№ 1717
гр. Бургас, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20252120102015 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод исковата молба на С. П. С., с
адрес Затвора Бургас, с която претендира осъждане на Прокуратурата на
Република България да му заплати сума в размер от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – емоционални болки и
страдания, последица от неоснователния отказ на ответника през периода
2022-2024 год. да предостави достъп на ищеца до материалите по Преписка №
18884/2022 год. на Районна прокуратура – Бургас, в резултат от който отказ
ищецът е бил осъден за квалифицирано престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6,
предл. 2 и 3, НК, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Исковата молба е допълнена и пояснена с писмени молби от 14.04.2025
год.
В исковата молба са изложени следните фактически и правни
твърдения: ищецът изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора
Бургас; през периода 2022-2024 год. той е отправял многократно молби до
БРП да му бъдат изпратени преписи на документите по Преписка вх. №
18884/2022 год., които неоснователно му били отказани; материалите по
преписката са били от особена важност по НОХД № 665/2022 год. на БсОС, по
което ищецът е бил признат за виновен по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 във
вр. чл.115, НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 20
години, при първоначален строг режим; като резултат на противозаконния
отказ на БРП да предостави достъп до материалите наказателното дело
1
завършило по най-неблагоприятния за ищеца начин – с присъда за
квалифицирано убийство; през 2024 год. ВКС не уважил искането за отмяна
на присъдата на БсОС и за възобновяване на НОХД № 665/2022 год.; по
преписка се съдържат данни, които биха довели до преквалификацията на
обвинението и до намаляване на наказателната отговорност; ищецът е осъден
неправилно и несправедливо по чл. 116, НК, а вина за това има БРП, която не
му е осигурила достъп до материалите по Преписка 18884/2022 год.; в
продължение на 4 години ищецът изпитва психически и физически
дискомфорт в резултат на това, че е осъден като квалифициран убиец на
десетилетия „лишаване от свобода“, а е можело да се приеме, че е действал
при неизбежна отбрана, ако материалите по горецитираната преписка са му
били достъпни – за ищеца и за съда.
Ищецът е направил доказателствени искания в подкрепа на
твърденията си.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни
искове са чл. 45 във вр. с чл. 49, чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който е оспорил исковете по основание и размер и е навел следните
твърдения: изложението в исковата молба не е подкрепено с доказателства за
извършени противоправни действия/бездействия от страна на прокуратурата
и за настъпили от тях неимуществени вреди; присъдата на ищеца е преминала
през инстанционен контрол и е потвърдена от ВКС; нормите на чл. 192-246,
НПК регламентират обществените отношения, възникнали по повод
действието на наказателно-процесуалните правни норми, уреждащи
дейностите по възбуждане, разследване и разглеждане на наказателните дела,
както и системата за правоотношения на всички участници в наказателното
производство; липсва действие или бездействие от страна на Прокуратурата
на Република България (ПРБ), което да е незаконно, или за извършените от
прокуратурата действия да липсва законово основание; вредите са основен
елемент от фактическия състав на отговорността и подлежат на доказване
наред с останалите елементи, а липсата на доказателства води до
неоснователност на исковата претенция; не е доказано наличието на всички
елементи от фактическия състав на чл. 49, ЗЗД – деяние, противоправност,
вреди, причинна връзка и вредите да са причинени от лице, на което
отговорното по чл. 49, ЗЗД лице е възложило работа, вина; недоказано е
твърдението на ищеца, че прокуратурата му е отказала достъп до материалите
по посочената преписка; с оглед тежестта на обвинението, защитата на ищеца
е била задължителна във всички фази на наказателното производство; не е
проявена активност в хода на производството по НОХД № 665/2022 год. на
БсОС да се изискат чрез съда материалите по Преписка № 18884/2022 год.;
обезщетението за неимуществени вреди се присъжда за конкретно претърпени
страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразните действия и бездействия, като е необходимо те да бъдат
установени и доказани от ищеца; не е налице причинно-следствена връзка
2
между бездействие на ПРБ и твърдените от ищеца неимуществени вреди;
задължението за лихва има акцесорен характер и следва съдбата на главното
вземане, поради, което неоснователността и недоказаността на главния иск,
води до неоснователност и недоказаност на искането за начисляване на лихва;
няма данни в какво процесуално качество са подадени молбите от ищеца за
достъп до материалите по Преписка № 18884/2022 год. на РП-Бургас, нито за
съдържанието на молбите; вредите не са в пряка и непосредствена връзка с
действията на представител на прокуратурата; прокуратурата е осъществявала
своите правомощия съгласно действащото законодателство, като след
приключване на разследването е изготвен обвинителен акт, на основание чл.
246 от НПК, и е внесен в компетентния съд; налага се извод, че молбите му
касаят наказателно производство на етап съдебно следствие, а съгласно
разпоредбите на НПК, пред съда, пред който се води наказателното
производство, подсъдимият може да прави искане за събиране на нови
доказателства, както и да изтъкне наличие на допуснато на досъдебното
производство съществено нарушение на процесуални правила, довело до
ограничаване на процесуалните му права; от мотивите към постановените
съдебни актове по НОХД № 665/2022 год. се налага извод, че в проведеното
наказателно производство от страна на прокуратурата не са допуснати
твърдените от ищеца в исковата молба противоправни действия;
претендираният в исковата молба размер на неимуществени вреди е
прекомерно завишен и не съответства на описанието на вредите, които се
сочат от ищеца.
Ответникът моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани; ангажира доказателства и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от данните по делото, ищецът С. С. изтърпява наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 20 години, наложено му с Присъда №
9/08.02.2023 год. по НОХД № 665/2022 год. на БсОС, за извършено умишлено
престъпление – умъртвяване на Билян Филев Христов, като деянието е
извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост –
квалифициран състав на чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. второ и трето, НК.
Ищецът твърди, че в хода на досъдебното и на съдебното производство,
завършило с осъдителната присъда, многократно е отправял искания до
Районна прокуратура – Бургас, за предоставяне на преписи от материалите по
Преписка вх. № 18884/2022 год., които искания са били оставени без
уважение, а това бездействие на прокуратурата е довело до осъждането на
3
ищеца по квалифицирания състав на чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. второ и трето,
НК, вместо съдът да приеме, че подсъдимият е действал при неизбежна
отбрана. Според ищеца, бездействието на БРП да му предостави достъп до
материалите по преписката му е причинило емоционален и психологически
дискомфорт, налагащо определяне на обезщетение за неимуществени вреди в
размер от 10 000 лева.
От материалите по изисканата в настоящото производство Преписка
вх. № 18884/2022 год. на БРП се установява, че с писмени молби от 26.02,
12.03., 18.03., 27.03., 22.07., 19.08. и 05.09.2024 год. С. С. е поискал
предоставяне на преписи от всички документи по нея, както и изпращането на
преписката на ВКС, пред който наказателното дело е било висящо.
С писмо от 29.02.2024 год. БРП е уведомила ищеца, че изпращането на
преписката се извършва по искане на съответната институция, каквото искане
не е получено от БРП; с друго писмо – без дата (л. 156 по описа) – БРП е
отказала предоставяне на преписи, тъй като в документите от преписката се
съдържат лични данни на трети лица.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
главния иск за обезщетение за неимуществени вреди за неоснователен. В
тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване наличието на
предпоставките на чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1, ЗЗД – извършено от органите
на прокуратурата противоправно деяние (в разглеждания казус – бездействие,
състоящо се в непредоставяне на копия от материалите по образувана
преписка и в неизпращането й за прилагане по висящо наказателно дело),
настъпили от това вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с
незаконното обвинение. В разглеждания казус такова доказване не е
проведено – чл. 154, ал. 1, ГПК. Основателността на иска е поставена в
зависимост от установяване, че именно бездействието на БРП да предостави
на подсъдимия С. С. достъп до преписката е довело до постановяване на
осъдителната присъда с квалифицирания състав на извършеното
престъпление. Доказателствата по настоящото дело не могат да обосноват
такъв извод. Вярно е, че С. С. е отправил в писмен вид до БРП седем ясни
искания да му бъдат предоставени преписи от материалите по Преписка вх. №
18884/2022 год. Отказът на БРП да предостави тези преписи е немотивиран и
незаконосъобразен, но това обстоятелство не може да обоснове извод за
4
основателност на предявения иск. Не е налице пряка причинно-следствена
връзка между бездействието на БРП да предостави преписите или да изпрати
преписката за прилагане по висящото дело и постановената осъдителна
присъда по НОХД № 665/2022 год. на БсОС. Ищецът С. С. не e ангажирал
данни, че в хода на съдебното следствие е отправил искане до съда за
прилагане на цитирана преписка от БРП (в цялост или на относими части от
нея) – такова искане не е отразено в представените протоколи за проведени
открити съдебни заседания по НОХД № 665/2022 год. на БсОС, поради което
не може да се приеме, че осъдителната присъда е постановена въз основа на
непълен доказателствен материал. Делото не съдържа данни, че подсъдимият
се е позовал на това обстоятелство пред въззивната и касационната
инстанции, поради което не може да се приеме, че е налице твърдяната от
ищеца причинно-следствена връзка.
Влязлата в законна сила осъдителна присъда по НОХД № 665/2022 год.
на БсОС обвързва настоящия съдебен състав на основание чл. 300, ГПК.
Съдът не споделя становището на ищеца С., че представянето на Преписка вх.
№ 18884/2022 год. на БРП в наказателното производство би довело до
налагане на по-леко наказание или до освобождаване на ищеца от наказателна
отговорност – тези твърдения се основават на предположения, поради което не
може да приеме, че непредоставянето на копия от материалите по преписката
е единствената причина, поради която подсъдимият е бил осъден по
квалифицирания престъпен състав на чл. 116, ал. 1, т. 6, НК. Липсват данни,
че осъдителната присъда е постановена при непълен доказателствен материал,
а и в настоящото производство е недопустимо извършването на преценка за
евентуалния различен краен съдебен извод на наказателния съд, който би бил
направен, ако материалите по преписката са били приобщени по НОХД №
665/2022 год. на БсОС.
Изложените съображения мотивират съда да приеме, че главният иск е
неоснователен, поради което той следва да бъде отхвърлен, ведно с
обусловената акцесорна претенция за обезщетение за забава.
Предвид неоснователността на предявените искове, в изпълнение
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 и 8, ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер от 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
5
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. П. С., ЕГН **********, с адрес Затвора
Бургас, за осъждане на Прокуратурата на Република България, със седалище
*, да му заплати сума в размер от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – емоционални болки и страдания, последица от
неоснователния отказ на ответника през периода 2022-2024 год. да предостави
достъп на ищеца до материалите по Преписка вх. № 18884/2022 год. на
Районна прокуратура – Бургас, в резултат от който отказ ищецът е бил осъден
за квалифицирано престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. второ и трето,
НК, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забава върху
главницата, начиная от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН **********, с адрес Затвора Бургас, на
основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на Прокуратурата на Република
България, със седалище *, юрисконсултско възнаграждение в размер от 300
лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Окръжен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния
акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6