който е обречен цял живот да се придвижва в инвалидна
количка, довела до пълна неработоспособност и невъзможност да се обслужва сам,
да извършва обичайни ежедневни дейности. Твърди се, че ищецът изпаднал в силна
депресия, довела до остро душевно разстройство.
Предвид изложените фактически твърдения е мотивиран правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Г. Ф. да му заплати сумата 600 000 лв.– обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.05.2011 год. Претендират се
разноски.
Ответникът Г. Ф., редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани в същия
възражения. Претендира разноски.
По делото като трето лице помагач на
страната на ответника е конституиран И.Д.С., който оспорва заявеният иск.
Излага възражения, че за процесния лек автомобил, собственост на МВР, е налице
валидна застраховка по риска „ГО”.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Д. и адв. Ж..
Възраженията на ответника се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Ш..
Третото лице – помагач на страната
на ответника не реализира процесуално присъствие в открито съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и
съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е приобщено ДП№ 22/ 17.05.2011 г. по описа на ОСО при ОП – гр.
Сливен, образувано срещу И.Д.С., приключило с постановление за прекратяване на
наказателното производство от 14.07.2011 г. поради случайно деяние, тъй като
старши полицай С. не е бил длъжен и нямал възможност да предположи, че в
посевите, където се движел със служебния си автомобил има скрит човек и се
касае за случайно деяние.
Представена по делото е молба – претенция с вх. № 24-01-321/30.06.2014 г.
от Ю.Х.С., отправена до Г. Ф. за изплащане на обезщетение.
По делото е представена справка от базата данни на ИЦ към ГФ, от която се
установява, че по отношение на лек автомобил с рег.******няма данни за полица
за застраховка „ГО”.
По делото е представено писмо рег. № В12100-10560/25.04.2016 г. на МВР-
Дирекция „ЧР”, от което се установява, че И.Д.С. е служител на зонално
жандармерийско управление – Бургас, към дирекция „Жандармерия” при ГД „НП” –
МВР.
По делото е представено писмо рег. № 578500-4306/10.09.2015 г. на МВР,
Дирекция „УССД”, от съдържанието на което се установява, че МПС „ВАЗ” с ДКН *******
е притежавало валидна застраховка „ГО” към 17.05.2011 г. по силата на договор
рег. № ОП-65-Д-128/15.12.2010 г., сключен между МВР и ЗД „Б.И.” АД със срок на
действие до 31.12.2011 г.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Т.Г. Д. - С.. В същото вещото лице е обосновало извод, че при
процесното ПТП Ю.С. е получил травматичен шок, контузия на шията, счупване на
пети шиен прешлен, счупване на първо, второ, пето, шесто, седмо и осмо леви
ребра, контузия на левия бял дроб, счупване на дясна ключица, счупване на
десети и единадесети гръдни прешлени, абсцес на скроталната торбичка, фистула
на пикочния канал, декубитални рани на седалището, флегмон и остеомиелит на
дясното ребро, флегмон на дясна подбедрица. Вещото лице е посочило, че при
процесното ПТП ищецът е получил счупване на XI и XII шийни прешлени, които разрушават и прекъсват гръбначния мозък на това
ниво, което води до пълна парализа на долната половина на тялото и долните
крайници, изразяваща се в липса на сетивност и движения, поява на големи
декубитални рани на седалището, развитие на гнойни възпалителни процеси на
отделителната система и половите органи, бедрата, подбедриците, невъзможност за
контролиране на уринирането и дефикацията. Посочено е, че състоянието на ищеца
е трайно и не се очаква подобрение като няма изгледи за възстановяване на
здравословното му състояние. Посочено е, че увредите са в пряка причинна връзка
с ПТП-то и ищецът е инвалид със 100% трайна намалена работоспособност като не
може да проходи до края на живота си.
