Р Е Ш Е Н И Е
№ 582/18.3.2021г.
Град Пловдив, 18.03.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, Х състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2463
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.268 ДОПК.
Образувано
е по жалба П.Н., лично и като едноличен търговец под фирма ЕТ „Ариско – П.Н.”,
против решение № 286 от 26.08.2020 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, с което
е оставена без уважение жалба с вх.№ 70-00-6831 от 20.06.2017 г. срещу действия
на публичен изпълнител по изпълнително дело № 16110000289/2011 г. по описа на
ТД Пловдив на НАП относно процедура и съобщение за продажба чрез търг с тайно
наддаване изх.№ С170016-111-0001176 от 08.06.2017 г., издадено от Иванка Гешева,
старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД Пловдив на НАП.
Според жалбоподателя
обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
необоснованост, несъответствие с целта на закона и несъобразяване с указанията
на съда по влезли в сила съдебни решения, поради което се иска прогласяване на нищожността или
евентуално отмяна на обжалваното решение, както и присъждане на направените
разноски. Съображения по съществото на спора са изложени и в писмени бележки,
депозирани на 02.03.2021 г.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да
се отхвърли като неоснователна. Счита, че са изпълнение указанията в съдебните
решения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съображения по съществото на
спора са изложени в писменото становище, придружаващо административната
преписка, и в писмени бележки от 02.03.2021 г.
Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването, адресат на оспореното решение,
което е неблагоприятно за нея, и в срока по чл.268, ал.1 ДОПК, видно от известието
за доставяне (л.13), поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна
поради следните съображения:
Жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело № 16110000289/2011 г. по описа на ТД
Пловдив на НАП, по което изпълнително дело от страна на публичния изпълнител са
били извършени действия по принудително изпълнение – извършване на публична
продан на възбранен имот, собственост на жалбоподателя. Със съобщение за
продажба чрез търг с тайно наддаване изх.№ С170016-111-0001176 от 08.06.2017 г. (л.84) жалбоподателят е бил
уведомен за обявената публична продан чрез търг с тайно наддаване, който е
трябвало да се проведе на 26.06.2017 г. от 11,30 часа в сградата на дирекция
„Събиране” на ТД Пловдив на НАП.
С жалба вх.№
70-00-6831 от 20.06.2017 г. (л.32) жалбоподателят е оспорил законосъобразността
на действията относно процедурата и съобщението за продажба чрез търг с тайно
наддаване, като е поискал отмяна на съобщението, защото не го е получил и е бил
лишен от възможността да погаси задълженията си по реда на чл.243, ал.2 и
чл.222а преди принудителното изпълнение чрез търг.
Директорът
на ТД Пловдив на НАП се е произнасял неколкократно по подадената жалба, защото
решенията му са били отменяни от Административен съд Пловдив. Така, с решение №
2346 от 18.11.2019 г. по адм. дело № 3451 по описа на АС Пловдив за 2018 година
е отменено решение № 171 от 08.05.2018 г. на директора на ТД Пловдив на НАП и
преписката е върната за ново произнасяне по жалбата на П.Н., защото
административният орган е следвало да проследи и обсъди всички данни по
преписката съгласно изискванията на чл.267, ал.1 ДОПК и да извърши проверка за
редовността на връчването на процесното съобщение, като обсъди детайлно фактите
по връчването съгласно чл.243, ал.2, ал.3 и ал.4 ДОПК, да проследи изпълнението
на изискванията на чл.226, ал.2 ДОПК и как това изпълнение се съотнася към
процесуалните действия, извършени от публичния изпълнител.
С
решение № 1499 от 10.01.2020 г. по адм. дело № 1396/2020 г. по описа на АС
Пловдив е обявена нищожността на последващото решение № 480 от 05.12.2019 г. на
директора на ТД Пловдив на НАП и е върнал преписката за ново произнасяне при
съобразяване на указанията по настоящото решение и по решение № 2346 от
18.11.2019 г. по адм. дело № 3451/2018 г., които са задължителни. Съдът е
приел, че след като директорът на ТД Пловдив на НАП е оставил жалбата без
разглеждане и е прекратил производството, то е очевидно, че той не се е
съобразил с указанията, дадени в решение № 2346 от 18.11.2019 г. по адм. дело №
3451/2018 г.
С обжалваното решение, предмет на настоящото съдебно
производство, директорът на ТД Пловдив на НАП се е произнесъл след връщането на
преписката за ново произнасяне и отново е оставил без уважение жалбата на П.Н. срещу действия на публичен изпълнител по изпълнително
дело № 16110000289/2011 г. по описа на ТД Пловдив на НАП относно процедура и
съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване изх.№ С170016-111-0001176 от
08.06.2017 г. Административният
орган се е съобразил с указанията в двете цитирани съдебни решения, съгласно
които при проверката за законосъобразност следва да се проследи изпълнението на
всички предхождащи действия и актове на публичния изпълнител – от съобщението
за доброволно изпълнение до връчването на разпореждането за определяне на
окончателната оценка.
Директорът на ТД Пловдив на НАП е установил, че за
обезпечаване на установените с ревизионен акт от 25.06.2009 г. публични
задължения е издадено постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки по чл.121, ал.1 ДОПК изх.№ РД-10-234 от 25.06.2009 г., с което е наложена
възбрана върху недвижим имот – апартамент в град Пловдив, ул. „Емил де Лавеле”
№ 11, а с постановление за замяна на наложени предварителни обезпечителни мерки
по чл.199, ал.1 ДОПК изх.№ РД-11-1504 от 17.07.2009 г. е извършена замяна и е
наложена възбрана върху предоставеното от жалбоподателя равностойно имущество –
магазин № 1 в град Пловдив, ул. „Емил де Лавеле” № 11 (постановление за
налагане на обезпечителни мерки на основание чл.195, ал.1 ДОПК – л.238), като е
вдигната възбраната върху апартамента (постановление за отмяна на наложени
обезпечителни мерки изх.№ РД-10-234 от 17.07.2009 г. – л.234). На 30.12.2009 г.
е издадено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на
основания чл.124, ал.4, във връзка с чл.122, ал.1, т.7 ДОПК (л.219) за
обезпечаване на очакваното публично вземане и е наложена възбрана върху същия
недвижим имот – магазин № 1 в град Пловдив, ул. „Емил де Лавеле” № 11. На
29.03.2010 г. е издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки –
възбрана върху магазин № 1 в град Пловдив, ул. „Емил де Лавеле” № 11, с което е
продължено действието на наложеното с предходното постановление от 30.12.2009
г. предварително обезпечение.
Установено е, че на П.Н. е изпратена покана за
доброволно изпълнение изх.№ СБ04-522-1 от 27.05.2010 г. (л.212), получена от
длъжника на 29.05.2010 г. (известие за доставяне – л.213), и покана за
доброволно изпълнение изх.№ СБ04-477-1 от 02.02.2011 г. (л.204), получена от
пълномощник на длъжника на 04.04.2011 г. (известие за доставяне – л.205). Със
съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 ДОПК изх.№
0289/2011/000004 от 28.05.2012 г. (л.202), получено от пълномощник на длъжника
на 05.06.2012 г., П.Н. е уведомен за образуваното изпълнително дело и е поканен
в 7-дневен срок да плати задължението си. На П.Н. е изпратена също покана за
доброволно изпълнение на основание чл.182, ал.1 ДОПК с изх.№ ИГ04-2730-1 от
13.06.2012 г. (л.184-186), получена лично на същата дата, с която отново е
определен 7-дневен срок за плащане на публичното задължение и длъжникът е
уведомен за правата му в изпълнителното производство.
Установено е, че поради липса на доброволно изпълнение
публичният изпълнител е пристъпил към принудително изпълнение върху възбранения
недвижим имот. На основание чл.233, ал.1 ДОПК на длъжника е било изпратено
съобщение за насрочване на опис изх.№ 0289/2011/000017 от 25.04.2013 г.
(л.177), получено лично от П.Н. на 09.05.2013 г. (л.178, гръб), с което е
уведомен, че на 17.05.2013 г. от 14 часа е насрочен опис на магазин № 1,
находящ се в град Пловдив, ул. „Емил де Лавеле” № 11. Описът е извършен в
присъствието на жалбоподателя и без възражения от негова страна (протокол от
16.05.2013 г. – л.175-176).
Установено е още, че с разпореждания за присъединяване
от 14.11.2013 г. (л.164), от 24.02.2014 г. (л.157-158), от 10.05.2014 г.
(л.156), от 17.03.2015 г. (л.135), от 21.05.2015 г. (л.146), от 16.07.2015 г.
(л.123) и от 16.06.2016 г. (л.93) в производството по изп. дело № 289/2011 г.
са присъединени публични вземания по справки-декларации по ЗДДС, декларации за
здравни и осигурителни вноски и глоби, подробно описани в разпорежданията,
които са връчени на жалбоподателя.
Проследени са последващите действия на публичния
изпълнител, който с протокол изх.№
0289/2011/000098 от 17.11.2015 г. (л.103-105) е констатирал, че към датата на
проверката П.Н. има установени и изискуеми публични задължения в размер на
24 856,70 лева главница и лихви в размер на 21 025,01 лева, нелихвена
част в размер на 410 лева, а във връзка с назначаването на оценител
(постановление от 04.12.2015 г. – л.102) за оценка на възбранения имот и
представената от него експертиза (л.95-101) е издал разпореждане за определяне
на окончателна оценка (л.92). Това разпореждане е връчено лично на
жалбоподателя на 24.03.2017 г. (л.91). С последното разпореждане за
присъединяване от 16.06.2017 г. (л.80) е констатирано, че общият размер на
публичните задължения на жалбоподателя са в размер на 26 965,16 лева
главница, 24 868,49 лева лихви към 16.06.2017 г. и 480 лева нелихвоносно
вземане. Това разпореждане също е връчено лично на жалбоподателя на 28.01.2019
г. (л.80, гръб).
Установено е също, че при тази фактическа обстановка
публичният изпълнител е издал процесното съобщение за продажба чрез търг с
тайно наддаване от 08.06.2017 г., че съобщението съдържа всички изискуеми по
чл.243, ал.1 ДОПК реквизити и в съответствие с изискването на чл.243, ал.2 ДОПК
е изпратено на П.Н. с придружително писмо от 09.06.2017 г. (л.82), получено
лично от жалбоподателя (л.89).
Съобразявайки извода на съда, направен в решение № 828
от 17.04.2018 г. по адм. дело № 2063/2017 г. по описа на АС Пловдив, че
подписът върху известието не е автентичен и не е изпълнен от П.Н., директорът
на ТД е изследвал другите способи за съобщаване. Констатирано е, че съобщението
за продажба и придружителното писмо са изпратени по електронен път на
актуалния, заявен в ТД Пловдив на НАП електронен адрес за кореспонденция, но в
административната преписка не се съдържат безспорни доказателства, че
съобщението е получено от Пламен Николо, както и че в изпълнение на чл.243,
ал.4 ДОПК съобщението за продажба е публикувано на интернет страницата на НАП,
но в административната преписка не се съдържат доказателства, удостоверяващи
датата на публикуването. Констатирано е също, че в административната преписка
не се съдържат доказателства, че съобразно изискването на чл.243, ал.3 ДОПК
съобщението за продажба е поставено на определените за целта места в служебните
помещения на органите, установили публичните задължения, тъй като за това
действие не е съставен протокол. Липсват също доказателства, че съобщението е
разгласено чрез поставянето му на местата, където ще се извършва огледът или
продажбата, тъй като не е съставен протокол за това действие от публичния
изпълнител.
Административният орган е преценил, че публичният
изпълнител е спазил изискванията на чл.256, ал.2 ДОПК и чл.251, ал.1 ДОПК, а
последващите му действия след обявяването на търга са надлежно документирани.
След приключване на търга имотът не е продаден и е останал в собственост на
жалбоподателя.
Административният орган е изследвал и второто
съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване от 20.07.2017 г., насрочен за
31.08.2017 г. и приключил с продажба на недвижимия имот, при която тръжната
процедура е надлежно документирана.
Според административния орган обстоятелствата, касаещи
връчването на съобщението от 08.06.2017 г., не се отразяват върху неговата
законосъобразност, защото то съдържа всички изискуеми от закона реквизити и
това е отбелязано в решение № 282 от 17.04.2018 г. по адм. дело № 2063/2017 г.
на АС Пловдив.
Като неоснователно е преценено възражението на
жалбоподателя за неяснота относно размера на задълженията му, тъй като справка
може да бъде направена във всеки момент по изпълнителното дело или чрез
предлаганите от НАП електронни услуги, съответно справка може да бъде изискана
от публичния изпълнител. Преценено е също, че през годините жалбоподателят е
бил редовно уведомяван за всички предприети от публичния изпълнител действия,
включително и за размера на самите публични задължения, като периодично е бил
канен да ги заплати доброволно.
Директорът на ТД Пловдив е направил извод, че в случая
са били налице всички предпоставки за пристъпване към принудително изпълнение
върху възбранения недвижим имот – налице са били публични задължения, които не
са били погасени доброволни, изчерпани са били способите за доброволно
изпълнение, издадените от публичния изпълнител актове и извършените действия не
са били оспорени от жалбоподателя и са влезли в сила, самите действия по
принудително изпълнение върху възбранения недвижим имот са били осъществени при
спазване на относимите правни норми. Съответно направен е извод, че жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
В хода на съдебното
производство не са събирани нови доказателства. Страните нямат спор по фактите,
спорът е относно правилното приложение на материалния закон.
