Р Е
Ш Е Н
И Е №….
Гр. София, 22.01.2021 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл.
съдия : Мария Малоселска
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 11940 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на 258 и сл. ГПК.
С решение № 103751/25.04.2019 г. на СРС,
48 с - в, по гр. д. № 74746/2017 г., по искове, предявени
от В.Ц.И., ЕГН **********, срещу „Б.П.Б." АД, ЕИК ********, на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД – порди противоречие с чл. 143, т. 10 и т. 12 от
Закона за защита на потребителите, е прогласена нищожността на следните клаузи
от Договор за жилищен кредит № 2920/R/2008 г.,
а именно: чл. 13, ал. 3: „Базовият лихвен процент на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове се актуализира на първия работен ден на всеки
месен, като се формира на база посоката на движение на съответната за деня
стойност на 1м LIBOR в
швейцарски франкове"; чл. 28. б. „в": „Кредитополучателят
декларира, че е информиран от банката и приема, че ползването на кредит в
швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита
в левова или еврова равностойност да бъде различна от пъовоначалната сума в
оригинална валута (швейцарски франк), при промяна на валутния курс
евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев. Б.П.Б. АД не носи отговорност
при настъпване на неблагоприятни последици, вследствие на промяна на валутния
курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев; чл. 15. б. „в": ..
Във връзка с банковия кредит, предмет на този договор, кредитополучателят
заплаша на банката месечна такса за управление на кредита в размер на 0. 065 %
върху размера на кредита, определен в чл. 1. платима ежемесечно на датата на
падеж, ведно с лихвата и съответната част от главницата, включително и случаите
по чл. 23 от договора“, като е ОТХВЪРЛЕН
иска за прогласяване нищожността на чл. 13, ал. 1 и чл. 23, ал. 3 от договора.
Със същото решение „Б.П.Б.“ АД, е
осъдена да заплати на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД на В.Ц.И. сумата от 5 000
лв. -недължимо платени поради валутни разлики главница и възнаградителни лихви
за периода 20.10.2012 г. - 24.09.2015 г. и сумата от 1 000 лв. - недължимо
платени поради валутни разлики такси за управление на предоставения с договора
кредит през периода 20.10.2012 г. - 24.09.2015 г., ведно със законната лихва върху
тях от 20.10.2017 г. (подаване на исковата молба) до изплащането им, като е ОТХВЪРЛЕН иска за сумата от 3 500 лв. -
надплатени суми поради изменение на БЛП за периода 20.10.2012 г. - 24.09.2015
г. Страните
са осъдени съразмерно за разноски по делото.
Срещу решението в частта, в която исковете са уважени, е подадена въззивна жалба от ответника „Б.П.Б.“ АД - преобразувана чрез вливане в хода на производството в „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, (констутиарана пред въззивният съд на мястото на ответника с определение от 17.01.2019 г.) с твърдения, че в тази част решението е необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че в случая първоинстанционния съд не е изтготвил пълен и точен доклад и не е дал пълни указания на страните относно доказването на правнорелевантните за спора факти. Съдът не е анализирал в цялост представените доказателства и не е изследвал действителната воля на страните по договора и анексите към него. Излагат се съображения, че клаузата на чл. 13, ал. 3 от договора не може да се приеме за неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като няма едностранно предвидено увеличение на лихвата от страна на банката, а движението на лихвения процент може да бъде както в посока на увеличение, така и в посока на намаление. Това не води до недобросъвестност или неравноправие между страните. Поддържа се, че при сключване на договора за кредит, а впоследствие и при предоговаряне на лихвения процент, ищецът изрично се е съгласил, че лихвата не е фиксирана твърдо, а е двукомпонентна - включва т. н. надбавка - посочен процент и базовия лихвен процент на Банката, който е променливата компонента. Клаузата на чл. 28, б. „в" също няма неравноправен характер според ответника. След като кредитополучателят е поискал и му е отпуснат кредит в швейцарски франкове, който е усвоен в швейцарски франкове, той следва да върне сумата в същата валута, респективно - да понесе неблагоприятните последици от промяна на валутният курс за определен период от време. Следва да се отчете факта, че банката носи част от риска, тъй като работи с привлечени средства, които набира на свободния пазар и изменението във валутния курс може да доведе не само до повишение, но и до намаляване на вноските, поради което не е налице неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Поддържа се още, че за исковия период швейцарския франк действително е повишил стойността си на валутните пазари, но този риск е бил предвидим от кредитополучателя при сключване на договора и той е уведомен за него. Банката не може да влияе върху икономически показатели и ръста на валутата. Според ответника, ищецът е имал възможност при сключване на договора да прецени риска от поемане на задължение в швейцарски франкове - валута различна от тази, в която получава дохода си. От законова гледна точка е допустимо кредита да бъде предоставен, респективно да бъде връщан във валута, която има променлив курс, а отпускането на кредити във валута, различна от лева, е нормална търговска практика. Наличието на променлив курс, не може да се тълкува единствено като утежняване положението на кредитополучателя. Кредитната институция намалява валутния риск, чрез отпускане на кредит във валута, която счита за по - стабилна от местната, срещу което и предоставя и на потребителя лихвен процент по-нисък от този, който би получил в местна валута. Неоснователно съдът приема, че курсовата разлика следва да бъде поета от банката, като не съобразява