Определение по дело №1733/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2413
Дата: 12 декември 2018 г. (в сила от 12 декември 2018 г.)
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20182100501733
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

Номер V-   2413       Година 2018, 12 декември                 гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                             пети въззивен граждански състав

на дванадесети декември                        година две хиляди и осемнадесета,

в закритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

секретар ………………….

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

частно гражданско дело № 1733 по описа за 2018 година

 

Производството е по чл. 274 и сл.от ГПК вр. с чл.418, ал.4 ГПК и е образувано по частната жалба (вх.№ 43680/26.10.2018 г. на БРС), подадена от „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.София, ЕИК *********, против Разпореждането, инкорпорирано в Заповед № 3666 от 12.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.7272/2018 г., по описа на Бургаски окръжен съд, с което съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците Христо Георгиев Стоянов и Д.В.С., в качеството им на кредитополучател и на поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 10.02.2009 г., сключен между Банката-заявител като кредитор, и Христо Георгиев Стоянов и Мария Димитрова Куюмджиева, като кредитополучатели, и договор за поръчителство, сключен с Д.В.С..

Твърди се, че са неправилни изложените в заповедта мотиви за недължимост на претендираните суми. По-конкретно се твърди, че са неправилни и необосновани изводите на съда, че при връчването на нотариалната покана при условията на чл.47 от ГПК, няма доказателства, нотариусът да е изпълнил задълженията си да извърши служебна справка за адресната регистрация и за местоработата на длъжника. Сочи се, че на първо място длъжникът Христо Георгиев Стоянов е пенсионер от 30.11.1999 г., което е установено от извършените справки в масивите на НОИ и по неговия ЕГН, не се откриват трудови договори. На второ място се сочи, че нотариусите нямат достъп до НОИ и не извършват справки за местоработата на адресатите на нотариалните покани. С оглед изложеното се твърди, че е незаконосъобразен изводът на заповедния съд, че Банката-заявител обявяването на кредита за предсрочно изискуем, не е било връчено надлежно на кредитополучателя по реда на чл.47 от ГПК. По отношение на длъжника Д.В.С. се твърди, че поради качеството й на поръчител, съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГТК на ВКС и трайната съдебна практика, не е необходимо предсрочната изискуемост да й бъде обявена, тъй като отговорността на поръчителя е акцесорна и се задейства по отношение на поръчителя, с обявяването й на кредитополучателя. Твърди се, че обявяването на предсрочната изискуемост на кредитополучателя Мария Димитрова Куюмджиева, е направило вземането предсрочно изискуемо спрямо двамата солидарно отговорни длъжници – кредитополучателите Христо Стоянов и Мария Куюмджиева.

Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане, присъждане на претендираните суми, и издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Претендират се съдебни разноски за настоящото производство.

 

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

 

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявлението на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.София, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците Христо Георгиев Стоянов, Мария Димитрова Куюмджиева и Д.В.С., за заплащане на сумата 10 424,77 лв, представляваща главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 10.02.2009 г., сключен между Банката-заявител като кредитор, и Христо Георгиев Стоянов и Мария Димитрова Куюмджиева, като кредитополучатели; ведно със законната лихва, считано от 11.10.2018 г. до окончателното плащане; сумата 6 399,00 лв - възнаградителна лихва за периода от 08.09.2014 г. до 10.10.2018 г.; сумата 1 062,91 лв - мораторна лихва за периода от 18.05.2015 г. до 10.10.2018 г.; сумата 120,00 лв – заемни такси такси и разноски, както и разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 360.13 лв и юрисконсултско възнаграждение, определено по преценка на съда в размер от 50 лв до 150 лв. В т.12 от заявлението е посочено, че вземането произтича от Договор за кредит за текущо потребление от 10.02.2009 г., сключен между Банката-заявител като кредитор, и Христо Георгиев Стоянов и Мария Димитрова Куюмджиева, като кредитополучатели, и договор за поръчителство, сключен с длъжника Д.В.С.. В т.14 от заявлението е пояснено, че по кредита не са платени 41 бр.вноски с изброени падежни дати и размери, допусната е забава в плащанията на главница  и лихви над 90 дни, поради което на кредитополучателите са изпратени нотариални покани за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Посочено е, че нотариалните покани са връчени на кредитополучателите, както следва – на Христо Георгиев Стоянов – на 29.01.2018 г. по реда на чл.47 от ГПК, а на Мария Димитрова Куюмджиева – на 14.12.2017 г. – лично, поради което предсрочната изискуемост на вземането е настъпила на 30.01.2018 г.

Като доказателства към заявлението са приложени: цитираното като основание Извлечение от счетоводните книги на Банката; Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане, изпратено от Банката чрез Нотариус Виктория Дралчева, рег.№ 491 но НК, до длъжника Христо Стоянов с отразяване от нотариуса, че е връчено на длъжника на основание чл.47, ал.1 от ГПК; Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане, изпратено от Банката чрез Нотариус Виктория Дралчева, рег.№ 491 но НК, до длъжника Мария Куюмджиева с отразяване от нотариуса, че е връчено лично на длъжника на 14.12.2017 г.; разписка от длъжника Мария Куюмджиева, че й е връчено копие от нотариалната покана; пълномощни; 3 бр.Справки от БРС за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за тримата длъжници; удостоверение от АВп и вносна бележка за заплатена държавна такса.

При удостоверяване връчването на нотариалната покана на длъжника Христо Стоянов, нотариусът е посочил, че адресът на лицето, е посетен 3 пъти в продължение на един месец (отразени са датите и часовете на посещение, едната от тях – в неделя), и лицето не е открито. Посочено е, че по сведение на сем.Иванови, живущи в съседен апартамент, длъжникът Стоянов е продал жилището преди три години и се е изместил на неизвестен адрес. Извършено е залепване на апартамента, тъй като няма надписана пощенска кутия. Отразено е още, че нотариусът е извършил справка в НБД „Население“, където длъжникът е с посочени постоянен и настоящ адрес ***00, на който е изпратена нотариалната покана. Посочено е, че в двуседмичния срок след залепването на уведомлението на адреса, длъжникът Стоянов не се е явил в нотариалната кантора, за да получи книжата, поради което нотариусът е приел редовно връчване на нотариалната покана по реда на чл.47 от ГПК.

При така представените доказателства заповедният съд е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е основателно по отношение на длъжника Мария Куюмджиева, и е издал исканата заповед против нея за претендираните суми. Съдът е отхвърлил заявлението против кредитополучателя Христо Стоянов и поръчителя Д.С. за солидарно заплащане на сумите, с мотив, че заявителят, не ги е уведомил за упражненото си право да направи кредита предсрочно изискуем, тъй като при връчване на уведомлението до длъжника Стоянов за обявената предсрочна изискуемост не са спазени формалните правила чл.47, ал.3, изр.3 от ГПК, тъй като няма доказателства длъжностното лице да е изпълнило задължението си да извърши справка за местоработата на длъжника, за да се извърши връчването, а за длъжника Д.С. липсват данни изобщо да е изпращано уведомление.

 

Съдът споделя така изложените от първоинстанционния съд съображения досежно липсата на надлежно връчване на длъжника Христо Стефанов на нотариалната покана, с която банката-заявител е обявила предсрочна изискуемост на вземането си за пълния размер на кредита, вкл.за вноските с ненастъпил падеж, респ.изводите на съда, че не е налице основание за издаване на заявлението по чл.417 от ГПК.

Договорът за кредит за текущо потребление между Банката-заявител като кредитор, и Христо Георгиев Стоянов и Мария Димитрова Куюмджиева, като кредитополучатели, не е приложен към заявлението, поради което съдът не може да установи при какви условия страните са уговорили настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. Независимо от уговореното между страните, съгласно разрешението, дадено в т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

Разпоредбата на чл.50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност предвижда, че нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл.37-58 от ГПК. Разпоредбата намира приложение и при връчване на нотариална покана, вкл.по реда на чл.47 от ГПК, независимо от обстоятелството, че не се назначава особен представител, тъй като не се касае до исково производство (Решение № 84 от 5.06.2014 г. на ВКС по т.д.1220/2013 г., II т.о., ТК; Решение № 217 от 12.05.2015 г. на ВКС по т.д.62/2014 г., I т.о., ТК; Определение № 517 от 05.07.2011 г. по ч.т.д.187/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК).

Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл.50 от ЗННД (Определение по ч.т.д.623/2011 г. на ВКС, ТК, I т.о.; Определение № 517/05.07.2011 г. на ВКС по ч.т.д.187/2011 г., II т. о.; Определение № 141/02.02.2010 г. по ч.т.д.496/2009 г. на ВКС, I т.о. и др., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК), при връчването от нотариуса следва да бъде спазен реда по чл.47 от ГПК, съобразно изричното препращане на чл.50 от ЗННД, за да се счете, че длъжникът е известен чрез залепване на уведомление не е достатъчно само отразяването от страна на нотариуса, че лицето не е намерено на адреса, залепено е уведомление и никой не се е явил, за да го получи. Необходимо е да бъдат приложени доказателства, че процедурата по чл.47, ал.1-5 от ГПК е спазена изцяло, определеният от нотариуса служител трябва да посочи къде е залепил уведомлението, дали е имал достъп до пощенска кутия, пуснал ли е уведомление в нея, за установяването на което следва да се приложи отрязък от самото уведомление, да бъде отразено кога са извършени действията, да се извърши проверка за настоящия и постоянен адрес на длъжника – физическо лице. Ето защо, съдът намира, че при връчване на книжата нотариусът следва да приложи нормата на чл.47 от ГПК във всичките й хипотези, като при необходимост следва да издири и постоянния или настоящ адрес на длъжника, съобразно предоставения му достъп с нормата на чл.19 от ЗННД.

При изменението на разпоредбата на чл.47 от ГПК с ДВ, бр.86/2017 г., и въвеждането на изискване за връчване по месторабота, местослужене и място на осъществяване на стопанска дейност, не са въведени изменения на съответните разпоредби на чл.19 от ЗННД, както и на чл.74, ал.1, т.4 от ДОПК, които да дават възможност на нотариусите за достъп до данни представляващи данъчна и осигурителна информация. Налице е разминаване между вменените с разпоредбата на чл.47, ал.3 от ГПК задължения за издирване на местоработата на адресатите и липсата на предоставени правомощия на нотариусите за достъп до тази информация по реда на чл.74 от ДОПК, като противоречащите си разпоредби са в нормативни актове от един и същи ранг. С оглед констатираното противоречие и липсата на разписани правила за достъп до осигурителна информация, според настоящия състав, нотариусите не могат да прилагат разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК, когато не е извършено връчване до длъжника по месторабота, стига такава да е съществувала към същия момент.

В конкретния случай, изискванията на чл.47 от ГПК не са спазени от нотариуса при връчването на нотариалната покана. От същата е видно, че е била изпратена единствено на посочения от кредитора адрес, на който лицето не е било намерено. По делото е установено чрез извършена справка в НБД „Население“, че този адрес е регистриран като постоянен и настоящ адрес на длъжника. Неоснователно е твърдението в частната жалба, че по делото е установено, че длъжникът Стоянов е пенсионер от 30.11.1999 г., възрастта на длъжника – 73 г. не е пречка нито той да полага труд, вкл.по трудово правоотношение, нито да осъществява стопанска дейност. По делото липсват данни, нотариусът да е поискал справка от НОИ за местоработата на ответника с оглед връчване на поканата по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност на длъжника съобразно разпоредбата на чл.47, ал.3, изр.второ от ГПК.

Поради липсата на данни за изпълнение от нотариуса на процедурата по чл.47, ал.1-5 ГПК, съдът приема, че нотариалната покана не е редовно връчена на длъжника Стоянов, което води до извода, че длъжникът не е уведомен за изявлението на банката и предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила, и не са налице предпоставките по чл.418, ал.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист.

 

По отношение на длъжника Д.С., поръчител, според заявителя, по договора за кредит, съдът намира следното:

Съгласно трайната съдебна практика, уведомяването на поръчителя е без правно значение за настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост на вземането. За да породи присъщото си преобразуващо действие, волеизявлението на кредитора по чл.60, ал.2 от ЗКИ следва да е редовно връчено на главния длъжник. Отговорността на поръчителя е акцесорна, поради което не може да бъде ангажирана при ненастъпила изискуемост на задължението по отношение на главния длъжник.

В настоящия случай обаче, по делото не е установено качеството на поръчител на длъжника Д.С..

Както се посочи по-горе, заповедното производство е образувано по заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, против солидарните длъжници Христо Стоянов и Мария Куюмджиева, двамата като кредитополучатели, и Д.С. като поръчител, като се посочва от заявителя, че паричното вземане на банката произтича от „Договор за кредит за текущо потребление от 10.02.2009 г., Общи условия, и Договор за поръчителство, сключен с Д.С.“. В приложения към заявлението документ по чл.417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК" ЕАД за сметка № 17939277 от 11.10.2018 г. по Договор за кредит за текущо потребление от 10.12.2009 г. е посочено, че длъжникът Д.С. има качеството на поръчител. В документа по чл.417, т.2 ГПК, обаче не е посочено основанието, от което произтича задължението на поръчителя, а като единствено основание на отговорността на солидарните длъжници, вкл.на длъжника Д.С., е посочен Договорът кредит за текущо потребление от 10.12.2009 г., сключен между заявителя "Банка ДСК" ЕАД и кредитополучателите Христо Стоянов и Мария Куюмджиева. Поръчителството е отделен едностранен, формален, безвъзмезден и акцесорен договор, страни по който са кредиторът и поръчителят. Главната сделка е предпоставка за съществуването на поръчителството, но макар и функция на главния дълг, поръчителството разкрива известна самостоятелност - може да се поръчителства за по-малко или при по-леки условия, съществуват допълнителни изискванията за валидността на поръчителството, допълнителни основания за отпадане на отговорността на поръчителя и пр. В случая към заявлението не са приложени нито Договора за кредит, нито Договора за поръчителство, като за последния не е посочено дали е отделен договор, съответно не е посочено от коя дата,  за кой кредит, при какви условия е сключен, или е инкорпориран в договора за кредит. Ето защо, според настоящия състав, не могат да се установят нито наличието на такъв договор за поръчителство, нито условията, при които евентуално е сключен.

Подаването на заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу поръчителя, следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането за издаване на заповед за изпълнение, включително посочване на договора за поръчителство. Действително, съгласно т.2б от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.417 от ГПК, при което съдът се произнася въз основа на представен от заявителя документ, е допустимо основанието и предмета на вземането да се определят въз основа на този документ, тъй като по смисъла на закона същият е задължително приложение към заявлението, въз основа на което се издава заповед за незабавно изпълнение, при което основанието за издаване на заповедта е наличието на годно за изпълнение притезателно право, удостоверено именно от документа. В настоящият случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК – „извлечение от счетоводните книги" на Банката – жалбоподател, а в извлечението от счетоводните книги единственото вписано основание, на което се претендира отговорността на дръжниците, вкл.на поръчителя, е Договорът кредит за текущо потребление от 10.12.2009 г.. Договорът за поръчителство, макар и акцесорен, в случая е оформен като отделен договор, сключен между други страни, поради което следва да бъде посочен в документа по чл.417 от ГПК, за да ангажира отговорността на поръчителя, което в случая не е налице.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Д.С., също е правилно.

 

Ето защо, въззивният съд намира, че депозираната частна жалба е неоснователна и не следва да се уважава, а поради съвпадение на изводите на настоящия съд с тези на първата инстанция, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

С оглед неоснователността на жалбата, на заявителя не се дължат разноски за настоящото производство.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.418, ал.4 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждането, инкорпорирано в Заповед № 3666 от 12.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.7272/2018 г., по описа на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК“ ЕАД гр.София, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците Христо Георгиев Стоянов и Д.В.С., в качеството им съответно на кредитополучател и на поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 10.02.2009 г., сключен между Банката-заявител като кредитор, и Христо Георгиев Стоянов и Мария Димитрова Куюмджиева, като кредитополучатели, и договор за поръчителство, сключен с Д.В.С...

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

2.