№ 1016
гр. Варна, 18.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20233100102452 по описа за 2023 година
Производството е правно основание чл.140 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „КАРИЯН -2" ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул."****,
представлявано от управителя Каролина Бойчева Цампарова, действаща чрез
процесуален представител по пълномощие адвокат Е. К. К., от от АК-Варна и
съдебен адрес гр. Варна, бул. **** ПРОТИВ: „ДАЛИЯ АСЕТ" ЕАД с
ЕИК:*********, седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. ****
представлявано от М. С. М., с която е предявен иск с правно основание чл.31
ал2 от ЗС и цена на иска 110 000 лева.
В исковата си молба ищеца твърди, че е собственик на 253.00 кв.м.
/двеста петдесет и три квадратни метра/ идеални части от Дворно място,
находящо се на гр.Варна, община Варна, област Варна, район „Одесос", ул.
„Дръзки" №23 /двадесет и три/, цялото с площ 335 кв.м. /триста тридесет и
пет квадратни метра/, съставляващо Поземлен имот с идентификатор
10135.1506.749 /едно нула едно три пет точка едно пет нула шест точка седем
четири девет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18- 98/10.11.2008г. на ИЗ на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е
от 20.01.2014г., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин
на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10ш), предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 461, съседи: 10135.1506.835, 10135.1506.777,
10135.1506.837, 10135.1506.750, 10135.1506.746.
1
Дружеството ответник е собственик на находящите се в гореописаното
дворно място сгради.
Според ищеца собственикът на сградата няма право да завземе цялото
дворно място безвъзмездно и да пречи на правото да ползва имота от страна
на неговия собственик.
Дружеството ответник ползва съсобствения имот.
С Покана с телепоща изх.№15/13.06.2023год. ищеца е поискал
ответника да му заплаща обезщетение за ползване на имота в размер на
месечния пазарен наем от 5000 лева месечно, считано от 25.02.2022г. до
отпадане на основанието за заплащане на обезщетението.
С исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли съда да
постановите решение, с което:
ОСЪДИ „ДАЛИЯ АСЕТ" ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „КАРИЯН
-2" ООД, ЕИК ********* сумата в размер на 110 000(сто и десет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за това че ищеца е лишен от ползването на
253.00 кв.м. от съсобственото с ищеца Дворно място, находящо се на
гр.Варна, община Варна, област Варна, район „Одесос", ул. „Дръзки" №23
/двадесет и три/, цялото с площ 335 кв.м. /триста тридесет и пет квадратни
метра/, съставляващо Поземлен имот с идентификатор 10135.1506.749 /едно
нула едно три пет точка едно пет нула шест точка седем четири девет/, за
периода от 25.02.2022 год. до датата на депозиране на исковата молба
12.12.2023
Претендира направените по делото разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по иска, с
който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Оспорва правото на собственост на ищеца и на неговите праводатели.
Оспорва действителността на прехвърлителните сделки по
нотариалните актове, с които се легитимират ищецът, и неговите праводатели,
както и апорта в полза на ищеца, поради недействителност и нищожност,
поради липса на предмет - описаните в тях недвижими имоти не съществуват,
което е установено и прогласено с влязло в сила съдебното решение по гр.
дело № 439/1999 г. по описа на АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВАРНА и влязло в сила
2
решение по в.гр.д. № 237/2005 г. по описа на АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
препис от които прилагаме към настоящия отговор.
Според ответника в решението е постановено, че Ресторант „Галера",
заема изцяло посочения имот.
В съдебното решение е прието, че собствеността върху имота не може
да бъде възстановена реално на бившите собственици, поради отсъствие на
предпоставката по чл. 1 от ЗВСОНИ, а именно - той да съществува реално до
размерите, в който е отчужден. Поради това договорите са с невъзможен
предмет.
С влизане в сила на решението, с което договорът по нотариалните
актове на праводателите на ищеца са прогласени за нищожни, са прогласени
за нищожни всяка отделна правна сделка, така и правните й последици.
С решение на ВКС №255 от 29.06.20 Юг. по гр.д.№5342/2008г., III ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК по предявен иск по чл.59 ЗЗД е разяснено
принципното положение, че изначално не се дължи обезщетение за
ползването на част от реституиран терен, върху който след национализацията
на имота са построени нови сгради.
След реституцията държавата, респ. държавното предприятие има
статут на суперфициарен собственик и следва да се ползва от терена под тях
съгласно чл.64 ЗС, като не се дължи обезщетение за това ползване.
Построените след национализацията сгради не се обхващат от реституцията,
тъй като тя визира само размера на одържавеното имущество, налично към
момента на влизане в сила на ЗВСОНИ. Върху построените след
национализацията сгради държавата запазва правото си на собственост, като
собствеността й върху построеното е аналогична на суперфициарния
собственик, който държи притежаваните сгради върху
Открита тераса е била предмет на разглеждане в горецитираното
гражданско дело на ВАС и е отразена в Скицата - Приложение № по гр. д. №
237/2005 г. на Апелативен съд Варна, неразделна част от решението.
След постановяване на Решението на Апелативен съд Варна по в.гр. д.
№ 439/1999 год. влязло в сила на 09.05.2001 год. е съставен нотариален акт за
собственост от 20.04.2016 год., с който АГРОПЛАСМЕНТ – 92-В АД е
собственик и на отстъпеното право на строеж върху посочения в ИМ
поземления имот с идентификатор № 10135.1506.749.
3
Ответника оспорва констативен нот. акт за собственост, издаден от
помощник - нотариус, без необходимата по закон компетентност, тъй като на
чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗННД Помощник-нотариусът не може да изготвя, съставя
и подписва актове, с които се признава правото на собственост или
ограничени вещни права върху недвижим имот, поради което извършеното от
него удостоверяване е недействително и нищожно.
При сключването на апорт № 110/2021 г. не е прехвърлено правото на
собственост върху имота на ул. Дръзки № 23 в полза на настоящия ищец, тъй
като никой не може да се разпореди с повече права, отколкото Молят съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен.
Моли съда да присъди направените по делото разноски.
Предявения иск е с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.
Хипотезата на чл.31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по
чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване.
Обезщетението по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е регламентирано като
средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с
общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация
срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците.
Право на обезщетение за ищцата възниква, когато придобие качеството
на съсобственик в общата вещ, общата вещ в случая недвижимия имот се
ползува лично само от ответника и обезщетение се дължи от деня на
писменото поискване.
По доказателствената тежест.
Съдът следва да укаже на страните, че доказателствената тежест се
разпределя съобразно правилото на чл.154 от ГПК, като всяка страна носи
тежестта да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си
правни последици, като в тежест на ищеца по предявения главен иск е да
докаже, че е съсобственик на дворното място, че то се полза изцяло от
ответника и го е поканил да му предостави ползването.
В тежест на ищеца, съдът следва да възложи да докаже и размер
претендираното обезщетение.
По иска с правна основание чл.31 ал.2 от ЗС в тежест на ищеца е да
докаже, че притежава правото на собственост за 253 идеална част от
4
процесния имот и целия имот се ползва от ответниците, като и размера на
обезщетението.
Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното
възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота
съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността и само за
времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с
общата вещ съобразно своя дял.
В тежест на ответниците е да докажат наличие на правоизключващото
обстоятелства, че ответника е суперфициарен собственик на постройките
изградени върху процесния имот, който е изцяло застроен т.е. няма свободна
площ от имота, който да не е застроен и от който ищеца да е лишен от
ползването му.
Съдът намира, че приложените към исковата молба писмени
доказателства са относими и допустими към предмета на спора, поради което
искането за прилагането им следва да бъде уважено, на основание чл.140, ал.2
от ГПК.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
На страните по делото бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено
становище по доклада на иска.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:
Предявеният иск е с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС.
Искът по чл.31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59
от ЗЗД за неоснователно обогатяване.
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ищеца, че тежестта за
установяване на посочените в мотивите факти и обстоятелства е за него
съобразно принципа за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес, определен в чл.154, ал.1 от ГПК.
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ответника, че в негова
5
тежест е да установи фактите и обстоятелствата изложени в мотивите към
определението.
Предвид изразеното от страните становище, съобразно разпоредбата на
чл. 146, ал.1, 1, т.3 и т.4 ГПК, липсват права и обстоятелства, които да се
признават или не се нуждаят от доказване.
ДОПУСКА като писмени доказателства представените с исковата молба
и отговори й такива.
ОТЛАГА произнасянето си по направените от ответника
доказателствени искания след становище на ищеца в срока по чл.146 ал.3 от
ГПК
УКАЗВА на ищеца на основание чл.146 ал.2 от ГПК, че не сочи
доказателства относно размерът на претендираното обезщетение.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 29.05.2024 год. от 15.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните. На същите да се връчи препис от настоящото
определение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по
доклада на иска.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиатора може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към
Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата,
6
в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-
mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация
следва да уведомят съда.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7