фактът на по-ниския размер на лихвения процен, приложим към договора за кредит. Неравноправността на клаузите на договора следва да се преценява към момента на сключване на договора, а не в процеса на неговото изпълнение, когато поради промяна на икономически показатели, извън контрола на Банката, е настъпила промяна във валутния курс швейцарски франк-лев. Ответникът поддържа, че атакуваните клаузи от Договора за жилищен кредит не са неравноправни, като неотговарящи и уговорени във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗЗР във вр. Директива 93/1 З/ЕИО и Решение от 20.09.2017г. по дело № С - 186/2016 г., както неоснователно е приел СРС. Позовава се на нормата на чл. 144 от ЗЗП, в която са посочени изключенията, при които определени хипотези визирани в чл. 143 от ЗЗП, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, са неприложими. Поддържа освен това, че за да е нищожна договорна клауза в договор, сключен с потребител като неравноправна, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 от ЗЗП. Според жалбоподателя договорът за кредит е сделка, имаща за предмет финансови инструменти, чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансовите услуги, която попада в приложното поле на изключението, визирано в чл.144, ал. 3, т. 1 ЗЗП и клаузите на договора не са неравноправни, дори да осъществяват фактическите състави на чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗП. Моли да се отмени решението в оспорените части, а исковете се отхвърлят изцяло. Претендират се разноски за двете инстанции, съгласно списък.
Въззиваемата страна - ищецът В.Ц.И., чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението на СРС в оспорените части е законосъобразно постановено, при правилна преценка на събраните доказателства. Съдът не е допуснал твърдените от ответника процесуални нарушения, като доклада по делото е дал подробни указания на страните за подлежащите на доказване факти. Според ищеца основателно е прието, че клаузата на чл. 13, ал. 3 от процесния договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. В съответствие с доказателствата и материалния закон СРС е приел, че според клаузата възнаграждението (лихвата) на банката се формира от два компонента – БЛП и надбавка, в определен в договора размера, като липсва методика, по която Банката изчислява БЛП. В договора не е посочено как и поради каква причина е допустимо изменение на базовия лихвен процент, което дава възможност на банката едностранно да изменя размера на договореното възнаграждение /лихва/ въз основа на непредвиденото в договора основание. Същевременно, кредитополучателят е бил задължен предварително да се съгласи с всякакви възможни промени на БЛП - чл. 10, б. „А“ от процесния договор. При това според ищеца е налице значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя. Атакуваните клаузи са неравноправни и нищожни поради противоречие с разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т. 1 и т. 2, ал. 2 от ЗКИ, понеже налагат на потребителя да приема автоматичната промяна/изменение на погасителните вноски, при едностранното изменение на БЛП, което обстоятелство създава привилегия за банката. Поддържа още, че поради липса на критерии, които да са основателна причина за промяна на лихвения процент, изключението на чл. 144, ал. 2 от ЗЗП е неприложимо, за което се позовава на практика на ВКС. Според ищеца е правилен и законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че клаузата на чл. 28, б. „В“ от процесния договор, също е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Клауза не отговарят на изискването за добросъвестност и натоварва потребителя със задължения, като води до неравновесие в съдържанието на договорното отношение. Преценката относно значителната неравнопоставеност, по смисъла на чл. 3, параграф 1 от Директива 93/13, следва да бъде изведена с оглед на всички обстоятелства по делото и при отчитане експертната компетентност и познанията на продавача (банката) относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута. С въвеждане на задължение кредитът да се погасява в швейцарски франкове, върху потребителя е възложен съществен валутен риск и се създават предпоставки за облагодетелстване на търговеца за сметка на потребителя над договорената цена на финансовата услуга (в случая възнаградителна лихва). Ищецът излага доводи, че банката упражнява специфична търговска дейност, подлежаща на лицензионен режим - чл. 13, ал. 1 от ЗКИ, при повелителни законови норми, изискващи в отношенията си с потребителите, банката да полага грижа и добросъвестност, надхвърлящи обичайната грижа на добрия търговец. При това банката е предвиждала или е могла да предвиди предстоящото поскъпване на швейцарската валута, докато потребителят не разполага със знания и възможности да се предпази от този риск. Излатат се и съображения, че атакуваните клаузи не отговарят на изискванията за добросъвестност, поради различното ниво на информираност, професионална подготовка и възможност на двете страни по кредита да преценят последствията от договора към момента на сключването му. Клаузите са неравноправни и по смисъла на чл. 143, т. 9 от ЗЗП, тъй като договорът налага на потребителя да поеме задължение, с което не е могъл да се запознае преди сключването му. При обсъждане на събраните по делото доказателства СРС правилно и в унисон с практиката е приел, че ответникът не е установил, че атакуваните клаузи са индивидуално уговорени, съгласно чл. 146 ЗЗП и е приел, че те са уговорени в ущърб на потребителя. Моли да се потвърди решението на СРС в оспорените части. Претендира разноски, съгласно списък.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната
проверка, приема следното:
СРС се е
произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП - за
нищожност на клаузита на чл. 13, ал. 1 и 3, чл. 23, ал. 3, чл. 28, б. „В“ и чл.
