Р
Е Ш Е
Н И Е № 260184
гр.Враца, 10.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на 01.12.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНА А.-МЕТОДИЕВА
КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА в.гр.д.№154 по описа за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С Решение №33/30.03.2021г., постановено по гр.д.№2389/2020г.,
ВКС, Второ гражданско отделение е отменил Решение №53/20.02.2020г., постановено
от Окръжен съд-Враца по в.гр.д.№466/2019г., в частта, с която е отменено
решение от 10.06.2019г. по гр.д.№3083/2018г. на Районен съд-Враца в частта за
отхвърляне на иск за делба на УПИ ХVІІ-28 в кв.2 по плана на с.Згориград,
община Враца, с площ 625кв.м. и вместо него е постановил друго за допускане на
съдебна делба на урегулирания поземлен имот между Д.Д.К. и П.В.К. при равни
права в съсобствеността по ½ ид.ч., и в тази част делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В мотивите на решението на ВКС на въззивния съд са дадени
указания да бъде установено съдържанието на изключението по т.3 на приложението
към чл.ІІ на Договор между Република България и Съединените американски щати за
насърчаване и взаимна защита на инвестициите, който е ратифициран по реда на
чл.22, ал.2 от Конституцията на РБ, като за целта бъде изискана информация от
Министерство на външните работи за кои разпоредби, касаещи собствеността на
недвижимите имоти, Република България е уведомила Съединените американски щати
в изпълнение на чл.ІІ, изр. второ от договора, съответно налице ли е
уведомяване за отпадане на някое от ограниченията.
В изпълнение на указанията на ВКС до Министерство на
външните работи е отправено посоченото по-горе запитване, на което след
изпращането му компетентност Министерство на икономиката на Република България
е отговорило с писмо изх.№04-14-29/27.09.2021г., че при извършената проверка в учрежденския
архив на министерството не е открита информация за наличието на такива документи.
След като указанията на ВКС, дадени в отменителното му
решение, са изпълнени за произнасянето си по основателността на въззивната
жалба на Д.Д.К. въззивният съд взе предвид следното:
Производството по чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна
жалба на Д.Д.К., САЩ, гр.Мобайл, Алабама 1150, представляван по пълномощие от
адвокати Н.А. и Й.В. от САК, срещу Решение №526/10.06.2019г., постановено от
Районен съд-Враца по гр.д.№3083/2018г., в частта, с която е отхвърлен предявен
срещу П.В.К., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл.34, ал.1 ЗС
за допускане на делба на недвижим имот, представляващ УПИ ХVІІ-28 в кв.2 по плана на с.Згориград,
общ.Враца, с площ 625 кв.м., при съседи: от две страни улици, УПИ VІІІ-37 – А.П.М.
и Н. Ив. Н..
За да отхвърли иска за делба с решението в обжалваната част,
районният съд е взел предвид, че съгласно чл.22, ал.1 от Конституцията на РБ в
редакцията й ДВ бр.18 от 2005г., в сила от 01.01.2017г., чужденци и
чуждестранни юридически лица могат да придобиват собственост върху земя при
условията, произтичащи от присъединяването на Република България към
Европейския съюз, или по силата на международен договор, ратифициран,
обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по
закон, с посочване, че изменението на нормата не се прилага към заварените
международни договори.
Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗС, съгласно
която чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на
собственост върху земя при условията на международен договор, ратифициран по
реда на чл.22, ал.2 от Конституцията на РБ, обнародван и влязъл в сила, а
чужденците – и при наследяване по закон, а съгласно чл.3, изр. второ от същата
норма чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват собственост
върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната, освен ако
със закон е установено друго. Първоинстанционният съд е приел, че цитираните
разпоредби касаят чужденци, които не са граждани на държавите-членки на ЕС или
на държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, а на трети държави. Подлагайки на тълкуване изброените
разпоредби, районният съд е достигнал до извод, че чужди граждани /граждани на
трети страни извън ЕС и ЕИО/ могат да придобиват земя на територията на Република
България единствено при условията на международен договор, ратифициран по реда
на чл.22, ал.2 от Конституцията на РБ, обнародван и влязъл в сила, и при
наследяване по закон, а без допълнителни изисквания и ограничения могат да
придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху
недвижим имот в страната, освен ако със закон е установено друго.
С оглед на това, че ответникът К. се е позовал на обнародван
и влязъл в сила Договор между Република България и Съединените американски щати
за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, районният е извършил нужната
проверка, при която е установил, че посоченият договор е ратифициран със закон,
приет от Народното събрание на 01.04.1993г. – обн. ДВ бр.30 от 1993г., издаден
от Министерство на финансите, обн. ДВ бр.47 от 23.05.1994г., в сила от
02.06.1994г., изм. и доп., бр.15 от 16.02.2007г., в сила от 16.01.2007г.
Като е взел предвид, че договорът между Република България и
Съединените американски щати е "заварен" към момента на изменението
на редакцията на чл.22, ал.1 от Конституцията /ДВ бр.18 от 2005г., в сила от
01.01.2007г./ и за него не се прилага изменението на конституционната норма, и
това, че е в сила от 02.06.1994г., районният съд е приел, че този договор не е
такъв по чл.22, ал.1 от Конституцията и не може да послужи за основание за
придобиване от страна на ответника на земя в Република България. За формирането
на този извод съдът е намерил аргумент и в чл.3 от приложението към договора, в
който е предвидено, че съгласно чл.ІІ, ал.1 България си запазва правото да
прави или да поддържа ограничени изключения по отношение на националното
третиране в сектори или въпроси, посочени по-долу, като собственост върху
недвижими имоти, т.е. е запазила правото си въпреки договора да запази съществуващите
към този момент ограничения при придобиването на собственост върху недвижими
имоти на територията на страната, предвидени в чл.22, ал.1 от Конституцията и в
чл.29 ЗС, тъй като земята е основно национално богатство, което се ползва от
особената закрила на държавата и обществото /чл.21, ал.1 от Конституцията/ и
нейната защита като висша национална ценност и интерес следва да е приоритет
пред международните отношения с трети страни. Районният съд се е позовал на
практиката на ВКС, че нормата на чл.29 ЗС има ограничителен характер и не може
да се тълкува разширително извън смисъла, който законодателят й е придал,
нейните адресати са посочени изчерпателно и няма законово основание
ограничителният режим относно придобиването на право на собственост върху земя
да бъде прилаган и по отношение на български граждани само поради факта, че са
сключили граждански брак с чужденец. В мотивите на обжалваното решение е
посочено, че придобиването на имущество в режим на съпружеска имуществена
общност при определените в чл.19, ал.1 СК/отм./ предпоставки е по силата на
закона, който обявява за обща собственост на двамата съпрузи вещите и правата
върху вещи, придобити през време на брака в резултат от съвместен принос,
независимо от това на чие име са придобити, и този придобивен способ не е
посочен като изключение от установения в чл.29 ЗС режим на придобиване на право
на собственост върху земя от чужди граждани. С оглед на това съдът е приел, че
договорът за покупко-продажба не проявява рефлексното си действие по отношение
на съпруга-чужденец, но доколкото за съпругата-българска гражданка не
съществува законова забрана за придобиване на право на собственост върху земя,
договорът е действителен, придобитото става нейна лична собственост и в този
случай нормата на чл.29, ал.2 ЗС изключва приложението на чл.19, ал.1 СК/отм./,
респ. чл.21, ал.1 СК, съгласно разрешението, дадено в Решение №791/20.07.2011г.
по гр.д.№1347/2009г. на ВКС, І г.о., Решение №523/14.07.2011г. по гр.д.№3114/2008г.
на ВКС, І г.о.
На основа на тези разсъждения районният съд е достигнал до
крайния извод, че ответникът К., който е американски гражданин, не може да
придобива право на собственост върху земя на територията на РБ, поради което
между страните не е възникнала съсобственост върху процесния УПИ, който е лична
собственост на ищцата, като основание за отхвърляне на иска за делба на този
имот.
По въззивна жалба на ответника К. е образувано в.гр.д.№466/2019г.
по описа на Окръжен съд-Враца. С постановеното от въззивния съд Решение
№53/20.02.2020г. в обжалваната част първоинстанционното решение е отменено и
вместо него е постановено друго по същество, с което на основание чл.34, ал.1
ЗС е допусната съдебна делба на урегулирания поземлен имот при равни права на
страните.
За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част,
въззивният съд е дал друг отговор на въпроса може ли чужденец, гражданин на
страна, която не е член на ЕС или СЕИП, да придобива право на собственост върху
земя в Р България.
Като е цитирал разпоредбите на чл.22, ал.1 от Конституцията
на РБ в редакцията й ДВ, бр.18 от 2005г., в сила от 01.01.2007г., и на чл.29,
ал.1 ЗС и предвид позоваването на ответника на обнародван и влязъл в сила
Договор между Република България и Съединените американски щати за насърчаване
и взаимна защита на инвестициите, съставът на окръжния съд е посочил начина, по
който този договор е ратифициран и влязъл в сила на 16.01.2007г. Предвид
съдържанието на цитираните норми въззивният съд е приел, че в случая са налице
предпоставките за придобиване право на собственост върху земя от страна на
ответника, тъй като съгласно договореното в чл.2 забранителният режим е
отпаднал.
В мотивите на отменителното решение на ВКС по гр.д.№2389/2020г.
се сочи, че в Решение №1/29.04.2013г. по гр.д.№765/2012г., ІІ г.о. е дадено
тълкуване във връзка с ограниченията чужденци да придобиват земя в Република
България, както и че, доколкото вещното право на собственост или ограничено
вещно право се придобива чрез сделка с транслативно действие, то преценката за
валидността на сделката и възможността чужденецът да придобие това право /лично
или при рефлекторното действие на чл.19, ал.1 СК от 1985г./отм./ или чл.21,
ал.1 СК при режим на общност на съпрузите/ следва да бъде направена съобразно
действащия режим към момента на прехвърляне на собствеността. ВКС е отчел, че
към момента, в който е придобит урегулирания поземлен имот – 06.02.2013г. –
съгласно чл.22 от Конституцията на Република България в редакцията от ДВ бр.56
от 2005г., в сила от 01.01.2007г., чужденците могат да придобиват право на
собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на
Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор,
ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез
наследяване по закон, а в съответствие с конституционната норма е изменен и
чл.29 ЗС /ДВ бр.24 от 2007г./, уреждащ правото на чужденци да придобиват
собственост върху земя при условията на международен договор, ратифициран по
реда на чл.22, ал.2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл
в сила, и по наследяване по закон, както и възможността да придобиват сгради и
ограничени вещни права върху недвижим имот въз основа на международен договор,
на закон или акт на Министерски съвет.
На тази основа ВКС приема, че чужденец, който не е граждани
на държава-членка на Европейския съюз или на държава-членка на Споразумението
за Европейско икономическо пространство може да придобие право на собственост
върху земя в Република България само по наследяване или при условията на
международен договор, ратифициран по реда на чл.22, ал.2 от Конституцията,
обнародван и влязъл в сила. В решението на ВКС е прието също, че при преценката
дали международен договор дава възможност на чужденец /извън гражданите на
държавите-членки на ЕС и СЕИП/ да придобие собственост върху земя в Република
България от значение е не само факта за наличие на международен договор, а
клаузите /условията/, които държавите са договорили при сключването на
конкретния международен договор, т.е. на тълкуване подлежи съдържанието на
договора. В тази връзка в отменителното решение се сочи, че в чл.ІІ от договора
между Република България и Съединените американски щати е договорено, че всяка
страна има право да поддържа изключения, спадащи към един от въпросите,
изброени в приложението към договора, като се задължава да уведоми другата
страна преди или на датата на влизането в сила на договора за всички онези
закони или разпоредби, за които тя е осведомена, засягащи секторите или
въпросите, изброени в приложението, както и за всякакви бъдещи изключения по
тези въпроси, в т.3 на приложението Република България си е запазила правото да
поддържа изключения по отношение на националното третиране в областта на
собствеността върху недвижими имоти. Отделно в допълнителния протокол между
Република България и Съединените американски щати за изменение на Договора
между Република България и Съединените американски щати за насърчаване и
взаимна защита на инвестициите от 23 септември 1992г., ратифициран със закон,
приет от 39-о Народно събрание на 21.01.200г. и обн. ДВ бр.15 от 2007г., не се
засягат изключенията по т.3 от приложението към чл.ІІ на договора.
Според приетото от ВКС, с оглед конкретните договорености
между Република България и Съединените американски щати в обсъждания международен
договор, от значение за отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно
обжалване, е как следва да се тълкува посоченото в приложението към договора
право на Република България да поддържа изключение по отношение на националното
третиране в областта на собствеността на недвижимите имоти. Прието е също, че
доколкото става въпрос за поети ангажименти по международен договор с друга
държава, тълкуването следва да се извърши според уговорения в договора
механизъм за уведомяване, т.е. ако Република България е уведомила Съединените
американски щати за забраната чужденци да притежават собственост върху земя
/към момента на сключване на международния договор чл.22, ал.1 от Конституцията,
редакция ДВ бр.56 от 1991г., е позволявал чужденците да придобиват собственост
само по наследяване и то със задължението да я прехвърлят/, то следва, че
Република България си е запазила правото да прилага ограниченията за
придобиване на земя от чужденци и спрямо гражданите на Съединените щати, а ако
уведомяване за тази забрана не е извършено, то следва, че това ограничение не е
налице, но само ако се касае за инвестиция по смисъла на чл.І, б."а"
от обсъждания договор.
По тези съображения ВКС е приел, че обжалваното въззивно решение
е неправилно, тъй като съдът е отдал значение единствено на обстоятелството, че
между Република България и Съединените американски щати е сключен договор за
взаимна защита на инвестициите, който е ратифициран по реда на чл.22, ал.2 от Конституцията, и е счел, че с влизане в сила на 1.01.2007г. на изменената
редакция на чл.22, ал.1 от Конституцията е отпаднала забраната за придобиване
на собственост върху земя от гражданин на Съединените американски щати, без да
се отчете съдържанието и целите на конкретния договор, уговорените в него
изключения, включително и правото, което Република България си е запазила да
поддържа изключение по отношение на националното третиране в областта на
собствеността на недвижимите имоти, и без да изследва кои точно ограничения в
тази област има предвид договорът, с оглед уговорения между двете държави
уведомителен механизъм.
Като взе предвид приетото в отменителното решение на ВКС и
представеното по делото писмо на Министерство на икономиката, сочещо, че не са
налице документи за това в изпълнение на чл.ІІ, изр. второ от договора за
насърчаване и взаимна защита на инвестициите Република България да е
уведомявала Съединените американски щати за отпадане на някое от ограниченията
за притежаване на собственост върху земя, съдът приема следното:
По делото е безспорно установено, че по време на брака между
страните на 06.02.2013г. на името на съпругата П.В.К. е закупен УПИ ХVІІ-28 в
кв.2 по плана на с.Згориград, общ.Враца, с площ 625 кв.м., заедно с построените
в същия двуетажна жилищна сграда, стопанска постройка и други подобрения.
Към датата на придобиване на имота е действала разпоредбата
на чл.22 от Конституцията на Република България, предвиждаща, че чужденците
могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи
от присъединяването на Република България към Европейския съюз, или по силата
на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила, както и чрез
наследяване по закон, както и съответстващата й разпоредба на чл.29 ЗС.
Въззивникът е гражданин на Съединените американски щати, с
които Република България е сключила договор за насърчаване и взаимна защита на
инвестициите. Договорът е ратифициран, обнародван и влязъл в сила. Договорено е
в чл.ІІ, че всяка страна има право да поддържа изключения, спадащи към един от
въпросите, изброени в приложението към договора, като се задължава да уведоми
другата страна преди или на датата на влизането му в сила за всички онези
закони или разпоредби, за които тя е осведомена, засягащи секторите или
въпросите, посочени в приложението, както и за всякакви бъдещи изключения, а в
т.3 от приложението Република България си е запазила правото да поддържа
изключения по отношение на националното третиране в областта на собствеността
върху недвижими имоти.
След изпълнение на указанията на ВКС, дадени в отменителното
му решение, по делото е постъпило посоченото по-горе писмо на Министерство на
икономиката, от което се установява, че Република България не е уведомила
Съединените американски щати за забраната чужденци да притежават собственост
върху земя, поради което не си е запазила правото да прилага това ограничение
спрямо гражданите на Съединените щати.
В същото време обаче при сключването на договора за
покупко-продажба конституционното и законово ограничение не е преодоляно, тъй
като закупуването на земята в разглеждания случай не представлява инвестиция по
силата на чл.І.1./а/ от двустранния договор със Съединените американски щати,
предвид изброяването в текста на договорната разпоредба и във връзка с
дефиницията на това понятие по Закона за насърчаване на инвестициите.
Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че в
обжалваната част първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото в полза на въззиваемата следва да
бъдат присъдени разноските, направени при първоначалното разглеждане на делото
във виззивната инстанция по представения списък по чл.80 ГПК в размер на
800лв., както и тези, сторени пред ВКС в размер на 685лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №526/10.06.2019г., постановено от
Районен съд-Враца по гр.д.№3083/2018г., в частта, с която е отхвърлен иска с
правно основание чл.34, ал.1 ЗС за допускане на делба между П.В.К., ЕГН **********
и Д.Д.К., гражданин на САЩ, роден на ***г., на недвижим имот, представляващ УПИ
ХVІІ-28 в кв.2 по плана на с.Згориград, общ.Враца, с площ 625 кв.м., при
съседи: от две страни улици, УПИ ХVІ-36 – Т. Т. П., УПИ VІІІ-37 – А.П.М. и Н.
Ив. Н..
ОСЪЖДА Д.Д.К., гражданин на САЩ, гр.Мобайл, Алабама, със
съдебен адрес ***, офис *** да заплати на П.В.К., ЕГН **********, с адрес ***
направените по делото разноски в размер на 1 485лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.