№ 16036
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110139057 по описа за 2022 година
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1
ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено
спрямо ответника, че има задължения към ищеца за заплащане на посочените от него суми
за цена на доставена от дружеството топлинна енергrя, начислена за процсния период, за
мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово разпределение за както и за плихва,
ничеслена върху вземането за цена на услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответникът, получили препис от исковата молба, не е депозирал в
законоустановения срок отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответникът е бил титуляр на правото на собственост върху описания в исковата молба
топлоснабедн имот, поради което ответникътсе явява и потребител на процесната услуга,
респективно и носител на задължението за заплащане на нейната цена за периода до от
м.10.2016г. до 07.04.2017г., вкл..
1
По делото е допусната и назначена СТЕ, като след анализ на фактите, отразяващи
доставената и отчетена топлинна енергия, вкл. и енергията за разпределение – в процесната
абонатна станция и в апартамента на ответника, вещото лице, работило по СТЕ, изяснява, че
отчитането на постъпилата топлинна енергия се е извършвало на база показанията на 5 на
броя топломера, отчитано е и количество топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация.
Разходът за загряване на топла вода е отчитан на база на показанията на водомер,
монтиран в имота, а за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г. , поради липсата на отчет този
разходът се отчитал на база един брой потребител на база 140 л на потребител за едно
денонощие.
По делото е допусната и ССЕ, от чието заключение се установява, че цената на
топлинна енергия, доставяна за периода, , възлиза на сумата от 3 269,69 лв.., представляваща
сбора на прогнозната продажна цена, начислявана съобразно издаваните от ищеца фактури в
размер на 3175.81 лв. и сумите за доплащане в размер на 106.05лв., съгласно издаваните от
третото лице помагач, извършващо услугата дялово разпределение, изравнителни сметки.
Следователно главният иск следва да се уважи за целия претендиран размер Относно
исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
ССЕ е изчислила, че лихвата върху главницата за периода от – 15.09.2019г. -деня
следващ изчитане на 45 дневния срок от издаване на общата фактура от 31.07.2019г.... до
07.10.2021 г..- е в размер на 679.82 лв-., поради което този иск следва да се уважи за целия
претендиран размер с оглед принципа на диспозитивното начало.
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
В случая по делото не е депозиран действащ към момента на съсществуване на
процесното облигационно правоотношение договор, удостоверяващ в какъв размер е
уговерена между ищцовото дружество и дружеството, извършващо услугата дялово
разпределение цената на услугата за дялово разпределение и срока за изпълнение на
задължението за нейното заплащане.
2
Представеният по делото договор, сключен ишеца и дружестовото, извършващо
услугата дялово разпределение е от 2020 г. и е приложим за изравнителен период следващ
процесния.
Представен е и договор от 2001 г., сключен за срок от три години, с възможност за
подновяване от още една година, като той е приложим за период, предшестващ процесния.
Ето защо този иск и акцесорният му иск по чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърлят като
недоказани.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в
исковото и заповедното производство в общ размер от 1020 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД в
отношенията между странити, че Т. С.” ЕАД, ЕИК еик има вземания към Е. Х. Т. ЕГН:
********** адрес,, за сумата от 3 269,69 BGN /три хиляди двеста шестдесет и девет лева и
69 стотинки/ цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва
от 25.10.2021г. до изплащане на вземането, както и вземане за мораторна лихва от
15.09.2019г. до 07.10.2021 г. в размер на 653,94 BGN /шестстотин петдесет и три лева и 94
стотинки/.
, ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК еик, срещу Е. Х. Т. ЕГН:
**********, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено спрямо
ответника, че има задължения към ищеца за заплащане на сумата от 34,67 BGN /тридесет и
четири лева и 67 стотинки/ цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със
законна лихва от 25.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.10.2018г.
до 07.10.2021 г. в размер на 8,21 BGN /осем лева и 21 стотинки/.
ОСЪЖДА Е. Х. Т. ЕГН: **********, да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК еик, сторените
от него деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско
възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
3
Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
депозит за вещо лице в исковото и заповедното производство в общ размер от 1020 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач Т. С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4