15, б. „В“ от договор за жилищен кредит №
2920/R/2008 г. от 03.10.2008 г.
- като противоречащи на закона
и неравноправни и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за връщане на
сумите, платени без основание въз основа на обявените за нищожни клаузи.
Тъй
като решението се оспорва само от ответника, предмет на производството е
останал въпроса за нищожността по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противаречия със
ЗЗП, само на клаузите на 13, ал. 3, чл. 28, б. „В“ и чл.
15, б. „В“ от договор за жилищен кредит № 2920/R/2008 г. от 03.10.2008 г. и
свързаните с тях искове за връщане на надплатени суми - по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В
частта, в която исковете са прогласяване нищожност на клаузите на чл. 13, ал. 1
и чл. 23, ал. 3 от договора и съответно иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен,
решението не е оспорено от ищеца и е влязло в сила.
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е
валидно и допустимо постановено, при изцяло изяснена от СРС фактическа
обстановка, по която няма спор между страните и която въззивният съд не намира
за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, с оглед предоставената
в чл. 272 ГПК възможност. Настоящият състав ще обсъди само доказателствата,
относими към възраженията поддържани във въззивното производство и по жалбата.
В
случая не е спорно и от доказателствата събрани пред СРС се установява, че между
ищеца и „Б.П.Б.“ АД
(преобразувана чрез вливане в хода на производството в „Ю.Б.“
АД, ЕИК ********, констутиарана пред въззивният съд на
мястото на ответника с определение от 17.01.2019 г.), е сключен договор за
жилищен кредит № 2920/R/2008 г. на
03.10.2008 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца кредит в
швейцарски франкове в размер на 180 000 CHF, срещу насрещно
задължение да на ищеца да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в
сроковете и при условията, уговорени в него.
С
чл. 13, ал. 1 от договора е посочено, че за ползвания кредит кредитополучателят
заплаща на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП, както и надбавка в
размер от 3 %.
В
чл. 13, ал. 3 е предвидено, че базовият лихвен процент на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове се актуализира на първия работен ден на всеки
месец, като се формира на база посоката на движение на съответната за деня
стойност на 1м LIBOR в
швейцарски франкове. Установява се от съдържанието на договора /чл. 13, ал. 4/,
че към момента на подписването му БЛП на банката за този вид кредити в
съответната валута е 3, 86 %.
Според клаузата на чл. 15, б. „В“ във
връзка с предоставения кредит кредитополучателят заплаща на банката месечна
такса за управление на кредита в размер на 0, 065 % върху размера на кредита,
определен в чл. 1, платима ежемесечно на датата на падеж, ведно с лихвата и
съответната част от главницата, включително и случаите по чл. 23 от договора.
В чл. 28, б. „В“ кредитополучателят декларира, че е
информиран от банката и приема, че ползването на кредит в швейцарски франкове
включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова
равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута
(швейцарски франк), при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или
швейцарски франк/лев, като изрично е посочено, че банката не носи отговорност
при настъпване на неблагоприятни последици вследствие на промяна на посочените
валутни курсове.