При тези факти съдът намира, че оспореното решение е
законосъобразно.
Съгласно
чл.243 ДОПК съобщението за продажба трябва да съдържа реквизитите, подробно
изброени в ал.1, и трябва да бъде изпратено на длъжника с указание, че до датата на
провеждане на търга с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за
подаване на предложенията при търга с тайно наддаване, може да плати
задължението си заедно с разноските (ал.2), да се постави на определени за
целта места в служебните помещения на органите, установили публичните
задължения (ал.3) и да се разгласи чрез поставянето му на местата, където ще се
извършва огледът или продажбата, да се публикува на интернет страницата на Националната
агенция за приходите (ал.4).
В настоящия случай
липсват доказателства обжалваното съобщение за продажба да е било изпратено на
жалбоподателя по начините, разписани в чл.29 – чл.32 ДОПК, приложими и от
публичните изпълнители (чл.33 ДОПК), преди датата на провеждане на търга. Тези
факти са установени в приключилите съдебни производства.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че и при новото произнасяне административният
орган не се е съобразил с влезлите в сила съдебни решения. При издаване на
обжалваното решение – предмет на настоящото производство – директорът на ТД,
съобразявайки се с указанията, дадени в решение № 1499 от 10.08.2020 г. по адм.
дело № 1396/2020 г. и решение № 2346 от 18.11.2019 г. по адм. дело № 3451/2018
г., е проследил всички предшестващи провеждането на търга действия от
съобщението за доброволно изпълнение до връчването на разпореждането за
определяне на окончателна оценка, включително и действията във връзка с втората
продажба, и въпреки констатираните пропуски в съставянето на протоколи е приел всички
действия за надлежно извършени, като според него тяхната законосъобразност не
се влияе от недоказването на връчването на съобщението за продажба чрез търг с
тайно наддаване от 08.06.2017 г. на жалбоподателя.
Надлежното връчване
на процесното съобщение на длъжника или на негов представител има значение за
упражняване на правата в самото изпълнително производство, както и с оглед
обжалването на действията и разпорежданията на публичния изпълнител. Вярно е,
че в мотивите на предходните съдебни решения е констатирана липсата на категорични
доказателства за надлежно връчване на изпратеното на длъжника писмо, както и за
разгласяването на предстоящата публична продажба по начините, указани в чл.243,
ал.3 и ал.4 ДОПК, но допуснатото нарушение на административнопроизводствените
правила не може да бъде квалифицирано като съществено, защото не се е отразило
върху правата на длъжника-жалбоподател.
Нормата на чл.243,
ал.2 ДОПК изисква изпращане на съобщението за продажбата на длъжника и такова е
изпратено със съдържание, отговарящо на изискването на чл.243, ал.1 ДОПК.
Смисълът на изпращането на съобщението е отразен в съдържанието на самата
правна норма – да се укаже на длъжника, че до датата на провеждане на търга с
явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при
търга с тайно наддаване, може да плати задължението си заедно с разноските. Ето
защо евентуалната отмяна на действието по изпращане на съобщението за продажба
и неговото повторение няма да доведе до по-благоприятна за жалбоподателя
промяна в правното му положение, защото той многократно е имал възможност да
плати доброволно публичните си задължения, което не е сторил нито до момента на
провеждане на първия търг, нито до момента на провеждане на втория търг. Налице
е едно превратно упражняване на права с единствена цел – да не се платят
установените публични задължения.
Правилна е преценката
на директора на ТД, че към момента на издаване на съобщението за продажба чрез
търг с тайно наддаване от 08.06.2017 г. са били изчерпани всички способи за
доброволно изпълнение, защото жалбоподателят е бил приканван многократно към
доброволно плащане, както и след всяко присъединяване на нови публични
задължения. Съответно към принудителното изпълнение се е пристъпило едва през
2017 г., а най-старите задължения на жалбоподателя са от 2009 година, погасени
по давност.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъден жалбоподателя да заплати на НАП сумата 500 лева, юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова и на основание
чл.268 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, Х състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Н. Н., ЕГН **********,
лично и като едноличен търговец под фирма ЕТ „Ариско – П.Н.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Емил де Лавеле“ № 11,
против решение № 286 от 26.08.2020 г. на директора на ТД Пловдив на НАП
ОСЪЖДА П.Н. Н., ЕГН **********,
лично и като едноличен търговец под фирма ЕТ „Ариско – П.Н.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Емил де Лавеле“ № 11, да
заплати на Националната агенция по приходите сумата 500 (петстотин) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: