№ 17236
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110169529 по описа за 2022 година
и взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът С. К. Н. претендира от -.......... АД сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили като резултат от ПТП на 31.01.2018г., причинено виновно от
водача на МПС „...........“ с рег. № .........., чиято отговорност е покрита от ответника по силата на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и законната лихва, считано
от 22.11.2022г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 31.01.2018г., в гр. ......... с посока на движението от ....... към .............,
пред ....., е настъпило ПТП по вина на водача на МПС „...........“ с рег. № .........., който при
шофиране с несъобразена скорост се удря в управляваното от ищеца МПС „......“ с ДК № .............,
което отскача и от своя страна се удря в л.а. с рег. № ........... За МПС „......“ с ДК № ............. щетата
е „тотална“. За ПТП-то бил съставен констативен протокол. Ищецът поддържа, че в резултат на
ПТП-то претърпял лека телесна повреда-повърхностни рани по главата и лицето, леко сътресение
на мозъка от получения камшичен удар при ПТП и силни болки в областта на врата и гръбнака.
Сочи, че му било наложено домашно лечение, като в резултат на травмите изпитвал болки в
главата и врата, повръщане, стрес, безпокойство, като били провеждана и физиотерапия в
продължение на два месеца. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил
писмен отговор. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, наличието на причинно-следствена
връзка, вината на застрахования при него водач, претърпените неимуществени вреди. Твърди, че
събитието е случайно. Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че ищецът не е използвал
предпазен колан и самият той е допуснал нарушение на ЗДвП. Оспорва иска и по размер, като
евентуално моли за неговото намаляване. Претендира разноски.
1
С определение от 08.07.2023г. съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е признал за
безспорно, че водачът на МПС „...........“ с рег. № .......... е застрахован при ответника по действаща
към 31.01.2018г. застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, приложим в конкретния казус, при застраховка
“Гражданска отговорност” увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380, който може да прави възраженията, които произтичат от
договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл.
395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2 КЗ, а по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите и възраженията по чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал. 2
КЗ.
В настоящия случай се установява при съвкупната преценка на събраните доказателства, в
т.ч. Протокол за ПТП № 1711233/31.01.2018г., приобщен към доказателствения материал, който
има обвързваща съда доказателствена сила, и приетото като неоспорено заключение на САТЕ, че
на 31.08.2018г. в гр. София е настъпило ПТП, причинено по вина на водача на л.а. „...........“ с рег.
№ .........., както и че при настъпване на ПТП са настъпили имуществени вреди по л.а. „......“ с ДК
№ ............., управляван от ищеца С. К. Н..
От съдържанието на протокола за ПТП се установява, че липсват данни за участник 1;
досежно участник 2 е отбелязан л.а. „..........“, с рег. № ............., управляван от С. К. Н.. В графата
„обстоятелства, причини и условия за ПТП, извършени маневри, други материални щети“ е
вписано „По данни на водач МПС 2 МПС 1 с рег. № .......... се движи по .......... от ....... към .............
и пред ......... поради неизяснени причини и обстоятелства реализира ПТП с МПС 2, което от удара
отскача и продължава движението си.. удря спрелия пред него МПС 3..“.
Съгласно константната практика на ВКС протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице
в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК,
който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила
относно самото удостоверено волеизявление, като съставлява доказателство за факта на
направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. В
хипотезата, когато протоколът за ПТП се издава от органите на полицията при задължително
посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, съставителят удостоверява
пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на превозните средства, участници в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. При всички случаи
доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице въз
основа на констатираните факти изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС, участващ
в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното
изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево
отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на
настъпване на произшествието рефлектира върху обема на релевантните за механизма на ПТП
факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо вписаните в него обстоятелства
може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП. Поради това дори при
липса на оспорване верността на протокола ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
2
увреждането, носи доказателствената тежест за установяването му посредством ангажирането и на
други доказателства – разпит на свидетели, назначаване на вещи лица (автотехническа,
медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите от значение за механизма на
ПТП изисква специални познания, каквито съдът не притежава. При неоспорване автентичността
на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която
същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва
да проведе пълно обратно доказване с оглед обвързващата материална доказателствена сила на
документа (вж. Решение № 71 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ІІ Г.О., ВКС, Решение №
32 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 3335/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д.
№ 1506/2013 г., І Т.О., ВКС и цитираната в последното съдебна практика), което не бе направено
в настоящото производство от страна на ответника.
От събраните по делото доказателства се установи, че транспортното произшествие е
настъпило в резултат на поведението на водача на л.а. „...........“ с рег. № .........., което не е било
съобразено с правилата за движение по пътищата – нарушение на чл. 23, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 ЗДвП.
При установената противоправност на действията на водача на увреждащия автомобил, вината му
за настъпване на вредите от процесното ПТП се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Тази законова
презумпция не бе опровергана в хода на производството от ответника. Не се установява по делото
ищеца - водач на увредения лекия автомобил да е имал поведение в противовес с правилата за
движение по пътищата.
С оглед да гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически състав на
деликтната отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква задължение за
обезщетяване вредите, настъпили в резултат на поведението на застрахования водач.
Застрахователят е релевирал възражение за съпричиняване, обосновано с твърдение за
непоставяне на обезопасителен колан. Доказателствена тежест за установяване на тези възражения
носи ответната страна.
Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди /така решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010 г./
Приносът на ищеца за причиняване на резултата - настъпилите травматични увреждания, не е
доказан. По делото не се установи обстоятелството относно поставянето или не предпазен колан.
Горните факти, обаче в този конкретен случай се явяват неотносими за обосноваване на
съпричиняване, доколкото се установява от приетата без възражения СМЕ, че характера на
получените увреждания е такъв, че същите могат да настъпят независимо от използването на
обезопасителен колан.
Поради изложеното, съдът приема възражението за съпричиняване за недоказано.
Настоящият съдебен състав не намира за установено по делото при условията на пълно и
главно доказване, че ищеца е претърпял сочените в исковата молба травматични увреждания
вследствие на процесното ПТП. В тази връзка съдът кредитира заключението на вещото лице по
приетата без възражения СМЕ. В заключението е посочено, че по повод оплаквания след
3
инцидента ищеца, е посетил здравно заведение на 01.02.2018 г.
При преглед и изследвания на пострадалия в здравното заведение са съобщени анамнезни
данни за болка в областта на шията и получени удари в областта на главата. Обективно, не е
описано травматично увреждане в засегнатите зони. Били са налице данни за нормален соматичен
и неврологичен статус. Не са установени и данни за травма и от проведените образни изследвания.
Въз основа на субективни оплаквания е поставена диагноза: Съмнение за контузия на
шията. Повърхностна травма на главата с неуточнена локализация. Не е предписвано лечение
и/или проследяване.
Според вещото лице при наличните данни само, ако се приеме за достоверно съобщеното за
оплакване от болки в областта на шията и главата, то може да се приеме, че се е касаело за
получена повърхностна мекотъканна травма от типа на контузия в областта на шията и на главата,
като подобни травми причиняват и се отнасят към критериите на медико- биологичния признак
болка и страдания /по смисъла на чл. 130 ал. 2 НК/.
От заключението на СМЕ става ясно, че в приложените мед. документи липсва медицинско
описание за получени травми от ищеца. Липсва и приложена мед. документация, проследяваща
състоянието му - контролни прегледи и изследвания и липсва предписано лечение за травмите му.
Теоретично, оплакванията след повърхностни увреждания от типа на контузии в
цитираните области, не се придружават с интензивни болки. Болки спонтанни и при движения са
посилни непосредствено след инцидента и с отслабващ интензитет могат да са налице до около 7-
10 дни, като пострадалите от подобни травми се възстановяват напълно без последици.
В делото липсват данни за възникнали усложнения в оздравителния процес и/или
пролонгиран срок на възстановяване при ищеца.
При наличните данни за травмирането следва да се приеме, че свързаните с него оплаквания
са отшумели до около десетина дни след инцидента и по никакъв начин не могат да се отразят на
здравословно състояние към датата на изготвяне на заключението - месец октомври 2023 г.
Ето защо и при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и защитната
позиция на страните, съдът намира, че по делото не се доказва при условията на пълно и главно
доказване твърдението на ищеца, че в резултата на процесното ПТП е претърпял неимуществени
вреди – болки и страдания, причинени му от травматибни увреждания, в пряка и непосредствена
връзка с ПТП-то.
Различен извод не следва от показанията на разпитания по делото свидетел Любен Славчев
Кочев – пътник в увредения автомобил, преценени по реда на чл. 172 ГПК, доколкото същия е
ищец по дело срещу ответното дружество за претърпени неимуществени вреди в резултат на
същото ПТП. Показанията му са крайно оскъдни. Единственото, което заявява, че след ПТП
ищеца Н. посетил болница, че и двамата били много уплашени и поне две седмици след инцидента
не били на работа; не знае ищеца да е приемал някакви медикаменти.
Предвид изложеното искът следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за присъждане на
законна лихва и разноски.
Относно разноските за производството:
При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Ответникът претендира
разноски за САТЕ - 150 лв., СМЕ – 150 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед
4
извършените процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото и броя проведени
о.с.з. определя в размер на 100 лв. С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника следва да се присъдят разноски в общ размер от 400 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ........., ..... –
чрез адв. Н., против „...........“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление гр. ............., иск
с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от уврежданията на
здравето вследствие на ПТП, настъпило на 31.01.2018 г. в гр.София, причинено виновно от водача
на МПС „...........“ с рег. № .........., чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно с искането за присъждане на
законна лихва и разноски, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С. К. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ........., ..... – чрез адв. Н., да
заплати на „...........“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление гр. ............., на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 400 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5