На
първо място настоящият състав намира за неоснователни възраженията на ответника,
поддаръжани във въззивнта жалба, за допуснати процесуални нарушения от СРС при
доклада по делото по чл. 146 ГПК, доколкото с доклада първостепенният съд е
разпределил е доказателствената тежест и е дал подробни указания на страните за
релевантните за спора факти, подлежащите на доказване по смисъла на чл. 146 ГПК. Съдът не е приемал, че в производството има факти, които не подлежат на
доказване, като е указал на всяка страна, за кои факти от правно значение за
спора следва да ангажира доказателства.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че при постановяване на атакуваното
решение не са допуснати твърдените от ответника процесуални нарушения.
В
допълнение към изложеното от СРС относно нищожността на клаузите на 13, ал. 3, чл. 28, б. „В“ и чл.
15, б. „В“ от договора за кредит поради тяхната неравоправност и в отговор на доводите
на страните, релевираните във въззивното производство, настоящият състав намира
следното :
Основано СРС е приел, че доколкото ищеца е физическо лице, на което е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, а за закупуване на имот, той има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП и може да се ползва от защитата, предвидена в ЗЗП.
В чл. 58 от
ЗКИ, при действието на
който е сключен процесния договор, се въвеждат редица задължения на кредитните институции в процеса на
отпускане на банкови кредити с цел защита правата и задълженията на длъжниците. Съгласно
чл. 58 от ЗКИ, при отпускане на кредити банката задължително предоставя
безплатно и в писмена форма на клиентите си своите условия по кредита, които съдържат най - малко данни за общите разходи по кредита (такси, комисионни и други разходи, пряко свързани с
договора за кредит) и за обективните критерии, въз основа на които тези
разходи могат да се изменят; лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент,
метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се
променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Допълнителните задължения, свързани с разплащанията и
условията и разходите при предсрочно погасяване на кредита.
Възможността
на банката да променя едностранно лихвения процент по кредита е ограничена от
изискването тя изрично и изчерпателно да информира потребителя за механизма, по
който ще се изчислява лихвата. Освен това е задължително клаузите, които
предвиждат такова едностранно изменение, да не поставят потребителя в
неравностойно положение по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Както приема и СРС, въпросът за неравноправността на
клаузите на договора за кредит се поставя доколкото клаузите не са уговорени
индивидуално - чл. 146, ал. 1 ЗЗП). Следователно, за да е неравноправна и от там нищожна една клауза в
договор за кредит сключен с потребител, тя следва да осъществява някой от
фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП и да не попада в някое от изключенията
на чл. 144 от ЗЗП и да не е уговорена индивидуално.
Ищецът е
поддържал, че клаузите на чл. 13, ал. 3 и чл. 15, б. „В“ и чл. 28, б. „В“ от
договора за жилищен кредит са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 10
и 12 от ЗЗП.
Съгласно
общата норма на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП неравноправна клауза в договор
с потребител, е всяка уговорка, която е направена в негова вреда, която не
отговаря на добросъвестността и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1
ЗЗП предвижда клаузите на договорите, предлагани на потребителите, да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно, ал. 2 при съмнение
относно смисъла на определено условие то се тълкува по по
- благоприятния за потребителя начин.
Според т. 2 от диспозитива на решение на СЕС по дело
С-186/16, чл. 4, § 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че
изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език
предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да
предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява
да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която
кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил
договорен, трябва да се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа
гледна точка, но и по отношение на конкретния ѝ обхват, в смисъл, че
среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване
на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени
потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения. Потребителят трябва да е добре осведомен, че със
сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на
определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически
трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От
друга страна, банковата институция, трябва да представи възможните промени в
обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна
валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите
си в тази валута. За да установи дали, в разрез с принципа на добросъвестност, дадена клауза води до значителна неравнопоставеност в ущърб на
потребителя, националният съд трябва да провери дали продавачът или доставчикът
може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след
индивидуално договаряне (т. 57 от решението по С-186/16, в който смисъл и
решение по C-415/11, т. 68 и 69). В т. 55 от разяснителната част на решението
по дело С-186/16 СЕС е посочил, че клауза, включена в договорите за кредит,
изразени в чуждестранна валута, която изисква месечните вноски за погасяване на
кредита да се извършват в същата валута, в случай на обезценяване на
националната парична единица спрямо тази валута, поставя курсовият риск в
тежест на потребителя. (в този смисъл определение № 159 от 03.04.2019
г. по т. д. № 1864/2018 г., т. к., І ТО на ВКС, решение № 384 от 29.03.2019 г.
по т. д. № 2520/2016 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).
Според чл.
143, ал. 1, т. 10 от ЗЗП, неравноправна е уговорка, която позволява на
търговеца да променя едностранна условията по договора, въз основа на
непредвидено в него основание, а според
чл. 143, т. 12 ЗЗП, неравноправна е клауза, която предвижда търговецът да
може да увеличава цената по договора, без потребителят да има право при това да
се откаже от договора, ако първоначално определената цена е значително
завишена, в сравнение с тази, определена при сключване на договора.