По делото е изслушана и приета и съдебнопсихологична експертиза, изготвена
от вещото лице Г.Г.Г., който дава заключение, че при ищеца не е налице остро
разстройство, а се касае за промяна в психичното състояние, която се
характеризира с продължителност и интензивност. Посочено е, че каузалната
връзка между получените при ПТП увреждания и предизвиканата негативна промяна в
психичното и психосоциално функциониранее подкрепена във времеви критерий и по
съдържание. Вещото лице е констатирало депресивно състояние у ищеца със средна
степен на изразеност, характеризиращо се с преживелищни и вегетативни симптоми
като е налице нарушено себевъзприемане, повишена чувствителност спрямо
приемането от околните, чувство на социална изолация и отхвърляне, както и
усещане за лишаване от перспектива за социална адаптация и реализация. Вещото
лице е обосновало извод, че негативните емоционални преживявания са с
флуктуиращ ход и интензитет, но като цяло се отличават с продължителност, тъй
като са свързани с преживяването за невъзвратимо нарушение на цялостното
телесно функциониране.
По делото е изслушана и съдебно автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице С.К.М.. В същото, вещото лице е обосновало извод, че удара
/прегазването/ е настъпило в нива – блок с пшеница като конфликтна точка на
първоначалния контакт е на около 40-43 метра южно от северния край на блока по
дължина и на около 7-9 метра западно от източния край на блока по широчина.
Вещото лице е приел, че скоростта на движение на автомобила е от порядъка на
10-15 км/ч. Обоснован е извод, че ако ищецът е бил в изправено положение, при
височина на пшеницата от 80 см, то той би бил по-висок от нея и съответно видим
от водача на „ВАЗ”, а ако е бил легнал, то тогава би бил по-ниско от пшеницата
и съответно невидим за водача на лек автомобил „ВАЗ”. Обоснован е извод, че
автомобил „ВАЗ” не е предназначен за движение по нива с пшеница, тъй като има
нисък пътен просвет и би забуксувал лесно в почвата. Обоснован е извод, че
водачът на лек автомобил „ВАЗ” би имал възможност да предотврати настъпването
на ПТП ако бе осигурил лице, което да сигнализира за опасност при движение в
блока. Обоснован е извод, че причините за настъпване на ПТП от техническа
гледна точка е движението на лек автомобил „ВАЗ” в пшеничния блок, при което
ако ищецът е бил изправен, то водачът на лекия автомобил не е реагирал
своевременно на опасността от удар, а ако е бил легнал, то водачът на лекия
автомобил се е движел в условията на намалена видимост от растителността без да
вземе обезопасителни мерки.
По делото е изслушана и повторна съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. П.И.Д.. В същото, вещото лице е обосновало извод,
че удара /прегазването/ е настъпило в нива – блок с пшеница като конфликтна
точка на първоначалния контакт е на около 40-43 метра южно от северния край на блока
по дължина и на около 7-9 метра западно от източния край на блока по широчина.
Вещото лице е приел, че скоростта на движение на автомобила е от порядъка на
10-20 км/ч. като възможна и реална от техническа гледна точка. Посочено е, че
навлизането на лекия автомобил в пшеничен блок е в резултат на субективните
действия на неговия водач като няма данни да е осигурено лице, което да
сигнализира за опасност при движението на автомобила през пшеничен блок.
Посочено в заключението е, че от техническа гледна точка няма как да се очаква
водачът да осигури лице, което да тича пред автомобила и да проверява и
сигнализира за опасност при неговото движение като от техническа гледна точка
водач на автомобил при управлението му следва да се движи така, че да може да спре
във видимата зона пред автомобила. Вещото лице е посочило, че автомобил „ВАЗ
2131” е с повишена проходимост, двигателни са и четирите колела и е
предназначен и годен да се движи при извъншосейни условия в трудни пресечени
терени като в техническите му възможности е преминаването му през пшенични ниви
с височина на растителността от 80 см. Посочено е, че причина за ПТП са
субективните действия на водача на автомобила с органите за управление, довели
до движение през пшеничната нива.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели,
извършен по делегация.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл. 288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ/отм./ Гаранционният Ф. изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България и е причинено от моторно превозно средство по отношение на което не е сключена застраховка,
покриваща риска „Гражданска отговорност”. Потестативната възможност лицата да предявят
претенцията си пред съда е поставена в зависимост от условието, претенцията за обезщетение да е
предявена по доброволен ред
пред Г. Ф.. В настоящия случай по делото
са налични доказателства, установяващи за предявяване на щетата пред ответника,
с оглед, на което са спазени изискванията на нормата на чл. 288 ал.11 от КЗ/отм./.
