Р
Е Ш Е Н И Е № 1146
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно
отделение – девети състав, на четиринадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, след публично
съдебно заседание на деветнадесети септември
2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретар Пенка Георгиева, след като разгледа
докладваното от председателя въззивно гр. дело № 648 по описа за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, от ищците, в първоинстанционното производство, което е по иск за делба на недвижими имоти, в първа фаза - по допускане на съдебна делба, по реда на чл. 341 и сл. от ГПК, във вр. с 34 от ЗС.
Въззивната жалба, подадена от адв. П.Т., като пълномощник на Ю.П.С. и Н.М.Д., които са предявили иска за съдебната делба, е против Решение № 4382 от 17.12.2018г.на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр. състав, постановено по гр. дело № 14178 по описа за 2015 година, с което е отхвърлен предявеният от ищците иск за съдебна делба. Жалбоподателите считат, че обжалваното решение се явява неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. В тази насока, се моли същото да бъде отменено и постановено друго решение, с което да бъде уважен искът за съдебна делба.
Заявяват се оплаквания, че изводите на съда за приемане, че не е налице приложена регулация по дворищно – регулационния план, одобрен със Заповед № 90/29.01.1982 г. на Община Пловдив са неправилни, а оттам и изводът на съда, че съдебната делба на процесния парцел е недопустима, по аргумент на параграф 6, ал. 5 ПР на ЗУТ.
Заявява се, че неправилен е изводът на съда, според жалбоподателите, по отношение на приетото, че в хода на производството не е доказана съсобственост между страните по делото по отношение на процесните недвижими имоти. В тази насока, се развиват оплаквания, които касаят спора по същество, като се изтъква, че съгласно приложените документи по делото е налице съсобственост между страните по делото по отношение на процесните недвижими имоти.
Заявява се, че през 1922г. П. Х. Б. придобива чрез покупко-продажба недвижим имот: празно място, в гр. Пловдив, ул.“** *,представляващо парцел VІ от кв. № 36, състоящ се от 32.20 кв.м. През 1992г. В.Д.М. и К. Т. В. придобиват по обстоятелствена проверка съседен недвижим имот: дворно място от 35.80 кв.м., заедно с построената в него паянтова барака на ул.“***, кв.“Капана“ гр. Пловдив, представляващ парцел ІІІ от кв. 36 по плана на гр. Пловдив; сега – източната част от имот пл.№ 315 по плана на гр. Пловдив, кв.“***“, ул.“***, при съседи: наследници на С. К., наследници на П. ***.2015г. по силата на нот.акт № 53,том 9, дело 1455/15г. по описа на СВ-Пловдив, Ю.П.С. и Н.М.Д. чрез замяна на ид. части от недвижим имот с движима вещ, придобиват 1/ 18 ид. част от 32.20/66 от процесния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на Изп.директор на АГКК,/без изменение на КККР с последваща заповед/, с адрес: гр. Пловдив,общ.Пловдив, обл.Пловдив,ул.“***, с площ от 66 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:ниско застрояване/до 10м./;стар идентификатор-няма;номер по предходен план: 315;кв.36;парцел VІІ-315; при съседи: имот с идентификатор № 56784.519***, имот с идентификатор № 56784.519.** имот с идентификатор № 56784.519**, имот с идентификатор № 56784.519.**, имот с идентификатор № 56784.519.**, имот с идентификатор № 56784.519**, имот с идентификатор № 56784.519.**, заедно с построената в описания поземлен имот СГРАДА с 56784.519.** със застроена площ от 32 кв.м., брой етажи: един; с предназначение: селскостопанска сграда. На 27.14.2015г. ищците Ю.П.С. и Н.М.Д. придобиват 1/6 ид. част от 32.2/66 ид. части от гореописания недвижим имот; обективирана е сделката в нот. акт за покупко-продажба на ид. части от недв. имот -акт № 21,том 32, дело 6010/15г. по описа на СВ-Пловдив.
Жалбоподателите считат, че с оглед събраните в хода на производството пред РС- Пловдив писмени доказателства са доказали наличието на съсобственост между страните по отношение на процесните имоти; поради което считат, че са налице всички законоустановени предпоставки за допускането на делба.
Жалбоподателите считат за неправилен изводът на съда, че съдебната делба на процесния парцел е недопустима, тъй като не е налице приложена регулация по дворищно-регулационния план, одобрен със заповед № 90/29.01.1982г. на Община Пловдив.
Видно от приложената към исковата молба скица на поземлен имот 15-473450-23.12.2014г.,издадена от СГКК-гр. Пловдив, е, че предмет на настоящето дело е един имот, който е с площ от 66 кв.м., а не се касае за два отделни имота, както неправилно приема съдът.
Предвид обстоятелството, че така приложената скица представлява официален документ, то в случай, че е налице оспорване на посочените в нея факти и обстоятелства или, че е налице грешка в кадастралното заснемане, в тежест на оспорващия е било да установи, че отразеното в скицата, е невярно и, че съответно, регулацията не е приложена. Представената от ищците скица и отразените в нея факти не били оспорени от ответниците.
Заявява се, на следващо място, дори и да се приеме, че по отношение на поземления имот не следва да се допуска съдебна делба поради неприложена регулация, то жалбоподателите считат, че делба следва да бъде допусната за построената в поземления имот СГРАДА с идентификатор № 56784.519.**, със застроена площ от 32 кв.м.,брой етажи – един; с предназначение: селскостопанска сграда.
С оглед на гореизложеното се счита, че са доказани всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск. Предвид изложеното се моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго решение, с което да бъде допусната съдебна делба на процесните недвижими имоти. Претендират се направените по делото разноски. Не са направени доказателствени искания по въззивното дело.
С писмен отговор от въззиваемите А.П.Б. и М.П.П., чрез назначения им особен представител адв. М.И.Н.-А.,***, въззивната жалба на ищците се оспорва като неоснователна. Не са ангажирани нови доказателства за събиране по въззивното дело.
Налице е писмен отговор на въззивна жалба, от страна на въззиваемата С.М.Т., чрез пълномощник адв. Г.Т., с който се излагат съображения и доводи, относно възраженията си за неоснователност на подадената въззивна жалба, от страна на ищците, като се моли да бъде отхвърлена въззивната жалба и потвърдено първоинстанционното решение. Претендират се разноски. Доказателствени искания не се сочат.
Постъпил е писмен отговор от адв. Н.А., като пълномощник на въззиваемите А.Д.Б. и Н.Д.Б., като се излагат съображения от фактическа и правна страна, във връзка с изложените оплаквания във въззивната жалба, като се моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение, ведно с произтичащите законни последици. Доказателствени искания не се сочат.
Постъпил е писмен отговор от адв. С., като пълномощник на въззиваемата В.Д.М., с който изразява своите доводи, относно възраженията си за неоснователност на подадената въззивна жалба, от страна на ищците, като се моли да бъде отхвърлена въззивната жалба, като неоснователна и необоснована и потвърдено първоинстанционното решение. Претендират се разноски пред въззивното производство. Не се ангажират нови доказателства по въззивното дело.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
За да отхвърли иска за делба на процесните имоти, районният съд приема, че с оглед събраните по делото доказателства се установява, че не е налице приложена регулация по дворищно – регулационния план, одобрен със Заповед № 90/29.01.1982 г. на Община Пловдив, при което и не е доказана съсобственост между страните по делото по отношение на процесните имоти.
Въззивният съд намира за правилен извода на районния съд за неоснователност и недоказаност на предявения иск, както и изложените от него мотиви. От своя страна, въззивният съд след като взе предвид изложените оплаквания във въззивната жалба съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно, установени с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство, обстоятелства:
Относно правото на собственост:
Ищците Ю.П.С. и Н.М.Д. се легитимират като
собственици на идеални части от имот с
идентификатор № 56784.519.** по КК и КР
на гр. Пловдив, придобити чрез прехвърлителни сделки.
Съответно, на 11.02.2015г. по силата на нот.акт
№ 53,том 9, дело 1455/15г. придобиват 1/ 18 ид. част
от 32.20/66 от процесния поземлен имот, както и на 27.04.2015г. придобиват 1/6 ид.
част от 32.2/66 ид. части от гореописания недвижим
имот; или – в общ размер 2/ 9 ид. части от процесния недвижим имот,/приложени-лист 4-6 от делото/. В тази насока, праводателката на ищците Е. Ст.А. е притежавала по дарение
от В.Г.Б.,/наследник на наследодателя П. Х. Б./,- 1/18 ид.
част от 32.20/66 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 56784.519..,
заедно с построената сграда с идентификатор № 56784.519.**, /нот.акт от 23.08.2012г.-лист 230
от делото/. Праводателите на ищците Е.Л.Ш. и Н.Л.Д.,
/и двамата-наследници на общия наследодател П. Х* Б./, са притежавали по
наследство, и са прехвърлили чрез покупко-продажба общо 1/ 6 ид.част от 32.20/66 ид.ч. от ПИ с
идентификатор № 56784.519.**, заедно с
построената сграда с идентификатор № 56784.519.*, /сделката, обективирана с нот.акт №94/27.04.2015г./.
Ответницата В.Д.М. се легитимира като собственик посредством нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 84, т.8, дело №6965/31.07.1992 г, на недвижим имот – дворно място с площ 35,80 кв.м., заедно с построената в него паянтова барака на ул.”** кв. ** гр. Пловдив, представляващо парцел ІІІ от кв.36 по плана на гр. Пловдив-стар, сега-източната част от имот пл.№ 315,кв. 36, при съседи: насл. на С. К., насл. на П. ***,/лист 9 от делото/.
Ответниците П.Г.Б., М.Г.П., С.М.Т., М.П.П., Н.Д. Б., А.Д.Б., К.Р.Б. – Н., А.П.Б., се легитимират като собственици на основание наследяване от общия им наследодател П. Х. Б.,,/починал 02.02.1943г./, който е придобил посредством Нотариален акт № 348/12.05.1922 г. за покупко – продажба недвижим имот: празно дворно място, находящо се в гр. Пловдив, ул.”**, представляващ парцел VІ от кв.36 , с площ 32,20 кв. м.,/лист 10 от делото/.
Спорен е въпросът, въведен и в
оплакванията във въззивната жалба, за наличие на
съсобственост между страните относно процесния имот -
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 56784.519**, както и относно
построената в него сграда с идентификатор №
56784.519.**.
Като в т.н. не се оспорва обстоятелството, че придобитият имот – дворно място, през 1922г. от П.Б., понастоящем съставлява западна част от ПИ с идентификатор 56784.519.**, а придобитият от В.М. имот-дворно място, понастоящем, представлява реално обособена източна част от съществуващия като кадастрална единица ПИ с идентификатор 56784.519.**.
Не е спорно, както и се установява от влязло в сила на 11.11.1997г., съдебно решение, /Решение №208/11.ІІІ.1996г.по гр.д.№7611/1993г. на РС-Пловдив,ХІVгр.с., оставено в сила с Решение на Окръжен съд-Пловдив по гр.д.№ 2885/1996г./,че при отхвърляне на иск по чл. 108 от ЗС предявен от наследници на наследодателя П. Х* Б. срещу В.Д.М. и К. Т. В., /нейна майка, починала 2004г./, относно предаване на собствеността и владението върху източната част от 33.80 кв.м. от дворното място, цялото от 66 кв.м., съставляващо имот пл.№315 в кв.36 по плана на ЦГЧ, Пловдив, /която част е идентична с парцел ІІІ в кв. 36 по плана на кв.“Капана“,гр. Пловдив от 1912г.-отм./, в решаващите мотиви съдът приема, че ищците не са собственици на спорния имот, при което и че двата имота,на ищците, и на ответната страна, са два отделни имота.
От заключение на СТЕ с вещо лице инж.Б. В. Й., постъпило в РС-Пловдив на 04.06.2018г., прието от съда, както и неоспорено от страните по делото, се установяват обстоятелства, както следва:
От проверка на планове за процесната територия, се констатира от вещото лице, че първият план е утвърден от 1912г.,/със заповед № 555/21.4.1912г./; този план е кадастрално-регулационен, и по отношение на кадастъра е действал до 1954г., когато е одобрен и кадастрален план от 1954г., /със заповед № 4126/27.7.1954г./, като парцелите ІІІ-общ. и VІ-общ. са показани като един общ имот под номер 7. По отношение на регулацията планът от 1912г. е бил в сила до 1982г., когато влиза в сила през 1982г. новият кадастрално-регулационен план одобрен със заповед № 90/29.01.1982г., който е действащ и понастоящем по отношение на регулацията. В този план парцелите ІІІ-общ. и VІ-общ., вече, не съществуват, а в него е изобразен един общ парцел под номер VІІ-315. Вещото лице посочва, че след запитване в район „Централен“ и в Община Пловдив му е било отговорено, че не са налични документи за прилагане на дворищно-регулационния план чрез уреждане на сметките чрез заплащане и уравняване, понеже по нито един от регулационните планове няма някакви регулационни предвиждания за отнемане или придаване на площи. Посочено е, също, че са налице разлики между регулационни граници, в последно посочения по регулационния план от 1982г., урегулиран поземлен имот с номер VІІ-315, с границите на имота по кадастрална карта ПИ 56784.519.**; отразено и в комбинирана скица към това заключение. От служебно назначена допълнителна СТЕ, респ. прието заключение по допълнителна задача, е видно, че е налице разминаване и на границите по КК и граници по геодезическо заснемане, извършено от вещото лице, колорирано в жълто, съгласно скица 1 към заключението.
Предвид гореизложени обстоятелства, въззивният съд не може да направи положителен, несъмнен извод за наличие на съсобственост между страните по отношение на техните имоти. Няма данни за влязла в сила регулация по регулационния план от 1982г., действащ и понастоящем, по силата на която имотите да са обединени в един парцел, чийто граници да са станали и имотни. В тази насока, не е налице, и измерено от вещото лице, съвпадение на регулационните и линиите по кадастралната карта. След като няма данни, да са уреждани сметки по регулация за изравняване на частите на образувани при действието на ЗТСУ съсобствени парцели, /УПИ/, между собствениците им, то и дворищната регулация не е приложена по смисъла на параграф 8 вр. с параграф 6 ал. 2 от ПР на ЗУТ. При което и следва да се приеме от съда, че правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден същият, а придаваемите се части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, като отчуждителното действие на регулационния план по ЗТСУ отпада автоматично, /без да е необходимо провеждане на процедура по параграф 8 ал. 2 от ПР на ЗУТ/.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че приложената към исковата молба скица на поземления имот-15-473450/23.12.2014г. от СГКК –гр. Пловдив, посочвала, че предмет на делото е един имот с площ от 66 кв.м., а не се касае за два отделни имота, а това не било взето предвид от първоинстанционния съд.
В т.н. следва да се посочи от въззивния съд, че одобрената със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. кадастрална карта, в която двата недвижими имота са заснети като един общ поземлен имот с идентификатор № 56784.519.** има, само, декларативно действие и от нея не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2 ал. 5 от ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. В тази насока, вж.мотиви на ТР № 8/23.02.2016г.по тълк.дело №8/2014г. на ОСГК на ВКС; Решение № 97/03.05.2016г. по дело № 125/2016г. на ВКС,ГК,Іг.о.
С оглед доказателствата по делото, и въззивният съд приема, че парцел VІІ-315, по кадастрално-регулационния план от 1982г., за който по кадастрална карта от 2009г. е отреден поземлен имот с идентификатор № 56784.519**,вече, не съществува като обект на вещни права. След като, вече, не съществува поземленият имот, така както е индивидуализиран с исковата молба, то не е налице годен обект, за който да се допусне делба.
Няма данни и за съсобственост между страните и относно построената в поземления имот – сграда от 32 кв.м., посочена с предназначение: селскостопанска сграда; поради което и не следва да бъде допусната съдебна делба и относно същата.
Предвид изложеното въззивният
съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на съдебна делба между
страните относно процесните недвижими имоти- ПИ с
идентификатор № 56784.519.**, заедно с
построената в него сграда с идентификатор № 56784.519.*, визирани в разпоредбата на чл. 344 ал. 1 предл.
първо от ГПК, поради което и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При което и въззивната жалба на ищците следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, като бъде потвърдено изцяло първоинстанционното
решение, с което е отхвърлен искът за делба, и са присъдени разноски като
законна последица от изхода от спора.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл.
78 ал. 3 от ГПК, въззиваемата С.М.Т. има право на
направени по въззивното дело разноски за договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение от 800 лева, съгласно договор за правна
защита и съдействие, платимо в общ размер от жалбоподателите.
Поради неоснователност на въззивната
жалба и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК, въззиваемата В.Д.М. има право на направени по въззивното дело разноски за договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение от 950 лева, съгласно договор за правна защита и
съдействие, платимо в общ размер от жалбоподателите.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл.
78 ал. 3 от ГПК, въззиваемите Н.Д.Б. и А.Д.Б., имат
право на направени по въззивното дело разноски за
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер от 500 лева,
съгласно договор за правна защита и съдействие, платимо в общ размер от
жалбоподателите.
С оглед направено възражение за
прекомерност по чл. 78 ал. 5 от ГПК с писмена молба от адв.
Т., пълномощик на жалбоподателите, въззивният съд намира възражението за неоснователно относно
адв. възнаграждение, заплатено от горепосочените въззиваеми, тъй като определянето му е съобразено с
минималния размер съгласно Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като се има предвид, че са налице и два обективно
съединени искове за съдебна делба, предмет на съдебното производство.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
постановеното на 17.12.2018г. Решение № 4382 на Пловдивския районен съд, ХІІІ
гр. състав, по гражданско дело № 14178 по описа за 2015 година.
ОСЪЖДА Ю.П.С., ЕГН **********, и Н.М.Д.,
ЕГН **********, чрез адв. П.Т.Т., със съдебен адрес:***,
да заплатят на В.Д.М., ЕГН **********, чрез адв. И.С., сумата от 950
/деветстотин и петдесет/ лева за платено адвокатско възнаграждение по въззивното дело.
ОСЪЖДА Ю.П.С., ЕГН **********, и Н.М.Д., ЕГН **********, чрез адв. П.Т.Т., със съдебен адрес:***,
да заплатят в общ размер, на А.Д.Б., ЕГН **********, и Н.Д. Б., ЕГН **********, и двамата чрез адв. Н.А., общо, сумата от 500, /петстотин/ лева за платено адвокатско възнаграждение по
въззивното дело.
ОСЪЖДА Ю.П.С., ЕГН **********, и Н.М.Д., ЕГН
**********, чрез адв. П.Т.Т., със съдебен адрес:***,
да заплатят на С.М.Т., ЕГН **********, чрез адв. Г.Т., сумата от
800 /осемстотин/ лева за платено адвокатско възнаграждение по въззивното дело.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
.