Съдът намира,
че предвиждането на възможност банката едностранно да измени стойността на насрещната
парична престация (цената на кредита), при условие че потребителят на банкови услуги няма
възможност да се откаже безусловно от договора (без да дължи такси, т. нар.
наказателни лихви), ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора, поставя ищеца в неравноправно положение както по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП
така и по смисъла на чл. 143, т. 12 от ЗЗП и съставлява клауза, уговорена във вреда на потребителя,
която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Както
обосновано е приел и СРС, предвиденото в чл. 16 от договора право за
прекратяване на договора единствено при предсрочното погасяване на задълженията
от потребителя не би могло да се приравни на
предоставена възможност на потребителя незабавно и безусровно да прекрати
договора без да се накърняват правата му. Едностранното прекратяване, по
смисъла на чл. 144, ал. 2 ЗЗП, трябва да е предоставено на свободната воля на
потребителя, без за него да се пораждат насрещни неблагоприятни последици.
Следователно в
процесният договор не е предвидена уговорка за незабавно му прекратяване, в
случай че насрещната страна не е съгласна с промяната на лихвения процент,
поради което няма да намери приложение изключението уредено в нормата на чл.
144, ал. 2, т. 1 ЗЗП, при наличие на което не се прилага разпоредбата за
неравноправност на клаузите по чл. 143, т. 10 ЗЗП. Възраженията на ответника в
този смисъл, направени във въззивната жалба, са неоснователни.
Основателен е извода на първоинстанционния съд, при тълкуване съдържанието
на чл. 13, ал. 3 на договора, че действащият БЛП
на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените за него
стават незабавно задължителни за страните и се извършват от страна на банката.
Начинът на формиране на БЛП, а следователно на самата
лихва и от там на размера на погасителната вноска, е предоставен изцяло на
волята на кредитора.
В случая в
договора не са предвидени конкретни основания и критерии, при които се измененя
БЛП на банката. Не е посочено при какви предпоставки възниква правото на
банката да увеличи или намали размера на БЛП, а оттам - да промени размера на
лихвата по кредита и респективно - месечната погасителна вноска. В договора не
е направена и препратка към правила или методология за определяне на БЛП, не е
посочено и от какви вътрешно институционални или външни признаци се влияе
същият.
Настоящият
състав споделя изводите на СРС, че възможността банката да определи начина на изчисляване на базовия лихвен процент
(БЛП) по договора, съставлява
възможност тя едностранно
да определи съдържанието на договора.
В заключение разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от договора е неравноправна съгласно чл. 143,
т. 10 ЗЗП, понеже е във вреда на потребителя (дава право на едностранно изменение на договора от страна
на банката), не отговаря на изискванията за добросъвестност (въвежда едно понятие, без да го дефинира с очевидната цел
да облагодетелства страната, предложила промяната на договорната клауза) и води до неравновесие във вреда на потребителя (поставя престациите на страните в зависимост от
определяне съдържанието на едно понятие само от една от тях).
Основателно
и в съответствие както с практиката
на Съда на Европейския съюз, така и с постоянната практика на ВКС по
въпроса, обективирана в решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, ТК, І т. о. и
решение № 165/02.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о.
районният съд е
приел, че методът за
изчисляване на лихвата и условията, при които тя може да се променя до пълното
погасяване на кредита, не са били известни на кредитополучателя. Договорът не съдържа конкретна и изчерпателна информация
за механизма, по който се изчислява възнаградителната лихва, нито за условията
и пазарните фактори, при които нейният размер би претърпял промяна.
Липсват ясни
и достатъчно
конкретни определени фактори, по които да бъде изменян единия от компонентите на
възнаградителната лихва - БЛП. Налице е субективна
възможност за банката да измени съдържанието на сключения договор, като увеличава БЛП
със ставка, преценена за целесъобразна едностранно от банката, без ясни критерии. В резултат на
това се нарушава принципа
на добросъвестност и се създава значително неравновесие в правата и задълженията на банката
и кредитополучателя във вреда на последния.
Когато потребителят не е получил предварително достатъчно
конкретна информация за начина (метода), по който кредитодателят може едностранно да промени
цената на доставената му финансова услуга, както и когато методологията,
създадена от банката – кредитор не е част от договора за кредит, банката не може да се
счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправни
клаузи по чл. 143 ЗЗП.
Доколкото в договора не е
посочено, че изменението на базовия лихвен процент зависи от фактори, които са
извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, то в случая не
може да се приеме, че е реализирано изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от
ЗЗП, в какъвто смисъл се поддържат възражения от ответника във въззивната
жалба.
Липсата
на канкретни основания за промяна на условията по него, посочени в договора, не
позволява да се провери дали именно посочени в чл. 144 от ЗЗП основанията са
тези предвидени от банката като даващи й възможност да променя едностранно договорни клаузи,
дали са налице обективни, основателни причини за промяната на договорните
условия и дали същите се дължат на колебания на борсов курс или индекс.
На
следващо място при постановяване на решението СРС е обсъдил и възраженията на
ответника по смисъла на чл. 146 ЗЗП, съгласно който неравноправните клаузи в
договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. По аргумент от чл.
146, ал. 4 ЗЗП, в тежест на ответника е било да докаже, че атакуваните клаузите
от договора са били уговорени индивидуално (т. е., че не са предоставени от банката на ищеца в този вид при подписване на
договора, а относно съдържанието им са протекли преговори и клаузите са
формулирани чрез взаимно изявяване на воля от двете страни). Такова доказване
не е проведено в производството. Възраженията на ответника в обратния смисъл са
неоснователни.
Като
е съобразил представените доказателства в цялост, основателно СРС е приел, че
атакуваните клаузи от договора за кредит от 03.10.2008 г. не са индивидуално
уговорени, изготвени са предварително от банката и са типови. Поради това не
може да се приеме становището, че ищецът е имал възможност да влияе върху
съдържанието им по някакъв начин. Тези клаузи вече са били част от съдържанието
на договора за жилищен кредит, който е предложен на ищеца за подпис.
В
обобщение обосновано и в съответствие с материалния закон СРС е направил извод,
че клаузата на чл. 13, ал. 3 от процесния договор е едновременно неясна и
създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, като по аргумент от чл. 146, ал. 1 ЗЗП, не е установено тя да е
индивидуално уговорена, поради което е нищожна.
Относно нищожността на клаузата
на чл. 28, б. „В“ съдът намира следното : В тази клауза на договора кредитополучателят
декларира, че е информиран от банката и приема, че ползването на кредит в
швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита
в левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в
оригинална валута (швейцарски франк), при промяна на валутния курс
евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев, като изрично е посочено, че
банката не носи отговорност при настъпване на неблагоприятни последици
вследствие на промяна на валутния курс евро/шваейцарски франк или швейцарски
франк/лев.
Въззивният
състав намира, че клаузата на
чл. 28, б. „В“ от
договора също представлява пряка уговорка във
вреда на потребителя, като възлага върху по - слабо информираната страна
неизгодните за нея икономически последици (тези от повишаване на валутния курс на швейцарския франк
спрямо еврото
или лева) и прехвърля върху нетърговеца -
кредитополучател риска от колебанията на валутния
пазар.
За потребителя не е предвиден
механизъм за противодействие срещу повишаване на валутния курс, което би
довело до нарастване размера на анюитетни
вноски в евро/лева, без да се променя абсолютната им стойност в швейцарски франкове. Уговорката
в чл. 28,
б. „В“ от договора свидетелства за
формално спазване от страна на банката на принципа на добросъвестност,
прогласен от чл. 143 ЗЗП, тъй като в нея кредитополучателят
отначало е декларирал, че е запознат с
възможността промяната в курсовете на швейцарския франк към евро/лева и превалутирането да доведат до
повишаване на размера на погасителните вноски в евро/лева. За да бъде обаче
реално информиран потребителят, а банката - действително добросъвестна, е
необходимо обстоятелствата, за които потребителят декларира информираност да
следват от ясни и прозрачни условия на договора.
В
случая кредитът, съгласно чл. 1 от договора, е угворен в размер на 180 000
швейцарски франка. От констативно - съобразителната част на ССчЕ, приета пред
СРС обаче се установява, че след усвояване на процесния кредит по сметка на
кредитополучателя на 16.10.2008 г., на същата дата по сметката е отразено
превалутиране на сума в размер на 169 514 франка в 110 052, 59 евро. Сумата в
евро е постъпила по банкова сметка ***. При това обосновано СРС е приел, че
усвояването на кредита не е осъществено в швейцарски франкове, а е осъществено
реално в евро, при което е налице хипотеза на превалутиране. Съгласно клаузата
на чл. 28, б. „в“ от договора за кредит, рискът от неблагоприятните последици от
курсовите разлики при превалутиране е за кредитополучателя.
Съдът споделя и извода, до който достига СРС, че не е
установено, към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута,
банката да е предоставила на потребителя цялата относима информация, която да
му позволи да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск по
чл. 28, б. „В“ за бъдещите му финансови задължения, които би било икономически
трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която получава
доходите си. Предоставената от банката информация, че е възможна промяна на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк и че това ще
рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева/евро в посока повишаването
му, не води до извод, че е налице „достатъчна информираност“ на потребителя,
съгласно дадените от СЕС разяснения. Когато не са ясни конкретните обстоятелства, върху които определен фактор
може да влияе, знанието за наличието му не носи информация за механизма
на действието му и резултатите от проявлението му.
В случая договора за жилищен кредит е сключен в швейцарски
франкове, но паричният ресурс още същият ден е превалутиран в различна валута (евро),
което сочи, че към момента на сключване на договора потребителят е възприел
предлаганият му кредитен продукт за по - изгоден с оглед по - нисък лихвен
процент, доверявайки се на стабилността на швейцарския франк като една от
основните световни валути. Не се установява нито се твръди, че на потребителя,
който е по - слабата страна в правоотношението, е предоставена информация при
сключването на договора какви са очакваните прогнози относно промяната на
валутния курс на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран
курс. При спазване на принципа на добросъвестност, като икономически по - силна страна в правоотношението и с оглед на експертната си компетентност и
познания относно възможните промени в обменните курсове на швейцарския франк в
краткосрочен и дългосрочен план и рисковете свързани с вземането на кредит в
чуждестранна валута, банката е следвало да предостави на потребителя достатъчна информация относно прогнозите за
промяната на швейцарския франк, както и какви действия кредиторът би могъл да
предприеме за минимализиране на валутния риск. Предвид професионалната й дейност, банката следва да разполага с
такава информация
към момента на сключване на договора.
В този смисъл, въпреки съдържащата
се декларация в чл. 28
б. „В“ от договора,
въззивният съд приема, че по същество потребителят е останал неинформиран за начина, по който промяната във
валутния курс е възможно да повлияе върху конкретните му задължения за
погасяване на кредита в дългосрочен план. Не би могло основателно да се очаква, че ищецът би сключил
договор за кредит в швейцарски франкове, за да купи имот в България, ако бе
запознат с възможността за устойчиво нарастване на задължението му вследствие
кръстосаното превалутиране евро - лев - франк и то по начин, че кредитът
да поскъпне с процент, който надвишава процента на лихвите по стандартните
кредити в лева или евро. Липсват доказателства, че ответната банка е предоставила преди сключване на
договора за кредит в чуждестранна валута достатъчна информация за
икономическите аспекти и рискове
на превалутирането на кредита в швейцарски франкове, която да му позволи да извърши разумна
преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск спрямо
задълженията по кредита, т. е. да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите си задължения при евентуално обезценяване на
валутата, в която получава доходите си, спрямо чуждестранната валута, в която е
отпуснат кредита.
Съдът
намира, че с непредоставянето на необходимата
информация на потребителя, банката е нарушила принципа на добросъвестност, като след сключване на договора и в хода на неговото изпълнение, договорната клауза на чл. 28, б. „В“ е довела до значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, в ущърб на потребителя.
Предвид
изложеното настоящият състав, споделя извода на СРС, че договорна клауза на чл. 28, б. „В“ не отговаря на изискването за
яснота и разбираемост. С клаузата върху потребителя се прехвърля изцяло валутния риск и се създава значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за кредит,
като потребителят
не може да прецени икономическите последици
от сключването на договора, по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП.
Ако
банката беше постъпила
добросъвестно не би могло да се очаква, че относително осведомен и обичайно наблюдателен
потребител би се съгласил с клаузата за поемане на риска от промяна на
посочената чуждестрана валута и понасяне на вредите от него дори и при
индивидуално договаряне.
В
заключение, основателно и в съответствие с материалния закон клаузата е приета
за неравноправна, като неиндивидуално договорена и несъставена по прозрачен
начин, в нарушение на принципа за добросъвестност. Тя създава значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора във
вреда на потребителя, по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Относно
нищожността на клаузата на чл. 15, б. „В“ от договора за жилищен кредит,
съгласно която във връзка с предоставения кредит кредитополучателят заплаща на
банката месечна такса за управление на кредита в размер на 0, 065 % върху
размера на кредита, определен в чл. 1, платима ежемесечно на датата на падеж,
ведно с лихвата и съответната част от главницата, включително и случаите по чл.
23 от договора, важи изложеното до момента, като въззивният съд препраща към
изводите на СРС и също намира, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 19 ЗЗП, а от там нищожна.
В обощение,
настоящият състав споделя решаващите изводи на СРС, че клаузите на чл. 13, ал. 3, чл. 28, б.
„В“ и чл. 15, б. „В“ от договора
за кредит не са съставени по прозрачен и достъпен начин, така че кредитополучателят да може да прецени, на основание ясни и разбираеми
критерии, икономическите последици от договора, сключени
са в нарушение на принципа за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, във вреда на потребителя, поради
което са неравноправни и съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП - нищожни.
Исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване на нищожността им са основателни и законосъобразно са уважени с атакуваното решение.
Относно исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на
суми платени въз основа на нищожните клаузи, въззивният сът намира следното :
Основателността
на иска се обуславя от доказване на извършена престация на парична сума от
ищеца в полза на ответника, получена от него. Ответникът от своя страна следва
да установи, че е налице основание за получаване (задържане) на престацията.
В случая решението се оспорва само в частите, в които
исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уважени - т. е. за възстановяване на сумите за
главница и лихви в размер на общо 5 000 лв., във връзка с възлагането на риска на
ответника от неблагоприятните последици от валутни разлики и в размер на 1 000
лв., надплатена в резултат на валутни разлики такси за управление на кредита, за
периода 20.10.2012 г. – 24.09.2015 г.
Съгласно допълнителното заключение на ССчЕ, прието без
възражения пред СРС, за процесния период 20.10.2012 - 24.09.2015 г. платената в
повече сума от ищеца главница и възнаградителни лихви, като последица от
увеличилия се валутен курс на лева за швейцарския франк, възлиза общо на 5 560,
48 лв.
Предвид обявената нищожност, поради неравноправност на
клаузата на чл. 28, б. „в“ от процесния договор за жилищен кредит, основателно искът
с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е уважен изцяло - за сумата от 5 000
лв.
Относно претенцията за възстановяване на надплатена
сума за такси за управление на кредита в резултат на валутни разлики през
периода 20.10.2012 г. - 24.09.2015 г., според заключението на допълнителната ССчЕ,
разликата между левовата равностойност на таксите по валутен курс към датата на
усвояване на кредита и левовата равностойност на таксите съобразно увеличението
на валутния курс за швейцарския франк възлиза на 1 502, 96 лв. за периода.
Като се съобрази нищожността на клаузата на чл. 15, б.
„в“ от договора, искът за връщане на сума от 1 000 лв., надплатена в резултат
на валутни разлики в таксите за управление на кредита през периода, е изцяло
основателен и законосъобразно е бил уважен от СРС.
Доколкото решаващите изводи на настоящият състав изцяла съвпадат с тези на
СРС, решението в частите, в които исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уважени, е съобразено с материалния и процесуален закон и следва да се
потвърди. Този извод касае решението и в частта по присъдените в полза на ищеца
разноски, които са съобразени с изхода от спора.
Решението в частите, в които исковете са отхвърлени е влязло в сила - като
неоспорено от ищеца.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора право на разноски пред СГС има ищеца - въззиваема
страна. С оглед представените доказателства за реално направени разноски, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокат от 900 лв. адвокатски
хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 103751/25.04.2019 г. на СРС, 48 с - в, по гр. д. № 74746/2017 г., в частите, в които на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с с чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП, е прогласена нищожността на следните клаузи от Договор за жилищен кредит № 2920/R/2008 г., сключен между В.Ц.И., ЕГН ********** и „Б.П.Б." АД, ЕИК ******** (преобразувана чрез вливане в хода на производството в „Ю.Б.“ АД, ЕИК: ********, констутиарана пред въззивният съд на мястото на ответника с определение от 17.01.2019 г.) : чл. 13, ал. 3, на чл. 28. б. „в" и чл. 15. б. „в от договора и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ******** (преобразувана чрез вливане в хода на производството в „Ю.Б.“ АД, ЕИК: ********, констутиарана пред въззивният съд на мястото на ответника с определение от 17.01.2019 г.) е осъдена да заплати на В.Ц.И., ЕГН ********** сумата от 5 000 лв. представляваща недължимо платени поради валутни разлики - главница и възнаградителни лихви за периода 20.10.2012 г. - 24.09.2015 г. и сумата от 1 000 лв. - представляваща недължимо платени такси за управление на кредита, поради валутни разлики, за периода 20.10.2012 г. - 24.09.2015 г., със законната лихва върху тях от 20.10.2017 г. - подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията и в частта по разноските, присъдени на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в отхвърлителната
част.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД, ЕИК: ********, със съдебен адрес ***,,
чрез адв. Д., да заплати на В.Ц.И., ЕГН **********, с адрес ***, партер, чрез адв. С., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за адвокат пред СГС в размер на 900 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание
чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.