Страните не са формирали спор, че на 17.05.2011 г. е реализирано ПТП, от
което пострадал се явява ищецът.
Между страните е формиран спор, че другият участник в ПТП-то е управлявал
МПС без сключена застраховка „ГО”. Възражение в този
смисъл е навело третото лице – помагач на ответника респ. самият ответник в
хода на съдебното производство. Настоящият съдебен състав намира, заявеното
възражение на ответника за несвоевременно такова с оглед на обстоятелството, че
не е наведено в срока по чл. 131 от ГПК. Договорът за застраховка е формален
такъв. Законодателят е установил писмена форма във формата на застрахователна
полица или друг писмен акт по арг. на чл. 184 ал.1 от КЗ /отм./ като условие за
неговата действителност. Писмен договор за застраховка, установяващ покрит риск
«ГО», действащ към датата на ПТП-то, сключен със застрахователно дружество по
отношение на процесния автомобил по делото не е представен. Изявлението на
служител на МВР, обективиран в представеното по делото писмо, че е налице
сключен такъв дори да се приеме за удостоверително не може да преодолее
законовото изискване за писмена форма с оглед формалния характер на
застрахователния договор. В тази връзка следва да бъде съобразено и
обстоятелството, че справката от Информационния регистър към ГФ пряко отразява подадената
информация от застрахователните дружества относно факта на сключените
респективно прекратени договори за риска «ГО» с оглед задължението на същите,
установено в нормата на чл. 294 ал.1 от КЗ/отм./. На следващо място следва да
се съобрази и законовоустановената презумпция на чл. 295 ал.7 от КЗ/отм./,
която при доказателствена тежест на ответника не е оборена.
По повод изложените съображения в писмените бележки на ответника, че се
касае за автомобил, собственост на МВР, поради което данните досежно него
включително сключените застрахователни договори са по естеството си
класифицирана информация настоящият съдебен състав намира за неоснователно. На
първо място няма данни по делото тази информация да съставлява «служебна тайна»
по смисъла на чл. 26 ал.1 от ЗЗКИ.
Съгласно чл. 21 ал.1 от ППЗЗКИ ръководителят на съответната организационна
единица / в процесния случай министъра на вътрешните работи/ обявява със
заповед списъка на категориите информация, подлежащи на класификация като
«служебна тайна». Аналогична е разпоредбата и на чл. 154 от ЗМВР /2006 г. отм./ установяваща и, че министъра на
вътрешните работи на основание §23 във вр. с §24 от ЗМВР/отм/следва да издаде
заповедта до 01.09.2006 г. Няма данни по делото такава да е издавана респ.
сключените договори за застраховка по риска «ГО» да попадат в кръга информация,
съставляваща «служебна тайна». Ответникът по делото в тази връзка не е
предприел каквото и да е доказване. Не на последно място следва да се има
предвид и нормата на чл. 1 ал.2 т.2 от Наредба № Iв-991 от 3.07.2006 г. за формите и начина на
обмен на информация и взаимодействие между ИЦ по ЗЗ "ГО"
на автомобилистите и "Злополука" на пътниците, МВР и МТ, установяваща
възможност ответникът да изиска тази информация от МВР.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че заявеният иск е неоснователен на
друго основание. Ответникът е оспорил наличието на виновно противоправно
поведение от страна на причинителя на ПТП. Вината като субективен елемент от
фактическия състав на деянието от страна на извършителя е предмет на установена
от законодателя оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД. При
ангажираните от страните доказателства и при доказателствена тежест на
ответника съдът намира, че тази презумпция е оборена. За да достигне до този
извод съдът взе предвид ангажираните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност. Приложеното по делото постановление за прекратяване на
наказателното производство поради наличие на случайно деяние няма задължителна
сила за настоящия съдебен състав. Същото макар и официален документ по
естеството си представлява мнение на съответния орган в досъдебното
производство досежно наличието или липсата на предпоставки за ангажиране на
наказателна отговорност на дадено лице / решение 43/16.04.2009 г. по търг. дело
648/2008 г. на Второ ТО на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК/. Видно от показанията
на ищеца, дадени в досъдебното производство /стр. 38 в ДП/ същият се е крил в
процесния пшеничен блок след кражба на желязо като легнал по гръб в пшеницата,
за да не бъде забелязан от колите като «на едната кола видях, че има син
буркан». По естеството си тези изявления съставляват извънсъдебно признание за
неизгодни за ищеца факти. Признанието представлява
обяснение на страна по делото, което представлява доказателствено средство,
когато съдържа неизгодни за нея факти. Признанието на неизгодни за страната
факти може да се направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или
пред трето лице. Когато не е направено пред съда, разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде
доказано, то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да
вземе предвид при решаването на спора. Извънсъдебното признание може да бъде
доказано или със свидетелски показания или с документа, който го материализира /решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г., г.к., ІІІ
г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/, а в същия смисъл са и решения №№ 358/17.01.2014 г. по
гр.д. 1381/2012 г. на Четвърто ГО на ВКС, 70/21.04.2015 г. по гр.д. 5100/2014
г. на Трето ГО на ВКС и др. Установено
по делото е, че височината на пшеничните посеви, в които се е скрил ищецът е 80
см. Установено по делото е, че процесният автомобил е с висока проходимост
респ. с възможно задвижване и на четирите колела, от повторната САТЕ, която
съдът кредитира като обективна и компетентна, а не кредитира в тази част
изводите на първоначалната САТЕ, доколкото същите се основават на друг модел
лек автомобил, различен от процесния. Изводите и на двете САТЕ са категорични,
че скоростта на движение на автомобила в нивата е от порядъка на 10-20 км/ч. С
оглед естеството на терена, на който е осъществено ПТП в ЗДвП респ. правилника
за неговото приложение не съществува законово ограничение на максимално
допустима скорост. С оглед отново характера на терена, посочената от вещите
лица скорост, настоящият съдебен състав намира за съобразена с пътните условия
в смисъла, вложен от законодателя в нормата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП. Настоящият
съдебен състав намира, че наличието на криещ се човек, в легнало положение на
тялото, в пшенична нива с височина на посева от 80 см не е от кръга обстоятелства,
попадащи в смисловите предели на понятието „предвидимо препятствие”. Водачът на
МПС нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че в нивата през която е
управлявал лекия автомобил, при осъществяване на служебните си задължения, има
скрил се човек. Твърдението на ищеца, че същият е следвало да осигури човек,
който да тича пред автомобила или по друг начин да сигнализира за наличието на
автомобил в пшеничната нива не почива на нормативно установено изискване, а
същото противоречи на правилата на житейската логика доколкото с оглед
габаритите на автомобила същият е видим и разпознаваем от далечно разстояние.
Правилото на чл.15 от НК намира приложение във всички пътни обстановки,
визирани в ЗДвП респ. ППЗДвП /т. 5 от ТР 28/28.11.1984 г. на ОСНК на ВС/. С
оглед на тези съображения настоящият съдебен състав намира, че ищецът сам се е
поставил в положение на опасност, лягайки в нивата, по начин, който не му е
позволявал да следи движението и положението на движещият се в нея автомобил,
криейки се от същия. Предвид което искът като неоснователен следва да се
отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
на ответника се следва сумата от 250 лв. – разноски.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Ю.Х.С., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*** – адв. Е.П.срещу Г. Ф., с адрес:
*** за заплащане на основание чл. 288 ал.11 вр. 288 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ
/отм./ на сумата от 600 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 17.05.2011 г.
в пшенична нива, в индустриалния район на гр. Нова Загора като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Ю.Х.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Е.П.да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Г. Ф., с адрес: *** сумата от 250 лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника Г.
Ф. – И.Д.С.,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: