№ 260397 / 2.11.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
02.11.2021 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ІV - ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на 07.10.2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна И. и с участието на прокурора................................................... , като разгледа докладваното от съдията Цекова гражданско дело № 2452 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал.1 от Кодекса на труда, във връзка с чл.52 от ЗЗД.
Направено е възражение за съпричиняване на трудовата злополука.
Ищецът, С.Р.А. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат М. xxx, е предявил иск против „АГРОМАШИНА ГРУП ООД“ ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр. Монтана ул. ,,Диана“ № 17.
В исковата си молба твърди, че от 01.07.2016г. постъпил на работа при ответника, изпълнявайки длъжността „механик земеделски машини“. На 07.12.2017г., около 15 часа и 15 минути по време на работа, извършвал разкомплектовка на редосеялка ,,Агромастер“. При изваждане на застопоряващия щифт, съединяващ гредата на сеялката с навеса на трактора, гредата, която е желязна и много тежка, внезапно се пързаляла и паднала върху десния му крак. Това довело до множество счупвания и локсация на костите на ходилото. Болките му били много остри и непоносими.
Незабавно бил транспортиран и настанен в МБАЛ д-р „Стамен Илиев“ гр. Монтана.
Установило се, че дясното му ходило се е деформирало.
Извършената рентгенография показала фрактури на викулари, локсация на ІІ и ІІІ кунеиформени кости.
Била му направена операция след клинично обсъждане, находка, анестезия, инванзивни процедури.
Извършено му е открито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация, гипсова мобилизация. Същата била извършена от д-р П.П..
На 11.12.2017г. бил изписан от болницата.
На 12.12.2017г. бил на рентгенография на дясното стъпало в Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания ЕООД гр. София. През гипсовата превръзка установили: напречни фрактури на клиновидните костици на дясното стъпало, като втора и трета костици са полифрагментирани. Налице са девияции на трите костици латерално, суспестни данни за полифрагментална фрактура на кубовидната кост. Вероятни фрактури и на пета метатарзална кост.
След горното становище бил изпратен бил изпратен на скенер в Пирогов, на което се установило, че има множество счупвания и много надробени костици.
След лекарска консултация в МБАЛ „Пирогов” бил приет на 16.12.2017г. в ортопедично отделение на същата. Извършена му е оперативна намеса за наместване на костите и поставяне на фиксираща игла. След лекарско становище и наблюдение бил изписан на 19.12.2017г. с указания да се яви на контролен преглед и превръзки на 24.12.2017г. и на 28.12.2017г. за сваляне на конците.
След операцията на д-р Илиев в МБАЛ „Пирогов” и последвалите контролни прегледи и отстраняването на конците, му била назначена операция в Университетска болница за активно лечение „Света Анна” АД София на 02.02.2018г.
След оперативното отстраняване на фиксирашата игла от д-р Илиев, бил изписан на 05.02.2018г.
На 07.12.2017г., когато претърпял тежката травма, той и семейството му преживели огромни неудобства и неопределими грижи.
Съпругата му била в напреднала бременност и на 29.12.2017г. им се родила дъщеричка, на която не могъл да обърне вниманието, от което имала нужда. В същото време не могъл да бъде пълноценен съпруг и баща на двете си деца. Бил неподвижен, изпитвал много силни болки и имал крещяща нужда от грижи за здравето си. Чувствал се много непълноценен човек и такъв, които е в тежест на семейството, което е предпоставка, което го направило по-малко комуникативен и затворен в себе си човек.
След не малкото оперативни намеси, след дългия период на възстановяване, носенето на помощни средства (патерици) и рехабилитациите, болките не стихвали и никакви обезболяващи медикаменти не ги намалявали. След не малкото консултации с ортопеди и закупуването на индивидуални стелки, резултатите са не задоволитени.
След преглед при д-р Иво Димитров, ортопед в „Специализирана болница за активно лечение по ортопедия проф. Б. Бойчев“ (СБАЛО) на 08.05.2020г. му било описано състоянието на крака до момента. Същият изразил становището си, че е необходима оперативна намеса за корекция на ставите, чийто функции са много нарушени, костите са деформирани от травмата и болките няма да се намалят.
След приключване на отпуската поради временна нетрудоспособност се върнал на работното си място. Още в първите дни след отпуската по болест изпитвал чувството, че не може да си върши работата като „монтьор”, която е свързана с физическо натоварване, а болката е голяма и същата се явява пречка за това. Работодателят му преценил да го освободи от длъжността, на която се травмирал и която не могъл да изпълнява именно поради тази причина.
Горните обстоятелства относно здравето му са сериозна пречка и той е затруднен в избора си за работа и смята, че му пречи за бъдещо устройване, с което ще му се затрудни социалното положение в семейството.
Тази травма е причина след работния ден да не изпълнява задълженията в семейството.
Тази травма пречи на правилната му походка, която води до натоварване на вече травмирания му ляв крак, което след себе си води болки в него и кръста.
На 10.09.2020г. получил повторно счупване на пета метатарзална кост от елементарно стъпване. Предполага се, че това счупване е резултат от не добро заздравяване на костите от трудовата злополука на 07.12.2017г., които са били надробени на същото място.
Всички оперативни интервенции, скенер, многобройните рентгенови снимки са го облъчвали сериозно, а упойките са повлияли на нервната система, което е предпоставка за допълнително усложнение на здравословното му състояние.
От установената фактическа обстановка е видно, че станалата е него трудова злополука е декларирана в законния срок от работодателя му ,,Агромашина Груп ООД“ гр. Монтана пред Териториалното поделение на НОИ-Монтана, което с Разпореждане № 5104 - 25 от 15.12.2017г. и на основание чл. 55 ал. 1 от КСО, приема същата за трудова
Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдено ,,Агромашина Груп ООД“ гр. Монтана да му заплати претендираните от него суми за неимуществени вреди в размер на 45 000лв. (четиридесет и пет хиляди лева), която му се дължи ведно със законната лихва считано от деня на злополуката 07.12.2017г. до окончателното изплащане на присъденото ми обезщетение.
Тази сума да бъде справедливо присъдена съобразно изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Претендираната по-горе сума символично ще обезщети неспиращите болки по време на злополуката, по време на оперативните интервенции, както и понастоящем Тези болки и страдания понастоящем го лишават от комфорт в поведението му, избора му на работа и това да бъде ползотворен и пълноценен индивид.
От деня на претърпяната трудова злополука 07.12.2017 година е направил разходи по лечението си, за които представя фактури и касови бонове. Стойността на същите възриза на сумата от 2 036.10 лв.
Цитираните суми са за претърпяните от него имуществени вреди, които ответникът с длъжен да му заплати ведно със съответната наказателна лихва, считано от датата на закупуването им до деня на издължаването им.
Ответникът ,,Агромашина ГРУП” ООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление в гр. Монтана, ул. „Диана” № 17, представлявано от управителя Христо Видолов Христов, чрез процесуалния си представител адвокат Й.Д., вписана в Адвокатска колегия – Плевен, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Заявява, че предявените искове са допустими, а относно основателността им изразява следното становище:
Действително, на 07.12.2017г. по време на изпълнение на служебните си задължения С.Р.А., изпълняващ длъжността „механик земеделски машини”, претьрпява трудова злополука. При разкомплектоване на редосеялка ,,Агромастер”, при изваждане на застопоряващия щифт, съединяващ гредата на сеялката с навеса на трактора, желязната греда се пързаля и пада върху десния крак на ищеца.
Признава и че с Разпореждане № 5104-11-26/15.12.2017г. издадено от НОИ, Териториално поделение - Монтана, на основание чл. 60 ал.1 КСО
инцидентът е признат за трудова злополука по чл. 55 ал.1 КСО.
По отношение на иска за имуществени вреди в размер на 2036.10 лева изразява следното становище:
Ищецът претендира, че във връзка с претърпяната трудова злополука е претърпял имуществени вреди изразяващи се в разходи за лечение в размер общо на 2036.10 лева, за което представя фактури и фискални бонове. Правят възражение за недължимост на претендираната сума, поради погасяването й от страна на ответното дружество чрез плащане преди предяваване на настоящите искове. Сторените от С.А. разходи за лечение са възстановени от ,,АГРОМАШИНА ГРУП” ООД още през 2018г., когато ищецът претърпял съответните медицински процедури във връзка с проведеното лечение. Като доказателство за твърдението си представят разходни касови ордери. От изложеното следва, че ,,Агромашина груп” ООД е заплатила на ищеца сума в общ размер на 3 074.00 лева за репариране на сторените от него разходи във връзка с проведенеото лечение. Безспорно е, че изплатена сума надвишава претендираната. Отделно от това оспорват дължимостта на претендираните суми в размер на 84.60 лева, съгласно фискален бон от дата 30.07.2019г. В документа се съдържа единствено информация, че сумата е заплатена за покупката на лекарства. Няма обаче индивидуализация на конкретните лекарствени средства, който са закупени на тази дата, за да може да бъде установено дали са относими към лечението на травматичното увреждане получено вследствие на трудовата злополука. Прави впечатление и доста отдалечения период на извършване на този разход - 30.07.2019г. от дата на инцидента - 07.12.2017г. Оспорват и претендраната сума в размер на 169.00 лева с фискален бон от 14.09.2018г. При Справка в Търговски регистър се установява, че дружествота посочено като издател на документа - „МГ - ТРАВЕЛ 2000” ЕООД, ЕИК ********* има основен предмет на туристическа дейност- организиране на екскурзии в страната и чужбина. Цинично е ищецът да претендира възстановяване на разходи за екскурзиите, на които е ходил, при положение, че в исковата молба са изложени пространни твърдения за неописуемите болки, които същия е преживявал в този период, за невъзможността му да се движи и работи. Очевидно обаче, е бил във възможност да посещава екскурзии още през месец септември 2018г. Заявяват, че ще се ползват от този документ като такъв съдържащ неизгодни факти за ищеца.
С оглед гореизложеното счита, че предявеният иск за имуществени вреди е неоснователен, тъй като претендираните с него суми за изплатени на ищеца още през 2018г.
По отношение на иска за неимуществени вреди в размер на 45 000 лева считат, че искът е неоснователен по следните съображения:
Както е потвърдено по - горе, безспорен е факта за наличието на трудова злополука, осъществена на 07.12.2017г., при която ищецът претърпява травматично увреждане: счупване на кости на дясното ходило. В тази връзка още на 07.12.2017г. е извършено открито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация чрез гипсова имобилизация. Около 10 дни по - късно С.А. им съобщил, че ще посети лекар в София, тъй като има болки в крака. Впоследствие били информирани, че на 16.12. 2017г. е претърпял оперативна интервенция за фиксация на счупените кости с киршнерова игла. Видно от представената Епикриза е изписан на 19.12.2017г. От приложената към исковата молба Епикриза от Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Св Анна” се установява, че на 02.02.2018г. е проведена медицинска интервенция за отстраняване от костта на имплантирани уреди - киршнерова игла. Съгласно констатациите в епикризата оперирания краиник е без данни за съдови и циркулаторни смущения. Добро общо състояние. Изход от заболяването: с подобрение Не е предписано последващо лечение, нито рехабилитационни процедури. През месец април 2018г. С.А. посетил базата на „АГРОМАШИНА ГРУП” ООД и заявил, че вече е напълно възстановен след травмата и желае да се върне на работа. Управителят Христо Христов заявил, че с радост ще го приеме, щом вече се чувства добре. Видимо било, че А. е с правилна походка, изпълнява пълния обем на движенията с десния си крак. По тази причина управителят на ответното дружество му заявил, че когато се почувства здрав, може да се върне на работа. Ищецът заявил, че е в готовност веднага да започне, като прояви желание да му бъде дадена възможност да заеме друга длъжност - ръководител на търговската и сервизна база на ,,АГРОМАШИНА ГРУП ООД в град Монтана. По това време - месец март, април 2018г. се провеждали интервюта за подбор на нов служител, които да бъде назначен на тази длъжност. А. убеждавал управителя Христов, че е подходящ за заемане на тази позиция, тъй като познава добре както работата в сервиза, така и тази в търговските обекти. След като не бил намерен подходящ кандидат за длъжността, било взето решение да се даде възможност на С.А. да изпълнява тези функции. Така, считано от 01.05.2018 г. ищецът започнал да посещана базата на „Агромашина Груп” ООД и да изпълнява задълженията си на организатор на работния процес в цялата база. Задълженията му включвали да контролира и планира работата на сервизните техници, да организира доставката на резервни части, да се среща с клиентите и да участва в предлагането и продажбата на земеделска техника. Многократно е запитван дали ще се справи с тези отговорности, тъй като следвало да бъде в движение през по - голяма част от работния ден. Той заявил, че няма да му представлява никакво затруднение и желае да работи на тази позиция, тъй като от една страна е по - отговорна от предходната/ механик на земеделска техника/, от друга страна е по - добре платена. В периода от месец май 2018г. до м. Ноември 2018г. включително ищецът изпълнявал длъжността „ръководител на сервизната и търговската база” в гр. Монтана, за което получавал възнаграждение. Едновременно с това ищецът е получавал и обезщетение за временна неработоспособност от НОИ, тъй като отказвал да уведоми лекуващия си лекар, че се е върнал на работа. По тази причина продължавали да му се издават болнични листи. Така в периода от месец май 2018г. до месец ноември включително, ищецът едновременно е получавал и възнаграждение за положения от него труд, и обезщетение от държавното обществено осигуряване във връзка с трайно намалена работоспособност. В тази връзка намира, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди ще доведе до неоснователно обогатяване на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 200 ал.3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Предвид на това счита, че обезщетение за неимуществени вреди не се дължи на ищеца, тьй като в периода от 07.12.2017г. до 01.12.2018г., същият е получавал обезщетение за временна неработоспособност, чиято функция е да компенсира липсващото трудово възнаграждение през периода на временната неработоспособност. В същото време обаче А. е получавал парични средства и от „АГРОМАШИНА ГРУП” ООД във връзка с осъществяване от него трудова дейност именно през този период.
При условията на евентуалност, в случай, че не се приеме изложените по – горе аргументи и и съда приеме, че искът за неимуществени вреди е доказан по основание, оспорват претендираният размер на обезщетението, като намират, че е многократно завишен и е в разрез с принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Видно е от приложената към исковата молба медицинска документация, че възстановителния период след травматичното увреждане е протекъл в рамките на около 4 месеца, след което е настъпило пълно възстановяване на ищеца. За това свидетелстват приложените 3 броя епикризи, и наи -вече издадената от УМБАЛ „СВ. АННА” АД, съгласно която след отстраняване на имплантирания уред оперативната рана е била спокойна, оперираният краиник без данни за съдови и циркулаторни смущения. Лекуващият лекар е установил, че изходът от заболяването е с подобрение. Медикаментозната терапия, което е предписана включва единствено смяна на превръзката през 3 дни и терапия с антитромботично средство в период от 10 дни след интервенцията. Не са предписани рехабилитационни процедури, нито използването на ортопедични стелки. Както е описано по - горе в изложението, друго доказателство за настъпилото пълно възстановяване на ищеца още през месец април 2018г е връщането му на работа, като заеманата от него длъжност е била свързана с ежедневна двигателна активност, както и с управление на МПС. Едва ли човек, които има толкова сериозни болки в дясното стъпало, ще може да управлява МПС, предвид на обстоятелството, че основна роля при управлението имат
именно лявото и дясното ходило при натискане на педалите. За доказване на тези обстоятелства /че още през месец април 2018г. ищецът е бил напълно възстановен след травмата, упражнявал е трудова деиност и е управлявам МПС/ ще ангажират свидетелски показания. Възразяват, че възстановителния период е протекъл повече от 4 месеца. Твърдят, че пълното възстановяване на ищеца е настъпило в рамките на около 4 месеца след инцидента, като впоследствие не са били налице усложнения, които да са в причинна връзка с настъпилата трудова злополука. За това свидетелстват и приложените от А. писмени доказателства по делото - медицински епикризи и фактури за проведени прегледи и закупени лекарствене средства. Всички разходи по лечението са извършени в срок до февруари 2018г. Изключение правят разходите за закупуване на индивидуални стелки, които са закупени много след настъпване на пълното възстановяване на лицето и относимостта им като разход, който се намира в причинна връзка с настъпилото увреждане ще бъде обект на изследване в медицинската експертиза.
На следващо място считат за неверни изложените в исковата молба твърдения, че още в първите дни след отпуската поради временна неработоспособност ищецът е изпитвал чувството, че не може да си върши работата като ,,Монтьор”, която е свързана с физическо натоварване, а болката била голяма и се явявала пречка за това. По този повод работодателят преценил да го освободи от длъжността, на която се травмирал и не можел да изпълнява.
В действителност А. работи още от месец май 2018г., като никога не е споменавал, че изпитва болки или затруднения. Следва да се отбележи, че от 16.09.2019г. С.А. отново бил преназначен на длъжността „Механик земеделски машини”, която изпълнявал отлично до края на месец юни 2020г. В този период не е споменавал за болки и дискомфорт при изпълнение на длъжността, въпреки че бил подложен на физическо натоварване. На 11-ти март 2020г. ищецът ги уведомил, че отново е претърпял злополука - счупил си е пръст на ръката, което не представлява трудова злополука. Това наложило да излезе в отпуск поради
временна неработоспособност до 02.06.2020г. След завръщането си на работа същият им заявил, че не може да изпълнява длъжността ,, механик земеделска техника” предвид контузията, която бил получил на ръката. Не била налична друга подходяща длъжност, на която да бъде преназначен. Отделно от това работата в сервизната база била значително намаляла и били в невъзможност да подсигурият работа за всички служители. По тази причинна, и със съгласието на С.А., трудовото му правоотношение било прекратено. Именно поради това намират изложените твърдения за неверни, противоречащи на действителното фактическо положение, целящи единствено да се обоснове по - висок размер на претендираното обезщетение. Реалността обаче е друга - считано от месец април 2018г. до месец март 2020г. ищецът е работил в ответното дружество, както на длъжността „Ръководител база”, така и на длъжността „Механик земеделски машини”, без претърпяната травма вследствие на трудовата злополука да представлява пречка за осъществяване на която и да е от двете длъжности.
Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е инкорпорирана в правното основание посочено в Заповед № 59/03.07.2020г., както и в невъзможността на ищеца да изпълнява задълженията си предвид настъпила друга злополука - счупване на пръст на ръката.
Оспорват твърденията, че полученото на 10.09.2020г./ три години след трудовата злополука/ счупване на кост на дясното ходило, е в пряка причинно следствена връзка с травматичното увреждане получено при трудовата злополука. На първо място - касае се за счупване на кост, различна от тези, които са били засегнати през 2017г. При трудовата злополука е налице счупване на ІІ,ІІІ кунеиформени костици, а на 10.09.2020г. се твърди счупване на пета метатарзална кост. На следващо място, от служебно изпратено до ,,АГРОМАШИНА ГРУП” ООД Експертно решение № 3342 от зас. № 132/28.09.2020г. издадено от ТЕЛК при МБАЛ ,, Д-Р Стамен Илиев” АД е видно, че на ищеца е определена временна неработоспособност с диагноза: счупване на метатарзална кост, фрактура метатарзи V педис декстра. На втора страница от Експертното решение се съдържа снетата от пациента анамнеза според която: На 11.09.2020г. при стъпване на криво на двора получава счупване на V метатарзална кост в дясно, което е наложило гипсова имобилизация за срок от 45 дни. С оглед съдържащото се в този официален удостоверителен документ, счита че е доказана категорично причината за настъпилата през месец септември 2020г. травма на дясното ходило - а именно стъпване на криво от лицето. Счита, че не е налице причинна връзка между това увреждане на десния крак и увреждането от септември 2020г.
На следващо основание правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което е основание за намаляване на размера на определеното обезщетение. Считат, че ищецът е проявил груба небрежост при изпълняване на служебните си задължения – разкомплектоване на редосеялка ,,Агромастер”, което поведение е довело до настъпване на телесното увреждане.
В момента на инцидента А. е бил без специалните обувки за работа, който механиците са задължени да носят в работно време и чието предназначение е именно да предпазят крака при падане на тежки предмети върху него. Ищецът е извършил разкомплектоването на машината в нарушение на правилата за безопасни условия на труд, приети от ответното дружество.
От месец април 2018г. ищецът е получавал едновременно трудово възнаграждение и обезщетение за временна неработоспособност. Тоест налице е двойно плащане и за да се избегне неоснователно обогатяване на ищеца и съвсем логично и съответстващо на смисъла на разпоредбата на чл. 200 ал.3 КТ да бъде извършено приспадане от определеното обезщетение на получените суми от общественото осигуряване. От сумата следва да се приспадне стойността на полученото обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 17 503.32 лв. По тази причина счита, че е налице още едно дори по - съществено обстоятелство, което налага определеното обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено с размера на обезщетението от държавното обществено осигуряване, което ищецът е получил в периода от месец април 2018г. до месец декември 2018 г. и което възлиза на сумата от 12151.57 лева. Именно в този период той, и е упражнявал трудова дейност, и е получавал обезщетение, поради, което е било налице двойно плащане. В тази връзка моли определеното обезщетение да бъде намалено или със сумата от 12151.57 лева, представляваща получено обезщетение за временна неработоспособност, или с размера на възнаграждението, което е получавал от ответното дружество за същия период – 9 920 лева.
С оглед всичко гореизложено моли да се отхвърлият предявените искове като неоснователни.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Допуснати са и назначени:
Съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице К.И.;
Съдебно-графологическа експертиза, изпълнена от вещото лице З.З.;
Съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от вещото лице д-р К. Ананиев С., вкички приети от съда.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, съобрази констатациите от приетите експертизи, на оснавание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
По допустимостта на исковете:
Първа предпоставка:
Няма спор между страните, че е съществувал валидно сключен трудов договор, считано от 29.06.2016 година, по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността “Механик, земеделски машини”, т.е. към датата на злополуката – 07.12.2017 година между страните е налице трудово – правно отношение;
Втора предпоставка:
От приложената Декларация за трудова злополука, приложение към чл.3 ал.1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, вх.№ 5101-11-26 от 12.12.2017 г. и Разпореждане № 5104-11-26 от 15.12.2017 година на НОИ – Териториално поделение Монтана, е видно, че на основание чл.60 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, декларираната злополука, станала със С.Р.А. на 07.12.2017 година е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО.
За това Разпореждане няма данни да е обжалвано, което обуславя извода, че е влязло в сила и настъпилата злополука е трудова, т.е. налице са предпоставките, касаещи допустимостта на исковете.
По основателността на исковете:
Легалната дефиниция на понятието трудова злополука се съдържа в чл. 55 от КСО, който е в сила от 01.01.2000 г. и е действал при злополуката ищеца. Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО, (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Съгласно ал. (2) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) на чл.55 КСО, трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.
Следователно - не всяко увреждане на здравето при трудовата дейност може да се приравни на трудова злополука, а само това, което е станало внезапно. В настоящия случай има внезапно увреждане на здравето на ищеца и следователно- става въпрос за трудова злополука. Отговорността по чл. 200 КТ е безвиновна, за разлика от гаранционно обезпечителната по чл. 49 ЗЗД.
В конкретният случай, на база събраните гласни доказателства и от констатациите от заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява следното:
На 07.12.2017 година, около 15.15 часа, при изпълнение трудовите си задължения по време на работа, ищецът е извършвал разкомплектовка на редосеялка ,,Агромастер“. При изваждане на застопоряващия щифт, съединяващ гредата на сеялката с навеса на трактора, гредата, която е желязна, се пързаля и пада върху десния му крак.
От констатациите на съдебно-медицинската експертиза, която съда възприема изцяло, и я приобщава към доказателствата по делото, като дадена обективно, компетентно и безпристрастно и без да е заинтересовано от изхода по делото, се представя обективното състояние на ищеца след злополуката, а именно: Първа медицинска помощ е оказана в МБАЛ ,,Д-р Стамен Илиев“ Монтана, където след провеждане на необходимите рентгенови и кръвни изследвания и консултации с ортопед- травматолог са установени следните увреждания: Счупване на ладиевидната кост. Изкълчване на 1- ва, 2-ра и 3- та клиновидни кости. Направено наместване на изкълчването и поставена гипсова имобилизация. Изписан е на 11.12.2017г.
След изписването му от болницата в Монтана, на 12.12.2017г., ищецът е направил рентгенова снимка на дясно ходило в Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания ЕООД София, на която е установено, че има счупване на трите клиновидни костици на дясното ходило и изкълчване на същите.
На 16.12.2017г. ищеца постъпва в УМБАЛСМ „Пирогов, където е
извършено оперативно лечение на изкълчването на трите клиновидни костици, като изкълчването е наместено и фиксирано с 1 киршнерова игла.
На 02.02.2018г. ищеца постъпва в УМБАЛ Света Анна - София, където е проведено оперативно лечение за отстраняване на остеосинтезния материал.
По време на инцидента и през възстановителни период ищеца е търпял болки и страдания, като в първите два месеца от лечението, болките са били с по-голям интензитет.
След проведеното лечение в обсъдените здравни заведения, състоянието на дясното стъпало на ищеца е описано в Експертните решения на ТЕЛК: палпаторна болезненост локално с ограничено въртене в предно ходилен отдел на дясното ходило. Походка – накуцваща.
Вследствие на получените увреждания, ищеца ще чувства болки в зоната на увреждане при натоварване и смяна на времето. С оглед вида и тежестта на полученото увреждане, най - вероятно това състояние ще е с траен характер.
Възможно е вследствие на променената и неправилна походка, получена от травмата, да се появят болки в кръста и натоварване на долните крайници.
Описаните в експертите решения на ТЕЛК са: болка при натиск в областта на счупванията, ограничени до липсващи движения в предния отдел на дясно ходило, артрозни промени, засилваща се болка при натоварване и накуцваща походка. С оглед давността на травмата и липсата на промяна в локалния статус от 2018г. до 2020г., това състояние на ходилото е с траен характер. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителния период при такъв вид увреждани е около 6-8 месеца.
Вследствие наличието на множество счупвания на костите на ходилото, навлизащи и в ставите между тези кости, ще се развият по-бързо дегенеративни, артрозни промени в тези стави, които ще водят до болки при натоварване, независимо от начина на протичане на възстановителния процес.
В конкретния случай спорът между страните е досежно присъждане размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие трудова злополука и налице ли е груба небрежност при изпълнение на трудовите задължение от страна на ищеца, с което е допринесъл да настъпи злополуката.
Задължението на работодателя за обезвреда възниква независимо кой е виновен за увреждането. Това задължение не е форма на гражданска /имуществена/ отговорност, а е обективна и безвиновна отговорност, свързана с установяване на причинна връзка между увреждането при злополуката и изпълнението на трудовите задължения на пострадалия въз основа на съществуващо трудовоправно отношение между тях.
Обективната отговорност на работодателя по чл. 200 КТ може да бъде ограничена само при допусната груба небрежност от пострадалия работник.
Още с отговора на ответника по исковата молба, по реда на чл.131 ал.1 ГПК категорично е наведен довод за приложение от съда на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ. Относно тези доводи са събрани следните доказателства:
Не се спори досежно обстоятелството, че към момента на настъпване на злополуката ищецът е имал трудов стаж при ответника над 1 година и 5 5 месеца, като е изпълнявал трудовите си задължения добросъвестно, не се спори и относно факта, че е извършван периодичен инструктаж за безопасна работа, на ищеца са били осигурени специално работно облекло и обувки, които е ползвал и в деня на злополуката.
С оглед събраните по делото гласни доказателства, в лицето на Цветомир Ивайлов Цеков и Любомир Габриел Валентинов Луканов, непосредствени свидетели на случая, които съда приобщава по делото и кредитира, се установява, че в деня на злополуката С.А. е бил със специалното работно облекло и предпазни обувки, които са с вложка, вътре в бумбето. Същите са със засилени предпазни възможности, в случай че нещо падне върху крака.
Ответникът - Работодателят, в конкретния случай следваше да установи и докаже по безспорен и категоричен начин, при пълно и главно доказване груба небрежност от страна на работника по време на трудовата злополука.
Съобразно установената съдебна практика, при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрият стопанин/, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване поначало не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал. 2 КТ са разяснени в установената практика на ВКС в множество решения, съгласно която поведението на работника следва да бъде окачествено като груба небрежност, обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение на основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но въпреки това са били предприети от работника в нарушение с установените технологични правила и правилата за безопасност, както и с проведените от работодателя инструктажи за работа. Следва да се подчертае, че по възражение на работодателя, при конкретния механизъм на трудовата злополука като стечение на обективни и субективни фактори, обстоятелствата задължително следва да се преценяват от гледна точка на признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме, че се касае за подобно квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът на проявена "груба небрежност" за вредоносния резултат като степен, за да се намали съответно обезщетението за причинени вреди. При тази небрежност, изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност от пострадалия, съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване. Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и осигуряване на безопасни условия на труд е негово задължение и включва система от мерки, само част от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж. Делът на останалите мерки, които работодателят е трябвало да предприеме за осигуряване на безопасни условия на труд, не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, отнасящи се пряко до работата му, но наред с другите обстоятелства, това негово поведение е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука. Работодателят е длъжен да внедри системи за безопасност, както и да следи за изправното им функциониране. Неосигуряване на ефективен контрол върху техническата изправност, профилактика и ремонт на производствените мощности и работното оборудване, довело до използването им при неизправно състояние на заложените от производителя системи за безопасност, има водещо значение за предотвратяване на трудовите злополуки.
В конкретния случай не са установени действия и нарушения от страна на работника, които да представляват груба небрежност. Не всяко действие на работника в нарушение на съответните правила представлява груба небрежност. Небрежността като понятие в гражданското право представлява поведение, свързано с неполагането на дължимата грижа. Поради това работникът проявява груба небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. В процесния случай такова поведение за пострадалия работник не е установено. От данните по делото се установява, че е налице случайно, инцидентно, внезапно и неочаквано пързаляне на желязна греда, за която се установи, че е около осем метра, която пада върху десния крак на ищеца. В тази ситуация той просто не е имал време за реакция и това е довело до възникването на трудова злополука. Това обуславя извода за липсата на проявена груба небрежност от страна на ищеца и при тези обстоятелства не може да се намали отговорността на работодателя, с признаването, че пострадалият – ищец в процеса е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Груба небрежност се отчита, когато работникът е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати, а в случая това не е така.
Относно претенцията за причинени имуществени вреди:
Заявената претенция е в размер на 2 036.10 лв.
От събраните в хода на производството доказателства, както писмени, така и гласни, а и от констатациите на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, се установява следното:
Без съмнение, ищеца е реализирал разходи по лечението и рехабилитация, както и за направените медицински интервенции, прегледи и изследвания и болничен престой, за което са представени фактури. От тях е видно, че след датата на трудовата злополука са правени медицинските прегледи, закупувани са патерици /предвид невъзможността ищеца да се придвижва/, специални стелки, извършвани са физиопроцедури и др., които са заплащани и са налице безспорни доказателства за това.
Ответникът е оспорил две от фактурите – едната за 84.60 лв., съгласно фискален бон от 30.07.2019 г., за закупуване на лекарства, като неотносима към злополуката от 07.12.2017 г. и другата от 169.00 лв., с фискален бон от 14.09.2018 г. от „МГ-Травел 20004 ЕООД, чийто предмет на дейност е организиране на екскурзии в страната и чужбина и не може да бъде основание за заплащане на имуществена вреда.
Изцяло ответникът оспорва претенцията за имуществени вреди, като твърди, че работодателят на ищеца, по повод претърпяната трудова злополука е заплатил сума в размер на 3 074 лв. за репариране на сторените от него разходи във връзка с проведеното лечение, която надвишава претендираната.
От констатациите на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, която съда възприема изцяло, се установява, че управителят на „Агромашина груп” ООД е нареждал суми да се изплатят от касата на дружеството и са оформени РКО, както следва: от 10.01.2018 г. за сумата от 674.00 лв.; от 06.03.2018 г. – за 500.00 лв.; от 02.07.2018 г. – 900.00 лв.; от 05.12.2018 г. – 1 000.00 лв.
Вещото лице е посочило, че тези средства са давани на ищеца за покриване направени и предстоящи разходи, свързани с лечението и възстановяването му, с уговорката да представи разходно-оправдателни документи /фактури и др./
До момента на проверката /11.05.2021 г./ от ищеца не са представени документи за оправдаване на получените с посочените ордери суми. Не са представяни документи за направените разходи при престой в болниците, като и извън тях с искане за възстановяване на сумите.
Поради непредставени разходно-оправдателни документи посочените РКО не са осчетоводени.
Освен това, един от свидетелите, в лицето на Милен Венциславов посочи, че РКО от 06.03.2018 г., за сумата от 500.00 лв., дадени му от касата, които управителят на дружеството е разпоредил да предаде на С.А. за допълнително лечение и операция, контролни прегледи и консултации. Парите са предоставени, срещу които С. му е предал бележки за какви прегледи и консултации са му направени и стойностите им, предадени от свидетеля във фирмата.
От представените РКО, дори и от оспорания от ищеца за получени от него 1 000.00 лв. на 05.12.2018 година, за който вещото лице по съдебно-графологическата експертиза установи, че е извършена поправка в цифрата 8 в датата, който в случая съда счита, че следва да изключи при анализа на предоставените от дружеството пари на ищеца по повод трудовата злополука. Съобразено и с гласните доказателства и с дадените лични обяснения от ищеца, който заяви, че подписът на РКО за сумата от 674 лв. прилича на неговия, но не си спомня дали ги е получил, тъй като мисли, че е бил на лечение, за останалите суми не може да отговори, което налага извод, че ищеца действително е получил сумата от 2 074 лв., предоставени му от ответника по повод нанесената травма. Това пък от своя страна обуславя извода, че претенцията за причинените имуществени вреди е неоснователна и като такава следва да се отхвърли изцяло.
Относно претенцията за неимуществените вреди:
По довода за приложението на чл. 52 ЗЗД докладчикът намира, че следва да определи и размерът на обезщетението, касаещо неимуществените вреди. Преценката на всички установени по делото факти и обстоятелства, които определят тежестта на увреждането, неговите последици за здравето и личността на пострадалия, както и вида и интензивността на търпените болки и страдания с оглед установения в закона критерий за определяне на обезщетението по справедливост. Болки и страдания ищецът е изпитал непосредствено с настъпването на трудовата злополука, още при падането върху крака му на желязната греда, при първата хирургическа обработка, последващите три оперативни интервенции и съпътстващите с това манипулации – подготовките за извършени оперативни интервенции и всичко последващо след тях. Действително за всеки човек е индивидуално възприемането и търпимостта при понасяне на физически болки, но от съдържащите се констатации в заключението на вещото лице д-р С. не може да се направи друг извод, освен този, че ищецът, непосредствено след падането на гредата и в първите два месеца е преживял и претърпял доста интензивни болки и страдания от трудовата злополука, станала на 07.12.2017 година. Било е необходимо още време, до 6-8 месеца, за да може да се възстанови и то не е напълно и ще продължи да накуцва и това е с траен характер. Освен това, от множествените счупвания на стъпалото и в следствие на неправилна походка да се появят болки в кръста, ще се развият по-бързо дегенеративни, артрозни промени в тези стави, които ще водят до болки при натоварване. При условие, че са изминали почти 4 години от злополуката и нанесената травма, не може да не се отчете и факта, че ищецът е на почти 31 годишна възраст, като прогнозите за неговото бъдещо състояние, е че не би могъл да се върне към предишния си начин на живот и да може се подложи и да издържа същите натоварвания от преди злополуката.
Изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в претендирания размер от 45 000 лв.
С оглед характера и степента на увреждането на здравето на С.А. и търпените от него болки и страдания в резултат от трудовата злополука, възрастта му, медицинската прогноза, както и със съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот към момента на увреждането на здравето на А., настоящият съдебен състав определя размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 27 497.00 лв., който размер намира, че удовлетворява обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, а в останалата част до претендирания размер от 45 000 лв. претенцията е завишена. Дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост, и от получената обща сума се намалява полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ. Когато разпорежда, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, законът не предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции за имуществени вреди. В този смисъл е трайната практика на ВКС, вкл. представеното от касатора решение по гр. д. № 2735/2017 г. на ВКС, IV г. о., както и решение по гр. д. № 1405/2016 г. на ВКС, IV г. о. При определяне на размера на дължимото от работодателя обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от настъпилата трудова злополука, съдът следва да съобрази, че от общия размер на обезщетението за вредите следва да бъде приспаднато полученото такова за временна неработоспособност. Съгласно представеното по делото удостоверение № 11-00124514/28.07.2021 г. от НОИ Териториално поделение – Монтана, полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност е в размер на 17 503.32 лв., изплатено за периода от месец декември 2017 г. до 03.12.2018 г. Следователно дължимото от работодателя обезщетение в размер на 45 000 лв. следва да бъде намалено с тази сума. От приложеното лично трудово досие на ищеца се установи, че на 03.12.2018 г. е сключено Допълнително споразумение към трудов договор и ищецът е заел длъжността „Ръководител база” при ответника с договорено месечно трудово възнаграждение. На 16.09.2018 г. е сключено Допълнително споразумение, с което ищецът е преназначен на длъжността „Монтрьор, деменелски машини”. Съдът намира, че е необосновано твърдението на процесуалния представител на ответника, че в периода месец април 2018 г. до месец декември 2018 година ищецът е изпълнявал при ответника трудови задължения като Ръководител база, позовавайки се на свидетелките показания. За наличието на трудово правоотношение е необходимо валидно сключен и съответно регистриран трудов договор, което за този период не бе безспорно установено.
Като се ръководи от критериите, визирани в чл. 52 от ЗЗД, и взе предвид характера и броя на получените травматични увреждания, степента на засягане на здравословното състояние на ищеца вследствие на тях, силата, интезитета и продължителността на претърпените болки, страдания и неудобства, продължили повече от 5 месеца, докладчикът по делото приема, че справедливото обезщетение е от 27 497.00 лв. Посоченото от вещото лице д-р С. състояние на ищеца, наличието на остатъчни усложнения от травмата, отразени по-горе, като спазва принципа за справедливост, съдът определя този размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди.
При този изход на делото, са дължими държавни такси, платими от ответника по сметка на Районен съд Монтана, възнагражденията на вещите лица, а и разноските, дължими на ищеца, съобразно уважената част от исковете.
Ищецът дължи адвокатско възнаграждение на ответника съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „АГРОМАШИНА ГРУП ООД“, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр. Монтана ул. ,,Диана“ № 17, ДА ЗАПЛАТИ на С. МИРОСЛАВОВ А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, следните суми:
- 27 497.00 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 07.12.2017 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.12.2017 година, до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска над размера от 27 497.00 лв. до предявения такъв от 45 000.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
- 1 286.10 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С. МИРОСЛАВОВ А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, срещу „АГРОМАШИНА ГРУП ООД“, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр. Монтана ул. ,,Диана“ № 17, за заплащане обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 036.10 лв., представляващи разходи по повод лечение, рехабилитация, медицински прегледи, консултации и лекарствени средства относно претрпяната трудовата злополука на 07.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на злополуката – 07.12.2017 година до окончателното изплащане, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. МИРОСЛАВОВ А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на „АГРОМАШИНА ГРУП ООД“, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр. Монтана ул. ,,Диана“ № 17, сумата от 955.44 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „АГРОМАШИНА ГРУП ООД“, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр. Монтана ул. ,,Диана“ № 17, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана държавна такса както следва: 1 099.88 лв., съобразно уважената част от исковете и 770.00 лв. за изплатените възнаграждения на вещите лица, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: