Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2019г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на тридесет и първи
октомври 2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ Д.
при участието на секретаря Миглена Петкова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КАНД № 2217/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „ЕРГ 07“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, кв.“Аспарухово“, ул.“Нишава“ № 5, ет.3, представлявано от управителя
Е.Л.У., против Решение № 1271/24.06.2019г., постановено по АНД № 1423/2019г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІ-ти състав, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 03-009877/20.05.2019г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, като наложеното на дружеството на основание
чл.414 ал.3 от КТ административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3 500 лв. за нарушение по чл.63 ал.2 от КТ, е намалено на 1 500 лв.
Касаторът по подробно изложени
съображения твърди незаконосъобразност на въззивното решение, поради неправилно
приложение на материалния закон. Счита, че фактическата обстановка е неправилно
установена, поради което и незаконосъобразен е извода за осъществен състав на
нарушението, тъй като двучасовото работното време на лицето М.Ш.С е започнало
след като му е било връчено уведомление по чл.62 ал.3 от КТ. Счита, че дори и
да се приеме, че към 13.00ч. същият е извършвал трудова дейност, то закъснение
от 1ч. и 30 мин. обуславя извода за маловажност на деянието по смисъла на чл.28
от ЗАНН или прилагане на превилегирования състав на чл.415в ал.1 от КТ. На
изложените основания, моли да се отмени решението на ВРС и вместо него да се
постанови друго, с което да се отмени НП. Жалбата се поддържа в депозирано по
делото чрез пълномощник – адв.Д. писмено становище.
Ответникът по касационната жалба - Дирекция
„Инспекция по труда“- Варна, чрез процесуален представител – ст.ю.к.Д.О., оспорва жалбата. Моли да се потвърди решениет она ВРС.
Намира същото за подробно мотивирано и законосъобразно, тъй като нарушението е
безспорно установено.
Представителят на ВОП дава
заключение, че касационната жалбата е неоснователна и решението на ВРС като
правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по жалбата на „ЕРГ 07“ ЕООД против
гореописаното НП, с което на дружеството за нарушение по чл.63 ал.2 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 3 500
лв. За да се произнесе по спора
районният съд е установил от фактическа страна, че на дружеството, качеството си на
работодател, на 11.05.2018г. в 13:00ч., в строителен обект представляващ
еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, УПИ XXVI-1321, ПИ
10135.2508.1321, кв. 87 по плана на м-ст „Сотира“, е допуснал до работа лицето М.Ш.С да престира труд на длъжност „общ работник
строителство на сгради“, преди да му е предоставено копие от уведомлението по
чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Въззивният съд е приел горната
фактическа обстановка за безспорна въз основа представените писмени
доказателства и депозираните свидетелски показания. Изложил е мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в
предвидените от закона срокове и при
спазване на административно-процесуалните правила. Вмененото във
вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща наказаното
лице в
какво е обвинено и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано в границите на предвидения минимум. Правото на защита е било
реализирано в пълнота с подаване на жалбата, поради която пък е образувано и
настоящото съдебно производство. Приел
е, че е доказан
фактическия състав на вмененото нарушение и в този смисъл правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството. Обсъдил наведените от въззивника възражения, в т.ч.за маловажност на
деянието, като е приел същите за неоснователни. За да измени НП, ВРС е приел, че доколкото в случая се
касае за първо нарушение, размерът на наложената имуществена санкция следва да
се намали до предвидения в санкционната разпоредба минимум.
Настоящата инстанция
намира въззивното решение за правилно и законосъобразно, като не са налице
наведените касацинни основания. Същото е постановено в съответствие с процесуалните
изисквания и материалния закон. ВРС е извършил пълен анализ на събраните
доказателства и правилно е установил фактическата обстановка. Правилно е
отнесъл приложимите правни норми към установените факти, като изложените в тази
връзка мотиви напълно се споделят и от настоящия състав, който въприема същите
като свои на осн. чл.221 ал.1 изр.2 от АПК, поради което не е необходимо
тяхното преповтаряне.
В случая са налице всички съставомерни признаци на
описаното в АУАН и НП административно нарушение. Нормата на чл.63 ал.1 от КТ задължава работодателя да предостави на работника
преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП. В цитираната
разпоредба е регламентирана
забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да
му предостави който
и да е от документите по ал.1
от същата правна норма, като това е основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на съответния
работодател.
Извършеното от „ЕРГ 07“ ЕООД, гр. Варна, в
качеството му на работодател, административно нарушение, се установява по
категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал. В изготвената
по време на проверката декларация М.С е
вписал, че работи за санкционираното дружество на длъжност „общ работник“ с
работно време от 13:00 ч. до 15:00 ч., на строителен обект,
находящ се в гр. Варна, местност „Сотира“. Съгласно съдържанието на Трудов
договор № 29/10.05.2018г., сключен между „ЕРГ 07“ ЕООД,
гр. Варна – работодател и М.С – работник, последният
изпълнява длъжността „общ работник“ и е постъпил на работа на 11.05.2018г.
Последното обстоятелство се установява по категоричен начин и от представените в хода на производството пред ВРС писмени доказателства - заявление за постъпване на работа,
извлечение от инструктажна книга и служебна бележка. От посочените документи, напълно кореспондиращи с
показанията на свид. Н. – съставител на АУАН № 03-009877/23.05.2018 г., съгласно които по време на проверката С заедно с други
работници е поставял арматура за фундаменти на сградата, по безсъмнен начин се
установява, че в часа и на датата на проверката – на 11.05.2018г. в 13.00ч., същият е бил допуснат до работа по смисъла на чл.63 ал.2 от КТ, т.е. за оспорващия търговец е възникнало регламентираното от закона задължение за предоставяне на копие от уведомлението
за сключен трудов договор, заверено от ТД на НАП.
След като към момента на проверката М.С е имал сключен трудов договор и е бил допуснат до работа,
без да му е връчено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ /същото,
съгласно представената по делото справка, е регистрирано в електронния регистър
на НАП в 14:43ч. на 11.05.2018г./, то работодателят е нарушил забраната по
чл.63 ал.2 от КТ, за което законосъобразно е санкциониран на основание по
чл.414, ал. 3 от КТ.
Несъответно на събраните по делото
доказателства е релевираното в касационната жалба възражение, че към момента на
проверката /13:00ч. на 11.05.2018г./ С не е
осъществявал трудова дейност. За доказване на това свое твърдение касаторът не
е ангажирал никакви доказателства, а от събраните такива в хода на АНП се установява
обратното – че към този момент е престирал труд в полза на „ЕРГ 07“ ЕООД.
С оглед на изложеното и предвид обстоятелството,
че съгласно разпоредбата на чл.416 ал.1 изр. второ
от КТ редовно съставените актове по този кодекс /какъвто безспорно е процесният
АУАН № 03-009877/23.05.2018г., послужил за издаване на измененото от ВРС
наказателно постановление/ имат доказателствена сила до доказване на
противното, касационният състав намира за доказано извършеното от „ЕРГ 07“
ЕООД, гр. Варна административно нарушение. Във връзка с това, правилно и
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца,
доколкото констатациите в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление не са опровергани от носещото доказателствената тежест за това
санкционирано дружество.
Предвид липсата на отегчаващи
обстоятелства, както и на изложени от административнонаказващия орган мотиви
относно определения с НП размер на санкцията, касационният съд счита, че същият
правилно е намален от решаващия състав на ВРС до определения в чл. 414, ал. 3
от КТ минимум – 1 500 лева.
Касационният състав
намира за необходимо да отбележи и това, че в настоящия случай приложението на чл.28 от ЗАНН се дерогира от
специалната норма на чл.415в ал.1 от КТ, касаеща привилегированите състави на
административни нарушения на този кодекс. Разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ се отнася към
тази на чл.28 от ЗАНН като специална норма към обща в производствата по
налагане на наказания във връзка с установени нарушения по прилагане на
трудовото законодателство. Тя дава възможност на административнонаказващия
орган, при наличие на определени обстоятелства, характеризиращи деянието и
дееца с по-ниска степен на обществена опасност, да наложи по-лека санкция, без
да нарушава принципа за индивидуалната и генералната превенция. Допълнително
приетата ал.2 пък рагламенитра, че тази благоприятна
норма е неприложима за всички административни нарушения: „не са маловажни
нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2“ от КТ. В настоящия случай
дружеството-касатор е санкционирано за нарушение, което попада в посочените
изключения, за които по-благоприятната правна норма е неприложима, и то именно
поради по-високата степен на обществена опасност на тези деяния, засягащи
трудовите правоотношения.
Предвид изложеното
и при извършената служебна проверка, настоящата инстанция намира, че въззивното
решение е валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните норми
и при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да се остави в сила.
Воден от горното и на осн. чл.221 ал.1 и
ал.2 пр.1 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият съдебен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1271/24.06.2019г., постановено по АНД № 1423/2019г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІ-ти състав, с което е изменено Наказателно постановление № 03-009877/20.05.2019г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, като наложеното на „ЕРГ 07“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, кв.“Аспарухово“, ул.“Нишава“ № 5, ет.3, представлявано от управителя
Е.Л.У., на основание чл.414 ал.3 от КТ
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 500 лв. за
нарушение по чл.63 ал.2 от КТ, е намалено на 1 500 лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.