№ 39117
гр. София, 27.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20231110115269 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Е. Д. Д., ЕГН
**********, от град София, *** против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК: *********
, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“
№ 28, ет.2 представлявано от ****, и против ”ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:
*********, гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, с
управител ****.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответниците, като в предвидения от закона
срок са депозирани отговори на исковата молба и е заявен насрещен иск.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си
интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
По главния иск
Ищцата твърди, че е сключила Договор за паричен заем ****, сключен с ответника „
Изи Асет Мениджмънт “ АД. Твърди се, че съгласно договора е получила заемната сума от 2
600 лева, и общо дължима сума с лихва 3100,10 лева, при срок на кредита 10 вноски.
Твърди се, че във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем, ищцата е сключила с
1
втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, Договор за предоставяне на
поръчителство №4550767, с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем, като се е
съгласила за плати възнаграждението за поръчител в общ размер на 1199.90 лева или 119.99
лева за всяка вноска.
Сочи се, че по този начин общото задължение по договора за заем и по допълнително
сключения във връзка с него Договор за предоставяне на поръчителство е в общ размер на
4300 лева.
Твърди се, че Договор за паричен заем № 4550767 сключен с „ Изи Асет Мениджмънт “
АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр.
с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен
заем № 4550767 сключен с ответното дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
Твърди се, че Договор за предоставяне на поръчителство № 4550767 е нищожен на
основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4, от
ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Твърди се, че в договора за заем - Договор за паричен заем № 4550767 е посочена само
абсолютна стойност на ГПР. Твърди се, че липсва ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият/.
Твърди се, че не е ясно по какъв начин е формиран ГПК по договора за заем, неясни са
както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема.
Твърди се, че посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как точно
се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР.
Твърди се, че в процесния договор за заем, доколкото договора за поръчителство е
негов компонент е нарушен чл.19, ал.1 от ЗПК и размера на ГПР е над законоустановения.
Твърди се, че след справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се
установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на
„Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Твърди се в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем
№ 4550767 сключен с ответника „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожна на основание чл.
26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да:
- прогласи за нищожен Договор за паричен заем № 4550767/28.7.2022 година, сключен
между Е. Д. Д., ЕГН **********, от град София, *** и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД,
ЕИК: ********* , със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2 представлявано от ****, а в условията на евентуалност, че
клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № 4550767/28.7-2022 година е нищожна;
2
- прогласи за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № 4550767/28.7.2022
година, сключен между Е. Д. Д., ЕГН **********, от град София, *** ”ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, ет. 2, ап. 40-46, с управител ****.
Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ищцата.
С отговора на исковата молба „Изи Асет мениджмънт“ АД оспорва заявените от
ищцата възражения за нищожност на договора за паричен заем.
Твърди се, че с договора няма изискване за сключване на договор за поръчителство.
Твърди се, че клаузите на договора са в пълно съответствие с изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Твърди се, че
Договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от
Закона за потребителския кредит.
Твърди се, че лихвеният процент по процесния договор е фиксиран и е ясно посочен в
чл. 2, т. 6 от договора. Твърди се, че Годишният процент на разходите по договора е
изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като ГПР е изчислен по определения в Приложение 1
(ЗПК) начин.
Твърди се, че Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България - основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс
10 процентни пункта /Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения/, с оглед на което няма нарушение на
чл. 19 от ЗПК.
Твърди се, че възнаграждението по договора за поръчителство не е включено при
изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя.
Твърди се, че Договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно
правоотношение, с различен правен субект, възникнало след сключване на договора за
паричен заем. Възнаграждението на дружеството-гарант не е част от заемното
правоотношение по Договора за заем и не представлява пряк разход, свързан с кредита.
Възнаграждението на дружеството-гарант е насрещна престация срещу поетото задължение
за обезпечаване на кредит. Същото е дължимо не към Заемодателя, а за предоставена услуга
от „Файненшъл България“ ЕООД, като е уговорено да възникне задължение по нея, само при
неизпълнение от страна на заемателя на задължението му да представи едно от другите две
обезпечения по договора за заем.
Твърди се, че възнаграждението по договора за поръчителство не представлява и
разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на
договор с дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита.
3
Твърди се, че заемополучателят е можел да избира измежду три вида обезпечения,
които да представи.
Оспорва се, невключването на възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР
да е заблуждаваща търговска практика, водеща до неравноправност на уговорката за ГПР и
до нищожност на клаузата за ГПР са неоснователни.
С оглед на заявените възражение в отговора на исковата молба се иска съдът да
отхвърли исковите претенции срещу този ответник и му присъди разноски.
С отговора на исковата молба ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
твърди, че процесният договор за поръчителство е действителен, тъй като отговаря на
приложимите изисквания на закона, тъй като е сключен валидно - между лице, което е
вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.3а ЗКИ, в рамките на
предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на
договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи,
като е спазена и изискваната форма.
Твърди се ,че процесният договор за поръчителство не страда от пороците, посочени в
исковата молба или твърдените пороци не водят до нищожност на договора.
Твърди се, че „Файненшъл България“ ЕООД е вписано като финансова институция в
Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.3а ЗКИ, с основен предмет на дейност:
предоставяне на гаранционни сделки по занятие и именно в това си качество - на търговец,
Дружеството сключва гаранционни сделки (поръчителство) - обезпечава изпълнението по
договори за кредит срещу възнаграждение (по занятие).
И този ответник иска от съда да отхвърли исковата претенция и му присъди разноски.
По насрещния иск
В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен иск от „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център", ет. 2, офис 40-46, представлявано от *** -
изпълнителен директор против Е. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.
Люлин, № 522, вх. А, ет. 8, ап. 30.
Твърди се, че по сключения между страните Договор за паричен заем № 4550767 Е. Д. е
получила сумата от 2600 лева, срещу задълженията да я върне на 10 равни месечни вноски,
всяка от които в размер на 310,01 лева.
Сочи се, че е бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.00 %, въз
основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора
възлиза на 500,10 лв.
Твърди се, че общата дължима сума, съгласно чл. 2, т 7 от Договора, възлиза на сумата
от 3100,10 лв., като първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на 30.08.2022 г., а
последната - на 27.05.2023 г., до която дата цялата дължима по договора сума е следвало да
бъде погасена.
4
Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба – 8.11.2023 година Е. Д. не е
изпълнила изцяло задълженията си по договора и не е върнала заемната сума.
Иска се, в случай, че бъде уважен предявеният от Е. Д. иск за нищожност на договора –
същата да бъде осъдена да плати сумата от 2289,99 лв., представляваща дължимата главница
по процесния договор след прихващане на платената лихва.
В условията на евентуалност се иска - ако бъде отхвърлен предявеният срещу „Изи
Асет Мениджмънт“ АД иск, то Е. Д. да бъде осъдена да плати дължима сума от 2790,09 лв.,
представляваща неплатена главница- 2376,66 лв., както и дължима възнаградителна лихва -
413,43 лева.
С отговора на исковата молба по насрещния иск се оспорва неговата основателност и
се иска от съда да го отхвърли.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните искови претенции:
- по претенциите за прогласяване на нищожност – главна и евентуална – правната
квалификация е чл. 26, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите
във връзка с чл. 143, ал.1 и чл.146 от Закона за защита на потребителите.
- по насрещната искова претенция – за осъждане за главница и лихва по договор за
паричен заем – правната квалификация е чл.240, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се
произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ищеца, като се има предвид
постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98
до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat
Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този
смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-
40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24,
дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че
облигационното правоотношение очертава ответникът като потребител и съответно в казуса
е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на
клаузите на договор за паричен заем и договор за поръчителство и приложимите към тях
Общи условия – съдът ще извърши проверка по смисъла на чл. 143 – 147а от Закона за
защита на потребителите.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – не се спори сключването на
договора за паричен заем и договора за поръчителство.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
Всяка от страните е длъжна в условията на пълно и главно доказване да установи
твърденията и възраженията си.
За ищеца е тежестта да докаже свързаност на лицата, а като ответник по насрещния
осъдителен иск е негова тежестта да докаже точно изпълнение.
За ответниците е тежестта да докажат твърденията си, от които черпят права.
За ищеца по насрещния иск е тежестта да докаже претенцията си по основание и
размер, както и установи периода на дължимост на претендираната лихва и нейния размер.
По доказателствените искания
Представените с исковата молба, насрещната искова молба и отговорите на исковата
молба писмени доказателства са относими и съдът следва да допусне като такива в процеса.
Заявеното искане за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна експертиза
съдът приема за относимо, като следва да даде възможност на първоначалния ищец да
изрази становище и постави въпроси на вещото лице. В този смисъл по това искане съдът
ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата
молба, насрещната искова молба и отговорите на исковата молба писмени доказателства
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ по искането за допускане и назначаване на съдебно –
счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ настоящият съдебен състав ще се произнесе и по
основания за нищожност, които не са заявени от ищеца, като се има предвид постоянната
съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-
244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores
SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл
националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
6
Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-
40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24,
дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че
облигационното правоотношение очертава ответникът като потребител и съответно в казуса
е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на
клаузите на договор за паричен заем и договор за поръчителство и приложимите към тях
Общи условия като съдът ще извърши проверка по смисъла на чл. 143 – 147а от Закона
за защита на потребителите.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните: В случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не
изрази становище по отговора на исковата молба и не иска разглеждане на делото в негово
отсъствие ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл.232, изречение второ, съгласно което в новото дело ищецът може да
ползва събраните доказателства само ако за тяхното повторно събиране има трудно
преодолима пречка.
٧ Страната, която живее или замине за чужбина за повече от един месец, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.Когато посочените лица не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени
/чл.40 ГПК/.
٧ Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и
се смята за връчени /чл.41 от ГПК/. При неизпълнение на задължението по чл.41, ал. 1 от
ГПК, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила,
без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения
7
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация. Тази
процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба
ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса -
чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че
медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни
книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на
определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС
електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани
преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите
произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да
посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по
делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен
адрес: ************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: единния портал за електронно
правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/; квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
8
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014". Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но
страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от
ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето
лице, задължено да представи намиращ се у него документ. Съгласно чл. 38, ал. 7 от ГПК -
когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез
системата по ал. 2, т. 3.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: електронен запис от информационната система на портала, подпечатан
с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; електронен запис на
връчването от квалифицирания доставчик на електронни удостоверителни услуги - при
връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; потвърждение, че съобщението е получено - при
връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
9
В ЕИСС да се отбележи ел. адрес за връчване, посочен от страните и техните
процесуални представители и връчването да се извърша на посочените ел. адреси, като
в случай на връчване на адвокат - същото след 2.2.2023 година да се извършва по
правилата на чл.51, ал.1, ал.2 и ал. 3 от ГПК.
Указва на страните, че: когато електронните изявления до съда се подават от
пълномощник, към изявлението се представя електронен образ на пълномощното, снет по
реда на чл. 360ж от Закона за съдебната власт във вид и по начин, позволяващи
възпроизвеждането му, освен ако упълномощаването не се извършва от страната по
електронен път. В случай, че упълномощаването е извършено по електронен път,
пълномощното следва да е подписано с квалифициран електронен подпис и по начин,
позволяващ удостоверяване на времето на подписване на пълномощното с точност до
година, дата, час, минута и секунда с квалифициран електронен времеви печат.
Документ за внесени държавни такси и разноски по сметка на съда не се представя, ако
са заплатени по електронен път в процеса на подаването на изявлението и в
информационната система, използвана от съда, е получено електронно уведомление за
плащането.
Към електронни изявления преписи за страните не се представят. Съдът възпроизвежда
изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и
след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са
заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да
получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна
форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал.
3 ГПК, освен в случаите по чл. 83 ГПК.
Указва на страните, че в случай на депозиране на документи по електронен пък и
по смисъла на чл.102з, ал.3 от ГПК за изготвянето на служебни се дължи заплащане по
сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 0,10 лева на страница,
като в противен случай за неплатените суми ще бъде издаден служебен изпълнителен
лист в полза на бюджета на съда на основание чл.109 от Правилника за
администрацията в съдилищата и на основание чл.404, т.1 ГПК. В този смисъл
Съдът указва на ищцата да заплати сумата от 0,20 лева за служебно изготвени
преписи, на „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати сумата от 0,70 лева за служебно
изготвени преписи, на „Файненшъл България“ ЕООД да заплати сумата от 0,50 лева за
служебно изготвени преписи.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 18.12.2024 година
от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца с отговора на исковата
молба, а на насрещния ищец с отговора на насрещната искова молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11