Определение по дело №666/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 36
Дата: 19 януари 2021 г.
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20207240700666
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

              19.01.2021г., гр. Стара Загора

            Административен съд – Стара Загора, седми състав, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година,  в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Костова-Грозева

 

разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева адм. дело №666 по описа за 2020 година.

 

Производството по делото е било образувано по повод на жалба от П.Д.Е. с посочен адрес *** срещу фактическо бездействие на ТП на НОИ Стара Загора на осн. чл.256 от АПК.

С Определение №392/02.11.2020г. Съдът е оставил без разглеждане така подадената жалба и е постановил прекратяване на съдебното производство на осн. чл.159, т.4 и т.8 от АПК. Предвид направено искане в жалбата за присъждане на разноски, Съдът е приел, че на осн. чл.143, ал.2 от АПК следва да се осъди ответника НОИ да заплати на г-н Е. разноски за един адвокат в размер на 300 лева.

 Определението е съобщено на страните, като на ответния орган това е извършено на 10.11.2020г /вж. л.13/. На 16.11.2020г. от името на НОИ е подадена частна жалба, с характер на искане за изменение на съдебния акт в частта на разноските. Мотивира се, че не ставало ясно на осъдената страна кое било визираното от съда правно основание за присъждане на разноските, като ако се приемело, че това бил чл.143, ал.4 от АПК, поради оттегляне на административния акт, какъвто бил процесния случай, то такива не се следвали, защото не били поискани, тъй като на делото не бил даван ход.

На второ място се мотивира, че ако основанието бил чл.143, ал.2 от АПК, то следвало да се има в предвид, че Е. не оспорвал конкретен административен акт, който в последствие да бил оттеглен от органа и съотв. да пораждал и задължение за разноските за органа. Самата жалба била срещу забавяне на плащания по болнични листове и съдържала твърдения относно фактическо бездействие на органа. Следвало да се има в предвид, че липсата на правен интерес за ищеца бил изначален и не бил налице към датата на сезиране на съда с искането. На 19.10.2020г. Е., чрез адвокат Р. представил в ТП на НОИ Стара Загора покана за доброволно изпълнение с указан 7 дневен срок. С писмо от 26.10.2020г. Е. бил известен, че на 23.10.2020г. е одобрено доплащането на паричното обезщетение за временна неработоспособност за периода 01.03 – 23.06.2020г. и че сумата била преведена по посочената от лицето сметка на 26.10.2020 г., което било в срока на доброволно изпълнение. На 27.10.2020г. жалбата била депозирана пред Административен съд Стара Загора, което било след извършване на пращането по болничните листове, като от това следвало и че Е. нямал правен интерес към момента на подаване на жалбата. Към искането, наименувано частна жалба, се прилагат писмени доказателства.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира искането с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за процесуално допустима, като изходящо от активно легитимирано лице. Видно е, че осъдителния диспозитив е постановен от съда по отношение на НОИ, който има качество на ЮЛ, първостепенен разпоредител с бюджетни средства и се явява надлежна страна при искане по чл.256 от АПК. По делото се удостоверяват предоставени правомощия от подуправителя на НОИ за подаване на настоящото искане /л.42 от делото на ВАС/, поради което се следва извода, че освен в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК и от надлежна страна, искането е направено и чрез надлежно упълномощен пълномощник.

Разгледано по същество, Съдът го намира за основателно, но по следните съображения:

С определението от 02.11.2020г. Съдът приема наличие на две хипотези по чл.159 от АПК, за да постанови прекратяване на образуваното на 27.10.2020г. съдебно производство, по подадена по пощата на 26.10.2020г. жалба, съставляваща искане по чл.256 от АПК – липса на правен интерес от оспорването и оттегляне на административния акт. Също не е спорно, че още в жалбата си до съда Е. прави искане за присъждане на разноските, в случай, че тя бъде уважена. Такива са присъдени, доколкото Съдът приема, че е налице и хипотезата на чл.159, т.8 – оттегляне на акта и на осн. чл.143, ал.2 от АПК, ищцовата страна има право на разноски, каквито се доказват да има направени в размер на 300 лева /вж. л. 5 от делото на този съд/.  В хипотезата на липса на правен интерес, търсещият закрила няма право на разноски.

В частната жалба, с характер на искане за изменение на определението в частта на разноските, ответникът претендира, че искане за разноските не било налице, но това се опровергава от цитираните по-горе данни, налични по делото. На второ място се претендира, че ищцовата страна изначално нямала правен интерес от делото, тъй като претедираното от нея фактическо действие било извършено още преди подаване на искането с правно основание чл. 256 от АПК.

Данните от приложените към частната жалба писмени доказателства сочат, че искане до органа по чл.256, ал.2 от АПК има отправено на 19.10.2020г. и всъщност то има характер на показана за доброволно изпълнение, каквато е задължително да се отправи до органа, за да може последния да изпълни онова фактическо действие, което той не извършва, а е длъжен да извърши по закон. Едва след като има отправено такава покана и ако в продължението на така предвидения в закона 14 дневен срок органът, който дължи едно определение поведение, продължава да не го извършва, т.е. бездейства, за засегнатото лице се поражда вече безсрочно възможността да иска отмяна на това незаконосъобразно бездействие.

Основателно се навежда довода, че към датата на подаване на жалбата лицето няма правен интерес да иска от съда осъждане да се извърши конкретното фактическо действие от страна на ТП на НОИ в Стара Загора. Това е така, но предвид довода, че към тази дата все още не е изтекъл срокът за доброволно изпълнение, определен, съобразно  датата на подаване на искането, която е 19.10.2020г., т.е. едва след 02.11.2020г. в конкретния случай ще е процесуално допустимо да се иска от г-н Е. осъждане на органа да извърши определено фактическо действие, което той дължи по закон – доплащане на дължимото му се по издадени болнични листове парично обезщетение. Отправянето на поканата има за своя последица предоставяне възможност на органа да поправи поведението си, като конкретните данни сочат, че именно в така определения от закона 14- дневен срок е извършено претендираното фактическо действие. Това от една страна означава, че към датата на подаване на искането си до съда г-н Е. не притежава правен интерес от оспорването и жалбата му следва да се остави без разглеждане единствено и само на осн. чл.159, т.4 от АПК и от друга страна, че не е налице хипотезата на чл.159, т.8 от АПК – оттегляне на административен акт.

В този случай, Съдът не следва да присъжда разноски в полза на г-н Е., поради това, че такива не му се следват по арг. на чл.143 от АПК и съотв. искането му за тяхното заплащане се явява неоснователно. Съдът обаче констатира, че ищецът не е внесъл предварително дължимата се от него ДТ за образуване на съдебното производство, която е в размер на 10 лв., поради което следва да го осъди да я заплати в полза на този съд.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ИЗМЕНЯ определение №392/02.11.2020г. в частта му на разноските, като постановява „ОСЪЖДА П.Д.Е. ***, ЕГН-********** да заплати в полза на Административен съд Стара Загора разноски за дължимата се ДТ в размер на 10 /десет/ лева. ОТХВЪРЛЯ искането на П.Д.Е. *** за присъждане на разноските за един адвокат в размер на 300 /триста/ лева.“.

 

Настоящото подлежи на обжалване в 7 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС с частна жалба.

 

 

 

 

Съдия: