№ 109
гр. Берковица, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-Т.А
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-Т.А
Административно наказателно дело № 20231610200193 по описа за 2023
година
Производството е по чл. 59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-0243-000539/ 11.07.2023 г. на
Началник Група в ОДМВР Монтана, РУ Берковица е наложено на Д. Д. Т. от
с. Бързия, ул. ”Еделвайс” № 1 и с ЕГН ********** административно
наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.1, т. 4 от
ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление Т. моли същото да бъде
отменено, като незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния
закон и административно процесуалните правила.
В съдебно заседание не се явява. Упълномощен от него адвокат, в
нарочна молба, поддържа жалбата и развива подробни доводи за отмяна на
НП. Прави искания за допълнителни доказателства, които съдът намира за
неоснователни, тъй като намира, че делото е попълнено с достатъчно
доказателства и исканията са неотносими към спора.
Ответната страна– Началник РУ Берковица, не изпраща представител. В
писмото с което е изпратена жалбата моли съда да потвърди наказателното
постановление по ЗДвП на РУ Берковица.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на
съставен на 26.06.2023 г. от Е. И. А. – младши автоконтрольор при РУ
Берковица в ОДМВР Монтана АУАН срещу жалбоподателя Д. Д. Т. за това,
че на 10.06.2023 г., в 11:25 часа, като неправоспособен водач, в с. Бързия на
ул.“ Петроханска“, при бензиностанция И-Газ с посока на движение от
1
проход Петрохан към цех за минерална вода „КОМ“, управлява мотоциклет
„Пиаджо“ 75 куб. см. с чуждестранен peг. номер 670UCY и рама номер
NSL1T1083406, като след изпреварване и изравняването на водача на
мотоциклета със служебния автомобил „Киа Сийд“ с peг. номер СВ9951КА с
включен светлинен и звуков сигнал при подаден сигнал за спиране през
страничния прозорец със стоп палка по образец с надпис "МВР" и указване
мястото на спиране, водачът възприема сигнала, но не се подчинява на него, а
продължава своето движение по ул. „Петроханска“. Водачът е последван и
установен в с. Бързия на ул. „Младост“ пред дом номер 9, където реализира
ПТП.
По този начин според наказващия орган жалбоподателят е осъществил
състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП: Не спира плавно на посоченото
място или в най- дясната част на платното за движение при подаден сигнал за
спиране от контролен орган.
АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и от
нарушителя, като последният не е вписал, че има възражения. Препис от
АУАН е връчен на нарушителя на 26.06.2023 г., което е удостоверено с
подписа му.
В законоустановения тридневен срок пред контролните органи
жалбоподателят не е упражнил правото си на писмено възражение срещу
съставения АУАН по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
На основание констатациите в акта било издадено и атакуваното НП, с
което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание – глоба в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 /шест/ месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Актосъставителя и свидетеля по акта не се явяват в съдебно заседание,
за да потвърдят констатациите, отразени в АУАН.
По делото са представени като доказателства НП, АУАН, Докладна
записка, КП ПТП, Схема на ПТП, Заповед от 14.05.2018 г., Заповед от
07.06.2017 г., Заповед от 09.12.2016 г., Справка за нарушител/ водач.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Безспорни са установените по делото факти за предприети от
контролните органи действия по извършването на проверка на
жалбоподателя. Действията се изразяват в сигнал за спиране през страничния
прозорец на служебния автомобил „Киа Сийд“ с peг. номер СВ9951КА, който
бил и с включен светлинен и звуков сигнал, подаден със стоп палка по
2
образец с надпис "МВР" и указване мястото на спиране. Именно тези
действия обективират дадените от контролните органи полицейски
нареждания спрямо водача на МПС – да спре автомобила, за да му бъде
извършена проверка. Доколкото водачът има задължението да остане на
мястото на проверката до момента на приключването й, то даването на
изрично полицейско нареждане в тази насока не е необходимо, но въпреки
това такива са дадени. В обстоятелствената част на НП е описано, че водачът
възприема сигнала, но не се подчинява на него, а продължава своето
движение. Самото напускане на мястото на проверката обективира отказ на
водача да изпълни даденото нареждане на контролния орган, водачът да
остане на място до приключване на проверката. Същевременно, доколкото е
установено, че впоследствие водачът е последван и установен в с. Бързия, на
ул. „Младост“, пред дом № 9, където реализира и ПТП, то очевидно
проверката не е била осуетена, поради което правилно наказващият орган е
приложил квалификацията по чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДвП, а не тази по чл.175,
ал.1, т.3 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние, в
съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и
субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН и осъществява както от обективна така и от субективна страна
административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, за което жалбоподателя
основателно е бил санкциониран.
Разпоредбата на чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП визира наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба
от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението.
Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в
рамките на посочените в правната норма размери, съобразено с извършеното
деяние, което означава всяко наказание да бъде конкретно определено и
съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че наказаният е
извършил виновно действие, което по смисъла на чл. 6 от ЗАНН се явява
административно нарушение, поради което съдът счита, че правилно наказващият
орган отчитайки тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване,
както и всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, имотното
състояние на нарушителя, както и обществената опасност на този вид
административно нарушение, е наложил на жалбоподателя предвиденото в закона
наказание глоба и лишаване от право да се управлява МПС към максималния
размер.
Съдът намира, че така определеното наказание ще изпълни целите на
наказанието-да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установеният в страната правен ред и да въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани, съгласно чл. 12 от ЗАНН.
Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0243-000539/
11.07.2023 г. на Началник Група в ОДМВР Монтана, РУ Берковица, с което
на Д. Д. Т. от с. Бързия, ул. ”Еделвайс” № 1 и с ЕГН ********** е наложено
административно наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175,
ал.1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14
дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
4