РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. В. 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Й.М.
В.Р.Г.
при участието на секретаря Н.Ц.К.
като разгледа докладваното от В.Р.Г. Въззивно гражданско дело №
20241300500161 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от М. И. П. с ЕГН: **********,
чрез адв. Г. П., против Решение № 787/13.12.2023 г. по гр.д № 614/2023 г по
описа на РС- В.
В жалбата се посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
необосновано, като изложените правни изводи несъответстват на събраните
по делото доказателства.
По делото е постъпил писмено възражение от Агенция за социално
подпомагане, чрез директора на Дирекция „Социално подпомагане“- гр.В. С
него се оспорва подадената жалба, посочва се че Районен съд – В.правилно е
отхъврлил подадената молба за М. П. за прекратяване на настаняване на
детето Е. П. в семейството на професионални семейни родители. Правят
анализ на доказателствата събрани пред първата инстанция. Молят да се
потвърди решението на Районен съд – В.
Въззивната жалба е изпратена и на заинтересованите страни-
1
професионалните семейни родители – М. В. У. и О. В. Г., като до момента не е
постъпил отговор.
В съдебно заседание въззивника се явява лично, посочва, че същият - М.
П., полага изключителни грижи за цялото семейство, за домакинската работа
вкъщи.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на
въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това, той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото - само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
определени категории уязвими лица, като по останалите въпроси въззивният
съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките
на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и
местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната
2
власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната
срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява
неоснователна.
В настоящия случай, първоинстанционният съд въз основа на
изложените факти, правилно е определил че е налице хипотезата на чл. 25, ал.
1, т. 4 от ЗЗД – детето е било жертва на насилие в семейството и съществува
сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие.
Действително, както е посочил и контролирания съд, е налице
положителна промяна в жилищно-битовите условия, която е подходяща за
живеене на детето, но от друга страна не е налице промяна на психическото
състояние на неговата майка. Назначеното и проведено й лечение не е довело
до подобрение на нейното състояние, като именно нейното състояние
създават предпоставки за риск от физическо и психическо увреждане на
детето.
Окръжен съд – В.се солидаризира с достигнатия извод на районния съд,
а и видно от събраните по делото доказателства – съдебната експертиза и
даденото заключение от вещото лице, майката на детето страда от психично
заболяване, проявите на което могат да доведат до неадекватно поведение на
майката спрямо нуждите на детето, до упражняване на физическо насилие и
психическо насилие спрямо детето.
С оглед на гореизложеното и воден от интересите на детето, Окръжен
съд – В.изцяло се съгласява с извода на районния съд.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема направените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност за
основателни. Основанието за това, е че въззивният съд след подробно
обсъждане на събраните в производството доказателства, достига до същите
правни изводи изведени от първата инстанция.
3
В този аспект няма основание въззивната инстанция да не приеме
изцяло доводите на районния съд в тази насока, които не счита да ги
преповтаря, като ги препраща по смисъла на чл.272 от ГПК.
По изложените съображения, Окръжен съд – В.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 787/13.12.2023 г. по гр.д № 614/2023 г по
описа на РС- В.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4