Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 13.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 190 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт И.С., срещу Решение № 260039/12.05.2021г. на Районен съд –
Нови пазар, постановено по ВНАХД № 111/2021г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 20-0307-000171/19.03.2020г.,
издадено от началник РУ към ОДМВР - Шумен, РУ - Нови пазар, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
на Д.Н.Ж. са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 750
/седемстотин и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
3 месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че
констатираното от съда неправилно индивидуализиране на клипа от страна на АНО
се дължи на технически пропуск, като от приобщените по делото писмени и гласни
доказателства по еднозначен начин е установен действителният му номер 3685.
Поради това допуснатото опущение жалбоподателят възприема за несъществено.
Обективира и доводи относно безспорната установеност на приписаното на водача
нарушение, поради което отправя искане за отмяна на съдебното решение и за
потвърждаване на процесното наказателно постановление. Претендира присъждане на
разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен юрисконсулт С..
Ответната страна, Д.Н.Ж.,
чрез адвокат А.Д.от Адвокатска колегия - Варна представя отговор на
касационната жалба, в който аргументира становище за законосъобразност на
решение на районния съд. Развива и доводи относно незаконосъобразността на
правораздавателния акт по същество. В съдебно заседание Д.Ж., редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява. Депозира писмени
бележки чрез адвокат Д., в които поддържа тезата за неоснователност на
оспорването. Отправя претенция за разноски, а в условията на алтернативност и
искане за редуциране на възнаграждението, присъдено на касатора.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
АУАН бл. №113652/14.02.2020г.
е съставен от Е.Ф.О.– младши автоконтрольор при РУ Нови пазар в присъствието на
свидетеля Д.С.Д., срещу Д.Н.Ж. за това, че на 13.11.2019г. около 11.24ч. в гр. Каспичан,
по път I-2 ,км.132+290 посока към гр. Шумен управлява специален автомобил „Мерцедес
Вито“ с рег. № *********, собственост на „Карма“ ЕООД със скорост 109 км/ч, при
въведено ограничение до 50 км/ч. за движение в населено място. Скоростта била
превишена 59 км/ч., установено с техническо средство TFR1-M 591/12 и намалена с
3% поради възможна грешка. На водача било вменено извършване на адм.нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като той подписал съставения АУАН без възражения на
27.02.2020г.
В срока за възражения, нарушителят
депозирал такива, като посочил, че изобщо не е убеден, че е бил на посоченото
място и време с този автомобил, дали го е управлявал и дали записаната скорост
в акта е на неговия автомобил или на някой друг автомобил. Заявил, че не може
да разбере какво нарушение му се вменява и не знае как да организира защитата
си.
По така направеното
възражение била съставена докладна записка от инспектор Т.Д., в която било
отразено, че нарушението е установено с техническо средство за контрол на
скоростта TFR1-M. По образуваната преписка №201911133685 бил призован К.К.С.в
качеството му на собственик на гореописания автомобил, като законен
представител на „Карма“ ЕООД, който, след като бил запознат с доказателствата
по преписката, заявил, че не е управлявал автомобила към момента на
установеното нарушение, като попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която
посочил, че на посочената дата и час, автомобилът е управляван от Д.Ж..
Ж. бил запознат с
доказателствата по преписката чрез 01 РУ - Варна, където попълнил
собственоръчно декларация по чл. 188 от ЗДвП, че той е управлявал посоченото
МПС на 13.11.2019г. около 11.24ч. Връчена му била покана да се яви в РУ - Нови
пазар, за да му бъде съставен АУАН, като му било указано, че при неявяване,на
основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, АУАН ще бъде съставен в негово отсъствие. Ж.
не се явил в указания му двуседмичен срок, и актът бил съставен в негово
отсъствие, след което бил изпратен за връчване чрез 01 РУ - Варна при ОДМВР -
Варна, където бил предявен на адресата на 27.02.2020г. и той е записал, че няма
възражения.
Във връзка със
съставения АУАН било издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че актът и НП са изготвени от
надлежно оправомощени лица, като производството е отпочнало законосъобразно по
реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Независимо от това, съдебният състав посочил, че
се констатира съществено противоречие в доказателствата, на които се крепи
обвинението доколкото в обстоятелствената част на НП е посочено, че нарушението
на водача е обективирано в клип № 4018, а в преписката приложен клип с № 3685.
Този порок предходната инстанция възприела за достатъчно основание за отмяна на
НП.
При извършената служебна проверка
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК,
касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, като
постановено от материално и териториално компетентен съд и в законоустановената
писмена форма. Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав на
компетентния да се произнесе по спора районен съд и по редовно подадена жалба
срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно постановление, поради което е
допустимо.
Така постановеното решение обаче
настоящата инстанция намира за неправилно. Не се спори, че в
констативно-съобразителната част на НП наказващият орган неправилно е
индивидуализирал номера на клипа, установяващ противоправното поведение на
управляващия автомобил „Мерцедес Вито“ с рег. № *********, извършено на 13.11.2019г. Цитираният клип
с номер 4018 е неотносим към процесната деятелност и това обстоятелство се
потвърждава и от страна на касатора. От друга страна, както и самият районен
съд е посочил в своите мотиви, по делото е приложен релевантният клип с № 3685,
направен с радар № 591 от 13.11.2019г., на който ясно са изобразени датата и
часа на управлението на автомобил „Мерцедес Вито“ с рег. № *********, мястото
на което това е засечено, определено чрез съответните координати, както и самото
превишение на скоростта. В унисон с тях са и констатациите на актосъставителя и
на наказващия орган, описали от обективна страна поведението на лицето, счетено
за нарушител, което изначално е било в състояние да разбере какво нарушение му
се вменява и да организира по съответния начин защитното си поведение. При това
положение и след като съобрази спецификите
на актуалния казус, касационната инстанция застъпва становище, различно от това
на районния съд, а именно, че допуснатото опущение в случая няма решаващ
характер и не представлява достатъчно основание, чрез което следва да се
мотивира отмяна на конкретния санкционен акт.
С оглед изложените съображения
процесният съдебен акт подлежи на отмяна, като на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният състав следва да реши спора по същество.
Решавайки спора по същество, настоящият
касационен състав достига до извод относно безспорната установеност на
приписаното на ответната страна нарушение. На първо място, в хода на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения, като производството законосъобразно е отпочнало със съставяне на
АУАН от надлежно оправомощено лице, при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. НП
също е изготвено от компетентен орган. Не се установяват и процесуални пропуски
и несъответствия на акта и на постановлението с чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като
същите съдържат изискуемите нормативни атрибути.
На следващо място, касационната
инстанция намира процесното наказателно постановление за законосъобразно и по
същество. По категоричен начин е доказано в хода делото, че на инкриминираната
дата и място водач на автомобил „Мерцедес Вито“ с рег. № ********* е бил Д.Ж..
Именно при управлението му и преминаването му през гр. Каспичан, по път I-2, км.132+290
посока към гр. Шумен, бил засечен от техническо средство TFR1-M 591/12,
разположено в служебен автомобил с рег. № Н 4746 АН. По делото е приложен
съответния протокол за използване на техническото средство, изготвен от Д.Д.,
където са отразени тези данни. Към протокола е представена и снимка на
служебния полицейски автомобил. Сред доказателствата по делото е приобщен и
протокол за проведено обучение на състава на РУ – Нови пазар по отношение
познаването на техническите инструкции на техническото средство, като сред
преминалите практиката е и свидетелят Д.. Превишението е констатирано с
одобрено и техническо изправно средство – обстоятелство, установено от
приложените по делото доказателства.
Не се споделят твърденията на
ответника в настоящото производство за недоказаност на приписаното му
нарушение. Задълбоченият прочит на приобщените доказателства установя, че
контролираният участък попада в рамките на населеното място с произтичащото от
това задължение по съблюдаване на максимално въведената скорост от 50 км/ч. С
категоричност се установява, че участъкът, където е извършена контролната
дейност е част от републикански път I-2, но попада в границите на населено
място, обозначено със съответните знаци „Д11“ и „Д12“, а именно от км. 132+235
до км. 133+420, като разделя населеното място на две части. Нарушението е
констатирано на км. 132+290. Подобен извод кореспондира както с показанията на
разпитаните служители на МВР в хода на въззивното производство, така и с
представените пред районния съд, а и пред настоящата инстанция официални
писмени документи, сред които е и Протокол за местоположението на пътни знаци „Д11“
и „Д12“ от 10.05.2019г., представляващ официален документ, изготвен от комисия,
в която са участвали представител на Областно пътно управление и представител
на Община Каспичан. Именно комисията при извършения оглед и базирайки се на
съответните планове, е определила мястото на посочените знаци в смисъла,
коментиран по-горе. По делото са приложени и Заповед № РД-18-57/01.10.2015г., с
която е одобрена кадастралната карта и регистри за землището на гр. Каспичан и
извадки от кадастрално-административната информационна система, които подкрепят
становището, че републиканският път разделя населеното място на две части, с
надлежно отразено начало и край на града. Следва да се отбележи също, че
съгласно чл. 112, ал. 2 от Наредба № 18 oт 23.07.2001г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци, наименованието на населеното място и селищното
образувание задължително се повтаря и с латински букви, ако пътния знак „Д11“
се намира на републикански път – обстоятелството, установимо от приложения от
страна на наказващия орган снимков материал. В подобен смисъл са и показанията
на свидетеля Д.. Евентуалното наличие на други указателни табели, каквито
съображения развива ответникът, не променя този извод. Горните изводи
съобразяват и дефиницията за „населено място“, дадена в § 6, т. 49 от ДР на
ЗДвП, според която това е територия, застроена със сгради, при която началото и
краят са обозначени със съответни пътни знаци. От тази гледна точка,
аргументите, които поддържа ответникът и които биват извличани от други
нормативни актове, не могат да бъдат кредитирани. С оглед на изложеното се
налага извод, че водачът е могъл и е бил длъжен да съобрази избора на скорост
на управление на превозното средство с въведените ограничения, произтичащи от
навлизането в рамките на гр. Каспичан, което не е сторил.
При това положение настоящата
инстанция намира, че с поведението си водачът е допуснал вмененото му нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, правилно санкционирано по реда на чл. 182, ал. 1, т.
6 от ЗДвП. Като е отменил наказателното постановление, районният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него
да се постанови друг по съществото на делото, с който наказателното
постановление да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на касатора
на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
ответната страна дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – Нови пазар и разноските за разпитания
свидетел Е. О.. От приложените по делото доказателства е видно, че като
свидетел е разпитан Е.О., който е отправил искане за възстановявате на пътни
разходи в размер на 16 лева. Съгласно
чл. 188, ал. 2 от НПК, приложим субсидиарно на основание чл. 84 от ЗАНН,
възнаграждението на свидетели - работници или служители, се определя от съда
или от органа на досъдебното производство, като по силата на чл. 189, ал. 3 от
с.к., когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
разноските по делото. В случая отмененото от районния съд наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, от което следва, че по силата на чл. 189,
ал. 3 от НПК, във вр.с чл. 84 от ЗАНН, разноските по делото се възлагат в
тежест на санкционираното лице.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260039/12.05.2021г. на
Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 111/2021г. по описа на съда и
вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-0307-000171/19.03.2020г.,
издадено от началник РУ към ОДМВР - Шумен, РУ - Нови пазар, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
на Д.Н.Ж. са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 750
/седемстотин и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
3 месеца.
ОСЪЖДА
Д.Н.Ж.
с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ОД на МВР – Шумен
сумата от 80 лева, явяваща се юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Д.Н.Ж. с ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на Районен съд – Нови пазар направените по делото разноски в размер на
16 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 13.10.2021 г.