РЕШЕНИЕ
№ 1233
гр. Пловдив,17.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р. и с участието
на прокурора Владимир Вълев, като разгледа касационно административно
- наказателно дело № 1138 по
описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.63, ал.1 от ЗАНН и Глава ХII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от М.Н.Б., ЕГН**********,
с адрес ***, подадена чрез пълномощника адв. А.-М.. против Решение № 260051 от 22.03.2021г.,
постановено по АНД № 982/2020 г. по описа на Районен съд -Асеновград, 2
наказателен състав. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление №А-1094 от 13.10.2020 г. на началник РУ Асеновград, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 50,00 лева на основание чл.80,
ал.5 от законът за българските лични документи /съкр.ЗБЛД/ за нарушение на чл.6
от ЗБЛД.
В касационната жалба, се сочи незаконосъобразност на
обжалваното съдебно решение, като се твърди постановяването му в нарушение на
закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и
понеже наложеното наказание е явно несправедливо. Изложени са подробни
съображения, като се прави искане за отмяна на решението и на потвърденото с
него наказателно постановление и присъждане разноски на жалбоподателя. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв.А.-М.ицева,
която поддържа жалбата. По същество моли да се отмени атакувания
административен акт поради съществени нарушения на административнонаказателния
процес. Претендира направените разноски.
Ответникът по касационна жалба ОД на МВР Пловдив, редовно
призован чрез началника на РУ-Асеновград не изпраща представител и не взима
становище по основателността на жалбата. Не претендира разноски.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор
при Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по
чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е провел пълно и всестранно
разследване по делото, като е възприел за установена описаната подробно в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните
факти първоинстанционният съд е направил и законосъобразен извод за наличие на
категорично установено нарушение по чл.6 от ЗБЛД от страна на жалбоподателя. В
тази връзка обосновани са изводите на пръвоинстанционният съд относно
съставомерността на извършеното нарушение, механизма на осъществяването му и
авторството, както и приложимата санкционна норма. И това е така, доколкото на
практика при описание на фактическата обстановка, предхождаща посочените изводи
на съда относно правната квалификация на установеното нарушение, е дадено
коректно, ясно и правно съответно на нормите описание, с което бездействието на
жалбоподателя М.Б. да представи изискуемият се документ за самоличност, като
съществува за него задължение като гражданин
при
поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност. Налице е изцяло
съставомерно поведение по посоченият състав. Видно е, че съдът е направил законосъобразен
извод относно правилността на правната квалификация на административното
нарушение, като е преценил цялата доказателствена съвкупност, анализирана преди
това подробно в мотивите, въз основа на която е установил и конкретно поведение
именно на жалбоподателя, осъществяващо признаците на административно нарушение
по чл.6 от ЗБЛД. Поради това и възраженията на касационният жалбоподателя се
явяват неоснователни и необосновани. Следва да се спомене, че тези възражения
са били наведени още пред първоинстанционният съд с жалбата срещу наказателното
постановление, на които първоинстанционният съд е дал подробен, правно
обоснован и ясен отговор, като правилно ги е отхвърлил. В тази насока и
настоящият съд препраща на основание чл.221, ал.2 от АПК към мотивите на
първоинстанционното съдебно решение, като споделя напълно изводите му като
обосновани и законосъобразно направени. Действително съдът
не се е произнесъл конкретно по възражението на жалбоподателя относно наличието
на основания за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, в която връзка
са и изложените пред съда обстоятелства относно семейното, здравословно и
имуществено състояние на жалбоподателя и отражението на последиците от
нарушението. В конкретният
случай правилно е отчетено от негова страна, че законосъобразното приложение на
чл.27 от ЗАНН, с оглед тежестта на нарушението, е била съобразена и нормата на
чл.28 от ЗАНН по отношение на жалбоподателя. Следва да се
отбележи относно възражението на касатора, че приложимата в случая санкционна
норма е обсъдена съобразно възможностите, предвидени в разпоредбата на чл.27
ал.1-3 от ЗАНН, като минималния размер на наказанието е в достатъчен и изискуем
обем обсъден като законосъобразен извод за постигане на целите на наказанието.
При извършената
проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не
са налице и касационните основания, визирани в касационната жалба, следва
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
С оглед този изход
на спора, разноски се дължат на касационният ответник, който не е направил
искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи и произнасяне по тях.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260051 от 22.03.2021
г., постановено по АНД № 982/2020 г. на Районен съд – Асеновград - II наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.