Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260047 8.IV.2021 год.
гр. Хасково
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение
в публичното заседание на девети март
през две хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател :
СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Съдебни заседатели :
Членове : БОРЯНА
БОНЧЕВА
КРАСИМИР
ДИМИТРОВ
секретар Галя Кирилова
прокурор Н. Трендафилов
като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров
Внохд дело № 30 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл. 313
и сл. от НПК.
С Присъда № 260010 от 30.10.2020 год. по
нохд N 488/2019 год. РС- Димитровград е признал подсъдимия И.Г.И. *** за виновен в това,
че на 22.12.2018 год. в същия град управлявал МПС - лек автомобил
“Опел Тигра”, рег.№ ******* с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, а именно - 0,59 на хиляда, установено по надлежния ред чрез
извършена по газхроматографски метод съдебно – химическа експертиза №1039-К/1.04.2019
год., след като е бил осъден с влязло в сила на 9.10.2015 год. споразумение по
нохд №555/2015 год. на РС – Хасково за престъпление по чл.343б ал.1 от НК,
поради което и на осн. чл.343б ал.2 вр. ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му
наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, което да изтърпи
ефективно при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, както и на наказание
„глоба“ в размер на 400 лв. На осн. чл.343г от НК наложил на подсъдимия и
наказанието „лишаване от правото да управлява МПС” за срок от 2 години и 6
месеца, считано от 22.12.2018 год., от когато е бил лишен по административен
ред от възможността да упражнява това право.
Със същата
присъда на осн. чл.68 ал.1 от НК е постановил наказанието „лишаване от свобода“
за срок от 4 месеца, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с тригодишен изпитателен срок, наложено по нохд №345/2017 год. на РС –
Хасково, да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим изцяло, отделно и преди
наложеното с настоящата присъда наказание.
Поставил е в
тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
Недоволен от
така постановената присъда е останал защитникът на подсъдимия адв.Н.К. ***,
който в законния срок я обжалва с оплаквания, че е постановена в нарушение на
закона и необоснована. В допълнително писмено изложение излага подробни
съображения в насока, че изводите на съда за умисъл при извършване на
престъплението не почиват на обективна оценка на събраните доказателства, като
са игнорирани последиците от заболяването „цироза на черния дроб“, което имал
подсъдимия, които били обективни, неизбежни, но и непредвидими от него. Тъй
като той не бил лекуван от това заболяване, нямало как да научи, че черният му
дроб практически не функционира и разгражда алкохол много по-бавно, респ.
концентрация на алкохол в кръвта се открива много по-дълго време след
употребата му, в сравнение с обичайните случаи. Неубедителна била поради това
обосновката на съда за безспорно установяване субективният елемент на
престъплението. Било установено по делото, че подсъдимият е употребил алкохол
12 часа преди извършване на деянието и при липсата на представи за болестта си,
следвало да се приеме, че е положил нормалната за всеки водач грижа да
управлява след изтичане на достатъчно дълъг срок от употребата. Ето защо бил
необоснован изводът за съставомерност на деянието му. Отправя искане да се
отмени присъдата, вместо което да се постанови нова - оправдателна.
В законния срок против въззивната
жалба не са постъпили възражения.
По жалбата се отправя искане за
преразпит на вещото лице – съдебен лекар относно обстоятелството какво влияние
оказва чернодробното заболяване на подсъдимия върху процеса на разграждане на
алкохола в кръвта, което настоящата инстанция остави без уважение, тъй като прие,
че същият е бил пълноценно и обстойно изяснен при разпита на вещото лице на
съдебното следствие пред първата инстанция.
В с.з. пред въззивната инстанция
подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените подробни
доводи, оплаквания и искане.Защитникът обръща внимание и на допуснати от съда
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното – правната
квалификация на деянието се обосновавала с предходно осъждане на подсъдимия по
нохд №555/2015 год. по описа на РС – Хасково, но той не бил страна по това
дело. Освен това се постановявала отмяна на условното осъждане на подсъдимия по
нохд №345/2017 год. на РС – Хасково, но и това не било делото, по което той е
бил осъждан. Поради същественото значение за правилността на присъдата на предходните
осъждания на подсъдимия, не следвало да се приеме, че се отнася за технически
грешки, които въззивният състав да коригира.
Прокурор от ОП – Хасково намира, че
районният съд изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно
изясняване на фактическата обстановка, правилно оценил новоустановени факти и
поради това постановил законосъобразен съдебен акт. Дава заключение да бъде
потвърден.
Хасковският окръжен съд, като
провери правилността на обжалваната присъда по посочените в жалбата оплаквания,
изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и от
процесуално легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е допустима.
По същество
е основателна.
Приоритетно
следва да се обсъдят възраженията на защитата за допуснати съществени
процесуални нарушения при постановяване на присъдата.
Против подс.И.
е повдигнато обвинение в престъпление по чл.343б ал.2 от НК затова, че е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за престъпление по ал.1, т.е. за управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Поради това
съществено за правната квалификация е да се установи по делото, че подсъдимият
е бил вече осъждан за престъпление по чл.343б ал.1 от НК и че по това осъждане
не е настъпила реабилитация. В обвинителния акт е посочено, че това предходно
осъждане е по реда на нохд №555/2015 год. по описа на РС – Хасково със
споразумение№90/9.10.2015 год., в сила от същата дата. Справка в деловодството
на РС – Хасково обаче сочи, че това не е вярно. Делото под №555 по описа на
2015 год. на този съд не е наказателно от общ характер, а административно –
наказателно, то не е било водено по обвинителен акт за престъпление по чл.343б
ал.1 от НК, а за административно нарушение и по него няма страна И.Г.И.,
подсъдим, а Я. Х. И., жалбоподател. Настоящата
инстанция оставя без коментар отразеното в издадената от Бюро съдимост при РС –
Димитровград справка за съдимост на подсъдимия, но ще изтъкне, че до
горепосоченото противоречие най-вероятно не би се стигнало, ако органите на
досъдебното производство приобщаваха освен справка за съдимост и копия от
бюлетините за съдимост.
Така
допуснатата грешка е възпроизведена в диспозитива на присъдата, където също е
посочено, че подс.И. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда, след като е бил осъден за управление с концентрация на алкохол
над 1,2 на хиляда по нохд №555/2015 год. на РС – Хасково.
С
обжалваната присъда районният съд е постановил приложение на чл.68 ал.1 от НК
по отношение на наложено наказание „лишаване от свобода“ по предходно осъждане
на подсъдимия, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК.
Посочил е, че същото е нохд №345/2017 год. на РС – Хасково. В същото време в
мотивите си в противоречие с това е обсъдил, че се отнася за наказание,
наложено по предходно негово осъждане по
нохд №345/2017 год., но на РС –
Димитровград. По отношение на това осъждане, в същия смисъл, че се отнася за
нохд №345/2017 год. на РС – Димитровград, е горецитираната справка за съдимост,
издадената от Бюро съдимост при РС – Димитровград.
Настоящата
инстанция споделя доводите на защитата затова, че не би могло да се приеме, че
се отнася за допуснати технически грешки, както и затова, че не са налице
процесуални способи и съответни правомощия, чрез които въззивният съд би могъл
да коригира същите.
Правилното
посочване на предходното осъждане е съществено за правната квалификация на
деянието, но е същевременно и факт с решаващо правно значение, против който
подсъдимият се защитава. Допусната е още при привличането му като обвиняем на
ДП, възпроизведена е в обвинителния акт, и в присъдата.
По отношение
на втората „грешка“, от една страна е налице противоречие между мотиви и
диспозитив на присъдата. От друга – присъдата в този ѝ вид е неизпълнима
в частта относно постановеното приложение на чл.68 ал.1 от НК, защото е
постановено да се изтърпи наказание, което не е било наложено по посоченото
дело, нито със съдебен акт на посочения съд.
Ето защо
гореописаните недостатъци на обжалваната присъда настоящата инстанция
квалифицира като съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на страните – подсъдим и защитник, което е
неотстранимо от въззивния съд. Това налага присъдата да бъде отменена, а делото
– върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
При повторното
разглеждане на делото съдът следва да обсъди по-подробно и с нужното внимание
останалите изтъкнати от защитата доводи и оплаквания. В мотивите на обжалваната
присъда правилно е прието, че наличието на заболяване, което затруднява и
значително забавя разграждането на алкохола в кръвта на подсъдимия не го
оневинява, както и че от обективна страна разпоредбата на чл.343б от НК не
допуска изключения и не прави разграничения за боледуващи от конкретни
заболявания и приемащи определени медикаменти. За субективната страна на
деянието е посочено, че подсъдимият е научил за чернодробното си заболяване
през 2017 год., но не и дали това се отнася и за неговите последици, изразяващи
се в забавено разграждане на алкохола, още повече в контекста на събраните
данни по делото, че е управлявал МПС повече от 12 часа след употребата на
алкохол.
Водим от горното и на основание чл.334 т.1 вр. чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 260010 от 30.10.2020 год. по нохд № 488/2019
год. по описа на РС– Димитровград и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на РС - Димитровград за отстраняване на указаните съществени процесуални
нарушения.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: